Нова мода се налага във фризьорските салони в САЩ и тя няма нищо общо с подстригването. Става дума за благотворителна инициатива, която поощрява любовта към ученето.

Салон в град Ипсиланти (Мичиган, САЩ) е забележителен с това, че в него се подстригват безплатно деца, които четат на глас, докато им правят прическа.
Много малчугани се притесняват да го правят. За да ги поощри, бръснарят, баща на две деца, им предлага безплатно подстригване срещу четене.


„Родителите са много доволни от тази идея, а децата, разбира се, предварително са се споразумели с тях как да бъдат изхарчени спестените пари.“ – разказва фризьорът Райън Грифин.

„Ако някой ден в салона влезе поне един млад човек и каже – Момчета, някога се подстригвах и четях при вас, сега уча в колеж – значи сме успели. И целта ни е била постигната.“ 

 Фидел Уудс е имал мечта да стане учител, но не е успял. Сега подстригва безплатно социално слаби момчета, като едновременно с това решава с тях задачи или упражнява четене. Веднъж седмично посещава училище в Брустър, където подстригва поне 10 деца и им преподава, напълно безплатно.

Пионер в благотворителното подстригване обаче е Марк Бустос от Ню Йорк, който обикаля улиците на мегаполиса и подстригва бездомници.

Мъжът признава, че иначе тарифата му за подстригване е 150 долара. Под сръчните му ръце отчаяните мъже се превръщат в уверени в себе си хора.
Споменатите случаи са пример за това, как можем да поощрим създаването на полезни навици у децата и да вдъхнем надежда на хора, които са изгубили вяра в собствените си възможности. Може би тази мода ще прихване и нашите фризьорски салони?

 

Препоръчваме ви и статията ни за 5 начина детето да учи с удоволствие през лятото.

 

Автор: Станимир Михов

Често чувам фрази като: „Искам да вляза във форма, но не мога да спра да ям“; „Спазвах диета една седмица, а после изведнъж всичко се срути за ден“; „ Тренирам усилено и давам всичко от себе си, но не мога да изкарам на диета по-дълго от месец“.

Тук ще намерите няколко съвета как да регулирате апетита си и да поддържате форма. Всеки, който ходи на фитнес и тренира, иска да получи най-добрите резултати от положените усилия. Много фитнес ентусиасти разпределят тренировките си добре и се справят до някаква степен сами, но по отношение на диета и правилно хранене се провалят.
Почти всички сме пробвали различни видове диети и съвети от интернет, инструктори, приятели, но защо нямат ефект върху нас?  - Всеки е различен и има нужда от индивидуални напътствия и подход. Точно затова хилядите диети, които виждате в интернет, най-често не са имали резултат.
Как е възможно да се препоръчва една и съща диета на трениращ, който е 60 килограма и на трениращ, който е 80 килограма? Или спортуващ с бърз метаболизъм и такъв със забавен?
Ето как мога да ви бъда полезен следващия път, когато решите да пробвате хранителен режим или определена диета:

14 трика как да спазваш диетата си

1. Пийте повече вода
Когато почувствате глад, вместо да посягате към храна, първо изпийте няколко чаши вода. Така не само има голям шанс да потиснете апетита и да избегнете ненужно хранене, но в случай, че решите да се храните, стомахът ви ще бъде донякъде сит и порцията ще е по-контролиранa.

2. Не изпивайте калориите си
Често се е случвало при въпрос какво трябва да се консумира, питащия да не осъзнава, че голяма част от калориите (до 50%!!) могат да идват от напитки пълни със захар. Някои често срещани заблуди са, че студеният чай си е обикновен чай, или пък че фрешът от портокал е здравословен и може да се консумира в неограничени количества. Прясно изстискан фреш от портокал – 250 мл - съдържа 21 грама захар и 110 калории, а това е в пъти по-добрия избор, ако трябва да изберете между фреш и студен чай. Избягването на подобни напитки би ви позволило да замените калориите им с висококачествена храна, която ще ви държи сити много по-дълго.

3. Не пълнете пазарската кошница с „джънк“
Лесно приложим съвет, който може да намали консумацията на нежелани храни и напитки, е просто да не ги купувате, когато пазарувате, и да нямате удобен и бърз достъп до тях. Така, когато дойде време за хранене, шансът да се заемете с приготвянето на по-качествена храна се умножава многократно.

4. Носете си храна навън
Ако сте сериозно решени да постигнете фитнес целите си,  наличието на кутии за храна е задължително условие. Добрата подготовка не само гарантира, че сте на прав път към целта, но и по-трудно бихте се отклонили от нея. Може да намалите в пъти желанието за вредни храни, ако засищате глада си първо с избор, който смятате за правилен, и след това, ако все още има нужда, да прибягвате към нещо допълнително.  

5. Кафе
Кафето дава допълнителна енергия. Често, когато загубим тонус си мислим, че имаме нужда от храна, „за да се вдигнем“, но в повечето случаи чисто кафе би свършило по-добра работа. Кофеинът стимулира метаболизма и в същото време намалява апетита. Неслучайно 90% от продуктите за отслабване на пазара го ползват за основа. Ако сте свикнали да консумирате кафето си със захар, може да опитате да я замените със стевия или друг подсладител.

