logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Иво Иванов

Това на снимката е варен кукуруз. 

Сварихме го в новата ни тенджера под налягане. Предишната неупотребявана тенджера, която щедро ви предлагах във Фейсбук, я подарих на комшията Жоро, понеже никой от вас не декларира официално и открито желание да се жени и да получи като ценен сватбен подарък моята тенджера под налягане. 

Сега и да тръгнете да се бракувате, край вече, finito - няма да получите тенджера под налягане, да сте мислили Овреме кога да се жените!

Да ви кажа за кукуруза. 

224347856 473139340518429 1891315120172714855 n

Аз съм израснал в краен софийски квартал и това си има своите предимства и недостатъци. Предимства, защото имахме наблизо нива с царевица например. Сега оттам минава Източната тангента. Като деца си играехме на войници в тая нива и си бяхме направили лабиринт и бази из нея. От излитащите и кацащи наблизо самолети на летището сигурно е изглеждало като ония фигури с мистериозен произход в платото Наска в Южна Америка. 

Освен че беше благодатен терен за игра, лятото си беряхме царевица от тая нива и си я хапвахме, естествено. Като сме от краен квартал, да не сме некви прости!

Печахме я на ламарина върху две тухли и ставаше супер вкусна, макар и леко овъглена. 

Недостатъците бяха, че си бяхме малко като на село в нашия квартал и заради това аз бях по-задръстен и се прецепвах, когато контактувах с „градски деца“ от централни софийски квартали. Тогава не беше като сега и тия неща имаха значение – кварталът, в който живееш определяше социалния ти статус, така да се каже. 

Имал съм нещо като комплекс на тая тема. Сега ми се вижда супер глупаво, ама ей на – така стояха нещата, когато бях на 12-13 години. 

В седми клас ходех на курсове по рисуване и се мъкнех артистично из градския транспорт с една огромна черна папка. Моите приятели на кино, или се шляеха безгрижно насам-натам, а аз на курсове. Тегоба. 

Заветната цел беше Художествената гимназия.

Като дете рисувах сравнително добре, печелех де що имаше конкурси за рисунки и всички бяха убедени, че ще стана художник. Затова нашите, повече под външен натиск на роднини, колеги и приятели, решиха да ме запишат на курс. Така и не ме приеха, по онова време там се влизаше много трудно, с връзки, освен ако не си наистина супер талантлив, а чак толкова талантлив не съм бил явно. 

Звездният ми миг на курса по рисуване беше когато преподавателят – пенсиониран професор от Академията, веднъж замени обичайните грънци и пралелепипеди, които ми бяха ужасно втръснали, със заданието да скицираме отпуснатата му върху облегалката на стола старческа ръка. Тази неочаквана задача сериозно затрудни курсистите, но не и мен. Той взе рисунката ми и обходи всички в редицата, показвайки я на всеки: „Ето това е моята ръка, личи си, нали?“. 

На курсовете се сгаджосахме с Емилия. Tя беше от богато семейство, отракана и разглезена, и живееше в кооперация в центъра, на Солунска, тогава „Васил Коларов“. Родителите й бяха от голямото добрутро, баща й беше търговско аташе из разните там бивши африкански френски колонии и беше пътувала по света и живяла в различни държави, а аз бях стигал най-далеч до Балчик. С една дума – аристокрация, а аз – залупено момче от краен подуенски квартал. 

Сега, като казвам, че сме се сгаджосали, не си представяйте кой знае какво – след курсовете хващахме заедно легендарния автобус 72, шляехме се из центъра, купувахме си милинки от пекарната на ъгъла на Графа и Канала, разказвахме си истории и ни беше приятно заедно. 

Еми ме покани на рожден ден. Подготвих се, купих подарък, изконтих се и бях стигнал почти до тяхната кооперация, когато размислих – абе накъде съм тръгнал и аз с тоя нелеп дезодорант Бак, такива подарявах на майка ми за 8-ми март - бяха класика през 80-те, но със сигурност не беше най-оригиналният подарък в случая. Друго обаче не можах да измисля (не че имаше и кой знае какъв избор по магазините в средата на 80-те). Да, точно толкова залупен съм бил. 

Освен това си дадох сметка, че нямаше да се впиша в обстановката и най-вероятно щях ужасно да се изложа – така си мислех в онзи ден. Всичките й централноквартални приятели щяха да са там и да ми се подиграват и присмиват. Тя вече ме беше запознала на Попа с най-добрата си приятелка и се чувствах като на изпит. Двете си шушукаха нещо по мой адрес и се кикотеха, приятелката й изглежда не ме одобри, което беше адски сдухващо за чувствителната ми млада художническа душа. 

Сега да бях, щях да ги навра елегантно в кучи гъз, но тогава бях свит и срамежив, а и това бяха първите ми „срещи“ с момиче и нямах никакъв опит. 

Не отидох на рождения ден. Реших, че ще е унизително преживяване за мен и е по-добре да си го спестя. Скалъпих май някакво много куцо оправдание, защото не мога да лъжа – това не го помня ясно. Тя ми се разсърди и с право. Спряхме да се чуваме по телефона и всъщност повече не се видяхме. 

Беше глупава и малодушна постъпка от моя страна, с която никак не се гордея. 

Еми, ако случайно четеш това, да знаеш, че се извинявам, макар и след толкова години. Много тъпо от моя страна. Бил съм много млад и глупав. 

А може би пък щеше да е много хубаво на този рожден ден, кой знае. Понякога човек изпуска страхотни възможности заради някакви си глупави страхове и комплекси. 

Ей така безславно приключи пътят ми към висшето общество.

И ето, сега не знам дали във висшето общество ядат кукуруза варен, на пара или пък печен на грил.

А ние кукуруза го ядем ето така. Сандалите с чорапи сега малко ни излагат, ама така сме в крайните квартали.

Чели ли сте Море, цици и царевици?

224312549 2248204362021508 5064120971702624729 n

 

Траяна Кайракова

Наскоро попаднах на много интересен пост в една от хилядите майчински групи, дето съм навряна. Що съм навряна и аз не знам, като е видно що за майка съм, ама карай. Та постът беше за нещо от сорта как синът ми/дъщеря ми нищо не прави, не мога да го/я накарам боклук да изхвърли, стая да оправи, не чете, иска само да излиза и пари. То си е така за 90 процента от новото поколение, ама кой се нави да си го признае, хич не помня. Очаквах един голям хейт...обаче! Оказа се, че всички споделят едно и също, отчитат всичко това за своя грешка, ама кво да се прави пък и неизменно завършват с думите“Абе, да са ни живи и здрави!“. Бе то да са живи и здрави, ми утре, като я няма мама, от глад ще изпукат. У нас не е много по-различно дереджето с #остъйманашеснайсетсъм, ама и не е съвсем така. От това онлайн образование така вече забрави мъжкото ми чедо що е туй тетрадка, химикалка, тъй спряха всякакви мозъчни процеси освен ако не са нужни за компютър, че свят ми се зави. На всичкото отгоре е уморен. Да се чудиш от какво! От живота било, пък аз да не зная! Проста ще си остана цял живот, казвам ви! Пък почти не взе стипендия за успех! Всички знаете защо – и вашите деца са онлайн, нали тъй? Гледах му сеира, гледах, че в последния учебен ден вечерта го сюрпризирах със замах:

  • Утре почваш работа.
  • Моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя?
  • Мда, почваш работа.
  • Аз искам ли да почвам работа?
  • Не знам, майка, обаче си назначен.
  • Ти си луда! Съсипваш ми живота, не си ми майка...
  • Тъй, тъй. Туй го знам. В 7:00 да си станал и на автобуса.
  • Какъв автобус, бе? Къде ще работя?
  • Ще видиш.
  • А какво?
  • Не знам, ще ти кажат.

Бе знам аз, ама кажа ли му, ще избяга в Занзибар. Стана той, обясних му и замина. Мене цял ден ме въртя корем, щото...знаете как е. Второ дете, мъжко, глезено, дето се вика „ние сме си виновни, ама кво да се прай?“.

Сестра му ме гледа зверски.

  • Какво си го зажалила? Аз на 14 години бачках по цяло лято и досега не съм спирала! Какво ми ходиш като ударена, няма да умре!
  • Офффффф бе, майка. Стига ми пили и ти нервите!
  • Оф-моф, толкоз! Да свиква!

