Автор: Бени Хюбнер

Та начи, на хоризонта се задава Хелоуин. Онзи, хамериканският (дет не е и баш хамерикански, ма това е друга тема). Хелоуин, дето навличаш одежди, които те правят по-красив, по-грозен, по-страшен, по-приказен и за един ден от страшното си правиш страшен купон.

Може би това е денят, в който ако ти кажат, че си голяма тиква, жив дявол или пък ужасна вещица, си е направо комплимент. Не е комплимент обаче, ако ти кажат, че си родоотстъпник, предател, тъпанар, тъпигьоз, и недай си Боже, не тропкаш хоро пред Лувъра.

Всяка година по това време на годината, както и около 14 февруари, слушам как разни лелки и чички, набори демек, размахват пръсти по тивито и викат - "Хелоуин, Хелоуин, ама будителите, ами Левски и Раковски, защо ги забравихме?!? Де го Вазов, де го Пишурката... де и Караджата???" - За Багряна не питат, щото тя още е спорна, пък и прекалено хубава била - по на вещица го докарва.

Та така наборите - размахват пръсти и знамена и крещят като изоглавени колко е важно да си патрЕот, ама не само да си, но и да го демонстрираш. Да не пиеш хамериканско уиски, да не ядеш хамбургери, да не слушаш „Скорпионс“ и в никаком случеям да не се маскираш на нещо различно от Динко, или в много краен случай - на рокер-чалгар с бръчник и беневрек.

Щото, видиш ли, подобни срамни празници, като Хелоуин и бай ти Вальо влюбеният, ни засенчват будителите, заличават ни ги, един вид ни ги бастисват направо. Така излиза.

И може и така да е, защото до такава степен сме си свили рамката, че вече не допускаме... усмивка. Това е - затворено сърце, отворена уста. Ако ме разбирате.

Как да накараме децата да намразят Хелоуин

Всъщност, начи, според мен - никой, ама псолютно никой, НИКОЙ вносен не мож ни взе, заличи, засенчи, изтри, напи... будителите. Това го можем само ний си. О, как добре го можем! С незнанието си, с непомненето, с безинтересуването. Защото те са нашите будители и ако не са успели, не успяват, или пък не ще успеят да ни събудят... за какво говорим. Значи не сме заспали, нещо друго сме. И в този случЕй и Вси Светии няма да ни помогнат. Великденският заек също. Дядо Мраз и Дядо Коледа пък ептен, а за Свети Валентин да не говорим - анатема, щото той влюбен и загубен - какво му разбира тиквата!?

Аз, лично и персонално, имам един принцип в тоа живот - никога, ама НИКОГА не отказвам весели празници. НИКОГА, ама НИКОГА не отказвам малко забава и повече усмивка. Пренаситила съм се на мразачество, на рушене, на събаряне, на деструкция. И много се кефя като видя мартеничка на ръцете на чуждоземските си приятели. И много се кефя да видя чуждоземец, облечен като кукер. Чули ли сте някой да ни анатемосва щото му връзваме конци по ръцете? Обичай... за здраве.

Между другото - нямам против и по Сирни Заговезни да покарнавалствам, ама пусто... тоя адет не ни е адет.

Хелоуин и прекалените светии

И за финал на това прочувствено споделяне един виц, който ми е много вери, баш любим:

Малкият Иванчо се прибира вкъщи умислен, нетипично умислен.

- Иванчо, сине, какво има - пита таткото, отпивайки от три пъти претаканата домашна сливовица и проверявайки дали туршийката е втасала.

- Ми чудя се, тате - какъв точно празник е тоя ХелУин, че нещо не ми е мноо ясен.

- Ама сине, сега тате ще ти го обясни. - примлясква компетентно родителят - Нали знаеш Осми март?

- Да, тате, знам го.

- Е, сине, баш същият е и Хелоуин - пияни вещици обикалят улиците.

Прочетохте ли

Хелоуински костюми за секси мамчета