Чувството за вина, страхът, самотата, желанието да бъдеш нужен някому – какво още заставя родителите да подкрепят финансово отдавна порасналите си деца?

Да си представим следната ситуация – родителите на порасналите дъщеря или син изпитват вина, че нещо не са свършили както трябва в детството им. Може би майката цял живот е работила и излизайки в пенсия е проумяла, че вече няма с какво да се занимава, че животът й е пуст, а любимото й дете отдавна е пораснало. Страшно е да се почувстваш ненужен, незначителен. Този страх принуждава жената активно да се „внедри“ в живота на децата си, да им помага финансово, да живее техния живот и така да върне смисъла на своя собствен. Материалната помощ е вид компенсация за дефицита на внимание и топлота в миналото.

Познато ли ви е?

Ето ви една друга история. Възрастните „деца“ постоянно попадат в неприятни ситуации и техните загрижени родители с удоволствие, вземат ролята на вечните „спасители“, заплащайки солидно загубите на детето. Също много разпространен вариант.

Случва се родителите да се страхуват да признаят пред себе си, че са несъвършени. Страхът да загубят любовта на децата си, ги подтиква да купуват вниманието им и така запазват илюзията за нормални семейни отношения.

Често родителите несъзнателно формират финансова зависимост у децата си, като не позволяват да се случи навреме тяхното еманципиране. Оставайки в семейството на майка си и баща си, младите хора нямат възможност да преживеят опита от самостоятелния, независим живот. През цялото си съществуване те са елемент на отдавна установената семейна система, носител на нейните норми и правила, деца на своите родители. Обикновено нямат ясна представа за това, какви са личните им житейски постижения, трудно изграждат чувство за отговорност за собствената съдба.

В основата на желанието да бъдеш нужен, да контролираш, да получаваш любов и да се примириш с „вътрешния“ си критик, е страхът.

Финансовата обвързаност на възрастните деца с родителите е сигнал, че в семейството преобладават отношения на зависимост. Невинаги родителите натрапват помощта си: работоспособният син или дъщеря може редовно да молят или дори да изискват пари.

Зависимостта се създава, когато родителите системно помагат. Постоянното „зареждане“ на големите деца с пари може да ги направи инфантилни, да убие желанието им да работят, да не им позволи да се научат да управляват финансите си. Ако искате да мотивирате детето да работи, не бива да му помагате в това, нека търси възможностите само.

Родителите, които искат да привържат детето си, поощряват зависимостта, помагат с пари.

Първопричината за зависимите отношения лесно може да бъде разбрана, ако си отговорим на въпроса: „Кога чувствам вина и защо се страхувам от това?“ Разбира се, всеки има свой отговор, но ето кои са най-често срещаните варианти:
- боя се от самотата, не искам да загубя любовта на детето си;
- боя се да не стана ненужен;
- боя се да не загубя децата си (страхувам се за живота им).
В основата на всички тези страхове лежи чувството за вина, което родителят може да изпитва, отказвайки на порасналите си деца финансова помощ. На тази основа се формират несъзнателните желания:

- да контролираш: да продължаваш да решаваш вместо децата си, да ръководиш живота им, според собствените си очаквания;
-да бъдеш нужен, значим: спасявайки децата си, запазваш образа на добрия родител, запълваш живота си с грижи за тях, отново ставаш необходим и търсен;
- да получиш любов и внимание: като живееш живота на порасналото си дете, когато собственият ти живот не те устройва или не ти е интересен;
- да се примираш с „вътрешния“ си критик: да компенсираш децата си за нещо, което може би не си им дал в детството.

Всичко казано може да бъде белег за нездравословни отношения. Нормалната родителска помощ се състои в емоционалната подкрепа – да изслушваш, да съчувстваш, ако ти поискат съвет – да го дадеш. Финансовата помощ е допустима само в единични случаи, при извънредни обстоятелства или като подарък.

Детето трябва да бъде научено да управлява финансите си още в пубертета. Един от първите инструменти за това са джобните пари. Малка сума, която се дава редовно, задължително в ограничен и фиксиран размер. Целта е детето да се научи да се разпорежда с пари, да ги харчи в зададени рамки, да спестява, да дава назаем. Родителите могат да наблюдават действията на тийнейджъра и да му помагат да взема финансови решения. Тези пари в никакъв случай не бива да се превръщат в средство за манипулация – да се използват като поощрение или наказания.

При всички случаи когато децата пораснат, трябва да бъдат освободени от опеката на родителите си. Защото трябва да се научат да живеят собствения си живот, а това може да стане, ако майка и им и баща им живеят своя.

