Автор: Нина Любенова

Все се чудех кой пък има време да обръща внимание на детайлите, че и да изпадне в криза, заради някакъв рожден ден? Прелитайки сред безкрайния списък задачи в денонощие, в което 24 часа ми се струваха като два, тези разговори оставаха като спотаена сянка в ъгъла на осветена стая.

И в един момент колата, летяща с бясна скорост, спря насред пътя...някъде там, месеци преди заветния 30-ти рожден ден. Финансовата криза постави сектора, в който работех на колене и името, което бях изградила с много труд, заедно с натрупания опит, вече не значеха нищо и дори ми бяха в тежест в намирането на нова работа.

Е, нали съм оптимист! Извадих прашния списък задачи, отлагани все заради липса на време, запълних графика си от край до край (както обичам) и заредих срещи със стари приятели.

Техните истории за последните години ме омагьосваха и очароваха. Слушах в захлас до момента, в който не попитаха аз какво съм правила. Нямаше какво да отговоря. Май просто оцелявах някак сред житейските бури.

Реших, че не може да е чак толкова страшно положението. Явно паметта ми изневерява. Извадих лист хартия, написах всички години от 20 до 29 с идеята срещу всяка да отбележа всичко мило и значимо. Но едва срещу 3 от годините намерих какво да напиша. Листът остана все така бял две седмици по-късно. И точно тогава ме връхлетя кризата на 30-те. Мен оптимистът, борецът?! Не можех да дишам дори, не можех да спя. Живяла ли бях последните десет години?! И то най-силните и красивите от живота ми...

Бясно започнах да събирам снимки като удавник за сламка. Звънях на приятели с молба, ако случайно имат някой кадър с мен, да ми го пратят. Събрах едва няколко. Нямам дори от завършването на университета, защото лежах в болница тогава. Разплаках се. Наистина не съм съществувала последните години. Съвсем скоро започваше нова десетилетка, която стартирах в лошо здраве, без работа, без спомени, без сбъднати мечти, с приятели, пръснати по целия свят, а единствената дестинация, по която аз бях пътувала беше София-Варна.

Изкарах седмица в самосъжаление на дивана в хола, захвърлила всички задачи и графици. Вече нищо нямаше значение!

Оставаха броени дни до рождения ми ден. Приятели звъняха да питат какво искам за подарък - винаги им давах голям списък с желания и те умираха от радост, че няма да им се налага да гадаят. Този път поисках пари. „Искам да си купя фотоапарат", им казах. Поне за надгробната плоча да имам читава снимка някой ден.

Видяло се е. Щом ще има подаръци, значи ще трябва да организирам парти. А това поне го умея много добре! Незабравимо за всички динено парти на плажа, завършващо със заря и фенери, с желания полетели към небосвода. На моя фенер написах, че искам да наваксам пропуснатите години и никога повече да не карам по житейските магистрали с бясна скорост, а вместо това да грабя от живота с пълни шепи.

Днес, четири години по-късно, имам хиляди снимки, запечатали невероятни спомени. Имам голям списък с лични постижения и отдавна отлагани изпълнени мечти и обещания. При всяка възможност срещам нови хора и обикалям непознати места. Промених всичко, което не ми харесваше. Старая се всеки ден моето 40 да се гордее с мен. А кризата на 30-те ли?! Тя беше шамарът, който ме събуди. И за миг не съжалявам, че ме връхлетя.

 
Препоръчваме ви Купон след 40??? Задължителен е! и Най-умната от красивите майки.

Когато моите родители се разболяха, разказвала съм ви тази история, се опитах да ги преместя в София, за да мога да се грижа за тях. След няколко месеца установих, че решението ми е било погрешно. Чуждата, непозната среда влошава състоянието им и предизвиква тревожност от тях. Тогава говорих с психиатър, който ме посъветва да останат в дома си колкото е възможно по-дълго, в условията, с които са свикнали.

Намерих добро решение за тях с много усилия. Оттогава живо се интересувам от темата. Предполагам, че е важна и за много други семейства. Надявам се с това интервю с д-р Марко Ганчев от Фондация "Пиа Матер" да дадем отговори на някои от въпросите ви и може би да ви подготвим за това, с което естественият ход на живота често ни сблъсква – болестта на възрастните родители.

Моля, представете се с няколко думи. Защо избрахте да се посветите на грижа за възрастни? Тази работа не е особено благодарна и в никакъв случай не е лека. Имаше ли нещо в живота ви, което насочи вниманието ви към този проблем, който малко се обсъжда и за който винаги сме неподготвени?

Ние сме екип, който се допълва. Нина Димитрова е доктор по социология и нейната професионална насоченост са социалните услуги. Аз съм лекар, имам и икономическа квалификация. Искахме да създадем социална услуга, която да дава самостоятелност и да запазва капацитет. Това беше причината да организираме домашен патронаж. Разбира се, общински социален патронаж има от 70-те години на 20 в., но ядрото на услугите, които те предоставят е различно от нашите. Тези услуги съществуват, защото не може без тях. Те просто са в "сивия сектор" - на помощ идват съседки, далечни роднини или асистенти, намерени чрез познати. Ние решихме да създадем услуга, която да е устойчива и да е изградена на пазарен принцип - заплаща се и се получава това, което е необходимо, колкото е необходимо.

