10-те фрази, с които веднага ще приковете вниманието

1. Искате ли да позная как се казвам?

2. Извинете, да е минавала яхтата ми покрай Вас? Синя с бели платна.

3. Какво мислите да правите тази вечер, след като се приберем от ресторанта?

4. Пречи ли Ви шумът на морето? Бих могъл да го направя по-тих…

5. Намерих тази гривна в пясъка. Сигурно е Ваша!

6. Плувах до Вас от съседния курорт, а Вие изобщо не ми обръщате внимание.

7. Случвало ли Ви се е да се запознаете с интересен мъж на плажа или Ви е за първи път?

8. Най-красивата част от тялото Ви е цялата в пясък!

9. Кажете ми, забелязва ли се, че единият ми крак е с шест пръста?

10. Колко сте красива! Може ли да Ви ощипя, за да съм сигурен, че не сънувам?

10-те фрази, които гарантират провал

1. Видях Ви как плувахте кучешката. И аз съм много добър в този стил.

2. Нали нямате нищо против с приятелите ми да се приютим под Вашия чадър?

3. А, това е моят шезлонг. Не, не ставайте, поотместете се малко, ще легна до Вас.

4. Отпускът ми току-що започна, а приятелката ми ме изостави. И на Вас ли Ви е скучно сама?

5. Преобличайте се, не се притеснявайте! Аз не гледам Вас, а дървото.

6. Бихме могли, за всеки случай, да отработим дишането уста в уста…Като гледам вълнението…

7. Ако не Ви бях бутнал във водата, сигурно още час нямаше да се решите да си тръгнете.

8. Ще ми пазите ли часовника, докато плувам. Може да ми дадете пръстена си за залог. Нищо, че не ми става, ще го държа в устата си.

9. С такива крака за какво Ви е да имате хубав бюст?

10. Извинете, бихте ли проверили дали бермудите ми вече изсъхнаха?

Материала подготви Янка Петкова

Прочетете още:

Плажна свалка

Мъжете са примати

Мъжете са произлезли от маймуните, а жените са дошли от Космоса

Да е умна, но не много!

Автор: Цветелина Чобанова

Имаме къща в едно малко село, близо до София. Селото е с не повече от 200 души, които основно си гледат дворовете и тук-там по една-две крави или коза. Ходим често и храним кучетата и котките, които си имат собственици по къщите, но иначе ги пускат свободно да се разхождат по улиците. „Което оцелее, оцелее, което не - ще има ново поколение напролет или наесен, не му се притеснявай, не ги мисли!” - ми казват бабите и дядовците, докато тичам след тях с храна и вода. Днес разбрах, че едно от кучетата, за които се грижехме, е било нападнато от други кучета и никой от хората, които са го видели, не му е помогнал и не се е опитал да го спаси. Оставили са го просто да си умре, като едно от всички, раждащи се напролет или наесен.

Преди време по новините даваха запис на млад мъж, който пребива 72-годишна баба на автобусна спирка. Друга новина - ученици малтретират малко коте.

Азис е новината на седмицата с новият си клип “Мотел” и над 2,2 млн гледания за три дни. Следях коментарите в социалните мрежи за текста на песента и видеоклипа, в който посланието е толерантност към различните, към тези които не разбираме, не са като нас, но са част от нас, защото всички живеем заедно. Всички сме в един общ дом, наречен Земя и сме от едно семейство – хора. Както Васил Боянов (Азис) казва: “Нека поне се търпим. Да не хвърляме енергията си в омраза, а в търпимост.”

Гледам документален филм за една българска терапевтична общност, в която се лекуват и възстановяват хора със зависимости – от алкохол, от наркотици, от хазарт, от хранителни разстройства. Това, което споделяха, е че ги боли, когато другите в обществото ги отхвърлят. Смятат ги за отрепки, не искат да ги разберат, да им помогнат, да им подадат ръка в труден и объркан за тях момент. Замислих се над думите на едно младо момче: “Всеки греши.”  

В главата ми се появяват въпроси: Какво ни става?, Какво се случва?, Къде изчезна човешкият ни облик?, Нима има безгрешни?, Нима всеки от нас не е по някакъв начин различен от другите?

В тълковния речник за думата “човек” пише – “живо същество, което е способно да мисли, говори и води обществен живот. Лице с положителни качества.”

