Казвам се Альона Столейкова и съм бесарабска българка от Молдова. Живея в България от 2000-та година. Тук съм завършила „Социални дейности”, степен бакалавър. Работила съм по специалността с деца инвалиди точно 3 месеца, и прeцених, че работата не е за толкова емоционален и чувствителен човек като мен. В следващите години бях преводач към различни агенции и офиси, но разбрах, че затворена в една стая, без движение и общуване, не мога да живея.

Чебурашка вместо прахосъбирачка
Докато бях в майчинство, и синът ми спеше, имах доста свободно време. Когато стана на една годинка, се чудех какъв подарък мога да му направя, но да не е поредната китайска „прахосъбирачка”, а истински подарък от сърце, който да му остави топъл спомен за цял живот. Така, неусетно, синът ми Андрей стана вдъхновение за създаването на първата ми ръчно изработена играчка „Чебурашка” от филц, ушита изцяло с ръчен шев, тъй като тогава все още нямах шевна машина.
После, проучвайки заниманията по системата на Монтесори в домашни условия, попаднах на ръчно изработени букви, намерих кройки, и му уших и буквите. Посипаха се адмирации от приятелите и познатите за нещата, които направих. Стана ми любопитно, какво ли ще се случи, ако ги изложа в публичното пространство? Дали и други хора биха искали да поръчат за децата си подобни неща? Така и направих, публикувах няколко първи снимки (които сега ми изглеждат много смешни), и събрах доста поръчки. Работех, докато Андрей спеше. Купих шевна машина за първите играчки от памучен плат. После си създадох страничката във Фейсбук. Година по-късно вече не смогвах да изработвам целите обеми поръчки сама, затова си намерих помощничка, след време - още една.

Неслучайната любов към шиенето
Сигурна съм, че тази моя любов към шиенето не е случайна, тъй като първата си шевна машина получих в подарък от баба, когато бях едва на 11 години. Тогава уших рокли на куклите на всичките мои приятелки, сменях ципове на панталоните на съседите, шиех пелените на новородените им бебета. Добре, че по онова време не се говореше за „експлоатация на детски труд”, шегувам се. Но това, което правех ме увличаше изцяло, все едно се потопявах в друг свят, моя си свят, свободна да творя и да се чувствам самостоятелна.
В момента създавам основно текстилни изделия за деца, и често за най-малките. Любовта ми към тези мъничета е тема за един отделен и дълъг разговор. Затова и материалите, с които работя подбирам с изключителна прецизност, платовете – само 100% памук, боичките – само най-качествени, пълнеж – силиконов пух, който е хипоалергичен за бебенцата. Основно изпълняваме индивидуални поръчки, зареждаме и някои магазини с наличните ни играчки.

Феновете на Alya handmade
Нашите клиенти основно са бременни мамчета или мами с деца. Всяка майка иска да осигури най-доброто, най-качествено и най-уникалното за детето си (знам го от опит) затова намират Alya handmade. Има и нещо, което най-много ме радва в работата ми – клиентите ни се връщат при нас отново и отново. Някой, който си е поръчал играчка преди година-две, се връща, за да поръча отново за втората си рожба, за детето на приятелите си, за племенниче, за някакъв празник …Това означава, че се е радвал на нашето изделие през цялото време, че не сме го подвели, не сме го разочаровали. Гордея се с редовните клиенти, дори те самите се наричат наши фенове.

Намирам вдъхновение в детето си, в реакциите на хората, които харесват изделията ни, в благодарните им отзиви. Това невероятно много ми стопля сърцето. От никой работодател досега не съм чула едно „благодаря“ за труда си, затова сега оценявам много тези моменти.

Още изделия на Alya handmade можете да видите тук

Ако сте любителки на плетивата тази история ще ви хареса, а ако ви изкушават бижутата, можете да надникнете тук и тук.