Източник: psychologies

Препоръчваме ви още по тази тема:

На мама синчето

Истински мъж 

Ученикът и джобните 

Децата и парите 

Един ден те ще са ни благодарни

Автор: Ростислава Димитрова

Ще разкажа една история по истински случай, където, разбира се, имената на героите са сменени. Основната причина е, че една невинна детска душичка трябва да бъде запазена от опорочаване още в крехка възраст. Това е разказ за онези, които наричат себе си мъже, за които цял живот някоя жена се грижи, но които не могат да оценят нищо, тъй като нищо не са постигнали сами.

Мишо е горд син на мама Веси. Той се има за вървежен красавец и най-много го е страх да не попадне на жена, която да се възползва от него материално и да го командори. Нищо, че той „материали“ няма. Мишо обича да бъде канен на кръчма с приятели, но само ако дойде по-късно, за да може яденето да е поръчано и той да боцне от тук и от там, и да си плати голата биричка. Нали не е поръчвал ядене – защо да го плаща? Мишо гони 40-те или 50-те в общия случай, но градината на живота му никога не е обработвана и няма плодове за обиране на тази златна възраст. Мишо е свикнал да ходи да „работи“ при тате Енчо и да му взема паричките (под работа се разбира пиене на кафе с цигарка, докато тате се труди). Но нали е бил там? Значи си е „заслужил“ надника. Мишо има и братче Цецко. Те са гордостта на мама. Винаги я возят с колата я да напазарува, я да пие кафенце с приятелки. Те трябва да са на разположение. Бате Цецко е по-голямото братче, което му е отредило съдба на не толкова алчен егоист, но пък все още и той спинка под покрива на мама. Мама пък ревностно си пази синчетата, че да не би някоя злобна материалистка да прокопса покрай тях. Та затова бате Цецко е с тежка депресия – мама прогони възлюбената му, за да го опази от лошотията. Мишо пък ще става баща. Някаква си материалистка решила да задържи бебето, тъй като било чудо да забременее, а то се случило. Пък и това ще да е първородният син на Мишко и така чаканият първи внук за баба Веси. Та затова мама Веси решава, че е време да купи жилище на Мишко, че хем постоянно да наблюдава отблизо снахата, хем Мишо да има нещо свое в тоя живот. Макар да не е работил за него.

В свободното си време мама Веси гледа детето на местната Памела Андерсън - Петя. Идеална жена за Мишо и Цецко, оборудвана със силикон и екстеншъни от-до. Без първоначална инвестиция. Но пък поддръжка трябвала и не била лъжица за техните уста. А и Петя вече се добрала до завидното положение на снаха на жена с висок социален статус, която пък хули сред съгражданите си. Горката Петя… Не случила на свекърва. Горката мама Веси пък не случила на снаха като Петенцето.

Роди се първородният син на Мишо и мама Веси покани „най-близките“ си на скромна, но гръмка софра (трябва да изглежда прилично без да се охарчи), за да се почерпят за здраве. Никой не попита снахата материалистка как е, тежко ли беше раждането, има ли нужда да си почине… Важното е, че цяло село знае, че на Мишко му се е родил син. Мишо страда от тежка форма на сецнат кръст поради излежаване по диваните на мама цял живот. Не може да вдига повече от 3 кг. Затова и още от първата нощ с новородения наследник той се изнесе в другата стая. Трябва да си почине (цяло раждане преживя), че да може в 9 сутринта да пие кафенце при тати! Нали пари изкарва… Иначе не е и прахосник. Гостите гощава с полусурови пържоли, за да не хаби ток. Но затова пък има 2 телефона, кола, симсон и ланци на врата. Той е на „ти“ и със счетоводството. Всеки месец стриктно води списък на разходите, за да не се охарчат излишно – за цигари 150 лв, а за адаптирано мляко - 54 лв. Приоритетите му винаги са непоклатимо подредени. Когато се наложи да остане сам със сина си, винаги вика мама Веси на помощ, която идва със сина на Петенцето. Гледа го, за да може Петя да работи в хотела, който злобната й свекърва й направила. За Петенцето Весито била като майка, не като бавачка! И все пак й плащали за услугите… Мама Веси все пак две деца има да издържа… на по 40+ години. А е пенсионерка, че и със изсипване. Не може да тича покрай внука си с това изсипване. Тежко е. А и трябва да пази сили за хотела на Петенцето – все има чаршафи и кърпи за носене, мебели за местене и куп друга работа.