Връща се той към 17 и 30. Гледа кръвнишки и то само мен.

  • Как мина, майче?

Отговор няма.

  • Какво правихте?
  • Бачкахме, ти кво си помисли?!
  • Тъй де, ама какво?
  • Ми ти кажи! Нали ти ме назначи!
  • Стига де! Аз де да знам какво се работи там, познавам шефа само.
  • Цепим и пренавиваме двигатели.
  • Аууууу, браво! Много хубаво!
  • Като е „браво“, иди ти! Ти луда ли си, бе? Това е от 8 до 5!
  • Ааааа, аз съм учила да бачкам до обед.
  • Няма да ходя! Това е ужасно! Виж ми ръцете! Виждаш ли? И целият съм черен, това масло вони ужасно! И нарочно го измисли да е извън града, нали?
  • Що?
  • Щото имам обедна почивка, ама къде да ида на тоя кър, а? Кажи де! Къде?
  • Миии...сядаш си на сянка и си изяждаш обяда.
  • Какъв обяд? Ти сложи ли ми?
  • Аз ли? Ти не се ли сети, че ще огладнееш?
  • Нищо не съм ял цял ден!
  • Е, значи от тая вечер си събери кутийки, да не я мислиш!
  • Няма да ходя, казвам ти!

Тук вече аз не отговарям, само гледам кръвнишки колкото него, че и повече. Обяснявам, че човекът си е взел беля с него, щото даже няма 16 години, нищо, че пили, че е на 16. Не може да се излагаме и т.н. Отиде, де ще иде, обаче три дни не ми говори. Карай! И двамата си починахме един от друг. Става сутрин, къде мие очи, къде не, навлича работните дрехи, взема торбата с ядене и хуква. Пък как се връща, не е истина! Мръсен, черен, с мазоли по ръцете и масло по целия гащеризон. Направо мед ми капе на сърцето. Това, че ме мрази, си е съвсем друг въпрос. Нищо му няма! Щом след 8 часа на работа, взема душ и хуква да тренира, сетне с приятели по баирите, значи всичко му е наред.

Поработи, колкото поработи и дойде време за лагер. Мда....Тази година му се видя черна. Щото това не е какъв да е лагер, не! Общински лагер от едно време. Не може да не сте ходили! И за свое оправдание ще кажа, че той ме попита, пък аз не чаках втори въпрос и веднага го записах. Платих таксата и се почна великото мрънкане, щото чак след туй се сетил да поразпита из града какъв баш е тоз ми ти лагер.

  • Отпиши ме веднага!
  • Що?
  • Бе то нямало телевизор, хладилник и климатик!
  • Е, няма.
  • Нямало и басейн!
  • Е, няма!
  • А какво има, а? Какво има?
  • Море! Как какво?
  • Не! Моля ти се кажи ми, че има баня и тоалетна!
  • Има...
  • Слава Богу!
  • Общи са за етажа...
  • Ще те убия! Ти ми провали живота! Нарочно го правиш! Нарочно!
  • Нали ти поиска?
  • Веднага ме отпиши!
  • Тц.
  • Добре, поне ми кажи, че тоалетните имат седалки, а не са с клякане!
  • Що?
  • Щото цял месец на работа не мога да ида до тоалетна именно заради тия кенефи с дупки! Ако и там трябва да се стискам, ще умра и ти ще си виновна! Да знаеш!
  • Май има, споко! Ако не, ще се научиш. Иначе ще се натровиш и ще умреш!
  • Ти сериозно ли?!
  • Мдааааа...
  • Какъв човек си ти, бе! Какъв!
  • Не знам, стягай си багажа!
  • Утре.
  • Кога утре? Кога ще пера?
  • Утре! И да ми купиш боксерки!
  • Що? Протриха ти се от работа ли?
  • Не се подигравай, майка ми!
  • Купи си сам!
  • Кога? На работа съм, ако не помниш! Няма да сваря магазина! Свърши и ти нещо!

Тук се съгласих. Да де, ама аз да не съм сестра му! Тя си му пазарува дрехи, все едно има вграден скенер. Аз не съм му купувала дрехи, откакто почна да различава парите и научи де са МОЛ-овете и магазините. Ма няма да се давам, я! Взех едни боксерки за мостра и влязох в магазин за хубаво бельо. Като видях цените, ми се заумира. Ма какви са тия златни гащи, бе? Да няма да ги развявам като знаме, какви са тия цени?! Пък модата сигурно хич не ви е ясна. 65 процента от боксерките са с пози от Кама Сутра. Хич не се майтапя! Идете и вижте! И туй ли да го уча, че и чрез гащи?! Аааааа не, мерси! Да го учи баща му! Накрая изнамирам няколко чифта черни, с широк ластик и надпис „Келвин Клайн“. Премерих ги по мострата, дето носех, и се прибрах гордо и величествено, с абсолютен кеф за изпълен майчински дълг! Наредих му ги на леглото, че да се възрадва, като ги види, и заспах.

Ма то човек ли е, бе? Човек ли е?! Направо си припомних защо нищо не му пазарувам откъм дрехи от ранна детска възраст.

  • Майка ми, ти добре ли си?
  • Що?
  • Каква е тая цигания, бе?
  • Каква цигания?
  • Какъв е тоя „Гелвин Клайн“?
  • „Келвин, Келвин“, майка.
  • Ти можеш ли да четеш? Виж какво пише. Даже името е сгрешено!Това посмъртно няма да го обуя!
  • Че що?
  • Бе всички ще ми се смеят, бе! Сменяй ги!

Добре, че си знам детето, та се бях уговорила с продавача да ги сменим. В този момент разбрах, че тотално съм не само остаряла, но и опущила модата!Кога му мина модата на тоя Келвин, бе? Какво трябва да пише на тия гащи? Хич идея си нямам. Аз се чудя откъде да взема по-евтини бикини, той за надписите приритал!

  • Ааааааааа не! Ще дойдеш с мене, няма да се чудя аз какви гащи да ти търся, да му се не знае!
  • Ще дойда! Че ще се върнеш с прашки накрая!

Отидохме и ги сменихме. Ама ги сменихме с по 10лв. чифта, щото другите – от 5 лв. са само с оня Келвин и с Кама Сутра. Сърцето ме заболя. Да тръшна аз половин заплата за гащи, дето утре ще му станат малки, та ще бърша с тях прозорците, щото специално гледам и за това да стават. Цялата работа идва от тая пуста мода! Нали трябва дънките ти да са изсулени, все едно си надрискал, да са ти смъкнати до чатала, да ходиш като с потури, пък на глезените да са нагръчкани и вдигнати към коляното, че да ти се видят чорапите на чушки( честен кръст, такива са), пък между крачола и чорапа да ти се види космясалият крак и накрая да се види хубаво ластика на боксерките! Евалла, машаллах! На моите гащи и надпис да сложат “Имам срамни въшки!“ няма кой да разбере, ама на мъжките боксерки трябва да се чете задължително нещо готино! Тия, сегашните мацки, по боксерките ли ще ги избират не знам! Нагоре лъснати, надолу бръснати!

Тъй. Оставих го да си събира багажа, когато си иска. А то това е емен-емен 5-6 часа преди тръгване, по нощите и в последния момент. В 23:00 часа #остъйманашеснайсетсъм е готов за подвизи – демек за събиране на багаж.

  • Раницата, тоя потник и маратонките са ми за пране!
  • Браво, майка.
  • Какво“браво“?
  • Легена знаеш къде е, праха също! Действай!
  • Ти сериозно ли?
  • Бе мене клепачът ми вече е паднал, той ще ме пита сериозна ли съм!

Какво пра, какво струва, не знам, ама от тая жега си имаше страшна полза. Смилих се над него, прострях му прането и изпуших една цигара, таман толкоз време му трябваше да изсъхне и го прибрах. Мернах само, че има официални ризи(сякаш пресконференция ще дава), гащите, дето се нагръчкват донякъде, пък висят отвсякъде, боксерки, хавлии и 4 чифта бански. 

