Автор: Дарина Димитрова

Новите технологии са истинско предизвикателство за старата генерация и истинско удоволствие за младите, които имат възможността да наблюдават своите родители или по-възрастни роднини как боравят с тази извънземна и сложна техника. Когато баба за пръв път се сблъскваше с тях, изглеждаше като тийнейджър със случайно попаднал в ръцете му телефон Nokia 3310.

- Пръстите са ми много дебели – ядосано възкликва тя – не мога да уцеля буквите.

Често ми звъни с въпроса: „Даре, нещо стана с лаптопа ми, как да го оправя?“

След половинчасово обяснение, че на лаптопа няма как да му стане „нещо“, без тя да е заподозряна, и че трябва да го видя, за да разбера какво му има, въздъхва тежко в знак на безсилие и казва: „Добре, сега ще ти дам кода.“ Това е IP на устройството и парола, които се въвеждат чрез програма, с която аз влизам в нейния лаптоп и оправям бъркотията, която е настанала там. Но често се случва, докато аз се освободя от задължения и намеря време за това, тя радостно да ми съобщи:

- Недей да се притесняваш, сама успях да се оправя. Вече всичко е наред.

- Как го оправи – питам аз.

- Ами не знам, натиснах нещо и всичко се оправи.

Няма значение. Важното е, че всичко е наред. Затова ѝ казвам, че тя е скрит хакер. Боравенето ѝ с лаптопа е пълна загадка за мен. Тъй както всичко се обърква, тъй и се нарежда съвсем само. Веднъж баба ми каза, че е забелязала странни обекти в небето. Сигурна съм, че имат нещо общо със смущенията и хаоса из лаптопа ѝ. Няма друго обяснение. Или са извънземни натрапници, които преследват баба, или я дебнат от ЦРУ.

- Моля те, измести ми кошчето долу вляво, не знам как се е изместило горе вдясно. Лаптопът преди ми беше на български, сега е на английски, нищо не съм правила. Как стана така, не знам, само се размести – казва невинно тя.

- Бабо, няма как само да се е разместило, кой знае какво си натиснала пак – казвам аз с надежда да приключим разговора с консенсус и да продължим по същество.

.- Спри да ме ядосваш! Нищо не съм пипала. Както скролвах из Фейсбук, затварям приложението и изведнъж всичко беше различно – уверена в своите способности и действия ми се скарва тя.

И това не е всичко. Пазаруването през интернет е все по-привлекателно, практично и предпочитано, дори и за баба. Когато за първи път реши да пазари онлайн, доближавайки се към края на операцията ѝ стана ясно, че за да приключи се изисква регистрация на потребител. Баба вписва имейла и паролата, които ползва за Фейсбук профила си. След това вписва паролата от имейла си. Паролата от скайп. Паролата от другия профил. Стара парола. Случайна парола. Пак паролата от Фейсбук. Хм!

- Даре, как да поръчам от интернет? Иска ми имейл и парола. Коя парола трябва да ползвам? От Фейсбук, от имейла или друга? Не ми приема никоя. Ти нали си поръчвала? Как?

- В някои сайтове искат регистрация, за да поръчаш – уточнявам аз.

- Не ми приема никоя парола. Нито паролата от Фейсбук. Нито от имейла. Коя е тогава? Сега ще ти напиша всички пароли, които имам.

***

Когато баба не може да си влезе във Фейсбук профила си, се случва това:

- Даре, цяла сутрин се опитвам да си вляза в профила и не ми приема нито една парола. Някой сигурно ми го е хакнал. Аз знам кой е! Можеш ли да го оправиш? Сега ще ти напиша всички пароли. Пробвах всички. С нито една не става.

Започва да изброява различни имена на животинки, извънземни цивилизации, планети, цветенца и всякакви неща от сорта на – вятървкосите, невестулканамарс, несменяйтазипарола, зеленичовечета, супербаба, пилешкасупасъссвинско или веганядепържоли. За всеки случай ми написва и всички стари пароли, защото въпреки че си ги е записала, не помни коя парола е последна, тъй че може и да е: оранжевокуче или червеназапетайка, китайскиразузнавачи, тортарафаело, слънцетоизгряваотизток, жабаядеслон и пр.

- Престани с тези имейли и пароли. Какво е това? Двеста имейла, триста пароли. Стара. Нова. Нищо не разбирам. Щом си я сменила, казваш новата. Сега откъде да знам коя парола на кой имейл е – ядосано изсумтявам аз, съвсем забравила същността на въпроса, от мисълта колко време и нерви би ми отнело да налучкам паролата.

- Нали ти казах, последните са за профила, който е с телефонен номер, а другите са за този с имейла – учудено констатира тя.

По тона ѝ усещам, че всъщност тя много добре знае какво трябва да се направи, а аз не, но тогава защо просто не го направи сама, а кара мен?

- Не може да имаш толкова много профили – се възмущавам аз.

