На 30 януари обичаният поет Добромир Банев ще отпразнува 52-рия си рожден ден. Пандемията, ограничителните мерки и затварянето на най-големите книжарници не попречиха книгата му „Обичай ме бавно“ (издание на „Персей“) да стига до ценителите на поезията и тя се превърна в най-продаваната поетична книга на 2020 г.  С изящното издание влюбените продължават да изразяват чувствата си към хората, които обичат.

Очаква се и тази година „Обичай ме бавно“ да е сред предпочитаните подаръци за предстоящия Ден на влюбените, защото книгата включва едни от най-популярните стихове не само в творчеството на поета, но и в българската поезия през последните години. Може да бъде поръчана и онлайн тук.

Предлагаме на вниманието ви интервю с Добромир Банев и няколко стихотворения от книгата му.

Как се отразява пандемията на един творец?

Пандемията се отразява сложно на всички ни. За никого не е лесно да се събужда с мисълта, че чувството за свобода за момента не съществува в чист вид. Аз съм социален човек, липсват ми контактите с приятелите, но пък заедно с това умея да се наслаждавам на самотата. В творчески план, въпреки кризата, аз все пак имах възможността два пъти да представя най-новата си книга „Обичай ме бавно“ в чужбина. През март посетих Виена, а през есента бях и в Берлин. Трогателно е да видиш всичките тези хора, които идват, за да те уважат, да те чуят на живо. Маските не могат да скрият очите им, а очите казват всичко. Това особено ясно личи сред българите в чужбина, които са жадни за родна култура. Надявам се книгата да бъде подобаващо представена и на българска територия, защото за мен срещите с читателите са от изключителна важност, те са част от вдъхновението.

Имахте ли време и нагласа да създавате нови стихове?

Време за писане винаги се намира. Продължавам да пиша стихотворения, бавно и полека работя върху следващата си книга. Интересното е, че по същество стихотворенията остават лирични, но заедно с това звучат по-философски. Когато сме изправени пред някакви предизвикателства, каквото безспорно е пандемията, ние обръщаме поглед и навътре към себе си. Даваме си сметка за истински важните неща в живота, мислим повече за смисъла и за това, в какво точно се изразява той. Няма как това да не се отрази и върху нещата, които пиша.

Промени ли се отношението към любовта и любовната лирика в ситуация на карантина?

Не, не бих казал, че се е променило. Ние не можем да съществуваме без любов, тя е основната движеща сила на всичко. Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, сам по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти.

***

Животът? Той е всичко онова,

което се изплъзва от ръцете –

безшумен вятър, шепот на трева,

копринено небе, невинно цвете.

С теб двамата сме само мизансцен.

Телата си споделяме по право.

Изглежда, полудяла си по мен.

Изглежда, до уши съм хлътнал здраво.

 Измисляме си нежни имена.

Остава любовта неназована.

Сред четири годишни времена

опитваме се да останем двама.

Телата помнят. Думите горчат.

Изплъзва се животът. Ние също.

Ръцете ни умеят всеки път

еднакво да убиват и прегръщат.

* * *

Не са виновни птиците, не са.

Виновно е небето, че обича.

Животът е изпълнен с чудеса,

макар да ни изглежда прозаичен.

Покоят е най-сигурният бряг.

Вълните му приписват просто рими.

Не е виновен никой следващ сняг,

че рано или късно идва зима.

И с теб не носим никаква вина,

че още се обичаме в далечност,

която – като в книга – е една

история, обречена на вечност.

* * *

Привикваме към тъмното навън,

но слънцето оставя отпечатък:

отворим ли очи след тежък сън,

спокойни продължаваме

нататък.

Достигнал най-върховния екстаз,

да мога да мълча и да ме чуваш,

разбирам вече смисъла и аз:

щом можеш да обичаш –

съществуваш.