  • Ще си взема това горнище, че става хладно.
  • Ааааа, вземи си зимного яке, на морето температурите падат до 38 градуса, какво се излагаш с това дебело горнище.
  • Ще си взема каквото си искам!
  • Ми какво ме занимаваш тогава?!

Рано сабахлям се скарахме няколко пъти, че да не се забравяме тия 10 дни. Почна се още с отварянето на очите, на моите де. Поглеждам в банята, вземам си четката и...няма паста за зъби! Всъщност има, обаче не е в тубичката. Паста има по мивката, по пода, по цялата чешма, пък тубичката съвсем я няма. Само дето не умрях! Кафето вече ври, аз зъбите не мога да си измия и очите да си отворя! От мен да знаете – ако ви се случи такова нещо, след като набиете детето, вземете кората от един лимон. С бялата част идеално се почистват зъбите. Не знам къде съм го гледала това, но върши работа! А що я няма пастата ли? Щото...ако не знаете, пак да ви кажа, че да знаете! Бялата гумена част на маратонки, сандали, кецове и т.н. се маже с паста за зъби, разтърква се с четка и отново побелява. За сутрешен тоалет може да нямате, ама за маратонки е задължително да имате!

  • Защо не си оставил паста!!!!!!!!!?
  • Майка ми, не се газирай! Лапни една дъвка и си готова.

Бе ще му разгазирам един, че ще му завъртя сопола около врата, ама хайде от мен да мине, да не се бием на изпроводяк. Иначе пък не можеш му отрече, че решение има за всичко!

 Натоварихме се в каруцата и го тръшнах на сборния пункт. В момента, в който слезе от колата, вече не се познавахме. Стоим си там ние – случайни граждани и се правим, че не се виждаме. Като се поогледах, всички мъжки майки бяхме така. Пък как се бяхме ухилили, не е истина. Само като си помислим, че тия детски стаи 10 дни няма да приличат на Кербала, Афганистан и Нагасаки едновременно, че и ще ги проветрим, ни става едно хубавоооооо, не е истина! Тръгнаха автобусите, ние атакувахме близките кафета, та да отпуснем душите!

Няколко часа по-късно #остъйманашеснайсетсъм се обади с едно изречение:

  • Голям лукс е тука – имаме легла и ток!

Сетне затвори. Че лукс си е туй! Общински лагер е това, не какво да е! Още са с металните чинии и кастрончета, баните са общи, външни, та и на слънчеви батерии. Ако завали, топла вода няма, ама пък море бол! По 5 и 7 човека са в стая, това е за екипност, не за друго, яденето не е ол инклузив, ама пък 4 пъти на ден, тъй че хич да не ми реват! Както се чува, че ще връщат казармата, да свикват! Туй да не ти е Слънчака! Пък аз да не съм луда, та да те пратя там! И без това тая година не е интересно, нали ходих! Няма пияни, няма повръщащи или таковащи се по улиците, пълна скука! Пълна! Айде карайте си морето по комунистически, щото не се знае какво ви чака! 

Tраяна може да следите и на страницата й във фейсбук. Ето и още една забавна нейна история: До сина ми
 

Автор: Мария Пеева

Това е Фройд, той е персийски джентълмен и се появи у дома преди 6 години. Или станаха повече? Никога няма да забравя онази бебешка снимка, която ми прати моята приятелка: “Мими, искаш ли това сладко коте? Знам, че ще е щастлив у вас.”

Исках го, разбира се. И децата го поискаха веднага. Отне ни малко време да убедим нашия татко, но в крайна сметка той не само склони, но и сам измисли името на новия член на семейството - Фройд, защото така и така ще имаме нужда от психолог с всички тези деца и животни.

Фроид 2

Само 6 години ли казах? Защото заедно преживяхме истории поне като за 10. Първо - уникалната емоция да го запознаем с кучката ни Чара, която е едно такова интересно създание - колкото обича хората, толкова недолюбва котките. Представете си изумлението ни, когато тя го осинови. Нашето малко котенце стана нейното бебе, което грижливо облизваше и даже се опитваше да кърми. След година забавата у дома стана още по-голяма - Чара се сдоби със свои кученца и вече порасналият Фройд се оказа обект на съвсем нежелания им интерес. Последва появата на ново бебе в човешкото ни семейство - внучето ми Боби. Ах, колко смешни бяха, когато Боби пълзеше след него под масата, за да докопа пухкавата бяла козинка. Забележете - Фройд нито веднъж не го одраска. Сякаш разбираше, че това е нашето бебе и то не му причинява болка умишлено. После имаше и една ужасна история с бягство от дома и чудотворно спасение благодарение на добри хора. Днес Фройд живее втори живот и слава богу, вече не бяга, макар че обикаля двора ни и лови гущери и мишки, вероятно с надеждата да бъде похвален. Не му се получава, но това е тема за цяла друга история. Има си и нови приятели - старото кученце Фреди с изпадалите зъби и кривите крачета и Майло, новото ни коте.

Маило000

Ето го и Майло. Докато пиша тези думи, той по някакъв телепатичен котешки начин разбира, че говоря за него и се навира върху ми, като почти бута лаптопа от скута ми. Майло е уличен котарак, хулиганче от неизвестни родители, прибран от най-малкия ми син със сърцераздирателна история, която впоследствие се оказа измислена от Алекс за повече драматизъм. Така или иначе, убеди ни и го прибрахме. Майло е толкова е различен от изискания Фройд и в същото време толкова е чаровен по своему.

No description available.

Успя да се намести в пълната ни с деца и животни къща и да си намери своето място в йейрахията. Той е силен и смел, но в същото време е най-мъркащата котка на света, ръмжи като трактор, когато дойде да се гали в мен. Момчетата се карат при кого ще спи всяка вечер, защото е толкова гушкав и приятен. А аз ги изчаквам да се унесат и тихичко отварям вратата на спалнята. Не чака втора покана. Може да е уличник, но умее да обича, нищо че понякога пуска нокти като истински хулиган.

Това не е цялата ни котешка сага. Представям ви Тара - Малката тарантула. Прилича на мишле, но всъщност е малко, новородено котенце.

May be an image of animal

Разказах ви за нея преди три седмици. Другият ми син я намери захвърлена в улична градинка и нейната история наистина е сърцераздирателна. Тя буквално не можеше да се храни сама, беше толкова мъничко бебе, съвсем новородено. Намерихме й котешка кърмачка, която да я погледа, докато порасне и стане по-самостоятелно животинче. Дали ще я оставим при нас? Съмнявам се, животинките ни са вече твърде много, а всички те изискват грижи. Но това, което е сигурно е, че няма да я оставим на улицата. Ще й намерим дом с добри хора и семейство, което да я обича. Защото всяка жива душа го заслужава. 

С тези котешки истории ви напомням, че на 8 август ще празуваме денят на котката - породистата и уличната, старата и младата, красивата и не чак толкова сладката, ловящата мишки и глезената домошарка. Какъв по-добър повод, ако все още си нямаме пухкав и мъркащ домашен приятел, да се сдобием с такъв? Всички те са прекрасна компания. А техният ден е повод не само да си кажем колко ги обичаме, а и да си напомним, че всяка животинка изисква грижа и отговорност. Но безусловната обич, която ни дават в замяна, е толкова много, че си струва усилието. Всеки стопанин на малко лъвче ще ви го потвърди. Защото котките всъщност са точно това - малки лъвчета. А на нас ни остава само да се гордеем, че сме част от техния прайд и да им благодарим за мишките.

ФроидЧара

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…,” с която всяка седмица отбелязваме различен празник и нов повод да се усмихнем. Тук може да разгледате различните им предложения за нашите космати приятели.

Автор: Надя Брайт

Овен

Влизаме силно в седмицата със страхотно дразнение от страна на шефове и колеги. Съжалявам, Овни, просто в понеделник Сатурн застава под малко лош ъгъл на иначе приятното Слънце в Лъв. Това ви кара да се чувствате все едно всички са срещу вас. Възможни обаче са две хипотези. Първата е, че никой не е срещу вас, а просто си правят каквото те мислят, че е най-добре. А втората е, че просто егото ви в този ден е силно възбудимо. По-мъдро би било да дишате дълбоко и да не влизате в сериозни конфликти. 

