Целуни ръка
Автор: Мария Пеева
В началото тази история ме изпълни с гняв, после с тъга заради някои безумно неадекватни реакции, но вече не изпитвам такива чувства. Изпитвам само дълбоко вътрешно убеждение, че е необходима коренна промяна не само в училище, но и в нагласите на обществото като цяло. Не са един и два случаите, в които насилие, измами и грозни постъпки се прикриват, защото училището е елитно, защото участва в кампании против насилието, защото учители и директори са наградени или пък участват в някакви проекти. Оставам с горчивото впечатление, че няма истински стремеж да се решават проблемите. Всичко се прави само привидно, проформа, бутафорно. Семинари и конференции развиват трескава дейност против насилието, докато в същото време психолозите на училищата нямат представа какво се случва, защото класните не смеят да се оплачат и да потърсят помощ, за да не ги скастрят и накажат. Директори прикриват факти и омаловажават скандални нарушения, за да спасят репутацията на училището. Един тънък нюанс убягва на всички участници в тази бутафорна игра. Че проблемът с насилието не е привиден, а съвсем реален. Затова и привидните решения не работят. Крайно недостатъчно е просто да се ходи по семинари и да се вдига шум около него "принципно" или "защото това се случва в някои училища, но не и в нашето". Време е да запретнем ръкави и да си разчистим собствената кочинка, а не да слушаме лекции за генералната свинщина. И да, някои директори го правят, някои учители го правят, някои психолози го правят и им се получава. Значи може.
Нека е ясно за всички, че няма никакво значение дали сред първокласниците в 17-о училище е имало палави деца или деца с агресивно поведение, или този бил невъзпитан, пък онзи вдигал шум. Проблемът е съвсем друг. Проблемът е в това, че не решаваме казусите, когато възникнат, а ги замитаме под килима. Че когато в класа е имало конфликт, той не се е решил адекватно и навреме, че никой не е реагирал, че психоложката дори не е осведомена за него. Че децата не се учат на уважение и съчувствие едно към друго, че не се стимулира доброто в тях по всякакви начини - с игри, взаимна помощ, общи каузи. Че се назначават некомпетентни преподаватели и грешките им се прикриват. Прикриването не решава конфликтите, само ги задълбочава. И ако сега ответната реакция на училището е да нападнат децата и родителите им и да всеят раздор сред тях, това само ще допълни финалните щрихи на грозната действителност, която трябва да променим. Заради себе си, заради децата си и заради учителите, които искат или не, са пионки в бутафорната игра на образование.
Както ви обещах, публикувам пълната информация, която Цветко Цанковски предостави за случая с първокласниците от 17-о училище.
За случая има входирана жалба до директора на 17 СУ;
копия от нея и сигнали са входирани в Регионалното управление на образованието, ДАЗД, АСП-Закрила на детето и др.
ИНЦИДЕНТЪТ:
На 28.11.2017 г. (вторник), един цял клас от първолаци в 17 СУ "Дамян Груев" са принудени да стоят „прави с ръце горе до премаляване“, след това „клекнали с ръце напред до изтръпване“, а накрая да целуват ръка на водещата следобедната занималня, едно по едно. Сред тях е големият ми син, на 7 години. Причината за коректива няма значение. Става дума за деца.
Възпитателката в занималнята е и учителката по френски език на класа. Наказанието е наложена от влязла в класната стая втора служителка на училището. Както се споделя от самата нея на трета колежка по-късно, това било предварително обсъден между първите две опит за респектиране и дисциплиниране на класа. „Не можахме да измислим друго“, а в момента се страхували за "работата си".
Случилото се е обсъдено същата вечер в затворена Фейсбук група на родителите на децата от класа. Потвърдено е от всяко едно дете.
Още същата вечер предложих на групата текст за жалба и бе решено да я входирам на следващия ден (сряда, 29.11.2017г.), както и да изискаме незабавна среща с директора на училището за четвъртък, 30.11.2017г.
В сряда сутрин входирах молбата. Секретарката я прочете и заяви, че ще се разгледа от директора в понеделник, 04.12.2017г., защото шефът й е извън София... на семинар против агресията в училищата. "Какво, да дохвърчи заради вас ли? Нищо толкова не се е случило, умрели няма."
Предложих на следващия ден да отида за час и да го докарам за срещата в 16:30, после да го върна навреме за банкета му в Банско, но не би.
Първата зам. директорка обяви, че няма правомощия да действа по сигнала и ще трябва да изчакаме директора, както и че няма парола за достъп до видеокамерите, а техник би дошъл чак след ден-два. Помолих за името на обслужващата фирма, за да платя за спешна услуга и да докарам, ако е нужно, техник...
Втората по-късно ме настигна на двора на училището и обеща да уведоми директора, да изгледа видеозаписите от стаята (имала начин да се сдобие с паролата) и да ми даде обратна връзка до края на работния ден (не се обади).