Покрай суетенето как да спестят за пари за внука, за когото успели да уредят само едно легълце, че за повече не били изкарали, снахата материалистка чинно готвела, чистела, миела, перяла, паралелно отглеждала и първото си дете - дъщеря си. Тия добри хора добре, че направили стая и за нея в новия дом ала Биг брадър-мама Веси. Направо си ги приютили като техни, па макар и чужди. Мишко един път горкият не можал да вземе сина си на ръце с този негов кръст и ограничението от 3кг, които да вдига. Нищо, че от зор покрай раждането напълнял с 10. Не пропускал да напомни на материалистката, че каквото е купил в хладилника, си е негово. Как така на семейството? Нали той е дал парите. Камо ли, ако мама Веси е пратила нещо. Няма да го цакат я…

И един ден материалистката го напуснала с все дете. Ужас! Защо? Как така? Никакво обяснение не поискал, тъй като всичко бил направил идеално. Мама Веси и Петенцето веднага се усъмнили чие наистина е детето. Цялото село заговорило… Горкият Мишко на тези години да се окаже измамен? Как така мама Веси не го е опазила? Ах… Какъв позор.

Добре, че Памела била досетлива. Та бързо Мишко подал иск в съда за права над детето. Даже накарал материалистката да плати разноските по делото. Издръжка не можел да си позволи… Кредит имал. Той тате му го погасявал де… Искал за пръв път да вземе сина си на ръце най-сетне. Благороден е Мишо… Дори не знаел дали е негов биологичен син. Ама то за любовта граница и биология няма. Има само съд.

Кръстих историята си „На мама синчето“, но тя е за всеки, който се мисли за мъж. Само защото мама го гледа, докато самият той е в пенсионна възраст. Героите са от малко населено място, известно с убиец, отгледан от майка си по същата схема, решил да раздава правосъдие. Сигурна съм, че такива истории има в цяла България, че и по цял свят. Не е първият, нито последният случай на грозни изпълнения от страна на зрели хора, усетили изкривената майчина закрила и имащи се за мъже.

За тези мъже е успех жените им да са силиконки, чупещи снага под силните звуци на кючека. По възможност жените им трябва да поощряват децата им да правят същото. Тези жени трябва да са слугини. Такива мъже цветя и любов не дават – това е признак на слабост. Техните майки са длъжни да ги гледат, докато самите те станат дядовци. Те са ги възпитали така. И макар че същите тези мъжки майки знаят какво е да носиш живот 9 месеца, да го родиш, да го отгледаш, те са зли свекърви, за които снахите (също майки) винаги ще са недостойни. Те са специалистки в това да пазят със зъби и нокти синчетата си само за себе си чрез елементарна селска манипулация. Но най-вече да не им дадат възможност да станат хора и да усетят щастието да създадат семейство.


Препоръчваме ви още:

Момичета, вие сами разваляте мъжете си

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш 

Свекървище 

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

Най-вълнуващият детски фестивал у нас Sofia Fun Fest се завръща за трета поредна година с още по-интригуваща програма за малки и големи.

Домакините от Sofia Ring Mall ще приютят работилнички от различни форми на изобразителното и приложно изкуство в откритото пространство пред амфитеатралната сцена и ще разгърнат възможности за различни спортни занимания на затворения за целта VIP паркинг.

В рамките на двата фестивални дни, 23 и 24 септември, всяко дете ще може да се запознае с различни видове спортни дейности, форми на изобразителното, приложното, вокалното, танцовото и театралното изкуство. Поради огромния интерес тази година ще бъде увеличен броят на арт работилниците, в които децата да се включат и да се запознаят с различни стилове на приложното изкуство, както и да вземат участие в пленери. Ритмите на различните видове танци ще накарат малки и големи да затанцуват. В специален уъркшоп ще можете да научите и основните стъпки.
Децата ще могат да участват в урок по тенис, спортна гимнастика, футбол, да се включат в демонстрации на спорта MTB и бойни изкуства. Тази година ще участват и школи, които предлагат занимания по екстремни спортове, роботика и други впечатляващи спортове за всички деца и юноши. Предвидени са забавления с велосипеди. Подготвени са и много други изненади.
По време на феста (23 и 24 септември) децата и родителите им ще се забавляват в съвместни занимания. Цялото семейство ще научи повече и ще може да се запознае отблизо със спортовете и изкуствата, от които децата се вълнуват.

Очаквайте и специалното звездно участие на Sofia Fun Fest! Кои звезди ще се включат в детския фест, предстои да разберем съвсем скоро!

Още подробности за програмата на феста можете да откриете на страницата на събитието във фейсбук. 