Чудя се, къде сме скрили тези си положителни качества? Какво ни дават омразата, злобата, безразличието. Толкова ли е голяма болката в нас и не искаме да я видим, че отвръщаме лице пред чуждата. Обръщаме се с гръб и наум си казваме: “Не се случва на мен, значи не го виждам.”
В същото време искаме да бъдем видени, искаме да бъдем разбрани, чути, поощрени, погалени, обичани. Задаваме ли си обаче насреща въпроса: “А какво давам аз?” Защото за да получиш, е необходимо и да дадеш. Да дадеш подкрепа, състрадание, разбиране, ръка, сърце.

Още в древността Конфуций е казал: “Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.” Аз бих го перифразила: “Направи на другите това, което искаш да направят на теб.” Защото злото е заразно, но и доброто е заразно. Ние избираме с какво ще заразим себе си и света. Ние сме тези, които могат да променят себе си и средата, в която живеем, като я видим, като отворим сърцето си, като подадем ръка, като се опитаме да приемем другия с различността му, която по своему обогатява света.   

Препоръчваме ви още:

Да погалиш тигъра
Всеки сам си преценява 
За хората, които се счупват и другите, които го допускаме

„Вчера на 01. 07. 2017 г., в АГ болница ''Шейново'' София, бе пребита моя колежка - акушер-гинеколог д-р Гагова. Със счупен нос и множество травми по главата и тялото, причинени от бащата на новородено бебе (живо и здраво), комуто е отказано да получи плацентата на новороденото. Д-р Гагова е отличен специалист и красива дама, сега е обезобразена и физически и духовно, защото си е свършила работата! СРАМ!!!“ Това написа на стената си във фейсбук известният бургаски акушер-гинеколог д-р Мирослав Минчев. 

По скандалния случай не се знае много всъщност, но все пак някои обстоятелства бяха оповестени. Афектираният мъж нападнал д-р Гагова, защото отказала да му даде плацентата, след раждането, на което присъствал. В коментар за Bulgaria ON AIR, изпълнителният директор на болница „Шейново“ д-р Румен Велев съобщи повече подробности за състоянието на колегата си. Лекарката е била в безсъзнание за 20 минути и е намерена в безпомощно състояние, с фрактура на носните кости и разкъсана горна устна. Бащата, който бил в родилната зала, за да окуражава жена си, и да стане свидетел на най-важния момент за семейството, бил вбесен от отказа й я нападнал с юмруци...

У нас има подобна практика, но това се уточнява предварително с екипа, който осъществява раждането. Тъй като семейството не е заявило предварително желанието си, процедурата била стандартна. Това, което прави случая много различен обаче е, че бащата, по думите на д-р Велев, е изключително интелигентен, занимава се с генетика. Това обяснява интереса му, но в никакъв случай не оправдава жестокостта.

Защо е този интерес към плацентата напоследък?

По принцип тя се смята за биологичен отпадък, който се изхвърля в специални контейнери. (Конспиративните теории гласят, че в България съществува търговия на черно с тези продукти, но това, разбира се, е само една от многото „шокиращи“ информации.)

Плацентата съдържа изключително важни вещества: стволови клетки, растежни фактори, желязо, аминокиселини, витамин В6, витамин Е, окситоцин, фибробласти, които подпомагат метаболизма на клетките, оздравяването и възстановяването на клетки и тъкани, хормони, които намаляват стреса.
У нас също се извличат стволови клетки от плацентата, но това все още не е масова практика на криобанките. Според специалисти, тези стволови клетки са по-ефективни от извличаните от костния мозък.

Извън професионалното приложение обаче, все по-популярно става „консумирането“ на плацента. Тази тенденция е подкрепена  и от доста популярни личности. Твърди се, че подобна „консумация“ значително намалява кръвозагубата след раждането, подпомага имунната система, ускорява слизането на млякото, намалява риска от следродилна депресия.
Според поддръжниците на това „движение“, плацентата може да помогне за възстановяване на майката по много начини – от нея се правят шейкове, капсули, тинктури, есенции, кремове, хомеопатични препарати. Особено популярно е дехидратирането на плацентата и производството на капсули с полученото прахообразно вещество. Тези капсули, имали чудодеен възстановителен ефект върху майката след раждането.
По-умерените поддръжници просто заравят плацентата, заедно с дръвчето, което засаждат след раждането на детето. Като че ли това е най-масовият подход у нас, доколкото изобщо може да се говори за масовост.

