Автор: Мая Цанева

„На колко години си?“ Кога за последно зададохте или отговорихте на този въпрос? От няколко години този въпрос като че стана неудобен, направо „мръсен“. Аз отговарям на него единствено на лекаря ми, когато трябва да впише възрастта ми в рецептата. Друг не ме пита и според мен това е ОК. ОК е, защото възрастта вече не е от значение в твърде много ситуации, които са ни всекидневие.

Пред децата всички сме равни, независимо от възрастта. Според лекарите, бях „късна първескиня“. В болничната стая бях най-възрастната бременна, но тревогите ми по нищо не се различаваха от тези на 25-годишната ми съседка, или 30-годишната родилка отляво. Щом става дума за дете, особено ако е първо, всички сме еднакво уплашени и неуверени. И всички имаме равен шанс да успеем или да се провалим като родители – и на 20, и на 30, и на 40. Аз обожавам тази шега:

- Иванчо, на колко години е баща ти?

- На 6.

- Как е възможно?

- Ами много лесно, той е баща само от 6 години.

През последните няколко години срещнах страхотни умни хора, иноватори, успешни предприемачи, които са и на 22, и на 50, и на 60 години. В началото се чувствах зле, защото се сравнявах с 20-годишните. Преодолях го, щом осъзнах, че успехите и грешките ни не се различават, но те ги обличат в различни думи и ги преживяват в нови за нас ситуации. Срещнах и страхотни „първолаци“ в бизнеса, които бяха на по-старша възраст, но умът им сече и енергията им е също толкова висока, като на 25-годишните. Те знаят, че всичко е преходно, но ако сам не си уловиш момента, няма куриерска служба, която да ти го достави. Възможностите се откриват за всеки и е въпрос на смелост, ум и предприемчивост да успееш.

Тя винаги е триумф, и болка, и секс, и т.н., и те удря неочаквано в стомаха, и те изпраща на седмото небе, на всяка възраст. Аз се влюбих последно преди около 15 години. Годините заедно със съпруга ми са изличили някои от най-конфузните, странни или смешни моменти от ухажването ни, но знам, че беше, и сладко, и горчиво. От позицията на сегашния ми житейски опит със сигурност не искам и желая отново да се върна в клуба на необвързаните, които търсят своята половинка. Беше си трудно и на 20, и на 30. Имам приятели, които преживяват „този рай, който води в ада“ и обратно, на по-старша възраст. И те не са имунизирани срещу нито една от грешките, които сме правили и на 20, и на 30. Любовта не пита на колко години си.

Все пак всички си желаем „здраве, щастие, любов и успех“. И пари. Всички искаме едно и също, но под различна форма. А желанията – те са толкова малки или големи, колкото сме ние.

Препоръчваме ви още:

„Времето няма край и ни влече, няма как“

Купон след 40??? Задължителен е!

50 първи свещи