Препоръчваме ви още:

Динозаври завладяват София 
25 години фондация "За Нашите Деца"

Автор: Мария Пеева

Мая е майка на едно усмихнато, чаровно и възпитано 14-годишно момче. Познаваме се покрай общи приятели и обикновено се виждаме на рождените дни на децата. Когато ми писа тази сутрин, очаквах да е по някой забавен повод, свързан с момчетата и направо се потресох от историята й. С нейно позволение я споделям с вас, за да достигне до повече хора и да се алармира обществеността. Освен това очаквам и адекватни мерки от Метрополитен ЕАД, които са уведомени писмено за инцидента.

Действието се развива в квартал „Младост“, скъп столичен квартал, в който цената на жилищата минава 1000 евро на квадратен метър и вече доближава тези в „Лозенец“ и центъра. Освен това се случва посред бял ден, не в малките часове на нощта. И на всичкото отгоре е в метростанция, където се очаква да има охрана, служители, да не говорим, че е пълно с хора.  И в този хубав квартал, в метростанция Младост 2 „Александър Малинов“ две момчета нападат и ограбват дете посред бял ден, пред очите на всички граждани в метрото, без да се намеси служител, нито охрана. Слава богу, една жена ги е спряла, преди да има и по-тежки последици. Синът на Мая все още е в шок от случилото се, от наглостта на нападателите, които са деца също като него, и от липсата на реакция и безучастието на повечето хора. Искам някой да ми каже как да очакваме децата ни да чувстват ангажимент и отговорност към това общество, когато обществото не ги защитава и няма отговорност към тях?

Мая написа това писмо до „Метрополитен“ с надеждата да вземат мерки и да проверят записите от камерите, за да бъдат заловени гамените, а също така и да се обърне внимание на охраната да следи за подобни прояви и да се намесва адекватно.

На непознатата жена, която е спасила детето, майката благодари от цялото си сърце! Ако тази статия достигне до нея, моля да ни пише на всяка цена! Искам да се запозная с нея и да й стисна ръката. Защото моят 14-годишен син също пътува с метро редовно и можеше да е той. Можеше и да е вашето дете, и всяко друго.

Призовавам „Метрополитен“ да предостави на медиите записа от камерите, за да бъдат идентифицирани извършителите на нападението. И не, няма да искаме публичен линч, защото те също са деца, но ще настояваме с тях да се работи, за да не се превърнат някой ден от квартални гаменчета в престъпници и убийци.

Ето и писмото на Мая:

Уважаеми господа,
Пиша Ви обезпокоена от случилото се с моя 14-годишен син тази вечер на станцията Александър Малинов в Младост 2.
Към 19:30 ч. на 20.09.17 синът ми се отправя сам по бул. „Свети Киприян“ към станция „Александър Малинов“ в посока Младост 1, където имах среща с него, за да ходим заедно на рожден ден на негов приятел. След като той се забави повече от нормалното, го открих силно разстроен на мобилния му телефон, споделяйки ми, че е бил нападнат и ограбен от две момчета. Когато дойде на срещата ни, синът ми беше много изплашен и ми разказа следното:
При влизането в Метрото на станция „Александър Малинов“ той бил пресрещнат от две момчета - едното дребно, на възраст около 11 години, другото - високо и мускулесто момче на възраст 15-16 год. Малкото момче попитало сина ми колко е часът и когато синът ми отговорил, поглеждайки часовника си, малкото момче поискало да види колко часа показва мобилният му телефон. Синът ми съобразил ситуацията и не показал телефона си, продължавайки към метростанцията.

При влизане в метрото обаче, изваждайки портфейла си с картата за пътуване, малкото момче започнало да го блъска и му взело портфейла. Синът ми се опитал да потърси помощ, но не видял никого на касата (твърди, че там не е имало служител), нито открил охрана наоколо. Хората в близост гледали, но никой не се опитал да помогне. Малкото момче продължило да бута сина ми, а голямото момче стояло до тях и се смеело. За щастие се намесила случайно преминаваща жена, която защитила сина ми и накарала момчетата да му върнат портфейла, междувременно изпразнен от момчетата. Щетата е минимална - взети са само 7 лв. и стотинки (на практика цялото съдържание на портфейла), но уплахата, липсата на защита от служителите на реда и агресията са ужасни и недопустими както за сина ни, така и за нас, като негови родители.

Случилото се поражда възмущение и страх да пускаме децата си да пътуват сами в градския транспорт. Допустимо ли е в такъв час да няма служител на касата, както и охрана? Разполагате ли с камери, които да са заснели нападението и каква е гаранцията, че това няма да се повтори отново със сина ни, с по-малкия му брат или друго дете? В началото на учебната година все повече родители се опитват да научат децата си на самостоятелно ползване на градския транспорт, как да ги предпазим от подобна или още по-страшна агресия? Споделям преживяното с болка, изразявайки гражданската си позиция и с цялата си родителска загриженост...