Човекът, нападнал д-р Гагова, като генетик, вероятно е сред най-добре информираните за свойствата на плацентата и ползите й за майката и бебето. Но е също толкова вярно, че има сериозен проблем с овладяването на гнева. Случаите с насилие над лекари, за съжаление, не са новина в последните години, но подобен инцидент в родилна зала е наистина прецедент. Преди време в един ежедневник бяха задали въпроса: „Какво, за Бога, става в българските родилни отделения?“ – и бяха публикувани разкази на раждали жени, които са били подложени на унижение в болниците. Дори медиците не отричат, че има порочни практики, които хвърлят сянка върху съсловието. Но този случай не е такъв. Д-р Гагова е специалист от Отделението по рискова бременност. Пациентите й я определят като отличен лекар, благодарение на който са се появили на бял свят много здрави деца. Човек, който никога не е демонстрирал пренебрежение към пациент и непрофесионално отношение. Сега тя е една травмирана жена, която се бори с болката и стреса, причинен от нечия жестокост.

Баща в родилната зала?

Всички сме „за“. Но покрай възможността, която вече почти никоя болница не отказва, основателно все по-често си задаваме въпроса: „Кой трябва да е в родилната зала и защо да е там?“. Акушерки, с които сме коментирали този казус, признават, че таткото има подкрепяща функция,  но за специалистите е много важно да им се осигури възможност да си свършат работата. Затова има подготвителни курсове, предварителни разговори, всичко, което е необходимо да знаеш, преди да влезеш в родилната зала. Защото ти не си случайно там. Или поне не би трябвало да бъдеш. Иначе не помагаш на никого.

Едно мнение в социалната мрежа като че ли е най-точният коментар защо подобни неща се случват и няма да спрат:
„Това (истерията по плацентата) е поредната модна тенденция (известна още като форма на ритуален канибализъм, ако трябва да сме пунктуални). Много станаха напоследък. И хранителните добавки със стволови клетки, и обрязването по “естетическо-хигиенни” причини и “водното раждане” в домашни условия…Въпросните ню-ейдж методи за раждане, са се превърнали в някакъв тотален кошмар за лекарите. Хората правят всякакви експерименти със себе си и после “скучната класическа медицина” ходи да ги събира с линейките. Масово.“

Янка Петкова


Препоръчваме още:

Нормално или секцио?
Частният случай на Ани
Роди се човек - история в снимки

Автор: Янка Петкова

„10 идеи за забавление с децата през лятото“, „5 съвета за почивката с деца“, „5 начина детето да учи с удоволствие през лятото“, "Забавни игри с тебешир"... Не ви ли се струва, че сме го закъсали откъм въображение, щом сме стигнали дотам, да търсим информация за игри на децата си? Не можем ли да си спомним какви бяха нашите ваканции?

По мое време безгрижно лято му казвахме на лятото без родители. Няма родители – нямаш грижи. Това му беше хубавото. Дълги, топли дни без никакъв контрол. Станеш сутрин, грабваш си стотинките и отиваш да си купиш витошка с боза. Пътьом се засичаш с другите маляци и правите програмата за деня. Сами си я измисляхме и ни се получаваше. Идеите ни бяха все мащабни.
Докато се мотаехме по улиците, планирахме да организираме концерт. Но една такава музикална проява изискваше няколко дни подготовка – да нарисуваш и изрежеш билетите, да направиш плакатчета и да ги набодеш по дърветата в квартала, да подбереш идеалния гараж за сцена и като последна грижа - да уточниш репертоара. Изнасяхме концертите вечер, когато възрастните се приберат, невинаги ни вземаха на сериозно, но това не ни обезсърчаваше.

Друга амбициозна идея ни беше организирането на цирк. Съседчето има гълъби – веднага включвахме една дресура в програмата. Друг пък знае един фокус с карти – ето възможност да го покаже и на тези, които не са го виждали. В квартала имахме и няколко хористки, които можеха да изпеят песен в съвсем сносен двуглас. Двама бащи бяха винаги на разположение – моят и на Мицка, която живееше срещу нас. Понеже бяха ветерани самодейци, се включваха с по някой скеч, а татко свиреше на устна хармоника и програмата придобиваше почти професионален вид.
Естествено, покрай тия подготовки, ние нямахме никакво време да се прибираме вкъщи. И никой не ни търсеше. Имаше само една баба Слава, която ни кълнеше нежно: „Земицата да ви изяде!“, когато я ядосаме, но пък винаги знаеше кой къде е отишъл и кога се е прибрал. Явно родителите ни смятаха, че една баба Слава в махалата е напълно достатъчна да контролира разпасаната ни групичка.