За баба Миче и Кафка

Разбира се, това не е всичко. Не след дълго получавам съобщение от баба: „Профилът във Фейса ми е блокиран. Появява ми се прозорец, в който пише: „Моля, качете Ваша снимка, на която ясно се вижда лицето Ви. Ние ще го проверим и след това можете да го изтриете от нашите сървъри.“

И след това следва размишление от баба:

- Сложих снимка на заека (домашния любимец), ама не я приема. Това за мен е съмнително, защото има много хора без снимки и още много на снимки с внуци или животни. Някой ми е блокирал профила.

Неочаквано получавам покана от нов профил на баба. Приемам. Вече дори се е присъединила и към Месинджър. Веднага започвам кореспонденция:

- Защо си направи нов профил – иронично питам аз.

- Ами не става със стария, каквото ѝ да правя все ми иска снимка, ти можеш ли да го оправиш?

- Мога, много ясно, не е нужно да си правиш нов профил при всяка трудност.

Изведнъж тя получава прозрение:

- Това не е старият ми профил. Този ползвам на телефона от няколко месеца.

- Не знам колко профила имаш и на кой казваш „стария“. Имаш пет профила и ползваш три, без дори ти самата да знаеш – вече ситуацията от трагична, става комична и аз не успявам да сдържа смеха си.

- Тук ми ги няма всичките приятели, публикации и групи, в които членувам.

- Бабо, аз няма как да знам кой е профилът, в който имаш всичко необходимо. Прегледай си ги и ми дай данните да закрия неизползваемите.

- Аз как да разбера с кой профил влизам във Фейсбук и защо винаги е различен?

- По имейла и паролата.

- В „Бабини илачи“ е моят профил, който търся, мога ли да го преместя на мястото на сегашния?

- Не разбирам какво ми говориш! Мести го, щом можеш. От Бабини илачи къде? В дядови илачи? – и не сдържам истеричния си смях.

- Опитах, но не се получи. Ти не си ли член на тази група?

- Какво общо има групата с твоите профили?

- Защото там съм коментирала с моя профил, който искам да ползвам, но не помня паролата му.

- Няма значение къде си коментирала. Утре ще се опитаме да го оправим. Сега е късно вече. – Наближава полунощ, аз едва държа клепачите си отворени, уморена от дългия работен ден, набързо приспала детето, а след това учила за изпит. Но това няма никакво значение в този момент, важен е на баба ми профилът да бъде изместен от група Бабините илачи… някъде.

- Ти от една седмица ми обещаваш и нищо не правиш – ме насмотва тя.

Праща ми отново телефонни номера, имейли, пароли и ясно ми дава да разбера, че ако не си свърша работата ще ми се сърди настоятелно, а аз не искам това. Стигне ли се до тая критична точка, значи баба ми е много ядосана и няма как да откажа и да се измъкна. Накрая ми пожелава лека нощ, но аз в просъница държа да уточня:

- Тези пароли за кой профил са?

- За този, който искам да закрия и използвам на телефона ми. „Бабини илачи“ се казва групата.

- Стига с тези „Бабини илачи“ – пак нервно се тросвам аз.

- Край – каза тя, с което ми дава ясно да разбера, че нямам право на повече коментари.

Планетата Бабка каза „край“. Значи не мога повече да възразявам и е най-добре да се наспя, за да може утре в ранни зори със свежо съзнание да се занимая отново с бабините проблеми.

Баба ми е хакер, има вече пет (не)активни профила, поради забравени данни от регистрациите. Опитах се да деактивирам някои от тях, налучквайки паролите, но усилията ми бяха увенчани с неуспех. В крайна сметка баба вече знае данните си за два профила, които е решила да ползва и категорично отказва да ги закрие. С единия се подвизава по телефона, а с другия на лаптопа. Данните в двата профила били различни и тя не искала да ги обедини. Е, добре, важното е мир да има.

Баба е много впечатлена как е възможно непознати хора да ѝ пращат покана за приятелство във Фейсбук.

- Сега пък някакъв Дейвид Адамс ми е пратил покана за приятелство от Ню Йорк. Прилича на Ричард Гиър – с превъзбуда в гласа ми съобщава тя.

- Бабо, това е фалшив профил. Не го приемай, даже го блокирай.

Вероятно снимката на профила действително е на Ричард Гиър, но не изпадам в подробности.

- Много ясно, че няма да го приема. Аз само ти казвам.

- И аз само ти казвам – връщам репликата аз.

И съвсем не съм сигурна, че няма да го приеме, предвид съобщенията, които ми изпраща, заразени с вируси или пък затова, че лаптопът ѝ беше на ремонт, защото ѝ излязла реклама, че ще спечели Ipad, след което лаптопът на баба беше блокирал. Горкият болен – баба го заразила с вирус. Отказа да работи, дори рестартът не му помогна. Трябваше си сериозно лечение и преинсталация. Интересно е, че не се е опитала да му даде парацетамол, можеше и да помогне.

След няколко дни баба с възторг ми съобщава, че си е самоизпратила покана за приятелство на другия профил и той я приел. Сега били приятели и щели двата профила да си комуникират. Да споделят важна и интересна информация, която да съхраняват, докато тя им е потребна.

- Звучи забавно – си мисля аз.

Препоръчваме ви още:

6 типа баби, вредни за здравето

За бабите с любов!

Защото баба така каза!