В четвъртък сутрин входирах копия от оригиналната жалба и сигнали в Регионалното управление на образованието (служителката също обеща обратна връзка „до няколко часа, само да говоря с шефа“, така и не-получена, и потвърди, че директорът на училището е в на семинар в Банско заедно с директора на Инспектората),
в ДАЗД и в АСП-“Закрила на детето“ („проследяването на сигнал може да отнеме до месец“... горките подопечни деца).
Подадох и жалба за престъпно насилие срещу детето ми в 3то РПУ.
Очакваната от нас, родителите, среща в 16:30ч., същия четвъртък, не се състоя. Бяхме държани на „ротативката“ между двете входни врати, зам. директорките си бяха тръгнали още към 16:00, явно след посещението на служител от Закрила на детето (според друг родител, вземал в този момент детето си: разказа, че охраната първоначално не допуснал госпожата). За кратко с нас говори психоложката на училището, която (с неудобство) сподели, че директорът щял да „прекъсне по спешност командировката си и да дойде за среща в 17:00ч., петък, 01.12.2017г.“ (семинарът свършва в петък следобяд...).
Единствените институции, оказали незабавно и адекватно съдействие са Закрила на детето (изпратили служител в рамките на няколко часа след сигнала) и 3-то РПУ (съобщили на училището за предстоящо разследване, с цел съхраняване на видеозаписите от случилото се). Благодарности!
ПЕТЪК (19:50ч.), 01.12.2017г.
Възпитателките при проверките от институции измислили, че са провели "ролеви игри", а не криминализираното в България физическо и психологическо насилие над деца... та, поиграл си и моят син, Борис.
Двете заедно имат капацитет колкото да измислят физическото издевателство и психологическия тормоз с целуването на ръка,
но не и да боравят с термина "ролеви игри".
Искам да знам дали им е предложен от уклончивата зам. директорка или друг, и какво е участието на директора на училището и тази на Инспектората в очевидните опити за прикриване на случая.
Петък, 01.12.2017г. на родителската среща (обявена от родител в затворената ни Фейсбук група, по молба на класната, по заръка на зам. директорка), на родителите е отказано да изгледат видеозаписите с противоречиви аргументи (трябвало консултация с юристи / АСП забранили...
Фактите сочат, че СЛЕД срещата му с АСП е имало обещание, че видеозаписите ще бъдат показани на родителската среща по-късно, а от Закрила на детето не са го инструктирали нищо подобно)...
и директорът е призовал да не се пресилват реакциите, да не се ескалира и тръби по медиите, а да се търси решение, да има търпение и разбиране, "кадри няма"...
Административните санкции, които директорът предвижда за нашата възпитателка, са забележка/предупреждение и финансово отражение върху заплатата... Попитал я пред родителите, дали мисли, че ще се справи с изискваното от нея. Тя пък им се извинила...
На свикана специално заради нея родителска среща от 17.11.2017г., тя обясни на родителското тяло, че:
а) 2+ месеца след началото на учебната година, ПОВЕЧЕТО деца вече могат да броят на френски ДО 10;
б) насилието между деца, гоненето из стаята чрез бутане на чинове със седящи в тях ученици, бягането от час/излизането от стаята без нейно знание и т.н., щели "сами да утихнат до към Нова година".
След предишния ни сигнал за нейни липса на прилагане, учебни резултати и поддържане на дисциплина, дори й бил вменил писане на месечен доклад. На МОН казал, че все още (10+ дни) тече разследване.
Някога учих философия, наистина е възможно господинът да живее в няколко различни реалности.
На помогналата й колега, наложила престъпните наказания, щяло да бъде забранено да влиза в часовете на нашия клас...
Той, самият, докато е бил на семинар против насилието в училищата, разбрал за инцидента в САМИЯ му ден, но не се върнал в София от Банско, не защото капамата е вкусна или СПА-то чудесно, а защото на третия ден имало важен лектор.
С него е била и директорката на Регионално управление по образованието - София, която със сигурност е узнала за инцидента, ако не от него и тогава, то още в четвъртък, когато входирах в Инспектората й сигнал и копие от оригиналната жалба, а отговорната за 17 СУ служителка ми гарантира, че ще я уведоми и ще ми даде обратна връзка до края на деня (нямаше подобна).
Наистина, важен лектор ще да е бил!
Благодарности на 3то РПУ, които в четвъртък, след подадения от мен сигнал за престъпно деяние, са се свързали с училището и са предупредили да не се изтриват видеозаписите, поради предстоящето разследване.
Закрила на детето също изпратили човек още в четвъртък. Защо, обаче, поне нашата възпитателка не е отстранена до изясняване на случая, се надявам е единствено пропуск в съответните наредби.
Ще променим и тях, вярвам.
Нямам какво повече да добавя към думите на този баща. Не очаквам от вас гняв, тъга, болка и омраза, нито нападки и агресия към учители и директори. Очаквам само непримиримост. Защото всичко си има граници.
********************
Още по тази тема:
Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник?
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
