Мария Пеева
Главен редактор
Автор: Георги А. Ангелов
Не може да не сте го чували. Със сигурност имате познат, на чийто колега му се е случило. Информацията винаги идва „от много сигурен източник“ и от човек, на когото вашият познат има пълно доверие. Всъщност историята винаги е от трета ръка – за да стигне до вас, тя е преминала през поне още двама души. Но пък онзи, който ви я разказва, се кълне, че е истина – просто няма как неговият източник да го е излъгал. Той не е такъв човек. И докато слушате, започвате да се чудите дали пък няма нещо вярно, щом всички това говорят…
„Предлагат ти 1800 лв. кеш, за да те изкарат болен от COVID-19“
Трудно е да се проследи началото на този слух. Търсене в Google показва, че най-старата публикация по темата е от 16 април т.г., озаглавена „СКАНДАЛ в Narod.bg: Предлагат пари, за да запишат покойници за жертва на вируса! Кой печели от раздуването на жертвите?“.
„На първата ни братовчедка майка ѝ почина. Обадили ѝ се по телефона и ѝ предложили 1800 лева, за да запишат в епикризата, че е починала от коронавирус. Какво повече да кажа…“, пише в коментар потребителка на име Гергана Димитрова във Facebook, като не става ясно под кой пост е коментирала. Снимката на Димитрова е закрита с черно поле и не може да се провери дали съществува такъв профил в социалната мрежа.
Макар изданието да претендира, че е проучило въпроса и има „достатъчно сигнали за фалшиво надуване на броя на заразените и починалите“, освен коментара на Гергана Димитрова се посочва още само един пример. Въпреки въпроса, заложен в заглавието, т.нар. новина по никакъв начин не дава отговор на това кой точно предлага подобни апетитни суми.
На сайта „Народ“ няма данни за собственик или редакционен екип. Домейнът е купен на името на фирма регистратор и онлайн проучване на регистрацията на домейна показва, че собствениците му поддържат мрежа от десетки други сайтове със сензационна и подвеждаща информация по различни политически и социални теми.
Оттук нататък конспирацията, че някой – неясно кой – плаща на хората, за да бъдат преброени като заразени с коронавирус, заживява собствен живот.
Други сайтове препечатват „шокиращата“ новина, а още по-често темата се появява в социалните мрежи и в коментари под материали в традиционните медии. „1600 лв. за съгласие за диагноза коронавирус, 1800 лв. за съгласие за диагноза коронавирус при починал близък или роднина“, гласи коментар от 17 юни под новина на онлайн медията „Дневник“. Освен предполагаемите „цени“, постът не дава повече подробности.
Като цяло повечето от тези материали залагат на бомбастичните заглавия, снимки със съмнителна автентичност и оскъдни факти. Едва ли е случайно, че новините не отговарят на базисни журналистически правила за достоверност, проверка на информацията и дори на някой от петте основни въпроса, на които трябва да отговаря всяка информация. В случая – кой и как предлага тези плащания. Малкото твърдения, споменати в статиите, нямат посочени източници. Защо например се предлага точно 1800 лв., а не друга сума?
Има вероятност „заплащането“ от 1800 лв. да е свързано с разходите по погребението на починал пациент с COVID-19.
Случайно или не, няколко дни преди да излезе материалът в сайта „Народ“, новината за смъртта на 69-годишна жена от Хисаря е широко отразена от пловдивски и национални медии. В началото на април тя е приета в пловдивска болница с пневмония, а по-късно тестът ѝ за коронавирус се оказва положителен. На 12 април пациентката умира и се налага Общината в Хисаря да покрие разходите по погребението, които според някои публикации възлизат на 1800 лв.
В интервю за в. „24 часа“ Илиян Дойков, управител на болницата, която е лекувала жената, казва, че само ковчегът, който трябва да е метален и обеззаразен, е на стойност 1000 лв. По въпроса кое налага Общината в Хисаря да организира погребението, замесените страни разказват различни версии: според роднините на починалата те не са били уведомени за смъртта ѝ, а и са били под карантина; от ръководството на болницата и РЗИ – Пловдив твърдят, че многократно са се опитвали да се свържат с близките на покойницата, но безуспешно. Противоречивият случай с погребението обаче и сумата от 1800 лв. владеят медийното внимание в продължение на дни.
