Като че ли няма по-взривоопасна тема от ваксинирането на децата. Опитайте да заговорите за това на детската площадка. Вероятно ще научите много интересни неща: за световния заговор срещу децата; „нашият лекар ни посъветва да не слагаме ваксини до една година“; вече няма такива болести; по-добре да се дават витамини на децата, отколкото да ги инжектират с неизвестно какво. На родителя, който не се е задълбочил в темата, всички тези емоционални аргументи срещу ваксините му звучат много убедително. Още повече, че в кабинета на педиатъра едва ли ще чуе нещо разумно в полза на ваксинирането. "Щом не искате не го ваксинирайте, детето си е ваше." Това, в случай че сте разколебани за имунизациите. Но въпросите за ваксините и антиваксърите не може да са решение на едно семейство, защото това решение влияе на всички нас. Какво ни струват отново избухналите епидемии от морбили и полиомиелит? Защо ваксините предизвикват толкова въпроси, обяснява педиатърът Фьодор Катасонов, автор на книгата "Федиатрия".

Ваксинирането е едно от основните изобретения на медицината, спасяващо милиони животи. Това е единственият метод, който позволява да се изкоренят смъртоносните инфекции. Това е единственият способ, който наистина може да профилактира инфекциозни болести, докато антибиотиците и някои противовирусни препарати само лекуват, при това невинаги ефективно. Ваксините използват най-съвършената система за борба с инфекциите – нашия имунитет.

Проблемът с ваксините е в това, че те сами се вкарват в капан.

Като снижиха рязко количеството на болните от инфекции, които могат да се овладеят, ваксините доведоха до изчезването на страха от тези инфекции. В резултат растат антиваксърските настроения, инфекциите отново избухват, започват да умират хора и обществото се вдига в тяхна защита, стараейки се занапред да поддържа колективния имунитет на нужното ниво. Световната здравна организация дори има специални графики, на които може да се откроят 4 фази:

• висока заболеваемост
• снижение вследствие ваксинирането
• леко повишаване заради антиваксърите
• окончателно снижение, което трябва да настъпи след възстановяването на доверието във ваксините

В момента ние се намираме в прехода от трета към четвърта фаза – отказът от ваксини доведе до нова епидемия и развитите страни затягат режима с глоби и ограничения на правата на неваксинираните. А имахме шанс напълно да изтрием морбилито като болест от лицето на Земята.

Откъде изобщо се появява антиваксърството?

Причините са наистина много. Тази тема е проследена в исторически аспект в книгата на Пол Офит „Смъртоносният избор“, която препоръчвам на всички осъзнати родители. Ако говорим за съвременното информационно общество, тя има своите причини и механизми. Чух, че във факултета по журналистика учат, че темата за ваксините е в списъка на универсално горещите теми, които винаги предизвикват спорове и вдигат рейтинга. Безусловно, има много хора, на които антиваксърството носи дивиденти – пари и известност. Тези хора привличат привърженици с помощта на елементарни манипулативни техники: малко заплаха; малко лъжа, примесена с истина; малко конспирация; малко бабини деветини… и новата легенда е готова. Всеки любител на „последните проучвания в медицината“ разпространява новите си знания с помощта на същите техники и така броят на антиваксърите расте. Антиваксърските настроения обаче се поддържат не само от тях.

7 причини да смените педиатъра

Неволни съучастници на антиваксърите са лекарите.

Те не умеят да разговарят с пациентите си и да ги информират, по-скоро ги плашат или отблъскват с поведението си. Другите съучастници са латентните антиваксъри (най-опасният тип – уж са за ваксините, но с куп ограничения), които цитират неверни медицински аргументи и разубеждават за ранното ваксиниране. Като цяло атмосферата в родната медицина не работи за формиране на доверие у пациентите, затова им се налага да търсят алтернативни източници на информация. Немските учени от университета в Ерфурт определят четири типа антиваксъри – Безгрижни, Мързеливи, Предпазливи, Предубедени. Първите не ваксинират децата си, защото изобщо не се замислят за ваксините и риска от инфекции. Вторите – защото това изисква сериозни организационни усилия. На третите не им стига информацията и имат нужда от повече аргументи. Четвъртите са убедени противници, за които лекарите дори не си хабят силите.

Според моя опит, първите три групи дори не се смятат за истински антиваксъри. Немските учени ненапразно създават тази класификация. Проблемът е, че подходът към всяка от тези групи трябва да бъде различен. Първите трябва да бъдат образовани от нулата, на вторите да се създадат удобни условия, на третите да се предостави повече достоверна информация и да се отговори на притесненията им. Лично аз смятам, че макар пропагандирането на ваксините да е изключително важно, основното се случва в кабинета на лекаря. Малко хора могат да бъдат убедени с цифри и факти, защото на тях могат да се противопоставят алтернативни цифри и факти. Кой ще се задълбочи в непозна или далечна за него сфера, за да се ориентира на кого да вярва? Доверието най-лесно възниква в личен контакт. Точно личното доверие в лекаря е основен мотив за преразглеждане на позициите.