6. Яжте бавно и на малки порции
Започнете храненето си със салата, преминете към добър източник на протеин със зеленчуци, сложен въглехидрат и полезни мазнини, според това как балансирате диетата си. Така мястото за калоричен десерт или напитка ще е намаляло многократно и често ще успявате да се въздържите от изкушенията. Според проучване, за да достигнат сигнали до мозъка за ситост, са нужни около 20 минути от началото на храненето.

7. Мийте си зъбите
Миенето на зъбите води до чувство за чистота и свежест. Така може да се задържите по-дълго време, без да слагате нещо в устата си. Лично пробвана от мен тактика, която често използвам и харесвам.

8. Разсейвайте се
Гладни ли сте или просто отегчени? Когато почувствате, че сте гладни и пиенето на вода или дъвченето на дъвка вече не помага, може да пробвате с различни занимания като разходка, душ, домакинска работа, телефонен разговор и други.

9. Спете минимум 8 часа
Недостигът на сън увеличава глада и има негативен ефект върху метаболизма. Това е свързано с нивото на кортизол (хормона на стреса), което може да се покачи дори когато сте сити. Спането поне осем часа през нощта също би ви дало повече енергия през деня и би повишило нивата на растежния хормон, който участва пряко в горенето на мазнини и регулирането на други важни хормони.

10. Хелти снаксове
Имайте под ръка нещо бързо и удобно за хапване, което би ви донесло и някакви ползи. Примери са определени плодове и сурови ядки – например ябълка или бадеми.

11. Зелен чай
Зеленият чай може да повиши метаболизма и да намали теглото. Той е термогенен и натурален диуретик. Играе роля в оксидацията на мастните молекули и е добър антиоксидант. Напоследък, също като кофеина, е често срещана съставка в някои продукти за отслабване като фет бърнъри или в комбинация с л-карнитин и CLA.

12. Хранете се преди партита
Консумирайте висококалорично пълноценно хранене, преди да излезете. По този начин ще сте сити и ще устоите по-лесно на изкушенията на лошата храна, която всеки друг приема. Добър вариант са пилешка пържола със салата, варени картофи и порция зеленчуци с прилично количество вода.

13. Не слагайте вредните храни на достъпно място
Не дръжте под ръка храни и продукти, които знаете, че не е добре да консумирате. Най-добре е да са на недостъпно място - например над някой кухненски шкаф. Още един трик, който харесвам, е да споделям такъв тип храна с всеки, за да има по-малко за мен.

14. Използвайте недоминантната си ръка
Едно нетрадиционно проучване показва, че когато хората нарушават физическата последователност на действия, които извършват с храненето, те имат и повече контрол над количеството приета храна. Резултатът от проучването сочи, че така може да се намалят калориите до 30%. Бих избягвал този метод, ако се храня навън, а ако искате да минете на следващо ниво може да пробвате китайски клечки.

Намирате ли моите 14 трика за спазване на диета за полезни? Какви техники използвате в подобна ситуация? Имате ли някакви предложения или информация, които бихте споделили?

За автора:
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация.
Занимава се с фитнес над 10 години. През последните 5 инвестира време и усилия, за да подобри знанията си в сферата на фитнес и бодибилдинг тренировките, съобразени с подходящо хранене за постигане на бързи резултати, които могат да се задържат. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Използвал е услугите на много фитнес инструктори за изготвянето на хранителни и тренировъчни планове (от България и чужбина), персонални тренировки – над 150 часа (1 на 1), онлайн съвети, трейнинг сайтове и други. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм.

Още за автора и методиката му можете да прочетете в stanimirov.com.

Препоръчваме ви статията на д-р Русинова за анорексията и булимията, както и тази за преяждането и наднорменото тегло.

В откъса от книгата „Най-здравите деца на света живеят в Япония“ от Наоми Морияма и Уилям Дойл, са описани основните принципи, от които се водят японските майки, при създаването на здравословни хранителни навици у децата си. Наоми Морияма стана популярна у нас с книгата си "Японските жени не остаряват и не напълняват".

Ние, родителите, сме убедени, че всички деца се раждат с непоносимост към зеленчуците и силно изразени предпочитания към сладкишите, бонбоните и пицата. Освен това живеем в свят, в който децата ни ежедневно са заобиколени от агресивна реклама на фаст фуд и други вредни закуски, а вечно забързаните им родители нямат време да приготвят здравословна храна у дома. В този смисъл на японските деца им провървя – те растат в страна, в която моделът на здравословно хранене е част от културните традиции на нацията.
 