В началото на юни Доспат се превръща в поредното огнище на коронавирус в страната, след като десетки работници в местен завод се оказват заразени. Това става удобен информационен повод за нова вълна от слухове, че жители на града получават пари, за да заявят, че са болни от COVID-19. В няколко сайта, сред които и Nbox.bg, който често се позовава на онлайн портала „Народ“, като източник е цитиран Стефан Илевски от Карлово. Той разказва за разговор със „състудент и голям приятел от Доспат“, който му споделил следната история:
„Предлагат ти 1800 лева кеш, за да те изкарват болен от коронавирус. Стоиш си 14 дена вкъщи под карантина, водят те на работа през това време и си получаваш заплатата.“
За разлика от по-ранните текстове по темата, тук митът за плащането е развит с по-голяма конкретност. Приятелят казва, че някои от работниците във фабриката сами доброволствали да се включат, а за кмета на града „се носела мълвата“, че „има сериозни връзки, за да изкара цял Доспат заразен“.
Освен цитирания пост, изданието не посочва да е направило каквито и да било опити да потвърди информацията – нещо, което всеки уважаващ себе си новинарски портал би трябвало да стори. Към момента подобен пост не е наличен в публичната част на профила на Илевски в социалната мрежа, а той не отговори на опитите ни да се свържем с него.
Конспирацията за даването на пари срещу съгласие да станеш част от коронастатистиката у нас има и „звездна“ версия.
Според нея на знаменитостите им се плаща, за да кажат, че са заразени с коронавирус, и едва ли не да станат „лица“ на заразата. Българският принос по темата е, че тенисистът Григор Димитров е „новото рекламно лице на COVID-19“ срещу хонорар от 1 млн. лв.
Припомняме, че на 21 юни т.г. Димитров съобщи в Instagram профила си, че е дал положителна проба за коронавирус след турнира „Адриа Тур“, организиран от сръбския тенисист Новак Джокович. Явно според текста не лудите партита и неспазването на всякакви противоепидемични мерки по време на турнира, за които световни и български медии съобщиха, а парите са причина за заразяването на българина. Източник на това твърдение без каквито и да е доказателства е сайтът Bastareport.com, който се списва от Венцислав Ангелов, известен на медиите повече с криминалното си досие, отколкото с новинарските си умения.
Конспирацията за „платени“ случаи на COVID-19 се разпространява не само в България.
В Русия например се твърди, че се плащат между 15 000 и 25 000 рубли (приблизително 360–600 лв.) на роднини, за да се постави диагнозата COVID-19 на починал пациент.
През май доби световна популярност видео, в което д-р Джуди Миковиц, видна привърженичка на антиваксърското движение, твърди, че в САЩ медици получават 13 000 долара, за да слагат диагнозата COVID-19. За поставяне на респиратор на болния сумата е три пъти по-висока. Видеото, което скоро след това беше изобличено като конспиративно, съдържа още неоснователни твърдения: маските „активират“ вируса, плажовете имат лечебни сили, ваксина срещу COVID-19 ще убие милиони и разбира се, крайната цел според Миковиц е всички да бъдат ваксинирани.
Всъщност в Щатите наистина се плащат суми в този диапазон. Важната разлика е, че това са плащания, направени по Medicare – програма за здравно осигуряване на хора на възраст над 65 години или хора със специфични заболявания. Например болниците, лекуващи респираторни инфекции, получават 13 297 долара, а лечението на пациенти на изкуствена вентилация за повече от 96 часа струва 40 218 долара (по данни от 2017 г.).
Математиката на дезинформацията: 618 > 1800
Някои от статиите, които „отразяват“ темата за даването на пари, тиражират твърдения, че лекарите и/или болниците са тези, които нарочно раздуват броя на пациентите с COVID-19. В България пациентите с коронавирус се приемат в болниците по съществуващата вече клинична пътека №104 – „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения“.
Пътеката определя цена от 618 лв. на пациент за болничния престой, като продължителността на лечението е около 14 дни. Това означава, че за ден болницата получава около 43 лв. за лечението на един пациент. Заплащането на сума, която е близо три пъти по-висока от стойността на клиничната пътека, би било равнозначно на фалит. От август стойността на клиничната пътека ще се увеличи на 1200 лв., но това пак е по-малко от сумата, която се разпространява чрез дезинформацията.
На теория болниците, лекуващи пациенти с коронавирус, биха могли да извлекат изгода от изкуствено повишаване на броя на заразените заради месечните бонуси в размер от 1000 лв. за работниците на „първа линия“.