Още от Добромир Банев:

Любовта не се опитомява

Фотограф на корицата на книгата - Ивелина Чолакова

Продължаваме да поддържаме изключително ниски нива на заболеваемост, постигаме изключително добър резултат въпреки приемливите и не толкова строгите мерки в сравнение с ЕС. Това заяви министърът на здравеопазването Костадин Ангелов днес. Дневната заболяемост от Ковид у  нас е под 100 на 100 000 души. Училищата, детските градини и яслите, ресторантите, големите молове и баровете бяха основните центрове на зараза. Едва на четвъртата седмица започна да пада заболеваемостта, смъртността още по-бавно, но в крайна сметка има резултат, отчитат от Националния оперативен щаб. Започва постепенно отхлабване на мерките.

Ето най-важното:

- Извънредната епидемична обстановка се удължава до 30.04.2021г.

- Учениците ще учат присъствено по следния график:

• От 4.02.2021 г. до 17.02.2021 г. – присъствено се обучават учениците от 7, 8 и 12 клас;
• От 18.02.2021 г. до 2.03.2021 г. – присъствено се обучават учениците от 5, 10 и 11 клас;
• От 4.03.2021 г. до 17.03.2021 г.  – присъствено се обучават учениците в 6, 9 и 12 клас.

- От 1 февруари се възобновяват:

• Посещенията в кината, при използване на 30% от капацитета.
• Групови занятия от танцовото, творческото и музикалното изкуство, също се възобновяват от 1 февруари, при използване на 30% от общия капацитет на помещенията, в които се провеждат.
• Посещенията на фитнес центровете и залите за групови занимания към тях при използване на не повече от 50% от капацитета им.

- От 1 март се допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пианобарове, бар-вариете и нощни барове, при използване на не повече от 50% от капацитета им, отстояние от 1,5 м. между облегалките на столове на две съседни маси и носене на защитни маски за лице от персонала.

Безопасно ли е отхлабването на мерките

Ако нивото на заболеваемост премине от 200 на 100 хил. души, ще се връщат ограничителни мерки. На този етап е важно да се спазват оставащите в сила мерки - носене на маски, дезинфекция и дистанция.

Тексаската скала показва риска от зараза при различни дейности: от най-ниската степен: 1 - да отвориш писмо, до на най-високата 9 - да отидеш на бар или на религиозно събиране. Следващите по опасност са ресторанти, фитнеси. Ресторанти с външни посещения имат индекс на опасност 3 – такива имат и къмпинг и игра на голф. Футболните мачове имат среден индекс между 6-7, но за публиката рискът е 8. Посещението в магазини носи риск 4,  а по-малките магазини са с индекс 3. 

До момента са изследвани 3726 души непедагогически персонал и 12 232 учители. Положителни резултати са дали 37 души - 26 педагози и 11 души от помощния персонал.

Д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Берн, експерт по безопасност на ваксините, изрази опасения за отхлабването на мерките по БНР: 

"Всички анализи показват, че учениците са основният разпространител на вируса - т.нар. суперразпространители, т.е. един много малък брой хора, които заразяват голям брой други. Това е, защото са безсимптомни и отделят много вируси. Отварянето на училищата ще е грешка. Не изказвам мнение, а цитирам факти от научни изследвания и анализи. Може да не са съгласни родителите и учителите, но трябва да кажем това."

Децата и разпространението на COVID

Автор: Иво Иванов

Уважаеми специализанти,

Днешната ни лекция е посветена на някои особени употреби на множествено число в българския език от страна на родителското тяло. Тези употреби, макар и граматически правилни, са симптом на поведенчески практики отвъд пределите на граматиката, които биха могли да окажат известно неблаготворно влияние върху развитието на подрастващите още от най-ранна детска възраст и поради тази причина е добре родителите да внимават и да не прекаляват с използването им.

Да започнем от самото начало.

