Автор: Юлита Гърбева

Тази вечер съпругът ми ми донесе божури, знае колко ги обичам – ароматни и нежни. И цяла вечер ми ухае на май в родната ми къща… и си спомних за баба. Не случайно. Днес е 23 май, нейният втори рожден ден, както тя казваше и беше голям празник в двуетажната ни, населена като дядовата ръкавичка, къща. А празник без баница не можеше, без нейната баница - със златиста коричка, навити на фитилчета краища и невероятен аромат, а колко беше вкусна...дано сте закусили... Баба месеше цял ден преди това, пет-шест тави стигаха за семейство, роднини и приятели, събрали се на трапезата в този ден. Тя ходеше трудно и голямата маса в хола бе нейна територия часове наред. Аз и сестра ми се въртяхме наоколо, помагахме, пречехме, докосвахме се до магията.

„А, сега, дай яйцата, дай и сиренце, ето – пробвай да разточиш с точилката. Пръсни с оливието. Браво! Можеш!“ и магията се случваше, а когато я сложеше в печката, ароматът й плъзваше навсякъде, през гредореда до втория етаж, до всяко кътче на старата къща и после обратно през отворената врата, на двора се смесваше с аромата на люляк, божури и здравец. За всеки празник и всеки делник, решили да превърнем в празник, баба месеше баница, соленки, сладки и ние все около нея се въртяхме. Беше хубаво и безгрижно моето детство.

После баба си отиде, твърде рано, ние пораснахме малко, животът се промени и въпреки че пазехме традициите, а мама и днес ни събира с невероятните си гозби - царица е на кексовете и импровизациите, баницата остана незавоювана територия до един хубав ден, когато реших, че ще я направя. Нямах рецепта, нямах чичко Гугъл, нито услужливи фейсбук групи, бях на 17 и имах спомен, който да съживя.

Брашно, вода, сол, оцет, олио… и тестото оживя под ръцете ми, хвана ме нежно и уверено, точно както баба ме държеше и аз замесих по спомен... Разточих, разтеглих, добавих сиренце, навих бялата покривка и баницата стана. Лежеше си кротко в тавата, лъскава и бяла, и чакаше да я опека. Сложих я във фурната и замириса, замириса на детство. На онова, шарено и споделено време, когато всичко е просто, истинско и вкусно, като баница.

Е, няма да ви лъжа, беше малко жилава, леко безсолна, но моя и истинска. Следващите бяха доста по-добри, а истинският майстор на баниците днес е сестричката ми. А аз? Аз тегля и меся за празници. Е, вярно, само на Коледа, но всяка година тържествено обещавам, че ще се поправя. Сигурно ще стане, за внуците.

Защо е толкова важно да разказваме спомените си на децата, можете да прочетете в тази статия. Ако решите да си направите истинска домашна баница, в края на статията ще намерите видео, в което една мила баба ни разказва подробно как се приготвя дърпана баница.

А от същия автор ви препоръчваме Нощницата на мама.