Тези допълнителни средства се разпределят по методика на Здравното министерство. Ако са лекували до петима пациенти с коронавирус, пари получават до 40 души медицински и немедицински персонал. Ако са лекували между 6 и 10 пациенти с коронавирус, бонуси ще получат до 70 души от персонала. При 11 и повече хоспитализирани пациенти с доказан коронавирус, 100 души от болничния персонал ще вземат по 1000 лв.
На практика обаче тези средства се изплащат само на болници, лекували доказано болни от COVID-19, като това трябва да се потвърди с положителен тест, направен от някоя от референтните лаборатории. Освен това лесно може да се засече колко са общо регистрираните пациенти с коронавирус, разпределени по болници, и за колко пациенти после болниците претендират да получат допълнителни пари.
Информационна агенция „Една жена каза“
За целите на този материал се свързахме с петима души, имащи информация, че починали от друго заболяване са били записани като болни от COVID-19. Опитите ни да научим повече за тези случаи доведоха до задънена улица. Задаването на уточняващи въпроси беше посрещано или с мълчание, или с липса на информация.
Нито един от източниците, оказва се, няма директно знание за „схемата“ и никой не се съгласи да бъде интервюиран дори при гаранция за анонимност.
Или поне така твърдяха „посредниците“, разпространяващи информацията.
В един от случаите първоначално ставаше дума за роднина на източника, на която са предложили 1800 лв., за да се пише в смъртния акт на неин близък, че е починал от COVID-19. След молба за повече подробности и зададени уточняващи въпроси, версията доста се промени – предложената сума била 150 лв., а починалият така или иначе е имал положителен тест.
Друг източник сподели следната история: „Учителката в детската [градина] на дъщеря ми разказа, че около Великден неин много близък приятел е починал от рак и са питали жена му дали може да го пишат с корона. Аз лично ѝ имам доверие, но е от втора ръка все пак. Това е.“
Свързахме се и с автора на пост в Twitter, според когото лекар в софийска болница е предложил пари на негов близък. „Били са той и още един роднина и докторът им е предложил 3000 лв.“ При искане за повече подробности получихме следния отговор: „Засега само това мога да ти кажа, съжалявам“, и кореспонденцията ни изведнъж приключи.
Митът е изграден
И така, от сайт на сайт, от човек на човек, от коментар на коментар митът, че се плащат по 1800 лв. за „фалшиви“ болни от COVID-19, е създаден. Еднаквите коментари на различни потребители говорят, че вероятно става дума за дезинформационна кампания. Не бива да се забравя и технологията на работа на повечето анонимни сайтове, които печелят от трафик.
Много онлайн медии не проверяват информацията, защото проверката изисква време и ресурси, а не води до повече читатели.
Видеото и измислената история на Джуди Миковиц все още стоят на сайтовете на големи български медии, въпреки че самото видео беше свалено от платформите на YouTube и Facebook. Това противоречи на етичния кодекс на медиите, които трябва да информират обществото, но с проверени факти, а не с дезинформация.
За няколко клика повече някои издания не се посвениха да използват смъртта на лекар от „Спешна помощ“ в София като повод за спекулации, че медикът не е починал от коронавирус, както беше обявено.
В случая не става дума просто за разпространяване на невярно съдържание. Отричането на коронавируса представлява опасност за здравето и живота на всички.
Слухът за изкуственото увеличаване на броя на заразени заради пари създава усещане, че коронавирусът не съществува, а мерките за социална дистанция не са нищо друго, освен излишни ограничения в полза на корумпираните елити. Това увеличава социалното недоволство и дава възможност за много по-лесна манипулация на хората.
В България, където здравната система е хронично недофинансирана и доплащанията на ръка са практика, почвата е плодотворна за експлоатиране на подобни съмнения.
Текстът е от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България. Публикуваме с позволението на автора.
Още по темата:
Здравейте, скъпа Мария! Първо да Ви кажа, че с удоволствие следя публикациите в страницата Ви и изобщо - много Ви симпатизирам! Пиша Ви с молба за съвет по тъжна и трудна тема, с която сте добре запозната (уви!) - моя близка трябва да организира грижа за майка си, която е в напреднала фаза на деменция. Приятелката ми живее в чужбина, което е допълнително усложнение. От Вашия опит - дали не е по-добре грижите да се полагат в дом? Можете ли да препоръчате нещо в тази насока? Ще Ви бъда изключително благодарна за съвет! Сърдечен поздрав!
От Н.Д.
Много благодаря за хубавите думи, мила Н.
