Ние, родителите, коментираме книги и текстове за това как разумно да хвалим, педагогично да се караме, активно да слушаме, да развиваме емпатия, да укрепваме самооценката на децата си. Но ако можеха да четат, бихме започнали статия за тях с думите: „Родителите също са хора“. И бихме продължили списъка със следните препоръки:

Не обезценявайте постиженията им

Възрастните много се стараят. Ето например жената, която откликва на думата „мама“, вчера вложи в запеканката душата, любовта, кулинарните си познания и 200 г пресен спанак от фермерския пазар. Размазването на запеканката по масата и пода може да повлияе на самооценката й и дори да стане причина за поява на комплекс за малоценност. „Аз съм лоша майка, неспособна да нахрани детето си здравословно.“ – това си мисли тя, докато стърже зелената субстанция от пода.

Житейските правила на дребосъка

Не забравяйте да ги хвалите

Да, доказано е, похвалата снижава риска от неврози и придава увереност в себе си. Не умеете да говорите? Просто се усмихнете колкото може по-широко и кажете „гуу“. Кутията от играчката ви е по-интересна от самата играчка? Възможно е, но защо да не изиграете малък театър? Засмейте се, оближете придобивката, чукнете я оттук-оттам. Дайте вид, че оценявате тази глупост.

Не игнорирайте базовите им потребности

Първата базова потребност на родителя е сънят. Ежедневният. А още по-добре – еженощният. Не бързайте да се възмущавате – те не са виновни, просто така е устроен организмът им. Отнесете се с разбиране – не ги будете през нощта без нужда, заспивайте след петата приспивна песен.

Втората базова потребност е свободното време. Поне половин час дневно. Да си поиграеш сам с играчките не е сложно, а колко ще са ви благодарни мама и тате!

20 неща, които двегодишните се опитват да ни кажат

Не ги манипулирайте

Може да се проснете на пода и да заревете, искайки своето. Може сърцераздирателно да заплачете. Може 245 пъти да повторите „дай“ и „искам“ или каквото там можете. Но манипулациите пречат на създаването на равноправни отношения между хората. Какво значи „не“?! И станете от пода, ако обичате!

Не ги покровителствайте твърде много

Може и да ви изненадаме, но мама и тате са напълно в състояние да отидат сами в кухнята, за да си направят кафе. Да поседят пред компютъра. Да отидат сами в тоалетната и дори сами да си вземат душ. Разбира се, трудно ви е да ги пуснете сами, толкова големи и несръчни, но ще се наложи да направите усилие. Не бива да стоите и плачете пред врата или да ги дърпате за ръка – хиперопеката повишава тревожността на възрастните. Нека се учат от собствените си грешки и да оценяват последствията от постъпките си.

Майки-калпазанки

Позволете им да бъдат себе си

Нека признаем – родителите не са идеални, нормално е. Ще ви издадем и една тайна – те не са длъжни да отговарят на очакванията ви и да споделят само вашите интереси. Разбира се, иска ви се да виждате пламъче в очите им, когато им предложите да потичат след вас с рулото тоалетна хартия. Безспорно, приятно е, когато близките споделят твоята любов към сипването на пясък в кофичката или по главата на съседа, но хората са различни. Възможно е те да имат други интереси. Позволете им да се реализират, подкрепяйте ги и им помагайте. И ако обичате, не прекалявайте с кърменето на улицата – поставяте ги в неловко положение пред връстниците им.

Източник: n-e-n

Препоръчваме ви още:

Криворазбраното майчинство

10 неща, които са по-интересни от играчките

Не е лесно!