Автор: Калоян Явашев

Кога мина една година и пак стана време да ходим на плаж?! Росица оправя багажа още предната вечер, за да не губим време сутринта и към 8:00 да сме опънали хавлиите на пясъка. Сутринта се събуждаме в 6:00 и по най-бързия начин храним и обличаме децата. Към 9:30 успяваме да излезем от входа на блока и звуковата вълна удря съседните тераси, а на първите етажи им събаря прането и щорите. Всички си крещим, но понеже сме нечетно число понякога си крещя сам на себе си. Товарим децата, раниците, торбичките с играчки, басейните, харпуните, извънбордовите двигатели… и потегляме към бургаския плаж. Докато шофирам, с умиление си спомням времето, когато ходех само с хавлия на плажа. Паркирам до капаните и по инерция тръгвам да си поръчам бира и калмари. Росица ми крещи да извадя Габриел изпод едно такси, щото подгонил котка и се заклещил. Хаотично се замъкваме до пясъка и произволно разхвърляме всичко в широка окръжност. След нас идват съседите и аз подло съм замислил общо мъжко слънчасване, което да ни отведе до най-близкия капан, където да си починем и съвземем от опасното заболяване. Поръчваме си по едно фрапе от барчето и започваме да изпълняваме мощно и акапелно трагичната оперета "С деца на плаж":

- Габриелееее, къде отиваш бе, шемет?! 
- Боримиреееее, отивай да върнеш брат ти тука! 
- Боримиреее, това не нашето бебе! Върни го това детенце откъдето си го взел и намери Габриел бе, слепок! 
- Микаелооооо, отиди да намериш братята ти! 

Съседите се настаняват до нас и аз с ужас установявам, че мъжете липсват. Робърт трябвало "спешно" да отскочи до работа, а на Владо му "станало лошо"! Т'ва на хората в днешно време вяра не можеш да имаш! Жените си поръчват мохито и ми заповядват да гледам децата. Знам кога съм малцинство и кога да си замълча! След една седмица започва Уимбълдън и е хубаво жена ми да натрупа дългове, които да осребря по-късно. Гледам децата строго, но и те ме гледат така. Хвърлям им един пакет бисквити и за секунди изчезва барабар с половин кубик пясък. Пираните ядат по-възпитано и са по-гнусливи от тия деца! Сядам под чадъра и овчарският ми инстинкт се пробужда, за да ми помогне да държа всички в компактна група:

- Р-р-р-р-р, бря, бря, бря! Върете тука ваш'ти майки замаени ТПРУУУ, ТПРУУУУ бе! Микаело, стига си са дръгела кат крастава! Боримире, чумо ниедна, слез от Кристин бе, че ще играе гегата! Кристияне, не бий Микаела между рогите, щото ще те острижа! Габриеле, стига дъвка тая торбичка, че ако я глътнеш ще се запечеш! 

След шест минути установявам, че съм загубил бебето, но се успокоявам, че едно от шест е добър резултат, макар че Росито едва ли ще го оцени. Една възедра лелка надава възмутени крясъци, а на мен не ми е нужно шесто чувство, за да разбера, че причината вероятно е Габриел, който се оказва, че й рови в чантата и се опитва да й изяде тампоните. Жената ме поглежда сърдито и пита:

- Това дете ваше ли е?! 

С физиономията на случайно натъкнал се на ловна дружинка чакал, отговарям:

- Не! 
- Как така не?! 
- Познавам само майка му. 
- Тя къде е? 
- Пие - издавам подло жена си и я посочвам с нескрита злоба. 
- Ще пие ами! Да дойде горката на плаж сама с децата, а мъжът й кой знае къде спи и хърка! 
- Аз само им бях кръстник на сватбата - уверявам я, докато вадя Габриел от чантата й.

Обичам лятото по ред причини

Илюстрация: Неда Малчева

Връщам се на поста си и броя децата. Станали са девет и аз връщам три на две руски семейства, въпреки че лапетата крещяха нещо на немски. Сядам под чадъра и Боримир се дере откъм морето:

- Татеееееее, пикае ми се! 

Сещам се за отговора на баща ми, когато аз бях малък - "Ми пикай бе, цяло море имаш, да те еВа и в шопа превзет!" Разбира се, аз бях много по-добър родител от него и отговорът ми беше изпълнен с любов и разбиране:

- Ми пикай бе, туй море за к'во е! 

Росито крещи от съседния шезлонг:

- Не го учи да пикае в морето! 
- Що? 
- Щото е гнусно и има тоалетни! 

Тая пък! Да обясниш на бургазлия, че трябва да пикае в тоалетна на плажа е същото като да обясниш на рапан нуждата от ютия. Дори в момента не съм сигурен какво е това кафяво нещо, с което Габриел си играе. На български плаж може да е умряло попче, салам или лайно, а тя ми говори за хигиена! 
Боримир заема недвусмислена поза и се заема с регулирането на нивото на морето. Микаела гледа и му казва:

- Боре, чурката ти е станала голяма! 

Големият ми син отговаря равнодушно:

- Да. 

Дъщеря ми взима една лопатка и произнася думи, от които на всеки мъж би му призляло:

- Чакай да я ударя и ще стане пак малка! 

Очевидно Боримир все още не е мъж и затова с ентусиазъм се съгласява:

- Добре, давай! 

Конфискувах лопати, кофички и камиони, за да произнеса стегната лекция по непреходната ценност на мъжките атрибути. Прибрах децата под чадъра и трябваше да ги баламосам с нещо. Започнах импровизиран урок по биология:

- Тате, вие знаете ли кое е плод и кое е зеленчук? - сам се учудвам защо си го причинявам, а първа отговаря Микаела:
- Амииии, ябълката е плод, а морковът е зеленчук. 
- Браво, Мики! Боре, я кажи един плод и ти! 
- Ябълка. 
- Добре де, друг плод знаеш ли? 
- Знам
- Кажи де!
- Какво? 
- Плод, бе! 
- Ябълка. 

Туй лапе май слънчаса. Питам го внимателно:

- Тате, кажи един зеленчук!
- Зелен чук.
- Не чук, бе тате! Зеленчук кажи, като марулка, лук, краставица, репичка…- май ми се яде зелена салата и спрях преди да добавя варено яйце.
- Ябълка.
- Росо, ставай да си ходим, че Боримир слънчаса!

Прибираме се уморени, обезверени и мръсни. Следва почистване на децата, на площадката пред апартамента, на самия апартамент, хранене, пак апартамента и накрая лягане за следобеден сън. За последен път пробвам Боримир:

- Тате, сега знаеш ли някой зеленчук?
- Рак!

Е, поне се успокоих, че явно ще спестим от университетски такси!

Не разбирам кой ненормалник ходи с деца на плаж и му харесва. А, сетих се! Жена ми, която щом заспаха децата започна да се уговаря със съседките за следващия ден и да гледа рецепти за мохито. 
Не обичам да ходя на плаж!

Прочетете още:

Явашеви на почивка

Когато жена ти е делфин