Всичко ще отмине във вторник, когато щастливата Венера в Дева се хваща под ръка с Уран. Тази комбинация ви прави особени креативни и успешни в начинанията. Твърдостта в отстояването на позициите ви отново може да се прояви, но няма да е в лошия си вид и да ви превърне в инатливо рогато.

В неделя новолунието в Лъв стартира за вас интересен и хубав шестмесечен период. Домът на страстта и флиртовете се активира за Овен и това ви носи нов прилив на енергия в много поприща. Естествено, първото е личният ви живот. Ако сте необвързани – оглеждайте се добре - със сигурност ще има подходящи обекти за интереса ви. Ако сте във връзка – отпуснете се, преживейте с партньора си това, което чувствате – желание за жарки емоции и веселба. 

Може да ползвате този период и за да засилите творческата си енергия и да се изявите под светлината на прожекторите. Сцената избирате вие!

Телец

В понеделник Сатурн влиза леко остро на Слънцето в Лъв и това се случва във вашия дом на кариерата, Телци. Ефектът е, че се налага малко повече да се постараете за благоразположението на колегите си. Ще помогне, ако проявите повече интерес към това, което имат да кажат. Знам, че ви се струва, че вече сте взели най-правилните решения и естествената реакция на останалите би била да се съгласят с вас. Напомням, че между увереност и самонадеяност има разлика и апелирам към вас да бъдете по-меки с хората, с които работите.

Във вторник Венера се гушва с Уран във вашия знак и освен, че ви посипва с чар, засилва жаждата ви за живот. Така че - погрижете се за себе си. Даже се поглезете. Купете си нещо хубаво, отидете на масаж или пък си организирайте приятно изкарване на вечерта. Със сигурност заслужавате – все пак знаем колко работа и грижа за другите отдават Телците.

В неделя има новолуние в Лъв и влиянието му ще продължи в следващите шест месеца. За Телците това се отразява в сферата на дома, домашния уют и местоживеенето. Ако чувствате желание за промяна – не го пренебрегвайте. Планетите са добре настроени към ремонти, премествания и покупка на ново жилище. Не е нужно да се хвърляте веднага, има време. Използвайте разумно сега тези първи две седмици след новолунието. Планирайте и ако има документи за уреждане – подгответе ги в този период. 

Успех, Телци!

Близнаци

В понеделник стабилизиращият Сатурн влиза остро на Слънцето в Лъв. И, въпреки че е остро, за вас е благоприятно влияние. Тази среща ще работи във вашия дом на инициативите извън граница. Може да организирате пътуване или да ви излезе такава възможност. А може и да се захванете с интернационален проект. Не е задължително фактически да излезете извън пределите на местоживеенето си, това може да се случи и дистанционно. Другото за което имате добри аспекти в понеделник е инициатива за учение. Помислете по въпроса, знаете че повишаването на знанията и уменията винаги ще ви е от полза.

Вторник е ден за среща на Венера и Уран. Двете планети ще влязат във вашия дом на корените, дома, установяването. Желанието да „прекроите“ някое място, което обитавате, по ваш вкус ще бъде осезаемо и на ваше място бих му се отдала. Венера и Уран се срещат само два пъти годишно, защо да пропиляваме хубавите влияния?

В неделя има новолуние в Лъв и то попада в дома ви на общуване и социализиране. В каквато и ситуация да попаднете, ще намерите перфектните думи или начин да изразите чувствата си. Благодарение на включване от Уран, някакво недоразумение може да ви принуди да говорите с някой, когото държите на дистанция. Изненада! Ще разкриете много повече допирни точки, отколкото сте очаквали. Това новолуние подхранва новите приятелства и можете да се свържете с хора, които имат потенциал за сътрудничество. Все пак тествайте водите с краткосрочен проект и вижте дали се свързвате. Моментът е подходящ да извадите пред публика каквото имате за казване – подкаст, блог, каквото и да е – просто се заявете пред света, Близнаци!

Рак

Структурираният Сатурн се среща със Слънцето в Лъв в понеделник и това се отразява на Раците в зоната на споделените разходи. По принцип вие делите всичко честно и по равно, може да сте пестеливи, но не минавате метър. В понеделник ще имате творческо влияние от планетите в посока как да намалите паричните си разходи, предлагайки друг вид „валута“. Може да измислите някакъв вид бартер, например. 

Друг аспект, в който срещата на Сатурн и Слънцето ще ви повлияят добре в личния живот и по-конкретно, ще можете да измените темпото на връзката си, ако в момента не ви допада. Независимо дали искате да ускорите или да забавите процеси, понеделник е добър ден за комуникация с партньора по темата. Или поне установяване на лични граници.

Във вторник обичливата Венера ще ви напомни, че е добре и даже нужно да се свързвате с хората. Социализирайте се по-смело. Както и не забравяйте да поговорите с близките си. Раците много добре знаят колко благотворно се отразява и на двете страни, когато някой просто искрено попита „Как си?“. Вторник е хубав ден за задаване на този въпрос.

В неделя новолунието в Лъв изгрява в дома на финансите и сигурността ви. Новолунието се отразява на живота ни в рамките на шест месеца. Каквото и да сте искали, за каквото и да сте работили в сферата на благосъстоянието си – сега трябва много сериозно да се фокусирате над него, защото твърде вероятно е вече да дойде. В следващите две седмици работете над плана си къде искате да бъдете и с колко пари в джоба искате да се окажете на 16 февруари. После изпънете здраво платната, вярвайте в късмета си и ще пожънете успех!

Лъв

Да си магнит за хора е приятно, но понякога е малко подвеждащо. Изглежда, че имате много приятели, но всъщност може да се разчита на малко от тях. Е, Лъвове, за вас ще дойде време да ги преброите. В понеделник Сатурн застава в опозция на вашето Слънце и то точно в дома ви на партньорства и приятелства. Това е ден, в който определено ще имате възможност да отсеете кой наистина е насреща и кой е наоколо просто за да се наслаждава на лъвския ви чар. Надявам се да няма разочарования, а само събиране на полезна информация...

Във вторник се случва рядко благоприятна среща на благодатната Венера в дома на парите ви и трансформиращия Уран в дома на кариерата. Предполагам вече сами се досещате, че е възможно във вторник да изкопаете златна мина! Обаче нямам предвид някакъв късмет като печалба от Тото-то например. Става дума по-скоро за много добри шансове за развитие, ако имате някакъв проект в главата си или ако от известно време работите по нещо. Просто този ден е добър за монетизация на идеи и силно се надявам, че няма да пропуснете шанса!

В неделя има новолуние в Лъв (нали сме си в разгара на сезона ви) и това за вас е нещо като Нова година. Даже може да си го отпразнувате с гръмване на шампанско... Време е за равносметки и за нови начала. Казвам го съвсем сериозно. Чудесно ще е ако оцените какво ви се е случвало от миналото лято насам, как вие сте допринесли за това и кои решения са изиграли добра роля в живота ви. В следващите две седмици планирайте какво искате да постигнете за година напред и после смело се впускайте в осъществяване!

Дева

В понеделник Слънцето, което е в зоната на връзката ви между душа и ум застава в опозиция на Сатурн, който пък е във вашата зона на уелнес. Това ви кара да обърнете внимание на влиянието между настроенията си и емоционалното ви състояние и физическата ви кондиция. Разбира се, че тези неща са безкрайно свързани, въпросът е как се управлява тази връзка. Понеделник е добър ден да потърсите начини да свържете душа-ум-тяло с методи, които за вас изглеждат работещи. Медитация, спорт, отдаване на хоби или нещо друго. Вие много се влияете от пространството около вас, може в понеделник да ви дойдат идеи как да направите дома или офиса по-спокойно и красиво място за Девешката ви душа.

Във вторник ще излезе наяве експериментаторската ви натура, която често остава скрита за лаиците, които смятат Девите за скучни и монотонни. Не само, че не сте такива, но и Венера и Уран ще се постараят да извадят това пред всички. Просто тя е романтичка идеалист, а той обича да разбива правилата и двамата се срещат в не къде да е, а в дома на приключенията ви. Не знам къде точно ще ви удари музата, но със сигурност можем да видим доста Деви да правят нетипични за тях неща във вторник. Стискам палци на партньорите ви да го преживеят...

