Ухае на детство

Автор: Юлита Гърбева

Тази вечер съпругът ми ми донесе божури, знае колко ги обичам – ароматни и нежни. И цяла вечер ми ухае на май в родната ми къща… и си спомних за баба. Не случайно. Днес е 23 май, нейният втори рожден ден, както тя казваше и беше голям празник в двуетажната ни, населена като дядовата ръкавичка, къща. А празник без баница не можеше, без нейната баница - със златиста коричка, навити на фитилчета краища и невероятен аромат, а колко беше вкусна...дано сте закусили... Баба месеше цял ден преди това, пет-шест тави стигаха за семейство, роднини и приятели, събрали се на трапезата в този ден. Тя ходеше трудно и голямата маса в хола бе нейна територия часове наред. Аз и сестра ми се въртяхме наоколо, помагахме, пречехме, докосвахме се до магията.

„А, сега, дай яйцата, дай и сиренце, ето – пробвай да разточиш с точилката. Пръсни с оливието. Браво! Можеш!“ и магията се случваше, а когато я сложеше в печката, ароматът й плъзваше навсякъде, през гредореда до втория етаж, до всяко кътче на старата къща и после обратно през отворената врата, на двора се смесваше с аромата на люляк, божури и здравец. За всеки празник и всеки делник, решили да превърнем в празник, баба месеше баница, соленки, сладки и ние все около нея се въртяхме. Беше хубаво и безгрижно моето детство.

После баба си отиде, твърде рано, ние пораснахме малко, животът се промени и въпреки че пазехме традициите, а мама и днес ни събира с невероятните си гозби - царица е на кексовете и импровизациите, баницата остана незавоювана територия до един хубав ден, когато реших, че ще я направя. Нямах рецепта, нямах чичко Гугъл, нито услужливи фейсбук групи, бях на 17 и имах спомен, който да съживя.

18675259 10210725529166587 1596116938 o 1

Брашно, вода, сол, оцет, олио и тестото оживя под ръцете ми, хвана ме нежно и уверено, точно както баба ме държеше и аз замесих по спомен... Разточих, разтеглих, добавих сиренце, навих бялата покривка и баницата стана. Лежеше си кротко в тавата, лъскава и бяла, и чакаше да я опека. Сложих я във фурната и замириса, замириса на детство. На онова, шарено и споделено време, когато всичко е просто, истинско и вкусно, като баница.

Е, няма да ви лъжа, беше малко жилава, леко безсолна, но моя и истинска. Следващите бяха доста по-добри, а истинският майстор на баниците днес е сестричката ми. А аз? Аз тегля и меся за празници. Е, вярно, само на Коледа, но всяка година тържествено обещавам, че ще се поправя. Сигурно ще стане, за внуците.

Защо е толкова важно да разказваме спомените си на децата, можете да прочетете в тази статия. Ако решите да си направите истинска домашна баница, в края на статията ще намерите видео, в което една мила баба ни разказва подробно как се приготвя дърпана баница.

А от същия автор ви препоръчваме Нощницата на мама

Последно променена в Сряда, 24 Май 2017 03:15
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам