Писателката и майка на три деца Мери Сойър разказва как е стигнала до това наглед шокиращо решение.

„Извинявай, мамо, но трябва да го направя.“ - Погледнах 4-годишната си дъщеря, която скочи от дивана с виновна усмивка, за да разруши кулата от магнитния конструктор, която току-що беше построила. Разбира се, на нея не й беше жал, защото всъщност не правеше нищо лошо.

Дадох си сметка, че тя се извинява за всичко дори за такива невинни дреболии като да се гмурне от дивана в играчките си.

Ако бях наблизо, винаги произнасяше тази дума. Ако искаше да направи нещо, което не трябва, започваше да се извинява много преди аз да реагирам. Когато се опитвах да поговоря с нея за последното й спречкване с брат й, тя се чувстваше едва ли не застрашена от доживотен затвор, като че ли целият й свят ще рухне.

7 признака, че възпитавате децата си правилно

Дадох си сметка, че сме започнали да използваме думата „извинявай“ дори когато не смятаме, че сме виновни и наистина трябва да поискаме извинение. Правим го бързо и без да се замислим, само за да има мир. Затова започнах да не настоявам дъщеря ми да се извинява. Наистина не ми се искаше да произнася тази дума, освен в случаите, когато наистина се чувства виновна.

Мъжът ми реши, че напълно съм загърбила принципите си на възпитание, но аз бих предпочела дъщеря ми да иска извинение само когато е важно, а не да го превръща в безсмислен навик.

Започнахме от нулата. Разбира се, ако направеше нещо лошо и наистина съжаляваше, не я поправях. Но покрай това й задавах въпроси, които да й помогнат по-добре да разбере значението на тази дума. Питах я например защо съжалява или какво мисли, когато постъпва неправилно.

И сега продължавам да обяснявам на дъщеря си, че „извинявай“ е дума, която се използва в случаите, когато сме обидили някого. Опитвам се да й помогна да разбере, че използването й, когато не се чувстваме виновни или не сме направили нещо неправилно, напълно я обезценява. Бих искала тя да почувства съжаление, когато причини някому болка, но не и да произнася думата „извинявай“, когато нищо не значи. За мен е по-важно какво има предвид, когато моли за извинение.

Струва ми се, че ние, жените, имаме сложни отношения с думата „извинявай“. Не е ли истина, че твърде често я произнасяме? Извиняваме се за толкова много неща и най-често, когато се чувстваме неуверени.

Хайде да поговорим!

Аз казвах „извинявай“, когато исках да потуша конфликт; когато чувствах, че на някого му става неловко от мнението ми или от някоя моя постъпка; дори когато мислех, че съм права. Това е ужасен навик и разбрах, че не мога да очаквам дъщеря ми да се откаже от него, докато не го направя аз самата.

Затова преди да поискам дъщеря ми да престане да се извинява без причина, трябваше да измисля убедителни извинения, когато се разкайвам и да не ги използвам, когато е неуместно. Трябваше да престана да употребявам тази дума като пълнеж, в случаите, когато се чувствам неуверена.
Не беше лесно да преборя този навик, но съзнавайки, че съм пример за дъщеря си, се спирах всеки път, когато се опитвах да реагирам автоматично.

Като много други родителски навици и навикът да не се извиняваш без причина не стана бързо поведенчески стандарт. Наложи ми се да се вгледам внимателно в себе си и да си дам сметка кога се чувствам недостатъчно уверена и защо предпочитам да се извиня. Наложи се да излекувам тази част от себе си, която ме караше да се извинявам за това, което съм. Сега се чувствам пълноценен човек и майка, която учи децата с личен пример. Станах по-уверена и по-състрадателна към себе си, когато не съм права.

Препоръчваме ви още:

Изборите, които правим за децата си

Щастието да имаш дете с характер

13 неща, които НЕ правят родителите на деца със силна психика