Кое е най-важното в грижата за възрастните хора? Да има с кого да поговорят, да излязат на разходка, да се посмеят или къщата да блести от чистота и да има първо, второ и трето? Вие на какво наблягате?

Все пак трябва да осигурим на първо място приоритетните неща. Никой не може да се посмее на шега, ако не е къпан, преобличан от седмици, не е нахранен и има 1 см прах на нощното му шкафче. Тези дейности отнемат време, което, разбира се, в отделните дни е различно, едновременно върви и комуникация между хората. Ние наблягаме на базисните неща, за които близките нямат време. След като те са осигурени - техните деца могат да дойдат спокойно, да доведат внуците например и да си отделят времето за компания.

Кой трябва да е приоритетът ни, когато избираме асистент? Кое качество е определящо за тази професия?

Ние като организация предлагаме услугата „домашен патронаж“. Да, важно е, разбира се, кой е асистентът, който идва при вас, но тъй като това все пак е работа, има и много други обстоятелства, които следва да се отчитат. Например, че асистентите понякога излизат в почивка, или пък временно спират да работят, или се разболяват или сменят работата си. Ние осигуряваме услугата и нейната непрекъснатост. А това е от значение, защото близките на възрастните хора знаят, че има винаги асистент - преминал през подбор и обучение, който ще осигури грижите във всеки момент.

Защо е важно възрастният човек да остане в собствения си дом колкото може повече? Кога за него е по-добре да е в дом за възрастни хора или хоспис?

Цял живот в България семейството гради своя дом. На практика 100% от възрастните живеят в собствени жилища. Домът се подготвя да е уютен и в старостта. В САЩ например хората доста свободно сменят жилищата си и често, след пенсиониране, идеята за преместване в "курорт за възрастни" за много от тях изглежда привлекателна. У нас, след като животът ти е минал в един апартамент, за който дори обзавеждането помниш как си го купувал, от кои магазини, защото е било дефицитно, няма как идеята да отидеш в дом за възрастни да е привлекателна. Затова и услугите по домовете са наш приоритет.

В дом или хоспис се настаняват хора, които трайно са изгубили капацитета си да бъдат самостоятелни, за които е опасно да останат сами.

С какви проблеми се сблъсквате най-често в работата си? Много възрастни хора отказват помощ, макар че очевидно се нуждаят от такава.

Може би около 20% от клиентите ни резервирано подхождат към идеята някой да ги посещава в дома им, за да им помага. В нашата култура самостоятелността е ценност, която хората носят в себе си, и трудно се предават. Дори когато очевидно се нуждаят от помощ. Трябват обичайно 1-2 седмици, за да може възрастният човек да намери ползите за себе си от тези посещения, обичайно заявени от децата му. Така че трябва внимание и търпение от страна на асистентите.

Като всяка организация, която работи с хора, най-честите проблеми, които имаме са комуникационни. Ние на практика сме четвърта страна, като координираме интересите на получателите на услугата, заявителите и асистентите.

В чужбина е много разпространено млади хора да бъдат канени, за да общуват с възрастните и да ги зареждат с положителната си енергия. Видях, че и вие каните доброволци. Има ли интерес към тази инициатива? Как реагират младите хора? Как може човек да стане доброволец?

Да, доброволчеството е неизчерпаем ресурс, който е толкова важен колкото и дарителството. В патронажа сравнително рядко участват доброволци, тъй като задачите изискват относителна компетентност, работна ангажираност и не са много приятни. По-скоро в услугата с настаняване, която организираме, има поле за доброволчество - да отделиш време за разговор, компания или да изслушаш някой самотен човек.

Интервюто взе Мария Пеева

Препоръчваме ви и Разказът на една дъщеря.

Сезонът на игрите навън вече е открит. Сега трябва само да помислим как да го направим интересен и незабравим. Подбрахме за вас няколко интересни идеи, които могат да направят малчуганите щастливи, а вас самите - доволни, че сте им създали радост.

1. Ако планирате лято на вилата или на село, ще трябва да се потрудите да осигурите алтернатива на компютърните игри, които предвидливо сте "забравили" вкъщи. Един много находчив вариант е музикалната стена. Стара дъска и няколко източника на шум са напълно достатъчни. Таткото може да се включи при забиването на гвоздеите и окачването на "инструментите".
 

А от въжена стълба можете да измайсторите ксилофон.
2. В горещите летни дни игрите с вода са голямо удоволствие. Можете да направите истинска водна каскада за хлапетата, използвайки дъска, няколко пластмасови бутилки и маркуч.
3. Готвенето на двора открай време е любима детска игра. Направете на малката кулинарка една "мобилна" кухня. В нея тя би могла да събира "подправки" и да приготвя любимите ви ястия.

4. Игрите с топка са класика сред малчуганите от край време. Съберете спуканите балони от последното парти, напълнете ги с боб, леща, ориз или друг вид зърно. Добре ги опаковайте, в няколко пласта балон. Вече имате весели шарени топки. Можете да измайсторите мишени от чинийки за еднократна употреба и забавлението е гарантирано.

