Автор: Мария Пеева

Прочетох следната история на стената на Боян Юруков във фейсбук. 

В метрото U4 във Франкфурт преди малко. Момиче говореше по телефона. Доста меко, някъде от източна България беше:

"...да бе ама тоя поне не вонеше. Ок беше. Не ме би."

"..."

"Как да си тръгна бе? Ако се върна ще ме убие. То, ако мама разбере, тя ще ме убие."

"..."

"...братовчедка... тя па кога..."

"..."

"Сервитьорка, сервитьорка, ама гледай какво стана.."

"..."

"Еми... вика 10 хиляди още иска. Ама де да знам - той все ги дига... Да вчера..."

"..." 

"Да бе, сякаш някой му пука. Сами ще се ..."

"..."

"Да, знам, ще ти кажа. Звънни ми после, че те мисля."

"..."

"Не утре съм в..." (тук слезе)

Ужасно, нали?

А най-ужасното е, че повечето момичета в такава ситуация дори не знаят къде да потърсят помощ. Съответно, повечето хора, които случайно срещнат момиче в подобна ситуация също не знаят какво да го посъветват. Тази пролет самата аз изпаднах в подобно положение. Не, не на момиче, жертва на трафик, слава богу, не съм им в целевата група. В ситуацията на човек, който не знае как да помогне.

Ето какво ми се случи в Лондон, на семейната ни екскурзия. След посещението на музея с восъчните фигури на мадам Тюсо, искахме да разгледаме и музея на Шерлок Холмс, но навън се лееше пороен дъжд и въпреки това опашката беше отчайваща. Решихме да починем малко и да изчакаме, преди да измислим как ще продължим, затова се скрихме в пицерията на Бейкър Стрийт и поръчахме нещо за хапване. Междувременно дъждът спря за малко и използвах момента да прескоча до отсрещната аптека, преди да ливне отново. Пред пицерията едно младо момиче ме доближи и ми поиска пари. Бързах, тя говореше много развален английски, не си направих труда да я изслушам, подадох й някаква дребна монета с мисълта: “Защо изобщо трябва да й помагам, я да се хване на работа, здраво, право младо същество”. Върнах се от аптеката след малко и седнах отново при мъжа ми и децата. Точно тогава една жена влезе вътре с просещото момиче и още едно на същата възраст. Отиде и им поръча пица, а после си тръгна. Мисля, че беше англичанка. Двете девойки седнаха на съседната маса и… заговориха на български! Не подозираха, че и ние сме българи, не знам как точно тогава момчетата се бяха умълчали, може и да са били изморени след музея с восъчните фигури на мадам Тюсо. Чух разговора им и се намесих. Оказа се, че двете девойки са станали жертва на измамници, които им обещали работа в Англия, след което, когато момичетата пристигнали, работа нямало, а на всичкото отгоре им взели багажа. Не се сетих да попитам дали имат документи. Момичетата изглеждаха изплашени, което ме накара да си мисля, че може би е имало работа, но не каквато са очаквали… Сега и двете бяха на улицата, без пукната пара. Дадохме им малка сума, колкото да пренощуват в някакво хотелче тип туристическа спалня, и телефона на посолството, който намерих в интернет. Казаха, че поне са успели да се обадят на родителите си и чакат на следващия ден да им пратят пари, просто в момента го бяха закъсали гладни и без подслон. Адски ме загриза съвестта, че подминах хлапето на улицата, без да се опитам да разбера какво всъщност се опитва да ми обясни. Просто измамниците са толкова много, че понякога се случва човек да подмине истински нуждаещ се.

Бяха две обикновени момичета от някое селце или малък град, които се опитват да изкарат малко пари с честен труд, а попадат на лоши хора. Надявам се да са се прибрали успешно у дома.

Накрая ще сложа линк за две организации, с които може да се свържете, в случаи на трафик на хора. Ако тогава знаех за тях, вероятно щях да им се обадя. Това са работещи организации, които съвсем наскоро организираха връщането в България на 23 души, жертва на нелегален трафик в Тулуза.

Националната комисия за борба с трафик на хора:

00 359 2 807 80 50  

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Международна организация по миграция:

тел: +359 (2) 93-94-774 факс: +359 (2) 93-94-788

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Освен това може да се свържете с местното посолство или консулство на България и, разбира се, с полицията в съответната държава.

Прочетохте ли 

За да не видим дъщеря си да търси спонсор?