Между проявите от кварталния културен афиш, пълнехме деня с игра на ластик, на спасяванка, ходене „на гости“, но имаше фиксирани часове, в които се навъртахме на определени места. Тогава минаваше камионът от хлебозавода и брулеше овощните дървета по улицата. Този момент го чакахме цял ден, за да си напълним джобовете със зелени сливи и кайсии. В някои къщи имаше екстри – в Живка например имаше люлка, там се редяхме на опашка. В Мицка се правеше захарен памук – върволицата от деца беше постоянна и покрай памука завързвахме познанства в други махали. Ние пък имахме прожекционен апарат. Вечер, като се стъмни, опъвахме чаршаф на гаража отсреща и се подреждахме на нашата плоча. Баща ми прожектираше филмчетата и всички гледахме историите на Робинзон Крузо и д-р Охболи като за първи път.

Какво правехме в горещите дни? Ами плаж! Пълнехме легените на двора и с часове киснехме във водата. Или се пръскахме с бутилките от веро, или пък дебнехме за неприбран маркуч, за да си направим фонтан. По цял ден тичахме мръсни из улиците, но никого не привикваха да се измие или преоблече, защото се е изпотил. По обяд се отбивахме за филиите си вкъщи и бързахме да излезем пак - животът тече, никой няма да ни чака да ядем първо, второ и трето. Третото всъщност традиционно беше ескимо. За него също се ходеше организирано, и в определен час, защото го зареждаха следобед на една единствена сладкарница в района.

Е, случваше се някой да си обели коленете или носа от препускане, но тогава ползвахме народната медицина на баба Слава. Тя имаше две рецепти, които подозирам, че бяха наследство от нейната баба. При обелен крак - препикаваш мястото и веднага хваща коричка, при навехнат пръст - вадиш ушна кал и мажеш, да си поеме. Никой не поставяше под съмнение тези терапии. Но всъщност то нямаше и майки, които да се втурват с риванол или йодна тинктура. Изобщо кой да ти се задълбава? Нали ако се оплачеш, може да те приберат и да пропуснеш някоя игра?

Вечерите ни преливаха в нощи, защото откарвахме скупчени край камъка на Стефкови почти до полунощ. Разказвахме си страшни истории и никой не мърдаше, колкото и зловещо да се развиваше сюжетът. Понякога ходехме да събаряме казани. Малко противообществени прояви, да не си помисли някой, че сме безобидни. Но това се случваше само, когато здраво ни хване скуката.
Най-трудно ни беше да се разделим, когато вече станеше безбожно късно, но се утешавахме с мисълта, че утре пак сме заедно. На улицата, необезпокоявани, без никакви майки и бащи. Нали затова е лято!

Разказвала съм на дъщеря си тези истории и винаги ме е гледала недоверчиво. Че кога съм била аз от майките дето ще си пуснат детето само на улицата или пък ще му позволят да яде с мръсни ръце и ще го оставят с потната блуза на гърба? Нали винаги нося мокри кърпички в чантата си, резервни дрехи и малка аптечка в случай на инцидент. А кога съм позволявала на детето да играе до насита, без да го пришпорвам да се прибираме, че имам работа? Изобщо как станах толкова скучна майка? Не бях такова дете.

Прочетете още:

Денят, в който пораснах 
И мама е правила глупости 
Мамо, скучно ми е

Автор: Янка Петкова

Виолета се беше наслушала на романтични разкази за почивката на каравана. Ставаш сутрин, пред погледа ти слънцето си мие очите в морето. Сядаш на шезлонга да изпиеш първото кафе, а вятърът тихо флиртува с косите ти. Денят минава под тентата, загарът ти сам се прави, ти си четеш книгата, отпивайки от мохитото. Вечер идва най-жаркото време – палят се барбекюта, събират се маси, притичва съседът с китарата и започва безкраен купон. Виолета е подготвена психически за такава почивка, купила си е „50 нюанса сиво“. Иска й се да бъде палава и да експериментира с някои по-туристически пози. Каравана е! Нека сме първични!

Тези картини не й излизат от ума, затова категорично се противопоставя на предложението на Слави за поредната ол инклузив почивка на Албена. Стига предсказуеми ваканции, басейни, анимации за деца, топли и студени витрини под носа ти и безплатен неизвестен алкохол!
Подведен от нейната решителност, съпругът й звъни на приятели, които имат каравана на Южното Черноморие. Хората са с дългогодишен опит в този род почивки, могат да те подготвят из основи за това, което ти предстои. И караваната им, за късмет, се освобождава.