Колкото по-добре се храниш – толкова по-дълго ще живееш

Проблемът със здравословното хранене занимава учените отдавна. Екип специалисти от Университета в Пенсилвания и Лондонския университетски колеж установил, че колкото по-разнообразни продукти опита детето във възрастта 2-8 години, толкова по-голяма е вероятността в бъдеще то да яде с удоволствие здравословна храна, включваща зеленчуци, риба, пълнозърнест хляб. Учените поставят акцента върху следните важни обстоятелства:

1. Хранителните предпочитания на децата постоянно се менят. Ако днес детето ви отказва една или друга храна, това не означава, че няма да поиска да я опита след седмица или месец.

2. Колкото по-рано детето започне да опитва нови продукти и колкото повече са те, толкова по-лесно ще формира правилно отношение към храната. Задачата на родителите е деликатно да насочват навиците на детето, предлагайки му голям избор и личен пример.

3. Хранителната неофобия (нежелание да се консумират нови храни) често възниква в резултат на това, че родителите предлагат новия продукт или ястие изведнъж, в големи количества. Започнете запознаването с новата храна буквално от „чаена лъжичка“ и увеличавайте количеството постепенно, за да не предизвикате реакция на отхвърляне.

4. Бъдете търпеливи, последователни и не очаквайте мигновени резултати. Понякога новото ястие може да се „замаскира“ под добре познатото, можете да му добавите например кетчуп или друг сос, който детето обича. Когато аз предлагам на сина си да опита нещо ново, всеки път си спомням любимата пословица на моята баба Цун: „Новата храна удължава живота.“

Кога да започнете

Педиатрите смятат, че идеалното време за въвеждане на зеленчуци съвпада с отбиването на кърменото дете. Колкото и да е странно едно 6-7-месечно бебе е много по-непретенциозно към новите вкусове, дори към киселото или горчивото.
Установено е, че детето до двегодишна възраст по-бързо възприема новите продукти и вкусове и често те му стават любими. Но при деца между 7 и 12-годишна възраст, за да се припознае една храна като любима, са необходими около 20 опитвания.

Едно меню за цялото семейство

Да приготвяте отделно „детско“ меню, от някакви специални продукти, не е добра идея. Колкото по-дълго родителите се стараят да хранят детето със специално приготвени ястия, толкова по-трудно ще му бъде да премине към обичайната за семейството кухня. Между другото, в средиземноморския и японския модел няма понятия „детско меню“. От ранна възраст децата ядат това, с което се храни цялото семейство. И това е причината при тях значително по-рядко да възникват хранителни разстройства в бъдеще.

Как да предизвикате интереса към новата храна

По този въпрос диетолозите не са на едно мнение, но повечето от тях смятат, че главното е да се избягва принудата. Погрижете се на масата винаги да има здравословна храна. Не настоявайте детето непременно да я опита, рано или късно то ще поиска да я вкуси и сред всичко предложено ще намери онова, което му допада.

Много майки са се убедили от личен опит, че отказвайки конкретен продукт, детето го яде с удоволствие, ако е част от състава на някакво по-сложно ястие. В Япония едно от най-разпространените ястия е ориз на пара с парченца риба или месо и зеленчуци.

Ефективен метод да заинтригувате детето с нова храна предлага д-р Люси Кук, от Лондонския университетски колеж, която е посветила повече от 20 години на изучаването на хранителните навици на децата. Всеки път, когато детето се съгласи да опита нова храна, тя препоръчва да го поощрите с някаква малка награда – например стикер.

Идеята не намира широко одобрение сред педагозите, смята се, че стремежът да получи „награда“ нарушава вътрешната мотивация на детето за постигането на един или друг успех. Д-р Кук, която е провела експериментално изследване с групи деца от 3 до 6-годишна възраст, е достигнала до друг извод: „Наградата подтиква детето към действие, но в никакъв случай не бива да е самоцелна.“ При това е важно да помните, че правото да вземе решение е на детето. Иначе казано, то ще получи своя стикер за това, че се е съгласило да опита новата храна, дори след това да каже, че тя не му харесва.

Д-р Кук препоръчва на всеки две седмици да се предлага нов вид зеленчук. И не просто да сложите чинията пред детето и да кажете: „Яж!“ – а отрано да го запознаете с него, да разкажете къде и как расте, как изглежда в суров вид. Още по-добре би било да го приготвите пред очите на детето. Можете да го поканите да дегустира, в процеса на готвене. На следващия ден можете да добавите някакъв сос към зеленчука или да го овкусите като добавите малко подправки.

Описаната методика дава най-добри резултати при деца на три и повече години, защото те вече са достатъчно големи, за да се радват на спечелената награда. Методът "по малко и постепенно" работи добре и при възрастните. Ако решите например да се откажете от захарта в кафето, можете да опитате в продължение на 10-15 дни да пиете по глътка горчиво кафе. Към средата на този период е напълно възможно да оцените прекрасния вкус на кафето без захар.

Съвети от японските майки

1.Не прекалявайте с препоръките: „Яж, това е полезно за здравето.“ Опитът показва, че това често предизвиква негативна реакция. Детето разсъждава така: „Ако е полезно, значи не е вкусно!“ Просто гответе здравословно, включвайте зеленчуци и плодове, пълнозърнест хляб.