Благодаря на непознатата жена, която е защитила сина ми и жалко за всички безучастни наблюдатели...

Моля за Вашия отговор относно реда за охраняване на метрото и наличието на служители на реда и касиери, както и камери, с които е възможно проследяването на подобни случаи.

Темата би била актуална за доста медии и форуми, като желанието ми е единствено да помогна на сина си и всички деца и родители при избягване и предпазване от агресия.
В очакване на Вашия отговор оставам на линия при нужда от допълнителни въпроси.

Мая Т. (Метрополитен разполага с данни за контакт с Мая, но по обясними причини не ги пускам тук, за да не се травмира детето допълнително. То все още е достатъчно шокирано.)

Присъединявам се към призива на Мая за строги мерки за безопасност в метрото и градския транспорт, и за ангажираност на обществото за сигурността на децата ни.

Това са децата ни, за бога! Как може да извръщаме поглед встрани?


Препоръчваме ви още:

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете
Палачите, в които превръщаме децата си 
Пет неща, които НЕ е добре да правите, ако детето ви е жертва на насилие 
Детето-жертва

Този проблем засяга стотици хиляди млади момичета и момчета по целия свят. Всички те са принуждавани да правят секс с някого или да участват в снимки или видео с порнографско съдържание против волята си. В замяна на тези сексуални услуги получават подслон, храна, дрехи, пари или нещо друго, от което имат нужда.

Как се случва това?

Най-често насилникът е някой, когото момичетата или момчетата познават. Приятел, роднина, любовник. Или имаш връзка, привързваш се към него, прави ти скъпи подаръци, води те на ресторанти и ваканции. И в един момент ти казва, че за да продължи всичко това, трябва да му върнеш “услугата” и да спиш с някой, на когото той дължи пари.

Или роднина ти обещава работа в чужбина, а когато заминеш се оказва, че трябва да проституираш, за да има къде да живееш и какво да ядеш.

Тези и много други подобни сценарии се наричат сексуална експлоатация. Никой няма право да те кара да правиш секс или други интимни неща против волята ти. Ако това се случи – ти си жертва на престъпление. Вината никога не е твоя, а на този, който те е принудил да го направиш. И той трябва да си понесе наказанието за това престъпление.

Как да разбереш, че някой е жертва на сексуална експлоатация и какво да направиш – гледай и следващите епизоди на “По-добре недей”.

Платформата за сексуално и здравно образование за тинейджъри LoveGuide започна кампания „По-добре недей!“ за превенция на сексуалното насилие и експлоатация сред учениците  на възраст между 15 и 19 години. Целта й е да повиши знанията и уменията им да разпознават рискови ситуации и отношения, които биха довели до сексуално насилие и експлоатация. „По-добре недей!“ е насочена и към родителите, учителите, директорите, лекарите и др. Целта на организаторите е да се постигне и разпознаваемост на проблема сексуално насилие и експлоатация сред широката общественост и да насочи вниманието към необходимостта от неговото решаване.

Вижте новото видео „Приятел, гадже или насилник?“, посветено на сексуалната експлоатация.

Препоръчваме ви още:

Сексуалното възпитание по света и у нас 
Имало едно време секс 
Тийнейджърът се влюби - какво да правим?

Представяме ви един интересен руски психолог с 30-годишен стаж, който не се притеснява да нарече нещата с истинските им имена. Михаил Лабковский напълно опровергава модерните от няколко години насам теории как да накараш мъжа да се чувства добре, да те носи на ръце, да те обгрижва и да се държи с теб като с принцеса. Според него когато жената се поставя пред мъжа като слаба и зависима, изобщо не си помага, а напротив. Често жените стигат до задънена улица във връзката си, защото следват шаблони и не осъзнават, че с постъпките си влияят негативно на характера на мъжа и поведението му. Ето и петте най-чести типа грешни поведения, които допускаме в семейните отношения:

1. Искам да се наспя!