Тази тема действително ми е болезнена, но от друга страна вярвам, че по нея трябва да се говори, защото хиляди са в моето положение, както и хиляди възрастни хора са в състоянието на майка ми и майката на вашата приятелка. При мен и двамата ми родители развиха деменция, най-напред татко, после майка, което направи ситуацията още по-тежка за мен. Имаше обаче два положителни фактора (ако изобщо може да има нещо положително). Първо, тъй като се разболяха почти едновременно, им беше спестено да видят какво причинява това заболяване на човека, с когото са прекарали целия си живот. При тях промяната беше успоредна и те бяха ръка за ръка и в болестта си. Второ, семейството ми има финансовата възможност да им помогне. За жалост в България да си пенсионер с деменция означава да зависиш от децата си. Нито болногледач, нито хубав частен дом са по силите на възрастен човек, който разчита на една пенсия. Дано някой ден това се промени, но засега е така.
Когато родителите ми бяха диагностицирани, се сблъсках с отговорността да взимам решения за тях. Не ми беше лесно, съветвах се с хора, преминали по този път, със специалисти, четох и доста литература. Не смея да дам конкретен съвет, защото всяка ситуация е индивидуална, но ще споделя как взех решенията в нашия случай.
Първоначално прибрах родителите си в София с идеята да се грижа за тях. На баща ми му хареса, но майка ми се изнервяше от всичко - от децата, от жилището, от кучетата, от чуждия град. Започна да иска да си ходи, да се оплаква, че я държим насила и най-лошото е, че за всичко обвиняваше баща ми, който плачеше като малко дете, защото не разбираше какво става. Беше кошмарен период за всички нас - както за тях, така и за децата и съпруга ми, а може би най-вече за мен, защото се оказа, че с най-добри намерения избрах възможно най-лошия вариант за всички замесени.
Психолози ме посъветваха тогава, че докато пациентите могат да живеят в собственото си жилище, в което са свикнали, промяна не се препоръчва. Тогава върнах родителите ми в дома им в Пловдив и намерих опитна и мила жена, която да се грижи за тях по няколко часа всеки ден - да им дава лекарствата, да излиза с тях на разходка, да поддържа домакинството. Впоследствие се наложи да наема и още една жена за уикенда. Дойде време, когато и това не беше достатъчно. Родителите ми започнаха да стават “опасни” за себе си - да бягат от къщи, да се губят, веднъж се наложи да ги издирваме с полиция. Бяха и доста тревожни, майка ми изпадаше в настроения да обвинява татко и болногледачките в какви ли не престъпления, а татко, този кротък и благ човек, веднъж размаха стол и изплаши жената, която се грижеше за него, при което тя напусна. В новините често има случаи на изчезнали и починали хора с деменция. Не можех да поема риска това да сполети и моите родители, а докато бяха в апартамента си нямаше гаранция, че няма да избягат. Да не говорим, че можеше и да се подпалят, натровят или наранят по хиляди начини. Човек с напреднала деменция е като бебе, само че за разлика от бебето, не можеш да го сложиш в кошарка и да си спокоен, че няма да пострада.
Разбрах, че е дошло време за дом. Частни домове за възрастни хора вече има много. Когато избирах, имаше няколко фактора, с които се съобразих.
- Подходящ ли е домът за тяхното заболяване. Има такива, в които не приемат хора с деменция, има и специализирани. Важно е да разпитате управителя дали служителите са обучени, защото дементните пациенти имат много различни нужди.
- Как стои въпросът със свижданията. Ако много ваши роднини ще посещават родителите ви, добре е да не ги настаните твърде далеч. Тъй като родителите ми имат здрави възрастни роднини, които са много привързани към тях, избрах дом близо до техния град, макар че ми идва малко далеч. Посещенията при нас са позволени по всяко време и няма нужда от обаждане предварително. В момента домът е под карантина заради ковид ситуацията, но иначе бих се притеснила, ако някъде отказват свиждане без предизвестие.
- Близки ли са условията до това, с което са свикнали и което обичат. Трябва травмата от промяната да е минимална. Моите родители много обичаха да ходят на вилата си, докато бяха здрави. Затова ги настаних в малък дом, наподобяващ селска къща, с хубав двор с цветя, котки, масички и пейки навън, където прекарват много време всеки ден.