2.Старайте се в домашното меню всеки ден да има зеленчукова супа, за гарнитура – зеленчуци, задушени в масло например. Ако детето свикне да вижда тези ястия постоянно на масата, по-бързо ще ги заобича.

3. Не демонизирайте т.нар. вредни продукти – чипс, сладолед, бонбони, торта и др. Просто не купувайте за вкъщи. Вместо това от време на време водете децата в сладкарница или в магазин за такива храни. Японците имат поговорка: „В храната, която обичаш, отрова няма.“

4. Създайте си навик закуските между основното хранене да са зеленчуци и плодове. Нека на масата винаги има купа с нарязани плодчета.
 
5. Приготвяйте плодови десерти.

6. Винаги имайте в запас пресни или замразени плодове и зеленчуци.

7. Добавяйте зеленчуци в сосовете за паста, в плънката на пицата, в спагетите или лазанята – дребно нарязани, за да не бият на очи. Те само ще обогатят вкуса на храната.

8. Често децата отказват да ядат зеленчуци „просто така“, но с удоволствие ги консумират, когато са с някакъв сос. Класическият салатен дресинг или сос с кисело мляко могат да помогнат на детето да заобича броколи, бейби морковчета, грах, целина, зелена или червена чушка, цветно зеле. Не забравяйте, че децата предпочитат да ядат с ръце, топейки храната си в сос.

9. Приготвяйте зеленчука атрактивно, в забавни формички.

10. Водете детето със себе си на пазара, за да види къде се предлагат зеленчуците, позволете му само да ги избира, снабдете го със собствена кошничка.

11. Купете му специална престилка и гответе заедно.

12. Засадете си зеленчук в саксия ( ако нямате градина). Следете заедно как се развива растението. Ако имате възможност, заведете детето в градина, за да види къде "живеят" тези продукти.

13. Вземете детето със себе си в магазина и му предложете то да избере някакъв зеленчук за семейното меню.

14. Не бъдете нервни, когато предлагате нова храна, не проявявайте безпокойство.

15. Старайте се храната да предизвиква само положителни емоции у детето. Помнете, че вкусовете на малчуганите се променят, и храна, която е била отказана преди време, после може да срещне одобрение, дори да стане любима.

16. Не насилвайте детето да яде. Не превръщайте храненето в драматично събитие. Право на детето е да обича или не даден продукт.

17. Никога не използвайте храната като награда за добро поведение.

18. Не настоявайте детето непременно да измие чинията си.

19. Старайте се да храните детето в определени часове, създайте този навик у цялото семейство. Направете съвместното хранене ритуал.

20. Използвайте различни начини за приготвяне на един и същ продукт. Вареният, задушеният или печен на фурна картоф има три различни вкуса. И не забравяйте, че повечето зеленчуци е най-добре да се ядат сурови.


Материала подготви Янка Петкова

Източник: Readers digest

Още по темата за детското хранене можете да прочетете в Как да нахраним злоядото дете и Захранването - какво трябва да знаем.

Автор: Поли Йорданова

Чудите се дали ще ви потрябват? От момента, в който започнаха коликите на нашата дъщеря, аз и мъжът ми искахме да я успокоим и някак си от само себе си започнахме да й пеем. Той си припомняше „Зайченцето бяло“, а аз пеех „Мама ми купи днес“. Лично за мен „Зайченцето бяло“ е трудна песен и непрекъснато бъркам последните два куплета.

Пускахме й детски песнички на диск и се радвахме, когато се заслушва и спира да плаче поне за малко. Бях изненадана, че е толкова малка, а им обръща внимание.

Шест месеца след това започнахме да се захранваме. И за да й привлека вниманието към себе си - пеех. След пробване на различни песни, някои от които само първите куплети, си изградихме нещо като собствен репертоар с любими песни.

Ставаше още по-забавно, ако започнех  да правя жестове и гримаси или да си променям гласа на моменти. Така детето се залисва и лесно си отваря устата, докато се храним.

Когато стана по-голяма, започна да се заслушва в кратки стихчета. Дори се опитваше да вземе участие като повтори чутото или добави нещо накрая, пляска с ръчички и т.н. Донякъде въпросът беше аз да ги запомня, а кратките стихчета се помнят лесно. Ще ви напиша няколко, с уговорката, че това е много малка част от изобилието от стихове и песни.

И още нещо, повечето родители започват да пускат клипчета от You tube на телефона или компютъра. Разбира се, и това е вариант, но тези средства осветяват очите на бебето и не са здравословни. Няма нищо по-хубаво от истинския контакт между майката и бебето по време на хранене. Много често, точно докато се храни, бебето научава най-много неща, защото има цялото внимание на майката. Може да пита, да посочва нещата в стаята, да повтаря думички и да си играят и занимават заедно, докато се хранят.

Не си мислете, че не можете да пеете. Няма да изнасяте концерт, единствената ви публика ще е вашето дете. Бъдете спокойни и уверени. И когато започнете да го правите, ще видите, че няма нищо страшно.