В неделя има новолуние в Лъв и това ви се отразява в зоната на излекуването, приключването и себерефлексията. В следващите шест месеца ще оценявате хора, събития и връзки в живота си (както и себе си) и ще поставяте край. Но гледайте на това в по-широк смисъл. Не ви казвам, че непременно ще имате раздели. Може просто да приключвате определени процеси или поведения, за да ги трансоформирате в още по-добри. При всички положения търсената промяна трябва да е за ваше добро, Деви!

Везни

В понеделник ще работи добре за вас, ако дадете малко публичност на това, което правите. И по-специално, ако публично изразите признателността си към хората, които ви подкрепят. В този ден Слънцето, което е в дома ви на колаборациите застава срещу структурираният Сатурн, който пък е в дома на славата. Тоест – колкото повече гласност дадете на труда си и на тези, които работят с вас, толкова по-голям шанс имате да умножите успехите си. Не се колебайте да използвате всяка частица „ефирно време“, която можете!

Във вторник ще бъде магичен ден... Вие често си създавате такива дни, но този път ще е особено силно. Вашата повелителка красивата Венера се среща с алхимика Уран в дома ви на мистика и метафизика. Възможно е да преживеете или да почувствате трудно обясними неща. Свързване с някой близък на духовно ниво, прозрение за нещо в бъдещето или друга „магия“. Просто сетивата на и без това чувствителната ви натура се изострят и това води до силни преживявания.

В неделя има новолуние в Лъв и за Везните това означава засилване на вашата способност да свързвате хората. Така или иначе вашия знак е пословичен точно с това – спойка на екипи и семейства. Сега с мощното влияние на новолунието в дома ви на колаборациите, нещата стават още по-изявени. Това ще продължи в следващите шест месеца и за вас ще е добре да се фокусирате над темата с какъв екип работите, как може да стане по-добър и пр. Същото важи и за приятелския ви кръг. Ще направите промени и по всичко изглежда, че ще са за добро.

Скорпион

Трудна, но важна тема идва на дневен ред в понеделник, Скорпиони. Слънцето в Лъв седи във вашия дом на производителността и работата и здраво подхранва там. Неслучайно имате толкова заето лято. Но в понеделник Сатурн застава в дома на семейството и то - в опозиция на Слънцето. Балансът между работа и дом излиза на преден план и от вас се иска бързо да се ориентирате. Преценете къде можете и не можете да направите компромис и не се ядосвайте. Помнете, че такъв баланс се търси не просто за да затруднява и да ви „дърпа назад“. Този баланс е нужен, за да не оставяте никоя важна зона от живота си пренебрегната.

Във вторник любовната Венера и бунтовният Уран се срещат и това ви се отразява на усещането за граници в любовта. А именно – границите започват да ви изглеждат по-разтегливи. Може да видите възможност за флирт (или нещо повече) някъде, където по принцип не е подходящо. Няма да ви казвам да се въздържате, просто мислете добре. В по-безопасния случай, това ще е ден, в който ще излезе наяве експериментаторът във вас и ще зарадвате партньора си с нещо ново и разнообразно. Поне ми се иска да вярвам, че това е по-безопасният случай...

Новолунието в Лъв в неделя е важно събитие за всички знаци. За вас (отново) означава вливане на ракетно гориво в дома на кариерата и професионалните цели. Влиянието на новолунието е шест месеца. Съвсем възможно е в първите две седмици след неделя рязко да ви изкристализират професионалните ви цели и да изградите стратегията си за успех. Новолунието ви окуражава да покажете и гордостта си от себе си и да я носите като медал. Това ще ви даде увереност за големи и нови стъпки. Успех, Скорпиони!

Стрелец

В понеделник фен групата ви ще има нужда от това да ѝ покажете отношение, Стрелци. Много сте целеустремени, тичате напред, правите неща... Но нека бъдем честни „No man is an island”* и вие не правите изключение от това. Къде щяхте да сте, ако не бяха хората, които ви подкрепят? Този въпрос настоява да излезе наяве в понеделник, когато Слънце и Сатурн застават в опозиция. Обърнете внимание на близките си и им благодарете по някакъв ваш си начин – те ще разберат. Това няма да ви отклони много от пътя ви, но е инвестиция в съвместното ви бъдеще. Между другото – в този ден е възможно и да решите да прекратите някои връзки. Сигурно е за добро.

Във вторник ще сте особено креативни и резултатни. Това се дължи на продуктивната среща на Венера в дома ви на кариерата и иновативния Уран в дома на труда, дълга и организацията. Някаква стара идея или пък такава, която не се е развила точно както искате досега може да получи нужния тласък за развитие. Опитайте се да се фокусирате и да се разсейвате възможно най-малко от външния свят. Имате нужда от концентрация за да употребите напълно добрите кариерни влияния. Вторник е и ден, в който може да преоткриете нови начини да се подкрепяте с партньора си по пътя към постигане на собствените цели.

В неделя новолунието в Лъв захранва вашият дом на експанзия и завладяване на нови територии. Може да провидите нови хоризонти пред вас. Това важи за всеки един аспект от живота, но като че ли най-много за образованието и професионалното развитие. Влиянието на новолунието е шест месеца. Имате време за целеполагане, изграждане на стратегия и даже за първите стъпки. Не пропускайте да се възползвате от този период, защото наистина може да ви изведе на ново стъпало.

Козирог

Започваме седмицата с темата за парите. И най-вече – за тяхното управление. В понеделник стабилният Сатурн, който седи в зоната на приходите ви, застава в опозиция на Слънцето, което пък е в зоната на инвестициите. Това е малко турбулентна комбинация и изисква от вас да проявите разум при определянето на баланса между приходи и разходи. Също – ще е добре да оптимизирате разходите. Понякога изглежда, че вечно вие сте тези, които трябва да се съобразяват и да са разумни, вместо да си харчат на воля и да се глезят. Но истината е, че вие се чувствате по-добре, ако имате нещо на страна, а не когато имате лъскави нещица. Та... в понеделник не пропускайте да си направите сметка.

Във вторник обаче идваме на по-приятна тема. Съблазнителната Венера се прихваща с бунтаря Уран и то не къде да е, а във вашия дом на флиртовете. Просто перфектно време да се отдадете на любов. През деня отпуснете чара си и вижте кой ще се оплете в него. Може да се окаже добър улов. А вечерта се издокарайте, организирайте си нещо приятно (може да захапете и роза, но не съм сигурна, че бихте стигнали чак до там) и си сбъднете някоя фантазия. За да не мислите, че вторник е отреден само на повърхностни забавления, ще ви кажа, че имате добри аспекти и за истинско свързване с партньора. Само че за тази цел трябва да се разкриете малко... Надявам се да се случи, защото и за вас ще е добре да почувствате духовна връзка и подкрепа.

В неделя има новолуние в Лъв и това се отразява на играта ви с риска, поемането в нови начинания и влечението ви към непознати (и може би опасни неща). Мисля, че в следващите шест месеца ще си говорим по темата, защото явлението „Козирог рисков играч“ няма как да мине незабелязано.

Водолей

В понеделник Сатурн застава в опозиция на Слънцето и това се отразява в дома ви на партньорствата и най-вече на партньорствата тип „двойка“. Дошло е време за преоценка, поставяне на граници и ако трябва – разчистване. Сатурн по принцип е застанал в дома ви на лидерство и лично развитие (и ще стои там до март 2023г.) и в момента влиянията от него са свързани именно с темата кое как ви се отразява на израстването. По-просто казано – ще преоцените връзките си през призмата коя работи за вашето развитие и коя само взима от вас, без да ви дава. Не че всичко може и трябва да се реши радикално. Може би някъде просто трябва да предоговорите условията на отношенията си.

Във вторник любовната Венера ще се завърти с палавия Уран във вашия дом на интимността и вие изведнъж ще станете толкова горещи, че всички около вас ще изглеждат студени... Включително и партньора ви (поне във вашите очи). Възможно е да почнете да мислите за съвместно бъдеще или за още по-обвързващи планове заедно и да не усещате същия ентусиазъм. Спокойно, не на всеки Уран и Венера са се отразили като на вас. И не всички са романтични като Водолеи... Не си вадете крайни заключения за партньора точно в този ден, а се отдайте на приятното усещане, което пеперудите в стомаха ви дават.