- Грижите са ясни - храна, хигиена, лекарства, медицински прегледи. Но е много важно да се уверите в доброто отношение към пациентите. Следете за малки подробности, защото пациентите с деменция рядко могат да дадат адекватна обратна връзка. Но ако се обръщат към болногледачите с усмивка и обич, значи всичко е наред. Последния път мама ми представи една санитарка за своя дъщеря. Тя отдавна вече не ме познава, но за първи път вместо да ми стане мъчно, се зарадвах, защото очевидно жената е мила и внимателна с нея.
- Таксите за частен дом в България варират между 600 и 1200 лв. Има много луксозни домове и съвсем скромни. Важно е човек да си направи сметка какво може да си позволи дългосрочно. Също да провери и какво включва таксата, има ли допълнителни услуги и така нататък.
Няма да ви препоръчам конкретен дом, защото хората и нуждите им са много различни. Но най-добре е приятелката ви да отдели две-три седмици, да обиколи няколко домове и да подбере мястото, където майка й би изживяла спокойно дните си.
Ще ви кажа и нещо за чувството за вина. В България битува схващането, че ако обичаш родителите си, трябва да се грижиш сам за тях в старините им. На моите деца аз съм казала, че им забранявам това. Ако с баща им някой ден не можем да се гледаме сами, искам да ни намерят хубав дом, който ни е по джоба, с добри хора и адекватни грижи. За мен това е правилното решение, което позволи на родителите ми да запазят достойнство в болестта си, а на мен и на децата ми даде възможност да ги виждаме и помним такива, каквито те биха искали. Не бих причинила на детето си болката да ме вижда ден след ден, миг след миг как губя спомени, чувства, целия си човешки облик, всичко, за което са ме обичали, уважавали и ценили.
Нито родителите, нито децата го заслужават. Затова синовете ми знаят какво да правят. Съжалявам, че родителите ми никога не говореха по тези въпроси и се наложи сама да взимам всички решения за тях. Но ме успокоява мисълта, че татко си отиде спокоен в съня си, а майка ми дори не разбра, защото болногледачите й казаха, че “колегата” й е заминал в командировка - (накрая тя го наричаше нейния колега). Сега мама прекарва дните си усмихната, щастлива, нагласена, както обича и дори си намери нови приятелки, с които всеки ден се запознава отново и отново в последния си дом.
Правим каквото можем, болката остава, но животът продължава. Надявам се приятелката ви да намери правилното решение за себе си и своята майка.
Писала съм доста по тази тема, може би ще ви е полезно да прочетете:
В групата на Яна и Ивелина сол & пипер са се събрали кулинари, които не просто готвят. Те пишат поеми, рисуват картини и композират симфонии в кухнята.
Избрали сме ви три от неустоимите им предложения, които ще изпълнят с радост всичките ви сетива.
Любимата салата на Моника Стоянова:
Тази салата е чудесна за лятото - лесна, бърза и търпи всякакви вариации. Вариантът от снимката е приготвен с: маруля, домати, царевица, риба тон и моцарела.
Може да се направи с айсберг, да добавите краставица и маслини. За да стане още по-засищаща, добавете крутони.
Може да се овкуси със зехтин, черен пипер и самардала или с медено-горчичен дресинг.
Пиле с манго, къри и кокос от Соня Шатева
Ако искате да изненадате семейството или гостите, това е ястието. Приготвя се лесно, може да се сготви предварително и да се затопли преди сервиране. Ароматно, леко, много вкусно! Леко пикантно.
Продукти за 6 порции:
1 кг пилешко месо от бутчета или комбинация с пилешко филе
1 бр. средно голямо манго
50 г обелен и нарязан на ситно джинджифил
400 г кокосово мляко консерва
2 глави нарязан на ситно лук
1 червена чушка нарязана на кубчета
1 зелена чушка нарязана на кубчета
2 скилидки чесън нарязан на ситно
60 г олио
2 с.л. къри на прах
2 с.л. соев сос
100 мл пилешки бульон
200 г заквасена сметана
5 г (1 ч.л.) нишесте
1 с.л. доматено пюре
ориз за сервиране
150 г ориз
30 мл олио/масло
30 г стафиди
аспержи
18 броя (250 г)
10 г .(1 с.л.) масло
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на кубчета и се маринова с кърито и соевия сос. Престоява в хладилник няколко часа. В половината от предвиденото олио, загрято в дълбок съд, се запържва месото до златисто, на няколко пъти, за да има възможност да се изпари водата. Изважда се върху домакинска хартия и се оставя настрани.