Децата обичат звуци. Много силно впечатление им правят словосъчетания като: чик-чирик, тик-так, скок-подскок, квак-квак, бау-бау, мяу-мяу и др. Всичко, което е забавно и издава звуци – пада, трака, дрънка.

Ето няколко стихчета и песнички. Предполагам, че голяма част от тях са ви познати.

Пиле, пиле

Пиле, пиле

аз те знам,

искаш нещо

да ти дам.

На ти житце,

да кълвеш,

че петле да

порастеш.

Васил Стоянов

Крушки за мечо

Мечо си облече

топлото елече

с крушки в торбата

тръгна към гората.

Зима иде вече.

Той е умно мече -

в топлата хралупа

крушки ще си хрупа.

Катеричка

Катеричка рунтавелка

със опашчица-къделка,

цял ден тича и не спира

цял ден лешници събира,

че когато дойде зима,

тя храница да си има.

Атанас Душков

Кос

Тръгнал кос

с дълъг нос

през гората гол и бос.

Тупа крак

так-так-так,

като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,

три коли мухи изял,

тупнал крак,

тръгнал пак -

бре-бре, че юнак!

Асен Разцветников

Моята сестричка

Кротко е заспала

моята сестричка,

лекичко подпряла

бузичка с ръчичка

-Спи сестричке мила,

наше сладко бебе!

Спи събирай сили -

ще стоя при тебе!

Мама е излязла -

работа я чака!

Тебе аз ще пазя,

че нали съм кака!

Георги Веселинов

На ризката на джобчето

На ризката на джобчето

скъсало се копчето.

Боц от тука, боц от там,

копчето заших си сам.

Болен Зайко

Над гората сняг вали,

Зайко гърло го боли.

И лежи сега в леглото.

Нека да лежи, защото

вчера, както си играл,

цяла шепа сняг изял.

У дома часовник трака

У дома часовник трака

с лъскави стрелчици.

Тик-так, тики- така,

ставайте дечица.

Две момченца подранили

плискат се с водица.

Тик-так, тики-така,

ставайте дечица.

Ние сме войници

Ние сме войници, ще вървим напред.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си пушки, от папура дръжки.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си кончета, от върбови клончета.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Първият урок

Патенцата плуват

в бистрия поток.

Днес им преподават

първия урок!

Мама Белогушка

пляска със крила:

- Смел бъди, Пъструшко!

Па-па-па-па-па!

Патенцата леко

махат със крилца,

гледат отдалеко

селските деца.

Радва им се весел

старият жабок:

-Много ми харесва

първият урок!

Веса Паспалеева

Спи сиво зайче във ямата

Спи сиво зайче във ямата.

- Болно ли си я кажи,

сиво зайче не лъжи!

Подскочи, подскочи

и другарче избери.

Червената шапчица

Живяла е нявга, живяла е нявга

една Червена шапчица.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

една Червена шапчица.

Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла

в гората да бере цветя.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

в гората да бере цветя.

Там я срещнал, там я срещнал

един кръвожаден вълк.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

един кръвожаден вълк.

Той я попитал, той я попитал:

„Къде живее баба ти?“

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

„Къде живее баба ти?“

Баба ми живее, баба ми живее

на края на горичката.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

на края на горичката.

Кокошка при хамбара

Кокошка при хамбара,

ко-ко-ко,

зове, крещи, повтаря,

ко-ко-ко.

"Къде сте ми дечица,

ко-ко-ко?

Донесох ви храница,

ко-ко-ко."

Ей тук наблизо, мамо,

пи-пи-пи,

изровил някой яма,

пи-пи-пи,

и в нея всички птички,

пи-пи-пи,

пропаднахме горкички,

пи-пи-пи.

И, разбира се, още много, много песни и стихчета, които ще откриете покрай своето дете.

Надявам се да съм ви била полезна. Може да прочетете още текстове в моя сайт или да харесате страничката ни във Facebook, която е специално за бебета „Бебешка храна“.

Благодаря ви, че отделихте време и прочетохте текста до края.
Ако мислите, че информацията ще е полезна за вас, или за ваши приятели, я споделете.

Препоръчваме ви още:

15 идеи как да съхраним хубавите детски спомени 

Приказките за Джони, които мама нинджа измисля за палавия Алекс.

Вижте чудесното изпълнение на детска група "Бон-бон" - това ни беше любимо.

Когато видиш апетитно печено пиле или пъстра свежа салата в телевизионна реклама, съвсем естествено устата ти се пълни със слюнка. Рекламният бизнес и необятните възможности на кулинарната фотография създават изключително примамливи визии. Толкова реалистични, че инстинктивно посягаш да опиташ. Но да опиташ, оказва се, е твърде опасно. Защото за да постигнат идеален резултат, професионалистите използват трикове, които правят храната апетитна за гледане, но съвършено негодна (дори вредна) за ядене. 

Ако сте приготвяли домашна торта, знаете колко бързо кремът се поема от бисквитите или блатовете, и че да бъде нанесен идеално гладко от всички страни е невъзможно. Как го правят професионалистите? Много лесно. Вместо крем за тортата използват картон и лепило.

