Случва се млада майка да сподели, че грижите за новороденото не са най-интересното и весело време от живота й. Но с прохождането много родители установяват, че да играят, да ходят по занимания за ранно развитие или по детски площадки е също толкова увлекателно, колкото смяната на памперси, приспиването и борбата с коликите. Затова никак не ни учудва признанието на тази майка, че да си нонстоп с малкото дете е скучно.

Седя на килима със сина си, който е на година и половина, и бутам по земята неговия камион за отпадъци. Издавам задължителния за случая звук от спирането на колата, товаренето на отпадъците и извозването им към сметището, където следва разтоварване. Разбира се, чувам и извънземния му отговор.

За негово най-голямо разочарование на мен ми омръзва да бръмча и спирам. „Още“- казва той и сочи камиончето си. Започвам пак… Минали са само 10 минути, а на мен ми е толкова скучно, че чак ми се плаче.

Аз обичам децата си, безусловно. Като повечето родители. Но безкрайното еднообразие на отглеждането им ме изтощава. Чувствам се като бягащ в колело хамстер и с всички сили се опитвам да се измъкна от този затворен кръг.

„Наслаждавай се на момента. - казват хората. – Децата толкова бързо растат.“ Но някои дни никак не минават бързо.

Включвам на майчинска вълна, още щом си отворя очите. Мозъкът ми започва да крои планове и да преценява как да си организирам деня.

Втриса ме от мисълта за шумните и пълни с микроби детски клубове. Походът към развиващото занимание в библиотеката е свързан с риск в някакъв момент да се хвърля под колелата на количката, натъпкана с книжки. А има ли нещо по-разтоварващо от плуване с детето... 

Отивам в парка, заставам до първата люлка, поставям детето в нея и автоматично започвам да го люшкам напред-назад. Другите майки ми се усмихват и ми кимат в знак на солидарност. Още един ден, още 12 часа. Понякога успявам да се съсредоточа и започвам разговор с тях. Каквато и да е темата, неусетно заговаряме за съня, зъбките, развитието на децата. Изключвам. Както се казва „вкъщи свети, но мен ме няма“.

Мразя разходките

Има много аспекти на родителството, които е прието да пазим в тайна. Никой не казва, че да възпитаваш детето е като да си постоянно в открито море и да нямаш помощ отникъде. Нямаш сал, нямаш дори спасителен пояс.

Никой не казва, че родителството е най-неблагодарната от всички дейности, с които някога си се занимавал. Недоспиването, подхранвано от постоянните детски болежки и неразположения, сополивият нос и памперсите, споровете за поредното сладко изкушение, всичко това те изтощава психически и емоционално.

Има още една истина-табу за родителството – за очевидната, болезнена, втрисаща скука, която всеки ден придружава грижите за малките деца.

Часовете ти се струват дни, а дните – месеци. Игрите престават да бъдат интересни след 5 минути. Добавете и необходимостта да спазваш милион необясними правила, измислени от дребосъка, и ще получите рецептата за стопроцентно втечняване на мозъка ви.

Количката му трябва да се движи с определена скорост и в строго определена посока. Магазините трябва да отварят, когато той реши, че е правилно. Не дай Боже, да се отплеснеш и да импровизираш измисляйки свое собствено правило. Ох...

Саундтракът на ежедневието ти стават мелодиите от анимационни филмчета. Самообразоването ти отстъпва пред развиващите програми за деца, да не говорим за етичните стандарти.

Не слушайте чужди съвети

Какво ни пречи да признаем, че отглеждането на децата понякога е отвратително скучно занимание? Защо трябва да си даваме вид, че не е така?

Проблемът е, че ако не осъзнаем грижата за тях като нещо, което носи удоволствие, сме прецакани родители. Страхуваме се, че признаването на факта, че ни е скучно, означава, че не обичаме достатъчно децата. Ако не се наслаждаваме на момента, вероятно сме недостойни за него. И тази гледна точка продължава да се култивира, въпреки че много от нас твърдят обратното.

Възхищавам се на майките, които се наслаждават на общуването с децата си всеки ден. В крайна сметка всички сме различни и няма нищо абсолютно правилно или неправилно.

Но искам да кажа на тези, които скучаят с децата си – не сте сами.

Следващия път, когато отидете на разходка в парка, просто кажете: „Скучно ми е.“ И ще се изненадате колко майки ще откликнат на признанието ви като ехо. 

Случвало ли ви се е да нямате сили да станете, а детето да кипи от енергия и да не ви оставя на мира? Вижте тези идеи за игри за уморени майки.

Препоръчваме ви още: 

Игри за уморени майки

10 родителски постижения, които трябва да отпразнувате

Млъкни и яж каквото ти дават!

Спрете да ни плашите!