5. Лабиринтите винаги привличат следотърсачите. Можете да направите такъв с вода, а може и с камъчета. Детето ще бъде въвлечено в истинско "лутане".
6. Балоните пълни с вода държат първенството по "зрителски" интерес. Съгласете се, че няма нищо по-забавно от бой с водни бомбички в горещ летен ден. Подобно водно парти е добра идея и за рожден ден.
7. Чували ли сте за "пяна парти"? Ако не сте - пропуснали сте много. Такова преживяване не се забравя. Можете да си организирате купон с балончета на двора, не се съмнявайте, желаещи да участват ще има в изобилие. Може дори да се присъедините.

8. А знаете ли как се правят рисунки от разноцветна пяна? Това е една много забавна и ефектна техника. Можете дори да организирате конкрус между децата. добро занимание е и за партита за рождени дни. Просто "улавяте" върху хартия цветните балончета, които излизат от сламката.
9. Как да си направите джунгла? Трябва само разклонено дърво. И плюшени любимци. Можете да ги разположите в клоните и да разиграете с детето малък спектакъл.

10. Къде живеят феите на цветята? В специално създадени за тях къщички, разбира се. Тяхното майсторене може да увлече детето в занимания дни наред. А и феята ще има дом, точно сред дървета и цветя, където й е мястото. 

Щастливо лято!

Още варианти можете да откриете тук. 

Предлагаме ви и няколко идеи как да съхраните  детските спомени, а затова как децата преживяват летните ваканции според темперамента  си ще разберете от Хайде на лагер.

Автор: Тамара Чакърова 

Всеки четвъртък сутрин ходя на фермерския пазар в Римини. Не е голям като Варненския, но се намира всичко произведено от околността - от нулев километър, както казват тук в Италия. Така, в последните няколко месеца, се зареждам с ядивни треви, салатки, репички, червено цвекло, артишок, аспержи, спанак, лапад, биетоле, лук, чесън, бакла и грах (още в шушулките), пресни картофи, микс от всякакви култивирани гъби, яйца, фенел, праз, маслини, зехтин, рикота, кисело мляко, наденички, печено прасенце, ябълки, кивита, ягоди и череши, и всичко, което в момента може да се набере в една градина. Снабдявам се с продукти за цялата седмица.
След това отивам и до рибопродавницата, където избирам някаква рибка, която обикновено ядем два дни. Този път избрах две филета мерлуза, малки парченца риба тон и риба меч - за кюфтенца. Освен това взех и от приготвеното от тях рибно рагу - смес от накълцани риби, миди, скариди, сепии и калмари. След пазара отидох на работа и към обяд се прибрах, мъкнейки множеството тежки торби нагоре по стъпалата... Време беше да сготвя. Запретнах ръкави и за обяд приготвих спагети с рибното рагу и малки доматчета - датерини. Овкусих ги с пресен чесън, див фенел, босилек и малко лют пипер - любими! След обяд започнах с приготовленията за вечерята - рибни кюфтенца, в които смесих накълцаните филета различни риби, цветове на тиквички, зелени лук и чесън, парче корен джинджифил и малко сол. Оформих топките и ги овалях в пълнозърнесто брашно. Изпържих ги. Тъй като два дни преди това бях месила за паста, в хладилника намерих топка от тестото (завито в прозрачно фолио, разбира се.  Разточих го на тънък кръг, поставих го в тавичка и го напълних със смес от рикота, задушена биетола, чесън и бобчета бакла. Запекох във фурната за около 15 минути. Стана солена торта за чудо и приказ. Отгоре й капнах малко зехтин, преди да я поднеса на масата... И така, спагети с рибно рагу, рибни кюфтенца и солена торта със зеленчуци и рикота. Пихме и едно червено вино! А, преди вечеря, разбира се отново бях на работа. Да не си помислите, че само ходя на пазар, точа и готвя!

Та рибените кюфтенца понякога ги правя и от прясна аншоа, виолетови картофи и цветове на тиквички. Понякога от микс от риби – мерлуза, риба меч, риба тон, както в този случай. Когато съм си в България вземам от българския сом, който е с по-бяло месо и по-деликатен на вкус от африканския. Можете да използвате лаврак или ципура, или двете заедно... Не е задължително рибите да са микс, използвайте тази, която ви е под ръка, или намерите прясна на пазара. Можете да смесите рибни филета с калмари и скариди или с миди. Използвайте това, което на вас ви харесва. Рибата се накълцва на дребно на ръка. Не ви съветвам да я смилате в кухненски робот, защото консистенцията не е приятна. След това се процедира, както при месните кюфтета – прави се смес с лук, пресни подправки, малко чесън, сол, лют пипер, яйце, а може и малко кисело мляко... (аз не слагам галета или хляб). Оформят се топки, овалват се в брашно и се пържат в обилно количество слънчогледово олио. След това задължително се отцеждат върху кухненска хартия, и се поднасят с гарнитура или прясна салата.

Да знаете, децата много ги харесват. Моята племенница може да преполови купата – едно, второ, трето... след малко още едно, и още едно...: „Лельо, имаш ли още?“

Необходими продукти:

500 г прясна риба (филета) и/или морски дарове

2 яйца

2 с. л. кисело мляко

1 глава червен лук

няколко стръка магданоз

няколко стръка див фенел или копър

3-4 цвята от тиквичка или тиква (ако имате)

парченце пресен джинджифил

1 люто чушле

1-2 скилидки чесън

100 г брашно (пълнозърнесто или смес с оризово)

слънчогледово олио

кухненска хартия за отцеждане

Още вкусни идеи от Тамара ще намерите тук, а за интересните й кулинарни пътешествия можете да прочетете в Пътешествие с вкус на пица и Сицилиански шок.