В „Когато правихМЕ бебето“ е съвсем уместно използването на множествено число, тъй като за това действие обикновено са нужни двама (или повече) участници. В „Когато раждахМЕ сина ми/дъщеря ми“ обаче вече се наблюдава известно отклонение от нормата, защото въпреки цялата всеотдайност и съпричастност на таткото по време на раждането и това колко много нерви и емоции (и пари) е вложил, и цялата обич, подкрепа и допълнителен стрес, която излъчва в този напрегнат за майката момент, раждането в крайна сметка все още е солово изпълнение, предопределено от природата за жени (засега). Може би в бъдеще ще бъдат възможни и симулирани виртуални раждания за бащи, при които ще могат да се закачват някакви електроди по тялото на бъдещият татко и той ще има възможността да разбере какво ТОЧНО изпитва майката по време на раждане (изглежда много жени държат на това!), но засега тази възможност все още е в сферата на фантастиката.

Все така в духа на отъждествяването с изконно присъщите на майката дейности по отглеждането на детето, това леко отклонение от нормата се засилва в първите месеци от живота на новото човече и от татковците могат да се чуят изрази като „ние се кърмИМ“. Кои вие, извинявайте? Ако бебето се храни с шише и бащите участват активно, евала, тогава могат с пълно право да кажат „ние се храним“. Или може би се има предвид, че и таткото суче от майката? Тогава - да, съгласявам се. После множествената форма постепенно превзема всички области на детското житие-битие: НИЕ спинкаме, НИЕ папкаме, НИЕ акаме, НИЕ имаме запек, разстройство, температура и т.н. – дотолкова, че в майчинските онлайн групи често майките така и задават въпросите си: „Мами, ние имаме разстройство от няколко дни, помагайте!“

Да се чуди човек на кого да помага с това „ние“, ама всички вкъщи ли сте се продрискали?! Или “с подсечено дупе сме” - че колко човека споделяте едно дупе? Ако се каже, че бебето има подсечено дупе, това по-малка загриженост и съпричастност с проблема ли изразява? Дистанцираност, може би? Формата за множествено число е съвсем уместна в изрази като „ние играем“, „ние се гушкаме“, „ ние учим нови неща“ (защото и родителите научават нещо ново), но „НИЕ вече акаме на гърне“ – айде нема нужда! Ама вие, да вие, не ползвате ли отдавна тоалетната за тая цел?

Изгубени в превода

Продължаваме нататък: „НИЕ ходим на ясла, на детска градина“ – не, не, вие ходите с тях ДО яслата/градината, след това те влизат вътре сами. И ако искате да се научат да се обличат сами, спрете от един момент нататък да казвате „Хайде да облечЕМ блузката/якенцето“. Същото важи за „НИЕ се мием“, НИЕ се къпем“, „НИЕ си подреждаме играчките“. Докога така с това НИЕ – докато наследникът се ожени? Малко ще е объркващо тогава да кажете НИЕ се оженихме, съгласете се! Следващият етап е училището: „НИЕ сме в първи клас“, „писахМЕ домашни цяла вечер“ – а детето вече в пети клас, примерно. И така до гимназиалния курс, когато „кандидатстваМЕ в езикова гимназия“ и „НИ (или не НИ) приемат“.

Вярно е, че без подкрепата (разбирай, дудненето, ръчкането, заплахите и опряното в слепоочието дуло на пистолет) от страна на родителите този заветен връх трудно може да бъде превзет, но нека усилията да са си техни усилия и победите да са си техни победи, не наши. Нека им оставяме повече време и пространство за първо лице, единствено число. За „АЗ мога и сам“. Защото в първата училищна екскурзия няма да има НИЕ, в първия ученически лагер няма НИЕ, в първото море с приятели няма НИЕ, в първата целувка и първия секс няма НИЕ. Има ТОЙ, ТЯ и ТЕ.

И колкото по-рано се научим да казваме ТОЙ и ТЯ, толкова по-добре за НЕГО/НЕЯ! А НИЕ – ние нека продължим да се обичаме, нека се подкрепяме и грижим един за друг до мига, в който всеки от нас САМ си отиде от тоя свят, защото смъртта, уважаеми специализанти, винаги е занимание самотно, в първо лице, единствено число.