В неделя се случва истинското събитие за връзките ви. Тогава новолунието в Лъв налива много желания в дома ви на партньорствата. Чувствате привличанията си по-силни, съвместните планове ви се струват по-възможни и изобщо – заживявате в „този свят е за двама“ ритъм. Внимателно помислете какво наистина искате. По-възможност – трезво. Защото това, което поискате сега, ще се стреми към вас и вие към него в следващите шест месеца. Само любов за вас, Водолеи! 

Риби

Вашият мечтателен знак понякога слива фантазии с реалност. В добрия случай получаваме интересен разказвач и събеседник, а в лошия – лицемер и лъжец. (Простете, че го казвам, всяка зодия си има добър и лош вариант). В понеделник опозицията между носителят на кармата Сатурн и Слънцето в Лъв носят за вас ярко осветяване и разграничаване между истина и фантазия. Това е ден за себерефлексия, за осъзнаване на това, което наистина се случва в собствените ви глави. Определено истината е крайъгълен камък по пътя към израстването, така че определено този ден може да ви бъде много полезен.

Във вторник ще ви дойдат интересни идеи за любовните ви връзки, били те дългосрочни или не. Любовната Венера се хваща за ръка с експериментаторът Уран и то точно в дома ви на партньорствата. Тази комбинация ще доведе до разчупване на правилата и въвеждане на нови подходи към партньора. Иска ви се едновременно обвързване и свобода и Уран ще ви помогне да поставите тази тема. Може да излязат интересни резултати, ако сте с правилния човек и ако подходите достатъчно дипломатично към него/нея.

В неделя новолунието в Лъв ви влива желание и енергия за промяна на живота в уелнес аспект. Почвате да установявате по-здравословни начини и то го правите по правилния път – доставяйки си удоволствие от това и с любов към себе си. Всички знаем, че не сте по динамичните спортове или атлетичните постижения. Но има страшно много възможности да се погрижите за духа и тялото си в ритъма, който на вас ви приляга. Потърсете подходящо мобилно приложение и записвайте там цели, постижения и резултати. Това ще ви вдъхнови и мотивира. Кой знае – след шестмесечното влияние на новолунието може да сте като нова Рибка :)

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-токфейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците.

Автор: Весела Георгиева/Бъркоthings 

Избягвайки стриктно детски площадки, всеки ден излизаме семейно на разходка. Обикаляме улиците, а виковете ми служат на съседите за GPS ориентация – чуят ли ме, че викам, имат десетина минутки, за да затворят врати и прозорци, да приберат кокошки, коне и прането и да пуснат най-злите кучета за по-сигурно. Но все има някой, който не може да се ошета навреме и понякога по улиците срещаме и други животни.

Онзи ден се тътрим дружно към магазина в най-голямата жега, досущ като родопска народна песен. Ние с Велизар, хванати за ръчичка, се влачим най-отзад и с нестихващо любопитство изучаваме социалния живот на божи кравичките. От съседния двор муцуна подава разкошен чисто черен млад лабрадор. Маха с опашка и подскача по оградата туй животно и мята лиги от жега и радост чак до отводнителната шахта.

- Виж, Зарко, колко хубаво кученце!

- Мамо, много е сладко! Искам да го галяяяяяяа.

- Не може, маме, то не ни познава. Нищо, че се радва, пази си къщата и може да ни ухапе.

Нищо зло няма в животинката, но при мисълта как Велизар маха зъбния камък от мъдреците на кучето, предпочитам да го представя като същински върколак.

Докато си се радваме през оградата, в дъното на двора се появява собственичката. Лъчезарно момиче, помахва ни и бавно се приближава.

- Аууууу, мамо, много е сладичко...

Съгласявам се с охота, а момичето мило ни се усмихва.

- Толкова е сладичко, че ми иде да го изпапкам!

Победена от миловидния образ, нарисуван от Велизар, собственичката на лабрадора посяга към каишката му. Ръката й е на педя от дръжката на портата. Всеки момент ще я отвори и разнеженият Зарко ще може да му се порадва. Когато...

- Ще го изпапкам, мамо! Ей така. Ще го нарежа на филийки в чинийката, ще му оскубя козината, ей така! И ще го изпапкам.

Земята спря да се върти. Времето застина. Вятърът замря. А усмихнатото момиче и сладкото кученце изчезнаха по-бързи от мюон в космическото пространство.

И въпреки непрекъснатите недоразумения, аз не спирам да се отказвам от здравословния начин на живот. И все влача децата нанякъде с надеждата, че в един момент ще се случи чудото – никой няма да ни види, никой няма да ни чуе. Ще се стелим съвсем незабелязани по кварталните улички, ще пеем тихо песнички и ще си приказваме смешки като нормалните семейства.

Наскоро Роско и Велизар бяха болни в комплект, а Борко на ясла. Заслепена от утопичните си мечтания, излъгах се и двамата на разходка да водя. Хем да свърша малко работа, хем да ги уморя. 23 минути ми се видяха като безвремие. 

На 30-ия метър от вкъщи Зарко скочи до колене в кал и изгнили череши. 

- Мамо, имам кръв!

- Нямаш кръв, това са череши.

- Не, кръв е, виж!

- Добре, кръв е. Тръгвай.

- Може ли да си хапна череши?

- Пробвай.

 ……….

- Велизаре, плюй буцата с кал и върви!

- Мамо, жаден съм.

- И аз съм жаден.

- Ще пиете вода при Миленка.

- Потен съм.

- И аз съм потен.

- Мамо, искаш ли да ме пипнеш колко съм потен?

- Пипни и мен, мамо.

- Давайте ръце и да вървим!

- Ох, мамо, одраска ме! Пак имам кръв!

- Не беше нарочно! И нямаш кръв. Имаш череши!

- И аз имам кръв! И мен ме одраска!

- Теб хич не съм те докосвала!

- Цункай ме, мамо!

- И мен ме цункай!

- Хич не са вкусни.

- Кое?

- Черешите.

- Стига дъвчи калта и върви бе, момченце!

- Уморих се.

- И аз се уморих.

- Мамо, кога ще стигнем при Миленка?

- Когато стигнем.

- Това е рено!

- Да, рено е.

- А това е пежо.

- Пежо е.

- Мамо, виж пеперудка!

- Няма да я убиваме! Тя е добра!

- ?!?! Разбира се, че няма да я убиваме!

- Има ли жълти пеперуди?

- Има.

- Мамо, това е опел.

- Не е опел, мерцедес е.

- А сини пеперуди има ли, мамо?

- Това е фиат.

- Не фиат, а сеат.

- А розови пеперуди?

- Има всякакъв цвят пеперуди.

- И зелени ли?

- Мамо, какво ядат слоните?

- Кое?

- СЛО-НИ-ТЕ.

- Слоновете ли?

- Да, слоните. Какво ядат слоните?

- Това е БМВ.

- Не е БМВ, крайслер е.

- Не е краставица, БМВ е!

- Хубаво, млъкни малко и да вървим!

- Мамо, слоните имат ли хобот?

- Имат.

- А кенгуруто какво яде?

- Купи ни вода, мамо!

- Откъде?

- От този магазин.

- Това е месарница, не продават вода.

- Продават! Купи ни!

- Ще ви сипя по две кила бут да си пийнете! Тръгвайте!

- Кога ще стигнем при Миленка? Жаден съм.

- Миленка е момиче. И няма пи*ка.

- И ти си момиче. И ти нямаш пи*ка.

- А ние сме момчета и имаме пи*ки.

- Зарко, ти не си момче!

- Момче съм!

- Не си!

- Мамо, Роско е момиче!

- Не съм момиче!

- Кога ще стигнем при Миленка?

Слава богу, Миленка беше затворена.

Още от Весела:

Петото ще е момиче

Първа брачна нощ

May be an image of 3 people, child and pool

Рецепта на Гергана Георгиева

Солените палачинки са популярно, лесно и здравословно ястие. Известни са под множество наименования – фритери, палачинки, рьощи. За направата им обикновено са нужни яйца и брашно, но оттук нататък всички комбинации са позволени. Като основа може да се използват тиквички, но също така моркови и картофи. Вкусът се разнообразява с различни сирена – рикота, извара, сирене, пармезан, както и със свежи подправки – магданоз, босилек, мента, див лук. Аз предпочитам тази рецепта и често сменям босилека с мента. Вкусът е лек, деликатен, ароматен и нежно гали сетивата.