А тя като кукла – с кухня, хол и спалня. Разбира се, мащабите са далеч от реалните, но това е факт, който новоизпечените къмпингари безгрижно пренебрегват.
Едва пристигнали, обличат банските, защото вече нямат търпение да се потопят, а морето е само на крачка. Времето минава в еуфория и идва ред на първия обяд. Виолета с леко неудоволствие констатира, че другите двама чакат тя да вземе инициативата. За да не помрачава ентусиазма на групата, нарежда маса, реже салата и сухоежбина. После пак с неудоволствие „вдига“ масата и измива съдовете на импровизираната чешма. Решена да си почине, влиза в караваната, колкото да установи, че бащата и дъщерята са заринали пода и с пясък. Отегчено грабва метлата и помита.

Иначе следобедът е в разгара си. Наоколо се гонят деца и кучета. Морето ври от народ. Виолета решава да се натопи, но мислено прехвърля варианти за вечерното меню. Защото слънцето ще залезе, а ония двамата, още по-изгладнели, ще я погледнат в ръцете. Решава да организира разходка до близкото градче – да проучи вариантите за хранене там. Слава Богу, „рисърчът“ е успешен, набелязва едно заведение, в което може да поръчва и по телефона. Като че ли проблемът с вечерите е решен. Е, не е много първично, ама пък е удобно.

Малко по-проблемно е къпането. Прясно циментираните общи бани изглеждат прилично, макар че топлата вода свършва бързо. Но това е част от романтиката в края на краищата. Виолета си спомня бурните бригадирски години, когато водата в общежитията потичаше в четири сутринта, тъкмо преди да станеш, за да се отправиш към доматения масив. Покрай тези ретро настроения, къпането минава бързо и неусетно. Слави обаче няма бригадирско минало. Той е разглезен от изобилието топла вода, което осигурява ТЕЦ-а, и пришпорен от обстоятелствата се прибира тук-там неизплакнат. Дъщерята, която чака ред, поглежда несесера в ръцете му и пита: „Тате, къде е сапунът?“ Тази реплика се превръща в своеобразна кулминация на почивката, както ще установят след време.
Мъжът, който е преживял студен душ, в буквалния смисъл, къпал се е с отворени очи, защото общите бани не се заключват, а сапунът е хлъзгав, изригва дълго и убедително. Пледоарията му гъмжи от аргументи, най-безобидният сред които е „да му е.. майката“. После поема обратно към баните, които всъщност никак не са близо, за да си прибере сапуна.

Тази отдалеченост впоследствие се превръща в сериозен източник на стрес за Виолета. Знаете как мъжете са свикнали да „мислят“ в тоалетната. Това не е повод за тревога, освен ако не се случва по тъмно и надалеч, и ако не става дума за помещение, в което има само дупка и място за двата ти крака. На няколко пъти жената тръгва да търси партньора си, но се отказва, защото осветление липсва, а декоративното фенерче само привлича комарите. Затова чака и реди молитви Слави да се прибере невредим от поредното си „мислене“.

На следващия ден семейството осъмва със съседи. По време на сутрешното метене Виолета сериозно се респектира от другата жена – едва разпънали палатката и тя вече е пуснала газовия котлон да пържи филии, понеже съпругът и двамата й синове ще са гладни като се върнат от плаж. Тази романтика й идва малко в повече.
От друга страна, съседката явно я предизвиква. Решава да й отвърне с барбекю за вечеря. И до ден днешен, Виолета няма обяснение как съоръжение, което е обиколило поляните на Витоша и е изпекло несметни количества пържоли и шишчета, може да се превърне в бедствие за цял къмпинг.
Всичко първоначално върви добре. Слави подготвя жарта, Виолета отдавна е мариновала мръвките. Остава само да ги метнат и да си гледат кефа. Нещата не протичат точно така, защото от барбекюто започва да се вие облак дим, който постепенно обхваща и съседните каравани. Покрай дискретното покашляне на околните и забързаното преместване на маси и столове, аматьорите разбират, че вечерният бриз не работи в тяхна полза. Е, налага се да изядат пържолите малко по-алангле, но това е нищожна жертва пред страданието на съседа им със зачервените очи.
След кулинарното фиаско, фамилията гузно се прибира в караваната. На следващия ден е първи юли и те се канят да присъстват на автентичен Джулай. Всъщност не се канят само те, защото ивицата е задръстена от хималайки, опънати от истинските почитатели на тази уникална традиция.
Тъкмо да се групират и да си обединят алкохолите, изведнъж тресва и се излива пороен дъжд. Караваната изглежда стабилна, но Виолета не мигва в очакване да прокапе отнякъде. Не прокапва. Но пък тя проспива юлското утро. Добре че другите двама са изкарали нощта в безотговорен сън, че да има снимки от изгрева, които да разпратят на приятели.

