Тъкмо сте свикнали с думите новородено, бебе, малко дете, а ние бързаме да ви запознаем с един друг, не по-малко интересен термин. Вероятно ще го проучите по-отблизо, ако имате дете, което наближава третата си година – иначе казано – първия пубертет.

Думата "тринейджър" е каламбур от сливането на «three» (три) и «teenager» (тийнейджър) и все по-често се използва в англоезичните медии като характеристика на тригодишното дете, което се държи като 13-годишен тийнейджър. Тъй като да си родител на тригодишен дребосък е явление от международен мащаб, намираме за съвсем разумно за популяризираме този прекрасен и изчерпателен термин. Дори сме подготвили кратък списък, който може да ви помогне да разберете, че всъщност тринейджърът не е екзотичен звяр (макар да има някои общи белези), а най-често – вашето собствено дете.

1. Вие живеете в постоянен страх да не направите нещо погрешно. Невъзможно е да отгатнете кой вариант за построяване на кула от кубчета точно днес ще е правилният, коя приказка ще бъде избрана за любима (и ще бъде прочетена 118 пъти), коя точно чашка ще се окаже в немилост, защото не е в подходящ цвят, и защо ябълката не е достатъчно кръгла. Ох!

2. Детето ви постоянно отказва това, което му предлагате, и последната дума трябва винаги да е негова. „Не, не искам да прибирам играчките си! Ти ги прибери!“, инати се тринейджърът, тупайки с малкото си краче по пода, засипан с пъзели, всякаква пластмасова напаст, пластилин и други отпадъци. Поне няма фасове и на това сме благодарни.

3. Първоначално тринейджърът отказва да облече тази блузка, защото е тъпа, грозна, неудобна, после ходи с нея четири дни, търкаля се в пясъка и държи да спи с нея. Смятайте, че сте подготвени за същинския пубертет.

Днес госпожата ме замери със сандали

4. Вашето дете има една супер способност – става тежко и се превръща в желеобразна маса, която изтича през пръстите ви всеки път, когато е време да напуснете детската площадка, интересното гостуване или развлекателния център, в който е препускало четири часа без да спре. Нямаме никаква представа как успява да прави това.

5. Непрекъснато тича надалеч от вас. Струва ви се, че това е любимото му занимание – да изчезне от погледа на родителите си и да ги постави в шах. Съвсем възможно е след това да ви обвини, че му разваляте удоволствието (живота). След някоя и друга година ще се научи и да ви тръшка вратата.

6. Тринейджърът винаги е прав и никога не знае кое къде се намира, но по някакъв вълшебен начин помни как преди 100 години не сте му купили от магазина за левче тубичка антибактериален сапун, без която не може да живее.

Какво наистина могат тригодишните

7. Да спиш или да не спиш? Тринейджърът знае отговора: НЕ, разбира се! Но само, ако в момента не е 7 часа сутринта и не е време да става за детска градина. Тогава, разбира се, е време за сън. Сън до окончателната победа над родителското упорство. Сън, докато не започнете безбожно да закъснявате. А вие всъщност винаги безбожно закъснявате, защото тринейджърът иска да се обуе сам. Оказва се, че това не е толкова яко, колкото сте си мислели, нали?

8. Той не нае какво иска да яде, но със сигурност не е това, което сте му сготвили. И фактът, че не знае какво иска няма никакво значение.

9. Думи започващи с „не“ за него не съществуват. Освен, разбира се, думата „непоносимост“ към всичко, което го заобикаля. Това е нещо съвсем друго.

10. В някакъв момент осъзнавате, че всичките ви комуникативни навици и умения да намирате изход от сложни конфликтни ситуации, за които с гордост сте споменали в сивито си, са се превърнали в прах и пепел и са отлетели завинаги към залеза.

Ние чувстваме болката ви.

Източник: n-e-n

Препоръчваме ви още:

14 признака, че имате двегодишно дете

Пазаруване с деца

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете