Автор: Ина Зарева

Знаете ли откъде е произлязъл степ танцът? От опашката пред тоалетната на десетчленното семейство Смит. 

Броят танцуващи вкъщи е по–малък, но процентът на  успеваемост да се добера до заветното уединение е почти същият. Ставам в 5, за да изпреваря дъщеря си и нейното 40-минутното соло под душа. Баща й пусна брада, за да пести време от бръснене, а синът ни търси упорито бебешкото си гърне. 

Вечер надпреварата по стълбите е зрелищна. Съседите правят залози и ни подаряват пантофи с метални подметки, за да се чуват танците ни. Синът ми не може да си измие зъбите, преди да подреди всичките си 78 колички в дълга редица по плочките. „Нали ще ме глобят, ако не са паркирани правилно, бе мамо!“ Сестра му реше косата си по 99 пъти във всяка посока, но понеже математиката не е силната ѝ страна, непрекъснато бърка бройката и започва отначало. Ние двамата танцуваме все по-страстно в коридора.

Когато ни дойдат гости, за достъпа до тоалетната се разиграва томбола. Загубилият си обръща чашата и тъжно кръстосва крака. 

Нощем все си представям онези големи къщи с обли тераси, красиви входове, арки, мнооооого стаи и до всяка стая – баня! И мечтая ли, мечтая до напукване. А сутрин – нищо. Подозирам, че някак огледално ме чуват в Онази Инстанция и сега съм голямата стопанка на малката къща, вместо да е обратно...

Веднъж вечно губещите в томболата приятели, подхвърлиха: „Хайде, да си купим къща заедно! Вие ще сте на единия етаж, ние – на другия. Децата ще играят на двора и ще си живеем царски!”

Дива, неподправена радост се разля и завихри във вените ми. Най-накрая разкараха онова огледало Горе. Довиждане „степ”, здравей „валс”! 

Направих светкавичен рисърч за условията на всички банки по кредитите им. 

Направих план на вноските по заема. На къщата. На двора. На всички бани. На сапуните в баните. На цвета на стените. На прозорците. На пердетата. На картините. На гардеробите. На дръжките на гардеробите. На дрехите вътре в гардеробите. 

Ликуваща и непоколебима представих най-успешния бизнес план на живота си:

1. Теглим кредит.

2. С парите на приятелите и кредита купуваме къщата.

3. Настаняваме се на единия етаж, а втория даваме под наем и така изплащаме кредита.

4. Семейният финансов баланс остава непроменен.

5. Всички сме щастливи!

Съпругът ми с тихо прокашляне (в което, кълна се, можех да чуя същото стенание, както и на учителя ми по математика в гимназията), промълви: 

- Всички сме щастливи, освен горките хора, които според твоя план ни дават парите си, а после остават на улицата...

Имах смътно усещане, че нещо не се връзва, но все ми се струваше, че е цветът на абажурите... 

Приятелите ни напуснаха големия град и заживяха в мечтания дом. Сами.

Децата спечелиха няколко купи по степ танци. Подредили са ги в багажника на колата, да са на широко. 

Ние с мъжа ми спряхме течностите. 

Мумифицираме бавно и полека, че да останем за поколенията.

Само в петък сънувам една голяма баня, в която дълго танцувам валс.

Вие да си търсите къща?

**********

Четохте ли Оазисът на мама? 

Препоръчваме ви още Къща на морето.

Снимката е на Даниеле Гюнтер.