Юли започна! По време на първото за деня „Не се сърди, човече“, семейството оживено обсъжда перспективите за почивка до края на престоя. Виолета категорично заявява, че тя повече пясък с метла няма да мете. Тийнейджърката отегчено й приглася, с аргумента за липсата на развлечения, въпреки че майка й на два пъти я кани да събират мидички по брега, но тя отказа. Родителката подозира, че източникът на недоволство са двамата пубери в съседство, които имат очи само за пържените филии на майка си. Слави, разбира се, излиза с най-тежък аргумент – несериозно е мъж на неговата възраст да ходи половин километър до банята, за да си търси сапуна с фенер. След това изявление фамилията дружно започва да събира багаж. След час са готови. Известяват съседите, че тръгват. Те не изглеждат никак тъжни. Докато колата криволичи по мокрия пясък, Виолета си мисли: „Каравана? Къмпинг? Как го правят хората?“

Снимка: camping.bg

Прочетете още:

Ком-про-миссссс 
Те ти, булка, Спасов ден

Люси Евтимова e автор на блога Lussi`s World of Artcraft. В него, освен вкусни рецепти, споделя мисли за музика, кино, литература, изкуства. Можете да се насладите и на великолепните снимки, тъй като фотографията също й е страст.

Любовта ми към готвенето се появи, когато започнах да го възприемам като творческа дейност, в която мога да експериментирам и да се забавлявам. Реших да създам блога си, след като много близки и приятели ме посъветваха да го направя. Радвам се, че ги послушах, защото той е едно от най-хубавите неща в ежедневието ми. Обратната връзка, която получавам от читателите, е толкова зареждаща и вдъхновяваща!
Харесвам много ястия от различни чуждестранни кухни, но бих хапнала почти всичко от италианската. Голям фен съм и на американската южняшка кухня.
Аз самата, обичам да се храня разнообразно, но все пак има определени продукти, на които не мога да се наситя. Чушките например. Мога да ги ям пържени, панирани, печени, а сега, когато е горещо и не ми се хапва нищо тежко, приготвям един миш-маш и съм готова за деня. 
Зеленчуците са нещо, което предпочитам напоследък, въпреки че обичам и месо. Преди години не си представях да ям спанак, тиквички или патладжани. Радвам се, че вкусът ми се променя и мога да измислям все по-интересни ястия. 
Малкият ми племенник също обича зеленчуци, макар да ги консумира все още на пюре. Заедно приготвихме една питателна зеленчукова крем супа у дома. Преди да нарежа всеки зеленчук му го подавах, да се запознае с него. Много хареса пъстротата на чушките ( и той като леля си), одобри морковите, „нагушка“ два картофа, но не разбра предназначението на магданоза.

В духа на прекрасното мързеливо лятно време, реших да ви представя един свеж и лесен десерт, който ще ви отнеме точно 10 минути, но ще ви донесе наслада и разхлада.

Лавандулова панакота

Необходими продукти:

300 мл прясно мляко

200 мл течна сметана

1 пакетче желатин

1-2 пълни с. л. мед

1 пълна с. л. цвят лавандула

*В много рецепти се използва само сметана, но според мен става много тежка. Аз препоръчвам комбинацията от мляко и сметана за по-нежен и лек вкус.

Начин на приготвяне:

В касерола сложете млякото и сметаната и добавете лавандулата. Оставете на котлона, докато загрее до степен малко преди да кипне. 

През това време накиснете желатина в малко вода (1-2 с. л.), за да набъбне. Когато сметановата смес е готова, я прецедете, за да отстраните цвета на лавандулата.

Прибавете желатина към горещата смес за панакота и разбъркайте, докато се разтвори напълно.

Овкусете с малко мед. Не слагайте много, тъй като е добре да сервирате десерта с топинг от мед, който също ще допринесе за сладостта му.

Разпределете сместа в чашки. Оставете да се поохлади и след това приберете в хладилника, докато стегне. 