Ама виждате ли сега колко е важна граматиката!

Още от Иво:

Раждайте както се чувствате най-сигурни, момичета!

През 2006 г. един студент по журналистика, запленен от блоговете и всички възможности, които предоставят те за развитие на медиите, създава „Аз чета” - един от първите блогове за книги в България.

Първото ревю в този блог е на романа „1984” от Джордж Оруел и все още е достъпно в сайта. Към Александър Кръстев скоро се присъединяват колеги и приятели от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Свети Климент Охридски”.

14 години по-късно „Аз чета” е най-голямата медия за книги и четене в България, редовен партньор на някои от най-големите инициативи у нас, свързани с четенето, и носител на престижни отличия в областта на книгите и комуникацията.

Сред постоянните каузи на „Аз чета” е популяризирането на четенето както за забавление, така и като част от образователния процес, модернизиране на учебната програма по литература, привличане на общественото внимание към работата на библиотеките и отразяване на най-доброто от съвременната и класическа литература с фокус върху българските автори, развитие на функционалната грамотност.

В това направление през последните години особено внимание сайтът обръща на развитието на медийната грамотност и критичното отношение към новини и друго съдържание, както при ученици и подрастващи, така и при възрастни, а един от най-важните ни партньори в тази кауза е и “Читалище.то“.

През 2020 г. “Аз чета” и “Читалище.то” стартират “Проект 48”. Той обединява любовта на екипа към книгите с важна за тях кауза.

Разговорът за (липсата на) медийна грамотност в българското общество често е жертва на особено злостна подмяна, извършвана именно от създателите на фалшиви новини. Не е тайна, че според Индекса за свободна преса на “Репортери без граници” България е на 111-о място по свобода на словото (2019 г.).

Как можем да променим това? “1984” от Джордж Оруел е книгата, с която започва историята на “Аз чета”. С нея ще поставим и началото на голямата промяна в разговора за медийна грамотност в България.

Преиздаване на романа „1984” от Джордж Оруел с нов, съвременен превод и информационна кампания и дебат за фалшивите новини и как да се борим с тях. Тематичната корица е създадена от Стоян Атанасов специално за проекта. 

• Част от тиража на това издание ще дарим на гимназиални училищни библиотеки в цялата страна.
• Подкрепа от важни организации и институции, занимаващи се с темата за медийната грамотност у нас, както и от популярни лица от медиите.
• Провеждане на образователни срещи на тема „Медийна грамотност и как да разпознаваме фалшивите новини” с ученици от гимназиалния курс.
• Провеждане на образователни срещи на тема „Медийна грамотност и как да разпознаваме фалшивите новини”, предназначени за възрастни в регионалните библиотеки и читалища.
• Седмична рубрика със съвети за медийна грамотност в „Аз чета”.
• Провеждане на обучения с библиотекари.
• Работа с гимназисти за създаване на клубове по медийна грамотност в училище.

Вижте разговора на Александър Кръстев с Доника Ризова във видеото. Може да подкрепите проекта тук и тук.

Може да харесате също и:

Как да бъдем активни граждани в България

Автор: Невена Басарова

Дистанционното обучение е част от живота ни. Не бих го нарекла “новото нормално”, защото все още няма нищо нормално в него. Но то от години си проправя път в живота ни и ако до този момент беше ограничено в университетското образование и професионалните курсове, всичките му предимства придобиха още по-голямо значение по време на глобалната пандемия от COVID-19. 

Като родители сме поставени пред тежък избор - да позволим на децата да се върнат в училище, което е важно за тяхното образование и социални умения, или да опазим здравето им.

Дистанционното обучение и оставането вкъщи ни дадоха възможност да преоткрием и опознаем децата си по нов начин. Преди този момент, бързайки да заведем децата от едно извънкласно занимание на друго, често не ни оставаше време да вникнем внимателно във вътрешния им свят. Все пак онлайн обучението е предизвикателство и ако изберете тази форма, ето няколко съвета, които ще ви помогнат да се справите по-лесно с него.

