Дарина Рангелова отново е тук! Предишните й две статии ви разсмяха, но имаше и майки, които се засегнаха. Специално за тях Дара написа тази история.

Начи, нали имаше обидени от статиите Какво научих от майките на София и Из групите на майките? 

Та сега  ще ви разкажа какви глупости аз съм правила (каквото си спомям, че малко ми е в мъгла), че и още ги правя, а сигурно и други ще направя, за да ми се смеете на мен.

Родих първото си дете 2000-та година. Последната на старото хилядолетие или първата на новото, така и не разбрах. Така или иначе, положението си беше зле откъм информация. Източниците бяха педиатърът, книгата на др. Спок (в която също има доста идиотщини) и бабите.

Ми к'во да ви кажа. Бях млада, неопитна и гледах да угодя на всички. Направо ми е жал за всички първородни деца, ако всички майки са като мен.

Начи, синът ми имаше режим. Имаше друг път, аз така съм си мислела. Приспивах го, когато не му се спи и го будех, защото трябва да яде. За бога, хора, никога не будете спящо бебе. И понеже после ревеше непрекъснато, пак го приспивах. Обикновено обикаляйки блока (примерно в 7 сутринта) с количката в лек тръс, избирайки най-разбитите плочки, за да друса и като заспи, много внимателно се прибирам, и тамън да си отключа и някой тресне вратата на асансьора и айде пак. Много пъти съм си мислела да се хвърля отнякъде в този момент.

Обаче аз съм си будила бебето по какви ли не поводи. Например, нали знаете, и вие сте го правили, да проверявате дали диша, докато спи. И понеже това с огледалцето нямах нерви да го правя, направо го разтърсвах да не би да е припаднало (как припада бебе докато спи, а и защо, нямам идея). След като разбрах, че бебето просто спи, реших да разбера дали чува. Естествено, че най-добрият тест е да тряскаш балконската врата, докато детето спи и да видиш дали то ще се стресне. Е, ми, стряска се, ама може и от вибрациите де, а вратата увисна.

Имаше някакво поверие, че 40 дни детето не се извежда навън. И червен конец някой му върза. Не знам до кой ден съм издържала, но следвах препоръките бебето да се оставя за по пет минути на балкона и постепенно увеличаване на времето. Това всичкото е придружено с обличане на бебето за навън, засичам времето на балкона и айде обратно да го събличам. Ще кажа, че и балкона ни беше остъклен. И така не знам колко време.

Иначе си вървяха процедурите по закаляване и вътре. Оставяне да е голо бебето и упражнения. След баня не помня дали го мажех с мас или зехтин, но помня, че беше хранителен продукт. Поне съм сигурна, че не го осолявах.

Никога не разбрах дали има колики или кога му растат зъби. Обаче давах там каквито капки имаше за колики и мажех венците с някакви гелчета. Което никак не му пречеше да се скъсва да реве. Изводът ми е, че докторите просто казват, че е колики или зъби, за да бъдат оставени на мира, когато и те не знаят какво е.

Захранването започна на 40 дни със сок. Ами, това препоръчваше СЗО тогава. К'во да направя. Давала съм и вода от овесени ядки за запек. Значи това със запека е много интересен феномен. Повечето майки сме обсебени от това бебето да се е изакало. Защо бе? Не знам, но аз бях много нещастна, ако не е свършило тази работа. Прилагала съм метода с термометъра. И едни безкрайни масажи на корема. Мисля, че се довлече и едно мушкато от някоя от бабите, паметта ми обаче услужливо ми изневерява и не знам дали съм го използвала. Спомням си, че веднъж се обадих на педиатъра и казах, че детето не е акало 10 дни. А той ме пита: Ама яде ли? Напълно е възможно да не са били 10 дни, но в този период времето тече особено бавно и не знам, може и десет часа да са били. След което бебето свърши работата  във ваничката, докато го къпем, и ние с баща му, изпаднахме в такава радост, все едно са го приели в детска градина. Въобще,= това с акото е особена работа. Винаги го разглеждах какво е, а и до ден-днешен го правя. Имам предвид на бебето, на големите деца, слава Богу - не. А и нали знаете шока, в който изпада майката като види акото, след като е дала за първи път банан.  Трябва да се направи някакво табло с акита по цветове, за да знаят майките какво да очакват след всяка храна.

И понеже нямах интернет, какво мислите правих? Звънях на педиатъра. И добре, че нямах компютър, защото със сигурност щях да съм поставила диагноза за всяко нещо и да скъсам нервите на доктора. Звънях му, ама сутрин, вечер, събота и неделя, както дойде. Опитвах се да се съобразявам де, да не е след полунощ.

За лош късмет, въпреки всички закалителни процедури, детето беше все болно. Аз съм сигурно една от първите, които са давали ехинацея за подсилване на имунитета. Освен витамините. Не знам дали помогнаха.

Та освен за запек съм звъняла на педиатъра за какви ли не простотии. Е, имало и случаи, когато не са били глупост. Помня една случка, когато му се обадих и казах - ами той посиня!След 15 минути с жигулата си докторът беше дошъл вкъщи. Шегувах се, че няма да може да се ожени, ако и другите майки му звънят така. Факт е, че е нямало случай да не ми вдигне или да е раздразнителен, че съм се обадила за глупост. Благодаря, д-р Томов, че ме изтърпяхте.

Така първото дете понесе какво ли не. Правила съм погача за 40 дни, прощъпулник и кръщене. Така или иначе нямах понятие какво и защо се прави, а трябваше да се угоди на бабите. Бабите май са основната причина да се правят тези ритуали. В които няма нищо лошо, ако ви харесват. Е, аз установих, че не ми харесват и с другите деца не съм правила.

Отделно всеки рожден ден беше внимателно планиран. Всяка година на различно клубче, пък торта с не-знам-си-к'ва картинка, пък и торта за градината, лошо ми става като се сетя. Помня, че една година имаше клоун, а синът ми после каза, че мрази клоуните. И така години наред, като с порастването минахме и през пейнтбол и боулинг. Мисля, че вече имам непоносимост към детски рождени дни. За другите две деца всичко е доста по-семпло, да не кажа почти нищо.

После като тръгна на училище, мисля във втори клас решихме, че ще може да ходи и да се прибира сам. Училището беше съвсем близо и имаше да пресече само една улица. Аз вървях след него тайно и се криех по ъглите и гледах да не се отклони и как пресича. Със сигурност, това мое стоене по ъглите не е помогнало с нищо. Ми, майките правим всякакви глупости и някои от тях са си смешни/след време/, но някои са си страшни.

В крайна сметка, майката на първо дете, освен че е супер неуверена, е подложена на огромен натиск от роднините. Особено ако бабите решат да ти обяснят как са отгледали пет деца без лекар, пък виж оживели. Във всичките тези съвети, ритуали и бабини деветини няма нищо лошо, ако все пак не застрашават живота на бебето и психическото здраве на майката.

Предишният текст на Дара беше копиран и публикуван в десетина големи български медии без нейно съгласие. Моля зачитайте авторските права на блогърите.