Поднесете десерта полят с малко мед и с деликатна украса от лавандула.

Спокойно, щастливо и мързеливо лято, приятели!

Още идеи за вкусни десерти:

Шоколадовите мус тортички на Елица 
Зорница, която прави не само вкусна пица

През юни в Москва се проведоха VIII Световни детски игри за победители. Това спортно състезание не прилича на никое друго. И участниците в него са специални, защото са се съревновавали с най-коварната болест и са я надвили. Наричат ги „игри за победители“, а всъщност са празник на живота. Това е най-голямата спортна проява за деца сървайвъри. Осмото състезание бе организирано от Руския Благотворителен фонд "Подари жизнь".

Първите Игри за победители се провеждат на Московския стадион "Локомотив" през 2010 г. и се превръщат в незабравим празник за 200 деца от 8 държави. С времето стават все по-популярни и броят на страните-участнички нараства. Тази година Олимпиадата за сървайвъри посрещна над 500 деца на възраст между 7 и 16 години, от 15 различни държави - Армения, Беларус, България, Хърватия, Германия, Унгария, Индия, Казахстан, Латвия, Литва, Молдова, Сърбия, Турция, Украйна. Деца от Сибир до Калининград представляваха Русия. Игрите се проведоха на стадион "ЦСКА Москва". Младите спортисти демонстрираха силен дух и удържаха нова победа в живота си. Доказаха за пореден път, че ракът не е смъртна присъда, а предизвикателство, което може да бъде преодоляно.

В трите дни от спортната олимпиада децата се състезаваха в шест дисциплини: лека атлетика, тенис на маса, мини футбол, плуване, шах и стрелба. Ходенето с помощни средства и състезанията за инвалидни колички бяха обособени в отделни дисциплини.

В Игрите за победители традиционно се канят спортни, театрални, телевизионни и музикални знаменитости. Световноизвестни спортисти, олимпийски и параолимпийски шампиони от Русия поздравиха младите победители. Връчването на медали от такива личности е вдъхновение за всички участници да продължат да спортуват.

Българчетата

Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“ вече пета поредна година осъществява мечтата на млади хора, преборили рака. За този период, малките герои завоюваха над 50 медала в оспорвана битка с участници от цял свят. Така за пореден път доказаха, че след историята на болестта следва историята на победата – основен девиз на игрите.

Тази година българският отбор бе съставен от 15 момчета и момичета, придружавани от членове на Сдружението и лекар от Детска клиника по онкохематология към УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, София.

Медалите, които завоюваха за България нашите смели бойци са общо 17 – пет златни, пет сребърни и седем бронзови.

Златни медали:

Александър Гочев – бягане

Александър Гочев – футбол

Николай Тупаров – футбол

Галин Василев – футбол

Александър Илиев – футбол

Сребърни медали:

Кристина Чобанова – бягане

Йоан Гочев – бягане

Пламен Павлов – футбол

Алекс Иванов – футбол

Виктория Чернаева – футбол

Бронзови медали:

Виктория Чернаева – тенис на маса

Галин Василев – тенис на маса

Галина Дочевска – футбол

Лилия Дачева – футбол

Борис Митов – футбол

Кристина Чобанова – футбол

Емил Христов – футбол

Александър Илиев е четвърти в плуването сред 41 деца. В същата дисциплина Галина Дочевска зае 6-то място сред 39 участници.

Двама от шампионите за Игрите и победите в живота си

Александър Гочев: „Научих, че не трябва да се предавам.“



Александър е на 14 години. Той се състезава в дисциплините лека атлетика, плуване, спортна стрелба и футбол. Златен медалист по лека атлетика и футбол. Казва, че досега не се е занимавал с друг спорт, освен футбола, който упражнява, докато играе с приятели. Заминава за Москва убеден, че е подготвен. Изучава компютърни технологии и мечтае да стане психолог или юрист.
„Най-ярките емоции са докато играеш. Пробваш нови неща и се запознаваш с хора не само от България, но и от другите държави. На тези игри научих, че не трябва да се предавам, иначе нямаше да успея да спечеля.“

Пламен Павлов: „Горд съм, че въпреки някои неуспехи, аз продължавах да се боря за победата.“

Пламен е 13-годишен, състезава се в дисциплините шах, лека атлетика, стрелба с въздушна пушка и футбол. Сребърен медалист по футбол, с награди и за стрелба с въздушна пушка и шах. Увлича се от компютърни игри и карате. Мечтае да стане програмист или спортист.

