Една приятелка ми прати този текст. Тя е чудесна, силна и смела жена, която помага на много хора и се грижи всеотдайно за семейството си. В никакъв случай не бих я възприела като жертва. Но писмото й казва друго. Замислих се за нея и нейния живот, а после и за себе си, и за онзи период, когато се опитвах да съм най-добрата майка, най-добрата съпруга, най-добрата приятелка, най-добрата колежка, никога да не отказвам работа, помощ и услуга. Помня много добре до каква степен това ме изтощаваше и емоционално, и физически. Вероятно и на много от вас се е случвало да се почувстват по подобен начин. Надявам се това писмо да ви докосне, а може би и да помогне на някого. 

Случвало ли ви се е да си мислите как правите всичко за другите, а те не го оценяват?

А да не правите неща, които искате, защото на някой няма да му хареса?

А да не си доспивате, защото трябва да се наготви, изчисти и куп други неща?

Случвало ли ви се е да се разплаквате от умора и да ви се разсърдят, че плачете?

Честито, вие сте хронична жертва... на себе си!

В живота ми често съм се самозаблуждавала, че правя нещо за другите. Разбрах, че не е вярно. Правя го, защото така съм решила и хората не са виновни или длъжни да правят същото за мен! Разбрах, че изборът да се жертвам е само и единствено мой. Разбрах, че няма как да угодя на всички и винаги ще има недоволни хора. Разбрах и какъв е проблемът – ами аз не съм доволна от себе си, защото постоянно пренебрегвам своите желания и потребности. Разбрах, че ако искам да ме обичат, първо аз трябва да се обичам. Разбрах, че ако искам някой да се погрижи за мен, първо аз трябва да го направя! Разбрах, че да приема себе си с всичките си недостатъци е най-голямото предизвикателство!

Добре в кожата си

Видях се като човек, който не се грижи за себе си, който винаги внимава какво говори, който винаги се съгласява дори да не е съгласен.

Видях един лицемер.

Много жалка картинка! Стана ми мъчно за тази жена и ми се прииска да я ударя, за да я събудя и да й изкрещя: ”Eй, ти сляпа ли си? Глуха ли си? Къде гледаш? Защо не ме чуеш? Толкова много ли ме мразиш? Какво съм ти направила, че се държиш така с мен?”.

Не знам какво следва оттук нататък, но нямам търпение то да се случи! Поемам ангажимент към себе си всеки ден поне по веднъж да си задавам въпроса: “Какво искам?” Поемам ангажимент да не наранявам себе си, докато пазя другите. Поемам ангажимент да участвам актино в спасяването на тази жертва – мен!

На теб искам да ти кажа: ”Обичам те и вярвам, че ще се справиш! Ти си моят герой!”

Препоръчваме ви още:

Защото се заслужавате

Между гнева и безсилието

Когато шоколадът загорчи