1. Нека спазваме дневен режим и график

Децата са склонни да слагат знак за равенство между онлайн обучението и ваканцията, дори по-лошо - “нищоправенето”. Ако го допуснем, това ще се превърне в навик, а навикът - в начин на мислене, на живеене, който ще доведе до липса на цели, стремеж към сбъдване на мечти и развитие. 

Ето защо, изработването на дневен режим и график е изключително полезно не само за децата, но и за нас, родителите. Така, независимо дали работим от вкъщи или изпълняваме задачи навън, ние знаем какво точно се случва и къде трябва да бъде детето ни. Той трябва да се приближава максимално до обичайното ежедневие. 

Не позволявайте детето ви да се излежава до последния момент - нека продължи да става достатъчно рано, че да има време за сутрешен тоалет и закуска преди училище. Явяването в клас по пижама е недопустимо не само на живо, но и онлайн. 

Настоявайте да спазва и междучасията. Те може да са виртуални, но вашият ученик може да ги използва за раздвижване и да си вземе глътка чист въздух на балкона вкъщи.

Не е желателно да позволявате хранене по време на час пред компютъра. Затова има междучасия и обедни почивки. 

След часовете настоявайте то да си почине, далеч от компютъра, в пълен покой. Пуснете релаксираща музика и се опитайте да го увлечете в някаква форма на медитация. 

Планирайте времето за писане на домашни, почивка, забавления и дори семейната вечеря. През миналата учебна година всички научихме много уроци, включително и аз. Спазването на стриктен график ни помага да сме по-организирани и да не губим усещане за нормалност, за цел и за отговорност. 

2. Да провокираме творческите заложби на детето

 Децата също се поддават на влизането в рутина. А рутината убива креативността. Как да я разчупите? Задавайте въпроси, които го карат да прави избори за неща, за които не би се замислило.  

• Какво искаш да правиш сега?
• Да гледам телевизия. 
• Добре, какво искаш да гледаш?
• Ами… филм… 
• А какъв филм? Научно-популярен, игрален или анимационен?
• Защо точно такъв? Какво провокира този ти избор?

 Помогнете му да прецизира желанията си за свободното време. Подскажете му алтернативи на “първия избор” - игра на топка на двора, урок по пиано, китара или рисуване онлайн.

Етичните правила в училище

3. Нека сме активни

Един от големите проблеми с изолацията е липсата на физическа активност, която освен рискове за здравето, ни потиска и на емоционално ниво. 

Добра алтернатива на спорта на открито са семейните състезания по танци, които ни предлагат някои видеоигри. Така също се възползваме от естествената страст и интерес на детето към електронни игри, и прекарваме пълноценно време като семейство, и се раздвижваме.

4. Нека възпитаваме отговорности 

Не можем да очакваме децата ни да са самостоятелни и отговорни, ако им нямаме доверие и не им поверяваме отговорности. Особено в ситуация, в която детето е откъснато от обичайната си среда и ежедневие, е много важно да му покажем доверие и че разчитаме на него, за да се справим заедно с предизвикателствата. 

Това може да се случи като включите детето в ежедневните домакински задачи - да помага с подреждането, прибирането на дрехите или да отговаря за слагането на масата и измислянето на седмичното меню. Ако имате домашен любимец, включете и грижи за него.

5. Общуване и безопасност

Един от големите проблеми на онлайн обучението е, че лишаваме децата от обичайната за тях социална среда. Социалните умения, като всички останали, е важно да се упражняват и развиват. Алтернатива на училището и срещите с приятели там е да намерите приятелско семейство, с което можете да общувате безопасно. В зимните месеци това е по-сложно, но разходките сред природата с приятели осигуряват сравнително безопасен начин да се разнообразим и да се социализираме. Все пак е добре да ограничим прегръдките и да пътуваме с отделни коли. 