„Тези спортове не са ми приоритет, от малък знаех правилата и са ми ежедневни развлечения. Тренирам друг спорт, който е свързан с всички изброени. Бойните изкуства подпомагат стабилността, здравината и издръжливостта на тялото. Освен това повишават концентрацията и точността.
За първи път съм избран в тази олимпиада. Все още се чувствам щастлив. Обичам спорта и, без да се замисля, приех. Горд съм, че въпреки някои неуспехи, аз продължавах да се боря за победата. Най-важното е, че се забавлявах и си прекарах чудесно. Научих, че трябва да се усъвършенствам още. Не трябва да губя надежда и въпреки загубата знам, че оставам победител. Нужна е повече концентрация, за да успея нататък."

Материала подготви Янка Петкова

Снимки: www.winnersgames.ru и личен архив 

Прочетете още:

FUCK CANCER
Гинекологът отговаря 
Майки, за които няма празници

В София става все по-горещо. Дали е от времето или от фестивалите, които са буквално във всеки парк на града и са кой от кой по-интересни? 

За цялото семейство/за родители:

30-02.07.2017 - Здравей - фестивал на здравето и спорта 2017 - Южен парк

02.07.2017 - Азия отблизо - Борисова градина - фестивал на азиатската култура -  танци, музика, изкуство, кухня, природа и традиции

30-02.07.2017 - Магията на РИЛА планина - тридневен фестивал в Боровец

01.07.2017 - Хоро край езерото - арт фестивал - Дружба

0-3 години:

01.07.2017 -Тананикаща йога и йога за бременни - в рамките на фестивала “Здравей“ - Южен парк

01. 02.07.2017 - Лятна културна програма на открито на Столична Община в парка „Заимов“

02.07.2017 - Подготовка и първи стъпки в кърменето - Ла лече лига

04.07.2017 - BG-Mamma и "Слънчогледи - училището за родители" ви канят на безплатни лекции - Щастливо бебе с многократни пелени и естествена бебешка хигиена

04.07.2017 - Дишане, движение и практики за леко и позитивно раждане - Mall Of Sofia

06.07.2017 - Бебето у дома - Park Center Sofia

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

01.07.2017 -  Кой е по-ПО-ФЪН - Fun Ring park

01.07.2017 - Мозайка с рибки - Мега мол

01.07.2017 - Концерт "Приказка за планината" за деца и родители - Серендипити

СЦЕНА

01.07.2017 - Бабината питка - Театър „Възраждане“

02.07.2017 - МАЛКО СИНЬО И МАЛКО ЖЪЛТО - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

02.07.2017 - КУКЛЕН ТЕАТЪР НА МЕГА МОЛ

01-16.07.2017 - Детската програма на опера на открито в парка на Военната Академия

01-02.07.2017 - Детската програма на фестивала "Споделете музиката" в парк „Врана“

КИНО

Детската програма на кината

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

01.07.2017 - Безплатно катерене с инструктор на мобилна стена - Декатлон, Витоша и Подуяне

01.07.2017 -  Hello Alice,Hello Rabbit - Гараж

04.07.2017 - Тренировки по брейк танци за деца

Лятото е шарено на летен лагер с Хелен Дорон София-Запад! - Малчуганите ще имат възможност да играят и да практикуват английски език с деца от други групи! Всяка лятна седмица ви очакват различни, вълнуващи теми и занимания, които ще ви заредят с ентусиазъм, английски думи и любов към света! 

 
Лятна занималня: АКАДЕМИЯ ЕВРОПА + Витошки скаути - целодневна занималня -  езикова занималня до обяд в сградата на Академия ЕВРОПА в центъра на София и скаутски занимания на Витоша следобед, организирани от „Болкан Холидейз“, за деца от 5 до 15 години

Весела ваканция - безплатни ателиета за деца - всеки понеделник, сряда и петък от 11-13 часа ОКИ "Искър"


СЦЕНА

01.07.2017 - Приказка за скитника - крал - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

02.07.2017 - Вълшебният куфар - Театър „Възраждане“

01-16.07.2017 - Детската програма на опера на открито в парка на Военната Академия

01-02.07.2017 - Детската програма на фестивала "Споделете музиката" в парк Врана


КИНО

Аз, проклетникът 3 - премиера

Детската програма на кината

Предложение за разхлаждане:

Открити басейни и плажове в София - лято 2017

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе,
а предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца са в раздел КАКВО.