Да започнем със следната ситуация: в семейството се ражда дете. След първите дни, когато възторгът и шокът са се уталожили, мъжът казва на жена си: „Скъпа, трябва да ставам рано за работа, искам да се наспя.“ В 90 % от случаите, жената приема това като задължение и прави всичко възможно, детето да не пречи на собствения си баща да спи. В някои случаи, дори се изолира с него в отделна стая, за да има таткото нормален сън. Логиката й е проста – той храни семейството, трябва да си почине. Като че ли, когато мъжът тръгне за работа, жената ще легне да спи, за да се възстанови след безсънната нощ. Да, а в почивните дни таткото също не бива да бъде безпокоен, той трябва да си почине, защото е работил цяла седмица! А ако изяви желание да излезе да разходи бебето с количката е направо герой. Нищо, че младата майка е правила двуразови разходки всеки божи ден.
Един момент! Това не е нейното лично, а тяхното общо дете!
В тази ситуация жената сама си е виновна, защото по всякакъв възможен начин я подкрепя. Грешката й е не само, че се претоварва, но и разрушава семейната цялост (формира се диаспора „майка-дете“, която изолира таткото). Съществено се понижава вероятността в бъдеще бащата да има близки доверителни отношения с детето си. Най-обидното е, че се губи чувството за единство, което съществува, когато няма отделни участници в проекта „семейство“ с разпределени задължения, а екип, който се справя с всички предизвикателства заедно. Често ме питат: „А кога можем да оставим детето с баща му?“ Веднага след като се приберете от родилния дом. Нахранете бебето и идете на фризьор, да се поразходите или да се срещнете с приятелка. За един-два часа новороденото съвсем спокойно може да бъде оставено насаме с баща му. От това само ще има полза.

2. Защо ти е да се връщаш на работа?

Хлапето пораства, става на 3 години, време е майка му да се върне на работа. И в този момент някои мъже правят следния ход: „Защо ти е да се връщаш на работа? Аз изкарвам достатъчно, остани с детето.“ Наистина в много случаи заплатата на жената е по-ниска, защото тези три години, които е прекарала с детето, са я върнали назад, спрели са кариерното й развитие и е много вероятно, след дългата пауза, да й се наложи да започне отначало. Много е важно в този момент да не се поддадете на внушението. В практиката си съм срещал много жени, които са се съгласили с мъжа си, че така ще е най-добре за децата, а след 10-15 години същият този мъж си е събрал багажа и ги е напуснал. Те остават без професия, без доходи, загубили деловите си навици, на около 40 години, съвършено безпомощни. В най-добрия случай могат да разчитат на адекватна издръжка, но това са наистина редки случаи.
Трябва да разберете, че предлагайки ви да останете вкъщи, мъжът не се грижи за вас. Грижи се за себе си. Това или е опит да ограничи социалните ви контакти от ревност или поради други съображения, или е начин да скрие страха си, че може да се окаже не толкова успешен на фона на вашата кариера, или просто е невротик и получава удоволствие от това да ви потиска.
Всяка, подчертавам, всяка жена, която стои вкъщи с години и са занимава само с домакинството (изключвам все по-честите случаи на работа от вкъщи) и отглеждането на деца деградира. Това е неизбежно. И в крайна сметка на мъжа му става скучно и започва да се отнася към нея снизходително, а оттам до раздялата крачката е само една. И забележете, изначално мъжът за нищо не е настоявал, жената с радост е прегърнала идеята да си остане вкъщи, защото за всички така ще е най-добре. Дали?

3. Много е скъпо!

Друг аспект: жените често се оплакват, че мъжете напоследък не са особено щедри – за всеки поискан лев трябва да обясняваш защо ти е, непрекъснато се оплакват от високите цени, не им се излиза да вечерят навън, защото това са разходи, дори да им е по възможностите. Как се случва обикновено - мъжът произнася фразата: „О, тук е много скъпо!“, на което жената веднага откликва – „Добре да потърсим по-евтино място.“ Край. Загуби. Правилният отговор е: „Скъпо, но пък сигурно е вкусно, хайде да опитаме!“ Разбира се, съществува и другата крайност – непрекъснато да се изискват подаръци. Това също не бива да се допуска.
4. Аз сама!

Четвъртият тип женско поведение, с което  се „развалят“ мъже, може да бъде описан с фразата „аз сама“. "Аз сама ще измия"; "аз сама ще приготвя"; "аз сама ще сложа детето да спи"; "върви, не ми се пречкай"; "ти си почивай". Много скоро мъжът свиква с това „аз сама“ и с факта, че никой не иска помощта му и се оттегля на дивана без никакви угризения. Той си е предложил услугите, казали са му „няма нужда“. Всичко е точно.

