Автор: Крис Ка

Имам си всичко. Понякога дълги крака, а друг път просто подути глезени. Имам си белези от рани. От обелени колена до стрии след раждането. Имам си бели коси. Половината са от щастливи моменти, а другите от стрес. Имам си малки бръчки около очите, няколко такива на челото и още толкова около устата. Живяла съм! Личи си. Къде сладко и безгрижно, къде забързано, задъхано и зле. Имам и дълга коса. И е гъста, но започва да побелява. Все пак не съм момиче, а истинска жена. И нокти си имам. Понякога красиви, боядисани с червен лак и кацнали ангели по тях. Друг път са ми грозни. Изрязани до дъно, отчупени от толкова домакински неволи.

И мъж си имам. Страхотен. Понякога луд, друг път просто усмихнат. А имам и тайна любов. Само като стъпи на терена и като се разкрещят милионите фенове “Кристиано, Кристианооооо…”, сърцето ми се пълни с гордост, защото е моята любов. Имам си неволи. Понякога верото свършва, друг път - прахът за пране. Но купувам! И минава, просто се стягам за следващи неволи.

И силни рамене имам. На тях поемам бремето на детето, на мъжа ми, на половин рода, че и на няколко подбрани приятели. И помагам - когато мога! И понякога копнея да остана сама, защото имам син, който се старае никога да не съм самотна.

И съм жена! От онези истинските, до които д-р Енчев още не се е докоснал. И говоря! Често без да спирам. И псувам на всички езици. И образовам! И слагам на масата чисти паници. И готвя понякога. Често без мерак, но вкусно! И обичам!

Обичам онези жени, които всичко си имат! Защото вие наистина имате всичко! И радост, и мъка, и всичко онова, което ви прави истински!

Препоръчваме ви още:

Обикновената жена

Жената с търсещия поглед 

Мамешката мафия 

Защо е уморена мама? 

Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала