Автор: Ирена Петкова

Във връзка с инициативата, подета за подобряване на родилната помощ и грижа, се породи дискусия за участието на раждащата жена при вземането на решения за това как да протече раждането ѝ и за медицинските интервенции, които да бъдат или да не бъдат извършени в този процес. В основата на това участие стои въпросът за предоставянето на информация от страна на лекарите към пациента, за формите и обема на тази информация и, разбира се, за начините и формите на участие (даване на съгласие) на пациента в процеса на неговото лечение. Използвам думата „лечение“ най-общо и за улеснение, с ясното съзнание, че при раждането невинаги и не най-точно иде реч за лечение. Та, тази дискусия е повод да напиша това резюме за основните права и задължения на лекари и пациенти във връзка с даването и получаването на информация, вземането на решения и даването на съгласие, като то е относимо за всеки случай, когато търсим и получаваме медицински дейности. Съвсем съзнателно съм избягвала използването на правни термини и навлизането в правни разсъждения, защото те в повечето случаи са специфични с оглед конкретните обстоятелства, а моята цел е по-скоро да дам общо приложима и практически полезна информация.

Уредбата на този въпрос е дадена в Закона за здравето. Сред основните права на всеки гражданин като пациент са правата за запознаване на достъпен език с неговите права и задължения и на ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.

Могат да бъдат изведени две основополагащи правила:

1. Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

 2. Медицинска помощ, против волята на пациента, може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар уведомява пациента за: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение, диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. Доколкото „лекуващ лекар“ няма легална дефиниция, то следва да се приеме, че задължението за предоставяне на информация тежи на лекаря, който непосредствено осъществява медицинските дейности. Информацията следва да бъде предоставена своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Пациентът също така следва да бъде информиран за името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

Призив на мрежата за родилна грижа

Законът за здравето не предвижда особена форма за предоставяне на информация и даване на съгласие, освен в изрично изброените случаи на: хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, когато информацията следва да бъде предоставена в писмен вид, съответно съгласието да бъде дадено в същата форма. От практическа гледна точка следва да се посочи, че информацията и съгласието за хирургична интервенция и за анестезия са отделни, трябва да бъдат обективирани в отделни документи и отговорността за всяко поотделно е на съответния специалист.

Медицински дейности могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента, без писмено информирано съгласие, само когато непосредствено е застрашен животът му и физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие или е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител.

Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. Ако лицето не желае да обективира писмено отказа си, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

В случаите, когато е налице отказ от предложена или започната медицинска дейност и е застрашен животът на пациента, може да бъде взето решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Пациентът може да оттегли отказа си от предложена или започната медицинска дейност по всяко време, като в този случай лекарите не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Пациентът може да направи отказ от получаване на информация, който следва да бъде обективиран писмено в медицинската документация. Такъв отказ не е допустим в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице, което да бъде информирано вместо него.

Накрая трябва да бъде споменато, че пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве, да не уврежда здравето на другите, да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му.

С отделен закон - Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането – се уреждат правата и задълженията за предоставянето на информация и получаването на съгласие за кръвопреливане.

Защо пицата идва по-бързо от линейката

Преливане на кръв или кръвни съставки се извършва при спазване правата на пациента и след получаване на писмено информирано съгласие от него, за което му се предоставя на достъпен език информация за: 1. причините за преливане на кръв или кръвни съставки; 2. целта на преливането и очаквания резултат; 3. възможните нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв или кръвни съставки; 4. съществуващите алтернативи и рисковете, произтичащи от тях.

Преливане на кръв или кръвни съставки без получаване на информирано съгласие може да бъде извършено, когато е застрашен животът на пациента и: физическото или психичното му състояние не позволява получаване на информирано съгласие или пациентът е недееспособен и не е възможно своевременно получаване на съгласие от законния му представител или попечител. Решението и мотивите за него се отразяват в медицинската документация на пациента от лекаря, назначил преливането.

Пациентът, съответно законният му представител или попечител, може да откаже преливане на кръв или кръвни съставки по всяко време на лечението. Отказът се удостоверява с подписи на лицето и на лекуващия лекар или на лекуващия лекар и на свидетел, ако лицето откаже да се подпише.

Извън законовата уредба искам да подчертая, че добрата комуникация между лекар и пациент като цяло и в частност даването на информация и получаването на съгласие за медицинските дейности са основополагащи за доброто протичане на всяко лечение и в крайна сметка за чувството на удовлетвореност и обгриженост у пациентите. Те зависят обаче в еднаква степен и от лекаря, и от пациента и са в еднаква степен и право, и задължение на двете страни. Даването на информирано съгласие от пациента за медицинските дейности не е „индулгенция“ за лекаря за непрофесионалното, немарливото, небрежното им извършване. Затова се прави строга разлика между нормално присъщ за всяка медицинска дейност риск и вреда, причинена вследствие на лекарска небрежност. С даването/получаването на информирано съгласие, към пациента се прехвърля единствено и само нормално присъщият риск за съответната медицинска дейност. Затова е и особено важно да приемаме получаването на информация и даването на информирано съгласие не само като наше право, но и като задължение с оглед грижата ни към нашето собствено здраве.

Препоръчваме ви още:

Правата на пациента - нима е толкова трудно