Автор: Калоян Явашев

След масовите бунтове пред блока, демонстративното горене на купони за детската кухня и късането на бодита, памперси и лигавници, склоних да открехна още малко вратата на нашия личен живот, с риск Росито да ме изгони. Пак!

В началото на родителстването ни, най-ярък спомен за мен ще си остане липсата на каквито и да е спомени. Докато не станаха на 6 месеца, аз не съм сигурен къде съм бил, какво съм правил, какво съм бил. Периодът между октомври 2015 и април 2016 е черна дупка в битието ми. Недоспал, оповръщан, недоял, брадясал, вмирисан, вечно лекьосан горд баща на близнаци. Още в началото на съвместното ни съжителство, двата вързопа загатнаха за съществени промени в живота ни. В интерес на истината, се справяхме доста добре и на всеослушание обявявахме желанието си да имаме още две. Изключение беше случаят, когато по погрешка една седмица ги хранехме с мляко за 2-годишни.

Сега си задавам въпроса, къде изчезнаха онези сладки бебоци и откъде дойдоха тия динозаври на тяхно място. Сигурно същите динозаври са ги изяли. Щото те ядат всичко! Кабели, уплътнения, лайсни, паркет, судокрем, пластмаса, хартия. Само малка част от менюто. Затова много от нещата в нашата къща липсват. Или вече са ги изяли или ако си ги купим, ще ни ги изядат. Научили сме се да оцеляваме с наличното. Онзи ден гледам женското да яде тапета. Не се шегувам! Стеле (хазяйката), извинявай!

В началото реших да ги възпитавам като папагали. Професията ми е дресьор на папагали. Сериозно, да! Да бе, не се шегувам. Един от похватите ми е да оставя папагала гладен и на тъмно известно време и след това той е много отзивчив към дресиране и възпитание. Пробвах с децата! Затворих ги в стаята и загасих лампата. Въпреки звуците отвътре, държах затворено 5 минути. Отворих вратата предпазливо. Животът ми се промени. Никога повече няма да спя на тъмно, никога няма да ги оставям сами в стая, ще си лея куршум, ще пия, докато изтрия тази гледка от съзнанието си. Как тези уж малки човечета, могат да предизвикат такива щети? Съседът се изнесе. В друг град.

Мъжкото приличало на мен. Ако е така, се чудя как съм взел книжка. Връх на веселбата за него е да си блъска главата във вратата. Умира от смях. Бум-хаха-бум-хаха. Умен е в лошия смисъл, само за бели му щрака мозъчето. Сеща се как да си подложи камиончето, да се качи на плота, да събори купата със салатата и да изиграе един танц върху марулите, а като го питаш на колко годинки е почва едно мислене, изчисляване, чудене. След 3 часа, когато си забравил, че си го питал, той идва с гордо вдигнат пръст и ти се чудиш тавана ли сочи, думата ли иска или си е бъркал някъде и ти дава да помиришеш. Преобличането е друг наболял проблем при нас. Всеки път играем съчетание на халки, успоредка и кон едновременно. Как не миряса веднъж бе! Нашмъркана маймуна ще е по-кротка. Жена ми толкова е задобряла, че може да смени памперса и да намаже задника на Йордан Йовчев, докато изпълнява съчетание, без той да усети.

Женското е по-загадъчно и винаги те изненадва. В нашия случай, почти винаги неприятно. От сутринта тя иска музика, ядене и пак ядене. Разкарва се из апартамента с около 8-9 лъжици в ръка и търси. Не подбира. Освен тапетите, много обича да хапва гумирана постелка от "Джъмбо". Метаболизмът й е бърз и често прелива от памперса. Тя е по-тромава от брат си, но при пряка схватка компенсира с тегло. Схватките са сравнително често явление и поводите са най-разнообразни. Най-често се бият без повод.

Привличат ги мръсни и опасни места. Тераси, стълби, отходни шахти. Не помня къде им хвърлихме пъпчетата. Няма да се учудя и да сме ги хапнали, то нали нямаме спомени. Обожават да ходят със свалени гащи. Мъжкото може и да го е наследило от баща си, ама женското си ги сваля навсякъде. Как да й обясня, че това е лош старт в живота за едно момиче.

Наред с придобиването на двойка близнаци, родителите придобиват и редица умения и навици. Най-очевидното е скоростта, с която вече действате. Все едно досега сте живели на 2-ра скорост и изведнъж сте на 6-а. Още със събуждането, екшънът започва. Събуждането е соната в два гласа, с изключително високи тонове, наподобяващи колене на прасе и рязане с флекс на ламарина. Нямате време даже да изпсувате, а почвате автоматично да преобличате, сменяте памперси, ритате играчки и да приготвяте закуската им. През това време, двата звяра вият на умряло. Вие не виете, а запазвате видимо спокойствие и си правите ирландско кафе. Първото за деня!

Оставянето на вещи в обсега на 80-сантиметрови клептоманчета е абсолютно за ваша сметка. Придобивате навика да държите всичко ценно в джобовете си. Дистанционните, телефоните, портфейла. Като врани са, всичко бляскаво ги привлича.

След като деня е минал и са заспали, започвате да броите жертвите и да се радвате на оцелялата покъщнина. Това е времето, когато можете да се видите с жена си и да си ъпдейтнете взаимно информацията. Например аз разбирам, че жена ми е с нова прическа, цвят на косата и си е свалила брекетите. Тя разбира, че сме продали колата преди 3 месеца, а от 1 месец сме с нова кола, която за разлика от старата, е с автоматични скорости. Тя невинно се усмихва и ми споделя, че не е разбрала, ама й харесва цвета. Нямам сили, дори да я попитам как е шофирала днес до детската кухня!

Току-що Росито остана без телефон!

Искам да поздравя всички, които са се борили, борят се или им предстои да се борят за привилегията да бъдат родители!

Препоръчваме ви още:

Денят с главно "Д"
Ужасен ужас
Не е лесно!
Децата мълчат - значи ядат тебешир