За несъстоятелността на антиваксърските митове може да се напише отделна книга. Те са изключително много. Затова няма смисъл да се изнася лекция на всеки пациент за разпространението им по света. Значително по-разумно е да се поинтересуваш какво точно го плаши във ваксините и да работиш с конкретните страхове. Според моя опит, основният капан, в който попадат родителите, е неразбирането, че при всички случаи те правят избор. Заради голямата си любов към детето (нито един антиваксър не желае зло на детето си, позицията му винаги е 100 % заблуда, а не злонамереност) вземането на решение ги довежда до ступор, защото това е непосилна отговорност. В такава ситуация бездействието се възприема като по-естествен вариант: ако не знам какво да правя, по-добре да не правя нищо.

Природата ще реши проблема, но скъпо

Когато обаче става дума за медицина, така не може. В този случай бездействието е равно на действие – всяко решение е избор със своите рискове и позитиви. На родителя му се струва, че ако избере активното действие (ваксинирането) и стане нещо лошо, ще се самоизяде от чувство за вина. Но той не разбира, че ако се случи нещо заради бездействието му, чувството за вина ще бъде не по-малко, освен това ще има угризения, че не е послушал съвета на професионалиста, който го е предупреждавал за последствията. И още нещо не разбира – че вероятността детето му да получи тежко усложнение от ваксината е няколко пъти по-ниска от вероятността то да заболее от управляема инфекция и да получи усложнение от нея. Изчислено е, че шансът да получиш тежко усложнение от ваксина е по-нисък от шанса да бъдеш ударен от мълния.

Работещите в органите за контрол на транспорта биха се присмели на статистиката за негативните последствия от ваксините. Използването на градски транспорт е толкова по-опасно от всяка ваксина, че антиваксърите, ако искат да са последователни, трябва да ходят само пеш и по горските пътеки. В гората обаче дебнат други опасности, които са доста по-страшни от ваксините. Най-последователните антиваксъри трябва да следват заветите на Йосиф Бродски и да не излизат от стаята, при това стаята трябва да бъде изолирана с мека тапицерия и да има непробиваеми прозорци, които никога не се отварят. Това е шега, разбира се.

Аз съм против агресивното отношение към антивасърите.

Те са хора като всички останали, не са глупави, по-скоро са заблудени и последното, което трябва да направим, е да им сложим кръст или да ги обвиняваме във всички смъртни грехове. Винаги отговарям спокойно и последователно и на най-безумните им коментари и това има ефект. За да убедиш човек в нещо, трябва да го изслушаш и да му покажеш алтернативата, а не да се биеш с него до кръв. Пълно е с митове за ваксините, които непрекъснато се умножават. За аутизма вече съм писал. За токсините също е казано много – особено ми е смешно, когато слушам за токсините от хора, които живеят в столицата. Тези хора за 10 минути вдишват толкова вредни вещества, колкото няма във всички ваксини от имунизационния календар взети заедно.

С какво ли да наплашим родителите днес?

Ще ми се да коментирам още един конспиративен мит, който се смята за ключов от мнозина: че ваксинирането е заговор на световната фармацевтични индустрия с цел огромна печалба. Този мит е роден от непознаването на особеностите в производството на ваксини. Цикълът на производство на Пентаксим например продължава 5 години. Това е сложен високотехнологичен процес, който изисква големи разходи и особена логистика („студената верига“ е транспортът на ваксините от производството до пациента, процес, при който температурата на ваксините не трябва да превишава 8 градуса С). Освен това този сектор е много уязвим юридически и финансово. Докато финансовата отговорност за възможните последствия от поставянето на ваксини не беше поета от държавите, фармацевтичните компании търпяха загуби и бяха готови да закрият производството. Само намесата на държавите, които разбират социалната и икономическа значимост на тоталното имунизиране, доведе до запазване на производството на ваксини. Това е много добре описано от Пол Офит. За самите фармацевтични компании е значително (несъпоставимо) по-изгодно да бълват елементарните като производство и логистика таблетки, срещу които няма антитаблетъчно движение. Затова за изгода на фармацевтичните компании не може да става дума. А антиваксърите, които ги обвиняват в гонене на печалба, често правят това подстрекавани от шарлатани като хомеопатите и остеопатите, без да се замислят, че точно тези хора печелят от доверието им, без да разполагат с доказателства за полезния ефект от методите си.

Източник: ihappymama

Препоръчваме ви още:

Още едно "безумно писание"

Защо нагазих в дълбокото с ваксините?

Скъпи родители, лъжат ви!