Лакът за коса се оказва продукт с широкоспектърно приложение. Той може да превърне невзрачния плод или зеленчук в истинско произведение на изкуството. Разбира се, полза от такива „витамини“ за организма няма, но пък как изглеждат продуктите в рекламата!

За да не изветряват морските дарове по време на продължителни снимки, помага щедрото поливане с глицерин. В резултат те са вечно свежи, като току-що извадени от морето.

Снимате реклама на бира, а пяната ви играе номера? Затова си има течни препарати за съдове. Сега убедихте ли се във вредата от алкохола? Все пак трябва да признаем, че благодарение на тези препарати, пяната на бирата е издържлива и не се влияе от продължителността на снимачния ден.

Реклама на италианската кухня? Това е по-трудно за осъществяване, отколкото изглежда. Пастата, спагетите и юфката губят свежия си вид много бързо. Затова обаче си има сироп от глюкоза. Няма доказани ползи за вкусовите качества, но с негова помощ фотографът може да си свърши работата спокойно и без да бърза.

А какво ще кажете за рекламите на ястия, от които се вдига пара? Също като в живия живот! Току-що си го смъкнал от печката. Ясно е, че апетитната пара не може да се вие над яденето безкрайно. Затова фотографите използват парата на ютия, разположена в близост, или просто няколко памучни тампона, намокрени във вода и затоплени в микровълнова фурна.

Въпреки, че изглежда елементарно, заснемането на реклама на зърнени закуски не е толкова проста работа. Какво толкова – купа мляко и шепа топчета вътре? Ами трудното идва от факта, че тези зърнени храни много бързо абсорбират млякото и скоро започват да изглеждат вече неестетично накипнали. Точно затова вместо мляко на помощ идва ПВС-лепилото.

Ще рекламирате сос и ви трябва идеална консистенция? Не се мъчете да го постигнете по естествен път. Малко течен парафин и консистенцията и визията ще са оптимални.

Виждали сте реклама на онези малки американски палачинки, обилно полети с кленов сироп. Класика, макар и калорична до вредност. Но истинският сироп не изглежда идеално и бързо попива в палачинките. Затова класическата американска закуска от рекламата се полива не със сироп, а с моторно масло.

Обичате ли десерти с бита сметана? А с крем за бръснене? Точно нея използват в рекламните кадри вместо истинската, която твърде бързо губи обема си.

Нещо за любителите на бургери.
Истинските бургери след термична обработка губят обема си и не изглеждат така сочно и апетитно като на рекламите. На практика, там те са сурови, но затова пък щедро намазани с боя за обувки, а тези апетитни следи от грил по хлебчето и кюфтето се постигат с натопени в боя шишчета.

За да е едно печено пиле толкова апетитно на вид, че да ти се прииска да го опиташ веднага, също си има трикове. За да е обемно и да не „спихва“ то е щедро натъпкано с топчета хартия, а тази пленително препечена златиста кожичка се постига с боя за обувки.

От само себе си се разбира, че сладоледът е твърде капризен за снимане продукт. Топи се бързо, особено под топлината на прожекторите в студиото. Затова в такива фотосесии истински сладолед не се използва. Заменят го с оцветено картофено пюре или с паста от брашно, пудра захар, царевично олио и други компоненти.

Всичко показано е храна за гледане. Не правете това у дома!

 Снимки: pinterest

Фестивалът продължава до 11 юни с хитовия филм „Идеалът“ на писателя Фредерик Бегбеде и спектакъла „Секс за първи път“

Петият ден на фестивала „София Моно“ ще срещне тийнейджърите с лицето на съвременната българска белетристика за деца и юноши - Юлия Спиридонова. На 7 Юни от 12:00 ч. писателката представя на младежите някои от най-известните си книги, сред които "Тина и половина", "Графиня Батори", "Макс, всичко на макс" и "Кронос, тоя нещастник" (ИК "Кръгозор"), а входът ще бъде свободен за всички желаещи. В календара на безплатни събития за деца е включено и представлението "Повелителят на мухите", което се играе от "Училище за таланти" на 10 юни, събота, от 14.00 часа.

На 7 юни от 20.45 четирима великолепни актьори – Милица Гладнишка, Александра Сърчаджиева, Камен Воденичаров и Димитър Живков, ще представят на първи път на „София Моно“ спектакъла „Секс за първи път“, в който персонажите им споделят истински разкази на реални хора за това, какво се случва по време на първите ни сексуални преживявания, опити, надежди и разочарования.

На 8 юни от 21.00 часа гостите на фестивала ще имат възможност да гледат кино на открито с хитовия филм на френския писател Фредерик Бегбеде - „Идеалът“.

Петък и събота, 9 и 10 юни, „Пощенска кутия за приказки“ кани гостите на „София Моно“ на най-мръсното от мръсното, в един разтърсващ уикенд на открито. "BEST OF МРЪСНИ ПРИКАЗКИ" с участието на Александър Сано, Константина Живова, Алиса Атанасова, Мила Михова, Димитър Калбуров и други любими лица от сцената на Кутията.