Откъс от книгата „Митът за разглезеното дете“ на Алфи Кон, изд. Colibri

Заливани сме от оплаквания как днешните деца били разглезени, защото родителите не съумявали да поставят граници. Средно интелигентен човек би изтъкнал, че тук се правят три твърдения: родителите не поставят граници, децата се държат по такъв начин, че бихме могли да ги наречем „разглезени“, и че първият проблем причинява втория.

Всяко от тези твърдения има нужда да бъде доказано; случки, дори от онези, които ни карат да поклащаме глави и да цъкаме с език, просто не са достатъчни. Трябва да има някаква причина да вярваме, че историите, които чуваме, или поведението, което се случва да наблюдаваме, са представителни за масовото население. А това на свой ред означава, че трябва да дефинираме по-прецизно за какво точно говорим. „Родителите биха позволили на децата си да им се размине и убийство“ или „Децата са изпуснати от контрол“ не са изказвания, подлежащи на проверка – не само защото са неуточнени, но и защото са наситени с ценностите на изричащия ги, който всъщност казва: „Родителите се примиряват с поведение, което според мен трябва да забраняват“ или „Не одобрявам държанието на някои деца“. Ако искаме да твърдим, че днес повече хора се държат така, отколкото в предишните поколения, нужно е да дефинираме точно темата си, за да може да сравним данни от различни периоди.

И тъй, как трябва да оценим оплакване от рода „Живеем в общество, центрирано около децата, където на желанията и изискванията на децата все повече се дава приоритет“? Първата ни реакция би могла да е да попитаме как това твърдение се съвместява със силно тревожни социални индикатори като големия брой американски деца, живеещи в бедност, или с факта, че малолетните все още са съдени и лежат в затвор като възрастни. В по-прозаичен план можем да изтъкнем, че в рамките на културата ни нашето отношение към децата е в най-добрия случай противоречиво. Родителите обичат собствените си деца, но често не търпят ничии други. Понякога децата ни се струват възхитително сладки, но по-често ги приемаме като досадни. „Добро“ дете е такова, което седи мирно и си мълчи. Проучвания на възрастни американци последователно установяват нещо, което една статия от вестник нарича „стъписващо ниво на антагонизъм не само към тийнейджърите, но и към малките деца“. Значително мнозинство от нашите сънародници твърди, че не одобряват децата от всякаква възраст, като ги наричат груби, мързеливи, безотговорни и лишени от основни ценности.

През 30-те години на двайсети век изследовател на име Харолд Андерсън коментира: „Мисля, че като култура все още не сме се научили да харесваме децата“. Трудно би било на някой, който иска да докаже, че оттогава нещата са се променили. През 2012 година покойната Елизабет Йънг-Брюл посвети цяла книга на „огромния обхват от антидетски социални мерки и индивидуално поведение“, които все още съществуват. Общество, центрирано около децата ли? Не е ясно дали днешна Америка би могла да бъде описана като дружелюбна към децата.

От друга страна, през продължителен период от време има промяна в посока на децата да се гледа като на индивиди, притежаващи своя собствена стойност като човешки същества, които трябва да се третират с човечност. В индустриализирания свят децата все по-рядко са принуждавани да работят, нито пък на тях се гледа предимно като на икономически актив, както е било сравнително доскоро – пред деветнайсети век. Също така днес е по-малко вероятно те да бъдат възприемани като греховни създания, чиято воля трябва да бъде прекършена, отколкото преди няколко века. В Нова Англия от пуританските времена децата са били публично бити с камшик. Играта е била възприемана като неприемлива фриволност дори за съвсем малки деца. Бебетата са били описвани като „мръсни, гадни и противни“ и отношението към тях е било съответстващо. Убийството на бебета е било нерядко явление през човешката история и са били чести практиките деца да бъдат изоставяни, измъчвани и подлагани на сексуален тормоз. „Преди модерните времена не успях да намеря данни за един родител, който днес не би бил пратен в затвора за тормоз над дете“, пише историкът Лойд де Мос.

В такъв случай отговорът на нашия въпрос зависи от периода от време, който разглеждаме, и дефиницията, която използваме. Да, има „по-ярък израз на обич към децата и по-голям интерес към развитието им през последните няколко века в индустриалните западни общества“. Ала това не означава, че културата ни е центрирана около децата в конкретния и негативен смисъл, в който често се употребява тази фраза, чийто подтекст е, че нуждите и желанията на възрастните идват на второ място след тези на децата.

Ами ако въпросът, който стои, е дали днешните родители са „по-свръхтолерантни“? Отново трябва да подходим внимателно. Отнася ли се тази дума към по-хуманно третиране на децата, даването им на думата, за да обяснят какво им се случва, позволяването те да бъдат не само виждани, но и чувани, признаването на техните предпочитания вместо прекършването им според нашата воля? Означава ли, че проявяваме готовност да се съобразим с малките деца кога са гладни и уморени, вместо да ги насилваме да ядат и спят, когато е удобно за нас? Че позволяваме на децата понякога да палуват и да се забавляват, че ги утешаваме, когато плачат?