Тези съвети не са панацея, но докато пандемията не си отиде, всеки ден сме изправени пред избори. Независимо дали нямате търпение училищата да отворят, или ще задържите децата си у дома, всички ние имаме отговорност към тях - да не се предаваме и да ги оставим да мислят, че светът е капитулирал и край, вече нямат отговорности и задължения. 

Защото пандемията ще свърши, рано или късно, а ние трябва да направим всичко възможно децата ни да израснат щастливи, емоционално интелигентни и смели.

Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа детска академия за добри обноски, сертифициран треньор по емоционална интелигентност, сертифициран експерт по социален етикет от престижната академия Minding Manners International в Лондон и създател на иновативната методика „Гъвкава дисциплина”.

Невена е автор на „Детска академия за добри обноски”, практичен наръчник за деца и родители и забавното помагало “Упражнения по етикет”.

Книгите ѝ спечелиха сърцата на малки и големи читатели и многократно оглавиха класацията на водещата книжарска верига у нас, а „Детска академия за добри обноски” бе включена и в класацията за 101 най-продавани книги на десетилетието.  

Освен посланик на добрите обноски, Невена е още TEDx лектор, автор на статии за престижни издания и предпочитан коментатор по проблемите на родителството, образованието и отглеждането на щастливи и успешни деца.

Авторката на тази история пожела да остане анонимна.

Вчера ми беше един от онези гадни дни. Дни, в които се питах: Защо? Защо още стоя, защо се примирявам с някакви трошици спокойствие, вместо да изляза и след време да мога да си позволя цял комат щастие? А днес попаднах на едно писмо, в което една млада дама на 30 години се чуди има ли смисъл да продължава да прави компромиси във връзката си с мъж, който видимо и осезаемо не я цени, и тя се чувства непълноценна. И тъй като това чувство ми е до болка познато и все още живея в такава отровна среда, ще ѝ дам моя отговор. Отговор, който да служи като червена лампичка на всяка дама в такава ситуация.

В началото на всяка връзка емоциите взимат връх над разума и много често не улавяме онези сигнали, които крещят: Момиче, ще се опариш и ще боли, ама много ще боли! Когато нещата са примесени и с минали преживявания, дори на инат искаш да убедиш дори и себе си, че грешиш и можеш да се справиш с тези наглед привидни проблеми.

Когато бях на 25, се запознах с мъж, който ми предложи всичко, което търсех и исках в онзи момент – семейство, спокойствие и щастлив живот. Нещата се развиха скорострелно и след месец се сгодихме. И макар подсъзнателно да знаех, че е рано за такава важна стъпка, истински исках да съградя голямо, щастливо и обичащо се семейство.

Сигнали имаше, но кой да ги види. Флиртуваше и си чатеше с други, но пък бяхме постоянно заедно и съответно бях сигурна, че няма как да ми изневери. Много тънко и постепенно успяваше да ме отдалечи от семейство, познати и приятели. Според него, те ми завиждаха за голямата къща, за щастието ни. Не бях съгласна, но си мълчах, за да не го разочаровам. Забременяването ми и напускането на работата ми се случиха по едно и също време и това беше началото на края на моята реална свобода. Свободата да говоря, с който и за каквото искам, свободата да излизам, с който и където искам. 

За компромисите в брака

През цялата бременност живях като принцеса. Но малко след раждането започнаха истинските проблеми. Откъсна ме от целия свят! Опитваше се да ми налага и какво да мисля. Правеше така, че да не успявам да заформя нови приятелства. Дори това да изляза с детето на площадката не се харесваше - нали живеем в къща - имаме двор. И постепенно ни затвори в двора, така ми проми мозъка, че вече и по собствено желание не излизам. Но мисленето ми в дълбочина не се промени и това го дразнеше. До ден-днешен не успя да ме подчини, никога не успях да стана поклонник на нарцистично-егоистичното му Аз. А даже и исках от него да ме цени, някакви жестове да прави, някакви разходки. Голямо нахалство от моя страна!

