Сигурно ви е познато: вие миете чиниите, детето ви моли да извадите плюшения динозавър, който незнайно как е попаднал зад хладилника; хуквате да помагате, преди да е избухнал големият рев, но междувременно звъни телефонът ви; говорите със свекървата, която точно сега се е сетила да ви напомни, че сте обещали утре да минете, докато вие се опитвате да избутате плюшката с дръжката на мопа. В крайна сметка динозавърът си остава зад хладилника. Чувате грохот от хола. Оказва се, че другото ви дете е съборило книгите от лавицата, докато търси стикерите си. Все още с телефона в ръка вие виждате как мъникът съсредоточено вади любимите си стикери от кутийката си и ги лепи върху тапетите. Чувствате се способни да взривите апартамента с яда си, но в същия момент на вратата се звъни. Куриерът е донесъл поръчката, която сте направили по интернет и настоява да се подпишете, защото бърза. Всичко около вас звъни и пада. В покой са само неизмитите ви чинии.

Край. Моментът да научите повече за дзен настъпи.

Какво е дзен? Според тези, които го практикуват, това е възможност да освободиш естествената си енергия; да се предпазиш от полудяване; да пробудиш и реализираш собствените си способности и да бъдеш щастлив. Как изкуството дзен може да ни помогне във възпитанието на децата и създаването на спокойна, хармонична атмосфера вкъщи? Ето няколко изпитани прости правила.

1. Да вършим едно нещо в определеното за него време

Ако сме решили да рисуваме с детето, ще трябва да намерим половин час, в който да се занимаваме само с това. Без междувременно да пилим ноктите си, без да говорим по телефона. Без да тичаме до кухнята, за да проверяваме дали е готова супата. Децата лесно се увличат в това, с което се занимават, без да мислят за нищо друго. Можем да се поучим от тях. Нека отложим всичко останало за после. Да извадим боите и четките. Да сложим покривката, която е предназначена за цапане и да не се притесняваме, че детето ще разлее боите си върху нея. Можем да измислим темата на рисунката заедно и да се отдадем на този процес напълно. Този половин час на пълно съсредоточаване в една дейност е много по-пълноценен от 30-те минути, в които вършим пет неща едновременно. А за детето цената му е неизмерима.

2. Да контролираме мислите си

Да се отдадем на една дейност за определено време не е достатъчно. Важно е да мислим само за нея наистина. Интернет е пълен със съвети как да развиваме мисленето си, ума и неговите възможности; как да усвоим бързото четене; как да сме многофункционални и високоефективни едновременно. Това създава напрежение. Мислите ни и без това са неконтролируеми и се изпреварват една друга. Да се опитаме да мислим само за едно. Кой беше казал...:„Имам мисъл и ще помисля за нея“.

3. Да спрем да се надбягваме с времето

Ясно е, че не можем да отидем до Луната без совалка, както и не можем да сварим супа без зеленчуци. Затова не е нужно да опитваме да направим за един ден повече, отколкото ни е възможно физически. За да избегнем излишното напрежение е добре да започнем деня с план за нещата, които реално можем да свършим. Това е особено важно, ако времето наистина е проблем. Какво можем да направим – да споделим отговорностите си – с партньора, с някоя от бабите или с приятелка. Да се възползваме от възможностите на домакинската техника да пестят време – има стерилизатори, бебефони, съдомиални, мултифункционални резачки, пекарни и каквото още се сетите. Животът не е състезание, дори когато в дома има малко дете.

4. Да следим за здравето си

Недоспиването често е причина за раздразнителност и хронична умора. Можем да си спестим поредния сериал или някое друго „увлекателно“ телевизионно зарибяване и да се наспим. Важно и да следим храненето си. Понякога, покрай грижите с децата, забравяме да се храним наистина. А това винаги води до дефицити. Липсата на магнезий например причинява умора, тревожност и изострена чувствителност. 

5. Да превключим на нова вълна

Всички сме имали момент, в който усещаме, че енергията ни е изчерпана. Ново занимание или смяна на обстановката за малко могат да ни върнат силите. За някои това е йогата, за други плуването, за трети шопинга. Ако искаме да ни бъде спестено непрекъснатото звънене от баби, татковци и бавачки можем просто да им дадем подробни писмени инструкции, а след това да излезем и да изключим телефона си, поне за малко. Дори 15 минути без напрежение от евентуално позвъняване могат да ни помогнат да се отпуснем. Да "превключим" можем дори в обкръжението на децата си – когато ходим на театър, концерт или правим друго заедно. Важното е да се занимаваме с нещо различно от ежедневните дейности, в друга среда.

6. Да сме гъвкави възпитатели

Всички деца са различни. Едни са бързи, шумни, активни, други са по-разсъдливи, съсредоточени и обичат уединението. Някое мъниче може да гледа анимация без да откъсне поглед от монитора, друго – да прави още две неща междувременно. Ако приемаме децата си такива каквито са, без излишна амбиция да ги направим като другите, ще си спестим нерви, напрежение и разочарование. Не е нужно да се разстройваме от факта, че детето ни може да брои до 5, ако съседчето вече знае числата до 10. Чували сме, че най-големият подарък, който можем да направим на децата си е безусловното приемане. Това, разбира се, не изключва участието ни в живота му – можем да четем заедно, да разговаряме, да изпълняваме дори елементарните ежедневни дейности в тандем. Ще си помогнем много, ако успеем да се освободим от излишните амбиции и предразсъдъци.

Може би ще ви е интересно да прочете и 22 признания на една недоспала мама и 30 признака, че имате "мамешки" мозък.
Вижте какви са "ефектите" от Недоспиването и се забавлявайте с детската находчивост в Когато мама беше още маймуна.

Източник: 2mm.ru