На 11 юни от 20.45 „София Моно“ ще има честта да представи на своята сцена куп звезди от старото поколение в театралния спектакъл „А помните ли?” на режисьора Никола Петков с участието на Емилия Радева, Гинка Станчева, Гергана Кофарджиева, Иван Несторов, Вели Чаушев, Иван Налбантов, Жоржета Чакърова и други. 

Проектът „София Моно“ е част от календарът на културните събития на столична община за 2017 година.

Повече за фестивала можете да намерите тук. 

„Във всяка книжчица влагаме щипка любов и желание.“

Книжчица обединява въображението, сръчността и предприемчивостта на три талантливи жени. Боряна е архитект и дизайнер. Работи в тази сфера от 7 години. Майка е на прекрасната Анна, която я вдъхновява за Книжчица. Елена е маркетинг специалист. И тя споделя интереса към hand made изделията от толкова време. След дълги години, прекарани в университети в чужбина, от около година живее и твори отново в България. Милена е завършила социална педагогика, но в момента работи като мениджър в голяма компания. Обича децата и всичко свързано с тях.

Симпатичната причина за създаване на този проект е малката Ани - дъщеричката на Боряна. Интересът ни беше провокиран от педагогическата система на Мария Монтесори. Освен това всички сме любители на хендмейд. Така Книжчица се превърна в една добра комбинация от хоби и образование.

Материалите, от които са изработени книжките, са третото звено в нашето начинание. Използваме естествени, цветни, семпли и интригуващи материали. Те са подходящи за всички възрасти – дори и за малки бебенца - и могат да се перат и почистват. И, разбира се, са ръчно ушити.

Идеите за различните игри в книжките са внимателно и дълго обмисляни, но понякога идват и спонтанно. Водещото в създаването на игрите е как ще въздействат на децата и какви умения ще създадат у тях. Нека не забравяме, че ние трите сме една добра комбинация от педагог, дизайнер и маркетинг специалист.

С всеки клиент комуникираме индивидуално. За нас е важно да получим информация за детето – интереси, възраст, пол, лични предпочитания, и така помагаме в избора на страници (игри) на клиента - обикновено родители и близки приятели.

Съвсем наскоро зарадвахме почитателите на Книжчица с нов продукт. Къщичка от Книжчица. Вече е факт и нашият сайт, който дава възможност всеки клиент сам да избере, сглоби и поръча книжка по свой вкус. Продължаваме да работим и развиваме нашите идеи, а те са толкова многооо.....  и се надяваме скоро да зарадваме всички приятели на Книжчица. 

Още книжчици можете да разгледате и тук.

Автор: Валентина Вълчева

Едва ли има семейство с деца, в което играчките рано или късно да не са се превърнали в проблем, напаст, постоянен кошмар, повод за периодични кавги и синини. Особено нощем, когато почти насън отиваш към тоалетната. Неизбежно настъпваш някоя, винаги с поне няколко остри ръбчета, и от изненада и болка, аха да свършиш работата, преди да си се добрал до целта. Отделно от това не бих могла да преброя случаите, когато посреднощ изведнъж от нечие легло зазвучава песничката на Джъмбо например, а в последните няколко дни се прибави и крясъкът на една маймуна-бебе.

У нас обаче проблемът е дори по-сериозен, защото играчките всъщност не са само на децата. Бях насъбрала два чувала плюшени животинчета още преди изобщо да си помисля да имам деца. Най-гадните ми сутрини бяха онези, когато се събуждах с мисълта, че днес трябва да бърша прах, защото цялата камара от плюшки обикновено стоеше на раклата над главата ми и в тези дни се налагаше да я свалям, отупвам, понякога и да я пера.

Мъжът ми пък, като всяко момченце, има пъстра колекция от корабчета, самолетчета, играчки от шоколадови яйца и разни други момчешки изкушения, в това число и от цигари. Разбира се, проблемът за прахоляка остава и тук.

И ако нещата някак си ги държах под контрол, макар и съмнителен на моменти, то когато се появиха децата, и последната идея за контрол отиде в небитието. Играчките завзеха всяко кътче от апартамента и неизменно изникваха отвсякъде, колкото и да се опитвах да ги събирам. Борбата странно бързо стана не просто неравна, а направо обречена.

Опитах да ги държа в кашон. В кош. Накрая купих шкаф с четири огромни чекмеджета. Никакъв ефект. А най-малкият дори не е започнал все още да разхвърля както си трябва.

В един момент просто ми писна от това денонощно пълзене по пода, под леглото, под масата и изобщо навсякъде. Усетих, че имаме проблем, когато започнах да намирам играчки в легенчето с котешка тоалетна, в хладилника, дори в дамската си чанта. И се наложи да призная, че няма начин да удържа фронта сама.

Първоначално потърсих съдействие от мъжа ми, но той май не взе насериозно тревогите ми:

- Деца са – нормално е. – рече и отсече.

Но когато няколко пъти го хванах да се кара с големия син за няколко метални колички „Мачбокс”, проумях, че всъщност децата вкъщи са три. Минимум. Ако вкарам в сметките и двете котки с техните топки за игра, съвсем безнадеждно ставаше.

Не че очаквах да има резултат, но реших все пак преди да вдигна гълъбите, да опитам с добро, та помолих големия син за съдействие. Тоест... поне своите играчки да събира.

- Не. – отряза ме той по спартански лаконично.

Да крещя ли?

Не съм по истериите. Виж, в психологическите атаки съм царица.

Отивам до кухнята, вземам един чувал за боклук и започвам спокойно да събирам в него играчки. Синът ми гледа подозрително.

- Защо ми събираш играчките? – пита накрая.

- От днес имаме ново правило вкъщи. Всичко, което е на пода, е боклук и съответно отива на боклука.

- Играчките ми не са боклук.

- Щом са на пода, са! Толкова по въпроса! Ако искаш да си спасиш някоя, прибирай я на мястото ѝ!

Той надава писък и се втурва да събира, подсмърчайки и повтаряйки ми, че това са неговите „мили играчки” и иска да ги спаси! Ама наистина, наистина, наистина много иска. Вярвам му. Връщам му онези, които вече са се озовали в чувала, и след десетина минути подът в стаята най-накрая е чист. Престолонаследник №1 е едновременно възмутен от тиранията ми и горд от себе си.

Та от тогава чувалът за боклук някак неусетно стана по-голяма заплаха дори от Торбалан и Баба Яга (които децата ми всъщност никога не са ги чували). Контролът върху играчките беше върнат. Донякъде. Не мога да очаквам чудеса все пак, така че не откачам както преди, когато нощем се завъртя в леглото и някъде в завивките ми изписука някое гумено пате или ме бодне в ребрата някое парче строител.

Но остана проблемът с подялбата им между децата и татко им.

Не можете да си представите колко често се налага да ги разтървавам, докато се карат за поредната джунджурийка. Накрая стигнах до абсурдния момент, в който се хванах да крещя на мъжа ми нещо от рода на:

- Щом не искаш да ти чупят играчките, прибирай си ги!

Лоша идея! Той взе, че ме послуша и не след дълго се оказа, че надстройката на гардероба е превзета от незнайно как и кога озовали се там метални колички, камиончета, самолетчета, корабчета, няколко влакчета, един луноход и най-новата придобивка – дрон с камера, доставен чак от Холандия, уж за големия син. Уж! Играчки при чорапите. Играчки в бельото. Играчки в тениските, панталоните, ризите... Дори в моите. Що ли ми трябваше?!...

От друга страна, като се замисля, и аз не обичам да си деля плюшките... Ама затова съм си ги събрала в раклата и не ги вадя от там, за да не изкушавам хищни детски ръчички. Оставила съм само колекцията си „Спонджбоб” на най-малкия, та сега всяка сутрин ме замерва с тях, когато изчерпа запасите си от бутилки, биберони и писукащи гумени играчки.

Но играчките имат и една доста полезна функция – да обединяват семейството, когато трябва да бъде сглобена някоя нова, състояща се от поне хиляда и петстотин парчета, половината от които с напълно непонятно приложение. Аз, мъжът ми и Престолонаследник № 1 вече втора година се опитваме да завършим един модел на руски изтребител, за който на кутията пише, че е за деца до 10-годишна възраст. Синчето още не я е достигнало, ние с татко му отдавна сме я попрехвърлили, та сигурно затова никой не вдява как да приключим. Но сме оптимисти. Всеки месец се добавя по някое парче, за чието местонахождение сме получили внезапно просветление. И настъпва всеобща радост вкъщи, надига се нова надежда, че рано или късно самолетчето ще застане пред нас в целия си съветски блясък, а онзи, който е направил поредното малко откритие, получава награда – едно скачане на батут, ако е детето, по една бира, ако е някой от нас с татко му. Така де – отбележиш ли точка, заслужаваш награда.

И все пак стана малко досадно, когато големият син откри, че играчките на мама и тати са по-интересни от неговите. За таблетите и лаптопа говоря. Вие какво си помислихте?... Оттогава не ми се налага да пълзя всеки ден по пода и да събирам колички и войничета, но пък се наложи да достигна нови нива в уменията си по дипломация, за да успявам поне от време на време да получа достъп до най-бързия лаптоп вкъщи.

Засега избягвам да мисля за момента, в който ще открие очарованието на това да кара колата на тати например.

Та така. Играчките са необходимост за всяка възраст явно. Номерът е да пазиш своите и да научиш другите да прибират своите, за да няма после взаимни обвинения в липса на чувство за ред и хигиена. Мисля си, че след доста проби и грешки, с големия син някак си стигнахме до приемливо решение. Сега е на ред малкият.

Снимка: Александра филмс

Препоръчваме ви и още една забавна статия - 15 доказателства, че мъжете не порастват.

Полезна информация по темата ще откриете и в текста Игри и играчки през втората година на детето, а интересни играчки от текстил можете да видите тук.