В крайна сметка всичко се свежда до това, за което говоря на всяка своя лекция: не трябва да търпиш, не трябва да поставяш себе си по-ниско от мъжа си, не трябва да отстъпваш. Ако ти е нужна помощ – кажи, ако те дразни поведението му – кажи. Веднъж! Любящият мъж ще те чуе, ще промени поведението си, равнодушният ще продължи все едно нищо не се е случило. Но това има и обратна страна: ти трябва да решиш ще се примириш ли с тези негови особености. Ако го приемаш, не му натяквай и не пили мозъка му при всеки повод. Ако не го приемаш – напусни го и пощади своите и неговите нерви.
5. И последно правило: не изяснявайте отношенията си пред свидетели.

Пред останалите вие сте екип, който се подкрепя един друг. Отношенията се изясняват насаме. И никога не осъждайте човека – осъждайте постъпката, действията му. „Ти не ми помагаш достатъчно.“ – да. „Ти си мързелив.“ – не. Още по-губещо е да го сравнявате с друг. Ако колегата Иван е станал шеф, а вашият мъж не, значи просто не иска или не може да бъде такъв. Искате мъж на позиция? Ами търсете, има и свободни такива, макар да не са много. Но не позволявайте да сравняват и вас. Той предпочита стройна блондинка, а вие сте пищна брюнетка? Свободен е да я търси. Всеки човек е ценен с комплекса от качества, които притежава, нелепо е да приемаш характера, отричайки външността и обратното. Не бива да унижаваме човека заради това, че не съответства на идеала в главата ни.

За автора:
Михаил Лабковский е психолог с 30-годишен стаж. Последните 20 години е и водещ на телевизионни и радиопредавания, в които консултира в ефир.
Започва да учи психология в Москва, за да реши собствените си проблеми, но в последствие установява, че това е дейност, с която би искал да се занимава сериозно. Известно време живее и работи в Израел. Там консултира двойки, които са развеждат – медиатор при преговорите за подялба на имуществото и децата. Няколко години е психолог в Йерусалим, където контактува с тийнейджъри с проблемно поведение.  В Москва има собствена практика, провежда индивидуални, семейни и групови терапии.

Препоръчваме ви още:

Въжето се държи от двама

Истински мъж 

Умира ли бракът? 

Как да познаем зодиите на детската площадка:

Овен: Този, който се люлее най-силно

Телец: Този, който те измества от люлката

Близнаци: Този, който се сприятелява с теб

Рак: Този, който играе в пясъчника

Лъв: Кралят на замъка (детската площадка)

Дева: Този, който играе сам

Везни: Този, който гони всички момиченца/момченца

Скорпион: Този, който те издава

Стрелец: Този, който пада от пързалката

Козирог: Този, който има най-яките играчки

Водолей: Този, който се върти в кръг

Риби: Този, който има най-тайното скривалище 

Как да познаем зодиите в клас:

Овен: Този, когото вечно наказват

Телец: Този, който поправя учителката

Близнаци: Популярното хлапе

Рак: Този, който вечно праща съобщения на гаджето си

Лъв: Този, който постоянно си оправя косата

Дева: Този, който си води бележки

Везни: Този, който флиртува с учителя

Скорпион: Този, който знае всички тайни

Стрелец: Този, който гледа часовника и чака да свърши часа

Козирог: Този, който винаги има резервни материали

Водолей: Този, който гледа през прозореца

Риби: Този, който дава да му преписват домашните

Как зодиите казват „Обичам те“:

Овен: Много ми харесваш.

Телец: Ти си истинска приятелка.

Близнаци: Ти си съвършена.

Рак: Ти си прекрасна.

Лъв: Нуждая се от теб.

Дева: Много си мила.

Везни: Ти си сладурана.

Скорпион: Харесвам те.

Стрелец: Направо си казва: Обичам те.

Козирог: Липсваш ми.

Водолей: Харесвам те.

Риби: Имам късмет, че си до мен.

Източник: pinterest

Препоръчваме ви още:

Лъвът - цар на пътя, Везните - подвижна опасност
Как прекарах лятната ваканция
Когато мама беше още маймуна 

Автор: Ина Зарева

Ще го убия този!

Ще й дам да се разбере!

Само да отида веднъж в училище и  хубаво ще ги подредя!

Не я слушай, тя е толкова тъпа!

Тая к...ва на какво ще те научи теб?

Телефонът й за 5 лева, тръгнала да се прави на велика!

Тоя въшльо с минимална заплата знае ли кой съм аз?

Ще ги избия всички и ще го запаля това училище!

Това не са реплики от американски екшъни и действието не се развива в гетата. Това са думи на нормални, средностатистически родители, които можете да чуете около училищата, по родителските срещи, в градинките около блока. Те се изричат някак неволно, изплъзват се като ругатни при всяка по-напечена ситуация. Не са изпълнени със съдържание и цел, не се реализират често, а служат единствено за помпане на родителското его, което вече се е спихнало от чувството на безпомощност спрямо отрочетата.