Всъщност това са промените в отношението, към които е била отнасяна думата „толерантни“, когато е започнала да се употребява в началото. И в онези дни общата тенденция действително е била в тази посока. Един автор говори за „идеология на толерантното отглеждане на децата“, характеризираща съветите към родителите през 30-те години на двайсети век – десетилетие, създало книга с изразителното заглавие „Бебетата са човешки същества“. Друг автор сочи, че описваното навремето като „новата толерантност днес се възприема като здрав разум“. Хората са започнали да говорят за нуждите на децата и да съзнават, че те прогресират през такива етапи на развитие, че може да не са готови да поемат дадена отговорност или да овладеят умение само защото ние го изискваме от тях. Този прогрес обаче не е протичал простичко и линейно. Строгостта, отстъпила пред толерантността, сама по себе си е била обрат в подхода към детеотглеждането през деветнайсети век, който е реагирал повече на нуждите на децата. Нещата са се влошили, преди отново да се подобрят. И обратът отново се е преобърнал: 50-те години носят прегрупиране, при което дори на основни принципи отново се е гледало с подозрение.

Днес думата „толерантност“ има различно значение: тя не обозначава хуманно отношение или готовност да бъде кърмено бебето, когато е гладно; означава изнежване на децата, което по дефиниция е нездравословно. (Интересно е, че смисълът на „изнежвам“ също се е променил. Някога е означавал „отнасям се нежно“, а днес – „разглезвам“.) Днес толерантното възпитание се разбира от широката общественост и от психолозите, занимаващи се с развитието, като такова, при което рядко се поставят изисквания и граници и децата са свободни да правят кажи-речи каквото си искат.

А дали някой изследовател се е опитал да направи количествена оценка на родителите, които биха могли да бъдат определени като свръхтолерантни в този смисъл? Повечето хора, които говорят за епидемия от свръхтолерантно възпитание, просто допускат, че това е вярно, че всички го знаят и затова няма нужда твърдението да се обосновава. Усилията ми да открия данни – като прерових и училищни, и популярни бази данни, а също така пращах запитвания до водещи експерти в областта – не доведоха до абсолютно нищо. Принуден съм да заключа, че никой няма идея колко на брой родители може да бъдат смятани за свръхтолерантни, колко много са разчитащите на наказания и колко са просто отзивчиви към нуждите на децата си, без да са нито свръхтолерантни, нито наказващи. (Тенденцията да се пропуска тази трета възможност сама по-себе си е тревожна и трайна.) Накратко, няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че свръхтолерантността е доминиращият стил на възпитание на децата от страна на родителите в нашата култура, нито дори, че е особено разпространен.

В „Митът за разглезеното дете“Алфи Кон (американски учен, социалог, експерт по възпитанието на децата) опровергава дълбоко вкоренени консервативни схващания относно децата – какви са и как трябва да бъдат отглеждани. Родителите са обвинявани едновременно, че дават твърде голяма свобода на потомството си и че упражняват прекомерна закрила над него, че не са склонни да поставят граници и че са прекалено тиранични. Младите хора са определяни като егоистични консуматори, а поведението им е окачествявано с всякакви неласкателни епитети. Подобни закостенели идеи – в едната или в другата крайност – често са приемани безусловно и поканата на Алфи Кон да преразгледаме схващанията си е особено навременна, а книгата му притежава потенциала да промени тона на разговора относно децата и хората, които ги възпитават.

Снимка: Pinterest

Нова мода се налага във фризьорските салони в САЩ и тя няма нищо общо с подстригването. Става дума за благотворителна инициатива, която поощрява любовта към ученето.

Салон в град Ипсиланти (Мичиган, САЩ) е забележителен с това, че в него се подстригват безплатно деца, които четат на глас, докато им правят прическа.
Много малчугани се притесняват да го правят. За да ги поощри, бръснарят, баща на две деца, им предлага безплатно подстригване срещу четене.


„Родителите са много доволни от тази идея, а децата, разбира се, предварително са се споразумели с тях как да бъдат изхарчени спестените пари.“ – разказва фризьорът Райън Грифин.

„Ако някой ден в салона влезе поне един млад човек и каже – Момчета, някога се подстригвах и четях при вас, сега уча в колеж – значи сме успели. И целта ни е била постигната.“ 

 Фидел Уудс е имал мечта да стане учител, но не е успял. Сега подстригва безплатно социално слаби момчета, като едновременно с това решава с тях задачи или упражнява четене. Веднъж седмично посещава училище в Брустър, където подстригва поне 10 деца и им преподава, напълно безплатно.

Пионер в благотворителното подстригване обаче е Марк Бустос от Ню Йорк, който обикаля улиците на мегаполиса и подстригва бездомници.

Мъжът признава, че иначе тарифата му за подстригване е 150 долара. Под сръчните му ръце отчаяните мъже се превръщат в уверени в себе си хора.
Споменатите случаи са пример за това, как можем да поощрим създаването на полезни навици у децата и да вдъхнем надежда на хора, които са изгубили вяра в собствените си възможности. Може би тази мода ще прихване и нашите фризьорски салони?

 

Препоръчваме ви и статията ни за 5 начина детето да учи с удоволствие през лятото.

 

Автор: Станимир Михов

Често чувам фрази като: „Искам да вляза във форма, но не мога да спра да ям“; „Спазвах диета една седмица, а после изведнъж всичко се срути за ден“; „ Тренирам усилено и давам всичко от себе си, но не мога да изкарам на диета по-дълго от месец“.