 

ПРОДУКТИ 

1 тиквичка
200 г сирене без лактоза
2 яйца
4 с.л. брашно от елда
1⁄2 ч.л. бакпулвер
шепа свежи листа от босилек сол
смлян черен пипер
2 с.л. зехтин 

За салатата 

600 г чери домати
(жълти, зелени и червени)
4 шепи свежи листа от босилек
1 с.л. босилеков зехтин
сол
смлян черен пипер 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

1. Измийте и настържете тиквичката на едро ренде. Сложете я в дълбока купа.

2. Натрошете на дребно сиренето и го прибавете към тиквичката. В отделен съд разбийте яйцата. Прибавете ги към сместа заедно с брашното от елда и бакпулвера. Объркайте всичко заедно. Нарежете листата от босилек на ситно. Прибавете ги към готовата смес и овкусете със сол и черен пипер. Объркайте отново всичко заедно.

3. Сложете тиган с незалепващо покритие и малко зехтин на умерен огън. Сложете една супена лъжица от сместа в тигана и леко притиснете отгоре с шпатула, за да се оформи плосък фритер с дебелина около 1 сантиметър. Пържете по няколко фритера едновременно за около 3 минути от всяка страна, докато придобият златистокафяв загар.

4. Измийте и нарежете чери доматите на две. Сложете ги в дълбока супа. Измийте и подсушете листата от босилек. Прибавете ги към салатата и я овкусете с босилековия зехтин, сол и черен пипер.

5. Сервирайте фритерите, докато са още топли, със салатата от чери домати.

ВЕГЕТАРИАНСКИ | БЕЗ ГЛУТЕН | БЕЗ ЛАКТОЗА

С тази прекрасна лятна рецепта от кулинарната си книга ни почерпи Гергана Георгиева, която познавате от кулинарния блог Geri’s Food. Добър апетит!

ГерисФудЗа Гери:

По професия, ръководя в Белгия бизнес развитието на компаниите в Европа и Азия на голям застрахователен холдинг. В търсене на баланс, открих че кулинарията е един от начините, чрез които бих могла да се отърся от ежедневния стрес и да изразя любовта си към най-близките хора. Именно това е причината за създаване на кулинарният ми блог - Geri’s Food.

Пътувайки из целия свят и опознавайки различни култури, имам шанса да се насладя на божествено вкусни храни, приготвени както в домашни условия, така и в изискани ресторанти. Обичам да колекционирам вкусове и антикварни предмети на изящните изчувства. Всяко ново откритие допринася за семейният уют и намира своето място в домашният интериор или на трапезата. Това допринася за богатството от разнообразни рецепти, както в кулинарната книгата така и на сайта.

Автор: Силвена Христова

Фондация "Живот със Синдром на Даун" изразява своето разочарование и неудовлетвореност по отношение на неправилното формулиране и недостатъчната яснота във връзка промените на Постановление № 225 от 12 юли 2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. за раздел XI Генетични аномалии.

Предвид необратимия характер на състоянията, посочени в Раздел XI – „Генетични аномалии“ считаме за необходимо предлаганото изменение на Наредбата за медицинската експертиза да бъде проведено докрай. Това означава, че хората с ментални проблеми имат нужда от чужда помощ цял живот, независимо от степента на умствена изостаналост. Поставянето на генетичните аномалии под общ знаменател не решава съществени проблеми. Необходимо е да се разделят генетичните състояния на такива с умствена и без умствена изостаналост и първите да имат право на чужда помощ пожизнено. В този вид без опоменаването на задължителна оценка с чужда помощ при генетичните аномалии с ментални проблеми в наредбата отново се осигурява възможност и предпоставка ТЕЛК комисиите да ощетяват хората с ментални увреждания от необходима чужда помощ, да проявяват субективна преценка и да продължава да е налице корупцията, както и обжалванията от страна на родители и фондация „Живот със Синдром на Даун“ да не престават.

Не е достатъчно ясно и какво следва да предприемат лицата, за които важат промените, при които има по-благоприятни условия за оценка на увреждането и пред родителите на деца със синдром на Даун има много въпроси без отговор. Въпреки, че промените са обнародвани в държавен вестник и са в сила, от РЗИ-тата в различните градове отпращат родителите, защото нямат информация и липсва организация на местно ниво, за да се предприемат стъпки за промяна в положителна посока за хората с увреждания. Отношението е пренебрежително и некомпетентно.

Фондация "Живот със Синдром на Даун" като представител на лица, които са пряко засегнати от проблемите очаква в продължение на 1 година покана за среща на кръгла маса от страна на Министерството на здравеопазването, Омбудсмана на Република България и Министерски съвет за конструктивни промени и качествена промяна.

Ето писмото им до институциите:

Screenshot 2021 07 29 at 9.02.59

 

                        До

                        

                        Министерство на здравеопазването

                               Национален осигурителен институт

                        Омбудсман на Република България

                        Комисия по здравеопазване – Народно събрание

                        Народно събрание

                               Министерски съвет

                        

ОБЖАЛВАНЕ

От

ФОНДАЦИЯ „ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН“

ЕИК BG177133014, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бяла черква“ №12, ет.3, ап.39, представлявана от Председателя Силвена Христова

ОТНОСНО: Постановление № 225 от 12 юли 2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г.

Уважаеми дами и господа,

Във връзка промените на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за медицинската експертиза изразяваме своето разочарование и неудовлетвореност по отношение на неправилното формулиране и недостатъчната яснота за раздел XI Генетични аномалии.

Предвид необратимия характер на състоянията, посочени в Раздел XI – „Генетични аномалии“ (т.1) считаме за необходимо предлаганото изменение на Наредбата за медицинската експертиза да бъде проведено докрай. Това означава, че хората с ментални проблеми имат нужда от чужда помощ цял живот, независимо от степента на умствена изостаналост. Елементарно беше да разделите генетичните състояния на такива с умствена и без умствена изостаналост и първите да имат право на чужда помощ пожизнено. В този вид на наредбата вие отново осигурявате възможност и предпоставка ТЕЛК комисиите да ощетяват хората с ментални увреждания от задължителната и необходима чужда помощ, да проявяват субективна преценка и да продължава да е налице корупцията, както и обжалванията от страна на родители и фондация „Живот със Синдром на Даун“ да не престават. 

  Не става ясно и какво означава следното: § 8. Лицата, освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК в периода до влизането в сила на това постановление и за които с това постановление са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането, имат право да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване извън случаите по чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ, бр. 34 от 2010 г.) в двумесечен срок от влизането в сила на това постановление. 

Въпросите от много родители са следните: 

Да се подаде декларация за пожизнено експертно решение на тези, които вече имат такива. -  Това означава ли отново минаване през ТЕЛК комисия и набавяне на набор от документи, което изисква време, средства и допълнителен стрес за децата и семействата? 

В случая за диагнозата синдром на Даун промяната в наредбата е за пожизнено ТЕЛК решение и минимални 50% за основна диагноза /което е разликата в предходното постановление в което децата след 3г със синдром на Даун получаваха 30% за диагнозата/. 

Да вземем един от случаите в които дете със синдром на Даун и умерена умствена изостаналост преди през януари 2021 е преосвидетелствано и ощетено от ТЕЛК комисия УМБАЛ „Света Марина“ Варна с 60% без чужда помощ, вследствие на което след обжалване в НЕЛК 3 месеца след това през април 2021г корекцията с 80% с ЧП.  Какво следва сега? След още 3 месеца през юли трябва ли да подаде декларация за корекция на % и давността? Моля, обяснете реда по който би следвало ние родителите да постъпим, защото не е ясно.  

Моля, вземете под внимание и, че срокът за подаване на декларации, който сте дали е 2 месеца, но от РЗИ в различни градове служителите некомпетентно връщат родителите и се изказват, че "нямало такива промени, защото сме нямали правителство" и се държат неуважително с родителите.