Но отрочетата чуват, помнят и реализират, за да доставят радост и гордост на същите тези родители, защото:

„...малкото дете вижда всичко, което прави възрастният като „добро” и ще започне рано или късно да му подражава...” Франсоаз Долто

И така фигурата на учителя  - обичана, висока и недостижима в първия учебен ден – все повече започва да се смалява, блясъкът й да изчезва под тежестта на мрачните епитети, слънчевостта да замира под облаците унижение, обичта да се сменя със скърцащо озлобление.

И съвсем скоро първият удар е нанесен.

Обикновено се започва с незачитане и унизително отношение в часовете.

Учителят няма много опции за самозащита, но се опитва да действа възпитателно не само към конкретното дете, а и към останалия клас. Защото той знае, че за да поникне добро са нужни години, но лошото се мултиплицира светкавично. Затова използва всички възможни позволени средства, за да спре неприемливото поведение. Това обаче отключва още по-голяма агресия. И при детето, и при родителите му.

На една родителска среща, която беше свикана заради побоищата на един ученик над останалите, бащата на въпросното момче скочи да се бие с друг родител, след това посегна и на учителя. И в този момент ти идва само да прегърнеш „хулигана” на класа, и като Робин Уилямс в „Добрият Уил Хънтинг“ да повтаряш в несвяст:

Ти не си виновен!

Ти не си виновен!

Ти не си виновен!

Обаче не смееш, за да не те погне и теб разяреният му баща...

После се прибираш при децата си тъжно и мълчаливо. И какво като говориш с тях за всичко, като дори си ругал няколко пъти, крещял си и си изпускал лоши думи пред тях, но никога не си си позволил да коментираш негативно учител, да оспорваш мнението му, да се съмняваш в преценката му.

Какво като си приятел с повечето от учителите им, но продължаваш да говориш на „Вие” от респект и уважение, защото те присъстват в по-голямата част от деня на децата ти, за разлика от теб.

Какво като все повтаряш, че лоши деца няма, има само леко объркали се, сгрешили, неразбрани, но и те трябва да се обичат.

Какво като оправдаваш родителите, че им е трудно, непосилно да се справят, изнервени и претоварени са, та затова са такива.

Какво от всичко това, когато накрая се появяват същите тези объркани, изгубени, необичани деца на още по-обърканите, изгубените и необичащите се родители, за да пребият с кол един учител, защото е защитил и помогнал на колежка, а тях никой, никога не е защитавал, на тях никой никога не им е помагал.

В „Майките” на Теодора Димова, групата объркани деца стигат и по-далече: докоснали се за първи път до нещо добро и красиво, в лицето на любимата си учителка Явора, имат потребност единствено да го унищожат. И те го правят:

„и започнаха да бутат и да блъскат Явора, да я удрят с длан по раменете и ръцете, после с юмруци, започнаха да я удрят с юмруци по гърдите и в корема, някой ѝ зашлеви шамар, някой дръпна опашката ѝ и косата се плисна през лицето ѝ, закри очите ѝ, които уплашено се взираха в очите на другите, не подозираха, не проумяваха, не молеха, дълбоките и прозрачни очи на животно, което се страхуваше

събориха тялото на Явора на земята

и я ритаха с огромните си маратонки

а момичетата я скубеха и блъскаха с юмруци

Явора! Явора! Явора!

не можеш да идваш и да си тръгваш, когато на тебе ти скимне, Явора!

и ръфаха плътта на Явора

и плачът, и отчаянието се смесваха с беззащитността на Явора, с нейната смълчаност, с това, че всичко понасяше, не викаше, не искаше да се предпази от ударите, не говореше, беше закрила лицето си с ръце, беше закрила очите си, плачеше, плачеше и никой от тях не чуваше хлиповете ѝ, защото озверяваха, разпалваха се, избутваха се един друг, за да имат достъп до Явора, за да могат да я ударят, да я дръпнат, да я сритат, да се изплюват върху нея и да я псуват
мръсницата, гадината, курвата Явора
започваше да прилича на оргия, ненаситна оргия по разкъсването на Явора, оргия без вино, зурни и тъпани, без огньове и флейти, които да разгарят въглените на отмъщението, на омразата, заразяваха се един друг като от светкавична чума, бързаха да се избутат, за да късат парчета от Явора.”

По същата тема ви препоръчваме:

То е напаст, която убива

Деца умират вън

Болезнено откровените мисли на един български учител