Автор: Мария Кирова

Хората по света плачат и се смеят за едни и същи неща. Но нека тази вечер несериозно ви запознаем с особеностите на националния хумор на Аржентина. Класическите вицове показват по-фините детайли на аржентинската личност и често са отражение на съкровени страсти и мисли. Хиперболизацията в някои от тях и способността за надсмиване над себе си разкриват гордост, неподчинение и самосъзнание. Спектърът на темите е много широк: от историческите препратки през идентичността, формирана чрез миграцията, та до по-новите неволи на икономическата криза. За хумористите в Аржентина няма нищо свято. И ако смехът е най-доброто лекарство, то тези хора със сигурност знаят как да прилагат терапията. Та петте най-популярни теми са:

Лос Галегос

Често обект на смешките са галегосите - мигрантите, дошли от галисийския регион, но с този термин най-вече се обозначават испанците като цяло. Галисийският регион е бил най-изолираният в Испания, затова галисийците са възприемани като неграмотни, бедни и суеверни. В Южна Америка те са олицетворение на глуповати селяни и отнасят много шеги, в които главното действащо лице е Маноло. Например:

На Маноло му казали, че жена му му изневерява с най-добрия му приятел. Та Маноло гръмнал кучето си.

Защо галийците отиват на кино на групи по 19?

- Защото филмът е забранен за под 18.

Jaimito

Jaimito е популярен обект на вицове в различните култури на континента, известен е и под други имена - Пепито, Пиерино, Тото и др. Jaimito е злощастният ученик, който най-много обича да се шегува със съучениците си, с най-големия си враг (Учителя), с родителите си, а и често попада в глупави ситуации, нещо като нашия Иванчо. Jaimito е русичко момченце с ококорени очички и палава усмивка. Появява се изпод перото на Хорацио Сааведра и Франциско Панцера през ‘74 и младото хулиганче доста години си има и собствено списание (1988 до 1996).

Учителката пита Jaimito:

- Ако кажа "Бях богат", това е миналото време, но ако кажа "Аз съм красива", какво е това?

- Развинтено въображение.

Jaimito към майка си:

- Мамо, мамо, дай ми пари за горкия старец, който крещи край пътя!

- А какво по-точно вика той?

- Сладолед, сладолед! Елате да си вземете сладолед!

Политика

Политическите вицове, продукт на богата и нестабилна история на страната, често доминират в приятелските разговори на аржентинците. Политическата фигура, която бива осмивана най-често напоследък, е Карлос Менем (аржентинският Берлускони), бивш президент на страната и считан от мнозина за главната причина за икономическия колапс през 2001 г. Бившият лидер е участвал в толкова много скандали и всестранните лоши начинания, донесли му лични материални облаги. Продажбата на незаконни оръжия, подкупването на разни чужденци и освобождаване на престъпниците са само някои от тях. Често Менем е възприеман като проклятие в страната, споменаването на името му се приема даже за дърпане на дявола за опашката, та в шегите си го наричат Менен или Мендес.

Разговор между двама приятели:

- Как са нещата с настоящата криза?

- О, чудесно, спя като бебе.

- Наистина ли?

- Да, събуждам се на всеки три часа, плачейки.

Приказват си мъж, жена и Менен. Мъжът сваля панталоните си и показва задника си: "Това е като Амазонка - непробиваем". Жената показва гърдите си и казва: "Те са като САЩ - недосегаеми". Накрая Менен показва пениса си и казва: "Това е като Аржентина: никога не става."

Пиянски хумор

Borrachos (пияниците) са чести герои във вицовете по цял свят. Със завладяващия нощен живот в държавата и чудната атмосфера, която аржентинците успяват да създадат поради любовта си към забавленията, пиянските сценарии изобилстват и при тях. Пияните субекти обикновено са по-възрастни мъже, които прекарват времето си далеч от съпругите си или от работа, пиейки в стари селски барове по цял ден. Няма особена причина, може би само развеселяването, което този образ предизвиква: група пораснали мъже, които се напиват до глупост.

Пиян звъни по телефона:

Ало, можете ли да ми кажете къде е д-р Рамирес?

- Не знам кой е д-р Рамирес.

- Аз съм д-р Рамирес, но нямам представа къде съм.

Самоирония

В Аржентина винаги, когато проблесне светкавица, всеки поглежда нагоре и се усмихва, защото очевидно бог му прави снимка. Казаното тук се отнася главно за жителите на Буенос Айрес, традиционно те смятат себе си за европейци и често наблягат на произхода си пред хората от останалите държави на континента. Така възниква и регионалният стереотип за тях: арогантен, нарцистичен и горд народ.

Какво е егото?

- Това е малкото аржентинче, което живее във всеки един от нас.