Тук ще намерите няколко съвета как да регулирате апетита си и да поддържате форма. Всеки, който ходи на фитнес и тренира, иска да получи най-добрите резултати от положените усилия. Много фитнес ентусиасти разпределят тренировките си добре и се справят до някаква степен сами, но по отношение на диета и правилно хранене се провалят.
Почти всички сме пробвали различни видове диети и съвети от интернет, инструктори, приятели, но защо нямат ефект върху нас?  - Всеки е различен и има нужда от индивидуални напътствия и подход. Точно затова хилядите диети, които виждате в интернет, най-често не са имали резултат.
Как е възможно да се препоръчва една и съща диета на трениращ, който е 60 килограма и на трениращ, който е 80 килограма? Или спортуващ с бърз метаболизъм и такъв със забавен?
Ето как мога да ви бъда полезен следващия път, когато решите да пробвате хранителен режим или определена диета:

14 трика как да спазваш диетата си

1. Пийте повече вода
Когато почувствате глад, вместо да посягате към храна, първо изпийте няколко чаши вода. Така не само има голям шанс да потиснете апетита и да избегнете ненужно хранене, но в случай, че решите да се храните, стомахът ви ще бъде донякъде сит и порцията ще е по-контролиранa.

2. Не изпивайте калориите си
Често се е случвало при въпрос какво трябва да се консумира, питащия да не осъзнава, че голяма част от калориите (до 50%!!) могат да идват от напитки пълни със захар. Някои често срещани заблуди са, че студеният чай си е обикновен чай, или пък че фрешът от портокал е здравословен и може да се консумира в неограничени количества. Прясно изстискан фреш от портокал – 250 мл - съдържа 21 грама захар и 110 калории, а това е в пъти по-добрия избор, ако трябва да изберете между фреш и студен чай. Избягването на подобни напитки би ви позволило да замените калориите им с висококачествена храна, която ще ви държи сити много по-дълго.

3. Не пълнете пазарската кошница с „джънк“
Лесно приложим съвет, който може да намали консумацията на нежелани храни и напитки, е просто да не ги купувате, когато пазарувате, и да нямате удобен и бърз достъп до тях. Така, когато дойде време за хранене, шансът да се заемете с приготвянето на по-качествена храна се умножава многократно.

4. Носете си храна навън
Ако сте сериозно решени да постигнете фитнес целите си,  наличието на кутии за храна е задължително условие. Добрата подготовка не само гарантира, че сте на прав път към целта, но и по-трудно бихте се отклонили от нея. Може да намалите в пъти желанието за вредни храни, ако засищате глада си първо с избор, който смятате за правилен, и след това, ако все още има нужда, да прибягвате към нещо допълнително.  

5. Кафе
Кафето дава допълнителна енергия. Често, когато загубим тонус си мислим, че имаме нужда от храна, „за да се вдигнем“, но в повечето случаи чисто кафе би свършило по-добра работа. Кофеинът стимулира метаболизма и в същото време намалява апетита. Неслучайно 90% от продуктите за отслабване на пазара го ползват за основа. Ако сте свикнали да консумирате кафето си със захар, може да опитате да я замените със стевия или друг подсладител.

6. Яжте бавно и на малки порции
Започнете храненето си със салата, преминете към добър източник на протеин със зеленчуци, сложен въглехидрат и полезни мазнини, според това как балансирате диетата си. Така мястото за калоричен десерт или напитка ще е намаляло многократно и често ще успявате да се въздържите от изкушенията. Според проучване, за да достигнат сигнали до мозъка за ситост, са нужни около 20 минути от началото на храненето.

7. Мийте си зъбите
Миенето на зъбите води до чувство за чистота и свежест. Така може да се задържите по-дълго време, без да слагате нещо в устата си. Лично пробвана от мен тактика, която често използвам и харесвам.

8. Разсейвайте се
Гладни ли сте или просто отегчени? Когато почувствате, че сте гладни и пиенето на вода или дъвченето на дъвка вече не помага, може да пробвате с различни занимания като разходка, душ, домакинска работа, телефонен разговор и други.

9. Спете минимум 8 часа
Недостигът на сън увеличава глада и има негативен ефект върху метаболизма. Това е свързано с нивото на кортизол (хормона на стреса), което може да се покачи дори когато сте сити. Спането поне осем часа през нощта също би ви дало повече енергия през деня и би повишило нивата на растежния хормон, който участва пряко в горенето на мазнини и регулирането на други важни хормони.

10. Хелти снаксове
Имайте под ръка нещо бързо и удобно за хапване, което би ви донесло и някакви ползи. Примери са определени плодове и сурови ядки – например ябълка или бадеми.

11. Зелен чай
Зеленият чай може да повиши метаболизма и да намали теглото. Той е термогенен и натурален диуретик. Играе роля в оксидацията на мастните молекули и е добър антиоксидант. Напоследък, също като кофеина, е често срещана съставка в някои продукти за отслабване като фет бърнъри или в комбинация с л-карнитин и CLA.

12. Хранете се преди партита
Консумирайте висококалорично пълноценно хранене, преди да излезете. По този начин ще сте сити и ще устоите по-лесно на изкушенията на лошата храна, която всеки друг приема. Добър вариант са пилешка пържола със салата, варени картофи и порция зеленчуци с прилично количество вода.