Наричаше ме материалистка, а аз си продадох си жилището, за да му угодя. Вечер, ако не усетя, че е време да си легна (все ме кореше, че не седя с него по 2-3 през нощта), можеше да прекрача границата на благоволението му, и непрестанните обиди към всички жени да се стоварят и върху мен - с бонус понякога и шамари и юмруци.

Родих му още едно дете. Бях се примирила, че такава ми е съдбата. А и се надявах, с идването на второто вързопче той да се промени. И той наистина се промени – към по-лошо!

Успях да избягам, когато се осмелих да призная проблема. Но не бях готова! Не бях готова емоционално.

И още не съм. Привидно вкъщи всичко е наред, той е достатъчно далеч, за да няма физически тормоз. Психически също спрях да позволявам да ми влияе. Гоня целите си за независимост една по една, колкото и да ми се пречи и да ми е трудно. Но емоционално все още си задавам този въпрос: Защо? Защо трябваше да правя компромис със себе си и щастието си заради някой, който не признаваше тези мои права още в началото?!

И ако при мен е имало фактори като малки деца, дом, работа, които да са пречка за лесно решение (освен съсипаната психика), момичета, ако пред вас е светнала тази червена лампичка - бягайте!

Бягайте, преди да е станало късно и преди да сте станали част от страшната статистика: Всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие!

Обичайте себе си, защото никой друг няма да го прави така, както вие можете!

Още по темата:

Заклещени в затвора на домашното насилие 

Последната нощ в живота ми

От 2020 година учениците в 11. клас за първи път изучават Гражданско образование в училище. За да подпомогнат навлизането на новия предмет и да направят преживяването по-интересно и полезно, Европейската комисия в България, образователният портал Уча.се и Софийска платформа създадоха 36 видео урока по учебното съдържание. Темите са разнообразни и практични - от конструктивно общуване и решаване на училищни проблеми, през корупция, медии и демокрация, до европейско гражданство и идентичност. Достъпът до видеата е напълно безплатен.

С този проект Европейският съюз насърчава гражданското образование и по-голямото участие на младежите в обществото. Бъдещето на демокрацията зависи от младите хора, затова е от първостепенно значение те да познават основните демократични ценности и обществени процеси, да бъдат будни граждани и да предизвикват промяна за едно по-добро бъдеще в България.  

Чрез кампанията #ДасигражданинЕСуперяко Европейската комисия в България се стреми да ангажира възможно най-много хора в разговор за гражданското образование и активното гражданство у нас. 

Учебната програмата и видео уроците са съобразени с учебния план за 11. клас и са разпределени в три раздела: 

• Раздел 1: Граждани, политика и демокрация

Първият раздел дава отговор на въпроса защо гражданското образование е важно и разяснява основните понятия за гражданство и гражданско общество. Уроците са посветени на теми  като свобода и достойнство, държава, власт, закони, медии, демокрация, гражданско участие. Те представят и основните начини за участие на гражданите в обществения живот - критично мислене и информиране, гласуване, изграждане на компетентности и вземане на решения – все начини за промяна към по-добро в училище и извън него. 

• Раздел 2: Граждани, права и отговорности

Вторият раздел се фокусира върху  темите за основните демократични ценности, правата на човека и правата на детето. Въвеждат се нови форми на гражданско участие - създаване на неправителствени организации, изразяване на несъгласие и протести. 

• Раздел 3: Идентичности и различия в обществото 

Третият раздел въвежда темата за идентичността на национално и европейско ниво, говори за „другия” в обществото, разглежда понятия като толерантност и уважение. Запознава младите хора в по-голяма степен с Европейския съюз и плюсовете на принадлежността към една силна международна общност. 

Всички видеа могат да бъдат гледани напълно безплатно след регистрация в портала Уча.се.

Може да харесате също:

Как да отгледаме творец