Ина Маринова познаваме от протестите на родителите на деца и лица с увреждания. Изключително непримирима жена, майка на специално дете. От известно време, „напук на хард темперамента си", е насочила част от неизтощимата си енергия в изработването на изящни сувенири. В часовете, които посвещава на създаването им, борецът за справедливост отстъпва пред естета.

Казвам се Ина. Обичам да се представям само с краткото си име, някак по-приятелски звучи. От малка проявявам един куп таланти или само аз така си мисля. Всъщност съм противоречива личност, изглежда затова скачах от занимание на занимание и никога нищо не довеждах докрай. Истината е, че харесвам ужасно много неща, затова ми беше трудно да се спра само на едно. Неясно защо обаче, поучих известно време в Технически университет, в абсолютен разрез с творческите ми таланти. Е, не го завърших, отново заради буйния ми нрав. Животът след това се стече не съвсем по план. Не че някой планира бъдещето си, но моето се сгромоляса доста жестоко, без да съм предполагала, че такива беди могат да стигнат нечия „глава“.

Сега описвам себе си само с няколко думи - Майка съм на детенце с множество увреждания. Не искам различното ми дете да е водещ аргумент в представянето ми, където и да е, пък и аз не го смятам за нещастие, напротив, тя е моето огромно щастие, светлина, в същото време и предизвикателство. Вероятно Онзи горе си знае работата. Мисля си - Е, все нещо трябваше да ми се случи, така че да ме озапти и да ме научи да довеждам нещата докрай. Всяко нещо, което съм правила през годините борба за здравето на детето ми, доведох докрай. Отидох къде ли не по света и гордо мога да заявя – опитах всичко! Да, тя, моята Вики, си остана различна, но пък въпроси от типа – Ако?, при мен не съществуват. Тя ме научи и промени. Останах си вкъщи, отдадох живота си на моята прекрасна дъщеря, но буйният ми темперамент си остана все така буен.

Смятам себе си за забавна личност, шумна, приказлива, или пък не, знае ли човек, възможно е хората да си мислят – Тази пък, досадница!, но животът продължава и смятам, че трябва да се живее на бързи обороти и да грабиш с пълни шепи, въпреки всичко. Обичам да се смея, обичам да се шегувам и съм постоянно в действие. Енергията изглежда ми е леко в повече, но пък явно тя ми помогна да се съхраня и впусна в нещо ново и различно за мен.

Както всичко до момента, ей така изведнъж, реших да се занимавам с декупаж. Един ден просто си купих материали и започнах. Попрочетох няколко статии, изгледах стотина-двеста клипа в Ю-тюб и хоп, взе че се получи първото шишенце. Последваха още много и всички подарих с огромно желание. Сега любимо занимание ми е обработката на всякакви дървени неща, а любим стил ми е Шаби Шик и всичко от типа винтидж. Напук на хард темперамента ми, правя доста женствени неща, въпреки че изобщо не съм такава и всъщност съм от жените, които не обичат дори цветя да им подаряват. В крайна сметка красивото си е красиво, а то има един куп нюанси.

Изделията на Ина можете да видите на страничката й МагазИНА.

Препоръчваме ви още:

Петя и нейните кукли с душа

Щипалка – много любов и щипка магия

Джуфки за щастливи хора