13. Не слагайте вредните храни на достъпно място
Не дръжте под ръка храни и продукти, които знаете, че не е добре да консумирате. Най-добре е да са на недостъпно място - например над някой кухненски шкаф. Още един трик, който харесвам, е да споделям такъв тип храна с всеки, за да има по-малко за мен.

14. Използвайте недоминантната си ръка
Едно нетрадиционно проучване показва, че когато хората нарушават физическата последователност на действия, които извършват с храненето, те имат и повече контрол над количеството приета храна. Резултатът от проучването сочи, че така може да се намалят калориите до 30%. Бих избягвал този метод, ако се храня навън, а ако искате да минете на следващо ниво може да пробвате китайски клечки.

Намирате ли моите 14 трика за спазване на диета за полезни? Какви техники използвате в подобна ситуация? Имате ли някакви предложения или информация, които бихте споделили?

За автора:
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация.
Занимава се с фитнес над 10 години. През последните 5 инвестира време и усилия, за да подобри знанията си в сферата на фитнес и бодибилдинг тренировките, съобразени с подходящо хранене за постигане на бързи резултати, които могат да се задържат. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Използвал е услугите на много фитнес инструктори за изготвянето на хранителни и тренировъчни планове (от България и чужбина), персонални тренировки – над 150 часа (1 на 1), онлайн съвети, трейнинг сайтове и други. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм.

Още за автора и методиката му можете да прочетете в stanimirov.com.

Препоръчваме ви статията на д-р Русинова за анорексията и булимията, както и тази за преяждането и наднорменото тегло.

В откъса от книгата „Най-здравите деца на света живеят в Япония“ от Наоми Морияма и Уилям Дойл, са описани основните принципи, от които се водят японските майки, при създаването на здравословни хранителни навици у децата си. Наоми Морияма стана популярна у нас с книгата си "Японските жени не остаряват и не напълняват".

Ние, родителите, сме убедени, че всички деца се раждат с непоносимост към зеленчуците и силно изразени предпочитания към сладкишите, бонбоните и пицата. Освен това живеем в свят, в който децата ни ежедневно са заобиколени от агресивна реклама на фаст фуд и други вредни закуски, а вечно забързаните им родители нямат време да приготвят здравословна храна у дома. В този смисъл на японските деца им провървя – те растат в страна, в която моделът на здравословно хранене е част от културните традиции на нацията.
 

Колкото по-добре се храниш – толкова по-дълго ще живееш

Проблемът със здравословното хранене занимава учените отдавна. Екип специалисти от Университета в Пенсилвания и Лондонския университетски колеж установил, че колкото по-разнообразни продукти опита детето във възрастта 2-8 години, толкова по-голяма е вероятността в бъдеще то да яде с удоволствие здравословна храна, включваща зеленчуци, риба, пълнозърнест хляб. Учените поставят акцента върху следните важни обстоятелства:

1. Хранителните предпочитания на децата постоянно се менят. Ако днес детето ви отказва една или друга храна, това не означава, че няма да поиска да я опита след седмица или месец.

2. Колкото по-рано детето започне да опитва нови продукти и колкото повече са те, толкова по-лесно ще формира правилно отношение към храната. Задачата на родителите е деликатно да насочват навиците на детето, предлагайки му голям избор и личен пример.

3. Хранителната неофобия (нежелание да се консумират нови храни) често възниква в резултат на това, че родителите предлагат новия продукт или ястие изведнъж, в големи количества. Започнете запознаването с новата храна буквално от „чаена лъжичка“ и увеличавайте количеството постепенно, за да не предизвикате реакция на отхвърляне.

4. Бъдете търпеливи, последователни и не очаквайте мигновени резултати. Понякога новото ястие може да се „замаскира“ под добре познатото, можете да му добавите например кетчуп или друг сос, който детето обича. Когато аз предлагам на сина си да опита нещо ново, всеки път си спомням любимата пословица на моята баба Цун: „Новата храна удължава живота.“

Кога да започнете

Педиатрите смятат, че идеалното време за въвеждане на зеленчуци съвпада с отбиването на кърменото дете. Колкото и да е странно едно 6-7-месечно бебе е много по-непретенциозно към новите вкусове, дори към киселото или горчивото.
Установено е, че детето до двегодишна възраст по-бързо възприема новите продукти и вкусове и често те му стават любими. Но при деца между 7 и 12-годишна възраст, за да се припознае една храна като любима, са необходими около 20 опитвания.

Едно меню за цялото семейство

Да приготвяте отделно „детско“ меню, от някакви специални продукти, не е добра идея. Колкото по-дълго родителите се стараят да хранят детето със специално приготвени ястия, толкова по-трудно ще му бъде да премине към обичайната за семейството кухня. Между другото, в средиземноморския и японския модел няма понятия „детско меню“. От ранна възраст децата ядат това, с което се храни цялото семейство. И това е причината при тях значително по-рядко да възникват хранителни разстройства в бъдеще.

Как да предизвикате интереса към новата храна

По този въпрос диетолозите не са на едно мнение, но повечето от тях смятат, че главното е да се избягва принудата. Погрижете се на масата винаги да има здравословна храна. Не настоявайте детето непременно да я опита, рано или късно то ще поиска да я вкуси и сред всичко предложено ще намери онова, което му допада.