Всяко едно ходене до РЗИ, както и периодични преосвидетелствания и обжалвания костват много усилия и ангажимент за родител на дете със специални потребности. На въпроса от наша страна специално към служителката от РЗИ Варна, която приема документи, кога ще има заповед, кога ще започнете да работите по вече приетата и обнародвана в държавен вестник наредба ни отговориха: "Ще разберете, когато спрем да връщаме родители." 

Смятате ли за редно да получаваме такъв отговор?

Разчитаме, че ще съобразите нашите предложения, в качеството на лица, които са пряко засегнати от проблема и оставаме на разположение в случай на нужда от допълнителни пояснения по повод нашето предложение.

В продължение на 1 година избягвате поканата за среща от наша страна, като тя е все още валидна за конструктивни промени в случай, че желаете да чуете необходимостта от качествена промяна.

Силвена Христова

Председател на фондация „Живот със Синдром на Даун“

0888 75 66 76

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Автор: Траяна Кайракова

Като се тръшнах три деня да мра, ама не е истина. Умирам, а че умирам, ви казвам! Кръвното ми ниско-ниско, таман до два метра под земята, накъдето се бях запътила. Бе ха шоколад, бе ха захар, бе ха нес кафе – няма и няма. Какво ли си вика оня отгоре:“Я, почини си, Траяно, полежи си, преди да хукнеш по кърищата, че сетне пак да те тръшна, като се върнеш към септември!“. Лежа и пъшкам драматично, пак лежа и пак пъшкам, още по-драматично. Мога и да не пъшкам, ама някак си по-изискано се получава, смятам.
- Нали ще ме гледате, като одъртея, майка?
- Мене не ме брой! – #остъйманашеснайсетсъм е категоричен. Той и без това ми е сърдит, щото го записах да почне работа още на 1-ви юли, тъй че от него съчувствие не чакам.
Сестра му е по-деликатна:
- Аз къде съм се записвала за такова нещо? Документ ми покажи, документ!
- Ми, майка, нали децата гледат родителите си!
- Ако смяташ тъй да се плющиш по креватите, хич не се и надявай!
- Рекох, че памперси ще ми сменяте, вий срама нямате!
- Памперси ли? Гледай да умреш, преди да стигнеш до тях, моля ти се, без такива!
Любов семейна, ви казвам, чак страх да те хване! На първия ден, по едно време, се присетих да люсна един айран с повечко сол. Туй обикновено ме спасява. Ма няма и секунда как го глътнах и #остъйманашеснайсетсъм се появява в стаята. Не знам какво точно ми каза, ама тъй рязко ми се качиха и двете граници, че чак ми прилоша, сега пък от високо кръвно! Сестра му дудне:
- Тюююю! Язък за млякото! Таман мислех да си правя мюсли, пък ти изпука млякото! И за какво? Викай сина си другия път, стига хаби продукти, да му се не знае!
Вечерта се прибира баща им. #Остъйманашеснайсетсъм гордо заявява:
- Тате, пък мама умира.
Аз лежа, ни жива, ни умряла, той хич и не ме поглежда.
- Лъже, татевата, лъже! Тя, да е човек, че да умре, пък то...Двайсет години само лъже и напразни надежди ми дава. Не вярвам вече, не вярвам.
- Наистина бе, тате, тъй вика.
- Вземи един нож я заколи, сине, поне да не се мъчи, че и нас да не ни мъчи. Остави я, кажи как беше на работа?
Еееееей, игра си играят тия хора, срама нямат. На втория ден почнах да умирам чак към 11:00. Таман си бях изпила кафето, изпушила порядъчно количество тютюн и се отрязах като талпа. Дъщерята ме жали уж, ама понеже е практична, отдалеч си прави сметката.
- Майко, я кажи какво искаш? Да те погребваме или да те кремираме.
- Ооооооох, да ме кремирате.
- Що?
- Оооооох, сетне да ме разпръснете в морето на Албена, оооооох.
- Тъз пък! Пари и за път да даваме! Не искаш ли да стоиш в урната?
- Що?
- Да те разкарваме, бе.
- Къде?
- Ми в Бон, в Аахен...
- Ходила съм там.
- Нищо де, таман ще се рахождаш и след смъртта, то и без туй не си се спряла да видиш деца и къща имаш ли!
- Стига бе! Аз умирам, тя...
- Умираш ти! Дай да уточним ковчега тогава.
- Че какво да му уточняваме?
- Ми какъв искаш?
- Че какви има?
- Ми с картинки, без картинки, с цвят, без цвят...
- Ти луда ли си ма?
- Аааааааа не! Сетих се! Ти ще си единствената, погребана в пластмасов ковчег!
- Що?
- Ми как що? Нали толкоз години продаваш екологична пластмаса, направо си е редно да те погребем в нея. Гледай сега! Отгоре, на капака на ковчега, ще сложим една от твоите вълшебни купи. Идват хората, ние хакаме вътре продуктите за тесто и таман докато те заровим, капакът ще изпука! Знайш какъв оборот ще направим! Ако има къде, такива мекици ще извъртим, таман ще спестим от подавки. Аз ще се изправя и ще кажа:“ Ако нещо не сте разбрали, след полагането на тленните останки на тази жена в земята, ще ви чакам на паркинга за повече подробности и демонстрация. Не се тревожете, докато поднесете съболезнованията си, можете да си изберете от голяма гама продукти, оставени точно до катафалката. Само днес, в памет на починалата, ще ги вземете на преференциални цени! Не пропускайте! Само днес!“
- Сус, ма! Не мой се подиграва тъй с фирмата!
- Добре де, ама идеята си е супер! Я кажи къде са ти текстовете за другата книга, в коя папка?
- Що?
- Да ги издам посмъртно, голям фурор ще ударим, хем по-ценни, хем по-скъпи!
Каквото и да си говорим с вас тука, детето си има бизнес нюх, няма лъжа!
На третия ден обаче легнах да мра още от сабахлям. Звъни ми мама. То поне тя ме жали, горката, че аз, ако умра, кой пък ще я гледа нея, ама както и да е.
- Как си, майче?
- Оххххх, майко, ооооох. 60 на 90, ниско, че ниско.
Щерката се хили:
- Само мерките си не можа да ги докараш 60 на 90 с туй плюскане! Пък, който то знае, все си на диета. Мухахахах!
- Тихо бе! То сега се вдигна, че беше 60 на 70. Само дето не умрях!
- Умри, моля ти се, че да се свършва! Ако тъй ще я караш, на нас вече не ни се живее!
- Виж какво, момиченце! Не се подигравай на майка си!
- Да викам ли брат ми? Само кажи и ще го събудя! Да не си посмяла да изядеш и другото мляко!
- Оххххх, майка, обади се на Ицака!
Ицето е неин съученик, дето учи за лекар, ама що го учи не знам, той си е роден лекар. Да де, ама на мене ми е забранено да занимавам него или някой друг от тайфата с моите проблеми, от каквото и естество да са.
- Няма да му звъня! Питах една дружка, каза да си сложиш захарче под езика, по-бързо влизало в кръвта. И тя учи за лекар, не бой се.
- Оф, бееееееееееееееее! Обади се на Христо!
- Майко! Ние сега твоето кръвно ли ще вдигаме, или моето! Или спирай, или умирай!
Сънен, гурелив и, естествено, сърдит се задава #остъйманашеснайсетсъм.
- Майка ми, не мога да стоя по 8 часа на работа! Чуваш ли?
- Знам как да стоиш по-малко, майка.
- Кажи, моля ти се!
- Умирам и ти звънят за погребение, ще ти дадат и 3 дни за близък роднина.
- Наистина ли?
- Да бе!
- Ще го направиш ли за мене?
- Бе да се махаш, че като станааааааааааааа...
- Готово, како. Вдигна й се кръвното, аз излизам.
Тоя народ хич да не се надява, че ще легна и ще умра просто ей тъй! Първо ще дочакам внуци, сетне правнуци, да ги побъркам, да подлудя родителите им, че чак тогава евентуално ще си помисля за умирачка! В крайна сметка, винаги съм казвала, че ако някой от нас с мъжа ми умре, АЗ ще гледам децата!
П.С. Туй за фирмата с пластмасите хич не е лъжа. В коментар ще ви пусна групата, да зяпате, ако си нямате друга работа.
 
Траяна може да следите и на страницата й във фейсбук. 
Ето и още нейни истории: 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам