Автор: Юлита Гърбева

Тишината, споделена с детски смях и плисък на вълни. Ароматът на море и есенното слънце, тръпчивият вкус на вино и солените целувки по мокро рамо. Прегръщам Лятото в последните му дни и се усмихвам. Беше шарено и динамично, кръстосвахме пътища и гонихме светулки, седяхме до огъня и лапахме студени резени диня с детско нетърпение. Лятото носеше предизвикателство с всяко гмуркане и с всяка покорена педя морска безбрежност. Носеше тревожност и шепнеше молитви, за да ни предпази от младежката дързост на децата ни, които растат все по-бързо. Носеше копнеж по безгрижието на младостта ни, старание да върнем трепета на първото ни лято и щастието да имаш спомени от много лета - споделени и скъпи, като блестящите по пясъка мидички. Прегръщам го с обещанието да си дойде бързо, но да има търпение да се насладим на есенния килим от листа в парка, да изживеем вълшебството на Коледа и да посрещнем с надежда чудото на пролетта. Прегръщам го и то целува косите ми, но не за сбогом, а с копнеж, който ще завърти сезоните и ще го върне при мен.

Препоръчваме ви още:

Ухае на детство 
Танцът 
За трохите по пътя