Много майки са се убедили от личен опит, че отказвайки конкретен продукт, детето го яде с удоволствие, ако е част от състава на някакво по-сложно ястие. В Япония едно от най-разпространените ястия е ориз на пара с парченца риба или месо и зеленчуци.

Ефективен метод да заинтригувате детето с нова храна предлага д-р Люси Кук, от Лондонския университетски колеж, която е посветила повече от 20 години на изучаването на хранителните навици на децата. Всеки път, когато детето се съгласи да опита нова храна, тя препоръчва да го поощрите с някаква малка награда – например стикер.

Идеята не намира широко одобрение сред педагозите, смята се, че стремежът да получи „награда“ нарушава вътрешната мотивация на детето за постигането на един или друг успех. Д-р Кук, която е провела експериментално изследване с групи деца от 3 до 6-годишна възраст, е достигнала до друг извод: „Наградата подтиква детето към действие, но в никакъв случай не бива да е самоцелна.“ При това е важно да помните, че правото да вземе решение е на детето. Иначе казано, то ще получи своя стикер за това, че се е съгласило да опита новата храна, дори след това да каже, че тя не му харесва.

Д-р Кук препоръчва на всеки две седмици да се предлага нов вид зеленчук. И не просто да сложите чинията пред детето и да кажете: „Яж!“ – а отрано да го запознаете с него, да разкажете къде и как расте, как изглежда в суров вид. Още по-добре би било да го приготвите пред очите на детето. Можете да го поканите да дегустира, в процеса на готвене. На следващия ден можете да добавите някакъв сос към зеленчука или да го овкусите като добавите малко подправки.

Описаната методика дава най-добри резултати при деца на три и повече години, защото те вече са достатъчно големи, за да се радват на спечелената награда. Методът "по малко и постепенно" работи добре и при възрастните. Ако решите например да се откажете от захарта в кафето, можете да опитате в продължение на 10-15 дни да пиете по глътка горчиво кафе. Към средата на този период е напълно възможно да оцените прекрасния вкус на кафето без захар.

Съвети от японските майки

1.Не прекалявайте с препоръките: „Яж, това е полезно за здравето.“ Опитът показва, че това често предизвиква негативна реакция. Детето разсъждава така: „Ако е полезно, значи не е вкусно!“ Просто гответе здравословно, включвайте зеленчуци и плодове, пълнозърнест хляб.

2.Старайте се в домашното меню всеки ден да има зеленчукова супа, за гарнитура – зеленчуци, задушени в масло например. Ако детето свикне да вижда тези ястия постоянно на масата, по-бързо ще ги заобича.

3. Не демонизирайте т.нар. вредни продукти – чипс, сладолед, бонбони, торта и др. Просто не купувайте за вкъщи. Вместо това от време на време водете децата в сладкарница или в магазин за такива храни. Японците имат поговорка: „В храната, която обичаш, отрова няма.“

4. Създайте си навик закуските между основното хранене да са зеленчуци и плодове. Нека на масата винаги има купа с нарязани плодчета.
 
5. Приготвяйте плодови десерти.

6. Винаги имайте в запас пресни или замразени плодове и зеленчуци.

7. Добавяйте зеленчуци в сосовете за паста, в плънката на пицата, в спагетите или лазанята – дребно нарязани, за да не бият на очи. Те само ще обогатят вкуса на храната.

8. Често децата отказват да ядат зеленчуци „просто така“, но с удоволствие ги консумират, когато са с някакъв сос. Класическият салатен дресинг или сос с кисело мляко могат да помогнат на детето да заобича броколи, бейби морковчета, грах, целина, зелена или червена чушка, цветно зеле. Не забравяйте, че децата предпочитат да ядат с ръце, топейки храната си в сос.

9. Приготвяйте зеленчука атрактивно, в забавни формички.

10. Водете детето със себе си на пазара, за да види къде се предлагат зеленчуците, позволете му само да ги избира, снабдете го със собствена кошничка.

11. Купете му специална престилка и гответе заедно.

12. Засадете си зеленчук в саксия ( ако нямате градина). Следете заедно как се развива растението. Ако имате възможност, заведете детето в градина, за да види къде "живеят" тези продукти.

13. Вземете детето със себе си в магазина и му предложете то да избере някакъв зеленчук за семейното меню.

14. Не бъдете нервни, когато предлагате нова храна, не проявявайте безпокойство.

15. Старайте се храната да предизвиква само положителни емоции у детето. Помнете, че вкусовете на малчуганите се променят, и храна, която е била отказана преди време, после може да срещне одобрение, дори да стане любима.

16. Не насилвайте детето да яде. Не превръщайте храненето в драматично събитие. Право на детето е да обича или не даден продукт.

17. Никога не използвайте храната като награда за добро поведение.

18. Не настоявайте детето непременно да измие чинията си.

19. Старайте се да храните детето в определени часове, създайте този навик у цялото семейство. Направете съвместното хранене ритуал.

20. Използвайте различни начини за приготвяне на един и същ продукт. Вареният, задушеният или печен на фурна картоф има три различни вкуса. И не забравяйте, че повечето зеленчуци е най-добре да се ядат сурови.


Материала подготви Янка Петкова

Източник: Readers digest

Още по темата за детското хранене можете да прочетете в Как да нахраним злоядото дете и Захранването - какво трябва да знаем.