В остатъка от олиото се задушават последователно лукът, нарязан на дребно, чесънът, джинджифилът, нарязан на ситно, чушките на кубчета. След омекване на зеленчуците се добавя пилешкият бульон (вода със сол), кокосовото мляко и пилешкото месо. Огънят се намалява и се оставя да заври. Вари се до пълна готовност на месото. Прибавя се нарязаното на кубчета манго.
В купичка се изважда малко от течността и в нея се разбъркват нишестето и заквасената сметана. Добавя се към месото и се овкусява със сол и черен пипер. Вари се още 2-3 минути.
Оризът се запържва в маслото и се добавят 3 части вода и стафидите, сол на вкус. Вари се 10-12 минути и се изключва. Оставя се покрит с капак.
Аспержите се почистват и бланшират в подсолена вода. Изваждат се в ледена вода. След подсушаване се запържват за 1-2 минути на тиган.
Гюлач от Шермин Кирова
Уникално вкусен и лек десерт с аромат на рози, хрупкав нар, шам-фъстък и мляко! Белият десерт в Османския сарай! Макар да идва от далечни времена, още от кухните в Османския сарай "белият десерт" е актуален и харесван до наши дни.
Необходими продукти:
10-11 Кори Güllaç
2 литра прясно мляко
1 пакетче ванилия
2,5 чаши захар (може да сложите и 3 чаши, според вашия вкус)
2 супени лъжици розова вода
1 купичка натрошени орехи - 250/300 гр
Смлян шам фъстък, филиран шам-фъстък и нарови зърна за украса (сладкишът може да се аранжира и с черешки или вишнички от сладко, пресни ягоди, малини, къпини, боровинки и др.)
Кокосови стърготини (по желание)
Начин на приготвяне:
Сипвате млякото в тенджера на котлона на тих огън и добавяте захарта. Разбърквате и добавяте ванилията. Когато захарта се разтопи и млякото се загрее, дръпвате от котлона, без да кипвате.
Оставете млякото да изстине. (Проверете с пръст температурата на млякото - не трябва да е горещо или много топло. Идеално е да е с температурата на мляко, което слагаме да ферментира за направата на кисело мляко).
Изсипвате 2-3 малки черпачета от подсладеното мляко в широка и дълбока тава. Ако е кръгла - слагайте целите кори, а ако е правоъгълна ги начупвайте на две половини. Вземате първата кора и я потапяте в млякото в тавата. Заливате я отгоре с 1-2 черпачета мляко като обикаляте тавата. След това слагате втората кора отгоре и пак заливате с 1-2 черпачета мляко. Всяка кора леко притискате с пръсти да попие от млякото. Когато сложите и залеете с мляко и петата кора, наръсете равномерно орехите отгоре. След което продължете да редите корите, да ги заливате с подсладеното мляко и леко да ги притискате с пръсти. В последния черпак мляко, разтворете 2 супени лъжици гюлова вода. Когато наредите всички кори, оставете Гюлача да почине за половин час.
След което го нарежете на малки квадратчета или правоъгълничета. По желание наръсете целия сладкиш с кокосови стърготини. Върху всяко квадратче наръсете смлян шам-фъстък, филиран шам-фъстък и бучнете по 2-3 нарови зърна за разкош. (или черешки/вишнички от сладко, ягоди). Приберете Гюлача да почива покрит в хладилника за още 2-3 часа. След което е готов за консумиране.
Вижте също:
Автор: Нели Славова
- Мамо, искам да ти кажа нещо!
Вътрешното ми аз:
Оф, само слушай сега и мълчи, ще е някаква простотия.
Емоционалното ми аз:
Като иска да казва нещо, защо просто не го казва, колко време ще дремем така?
Истинският ми отговор:
- Да, слушам те, говори.
- Днес си говорихме с Весела и тя ми каза така - Коце, а пък едно момиче, което спи до теб адски много те харесва и иска да се ожени за теб, познай кое е то? И аз си стоя и не се сещам. И я питам, да не е Георги?
Вътрешното ми аз:
Смятай колко са блъска и са бъхти и колко тъп излезе.
Емоционалното ми аз:
На ударен ли се прави? Защо казва Георги? Ще стане гей.
Истинският ми отговор:
- В смисъл, майче, ти не разбра въпроса ли, как?
- А, бе, разбрах аз въпроса много добре, ама после викам - да не е Ваня, да не е Гергана, да не е Михаела? И Весела ми каза - абе, глупчо, аз съм момичето! Аз искам да се оженя за теб!
И аз, мамо, много се зарадвах.
Вътрешното ми аз:
Странно как за четири години смени толкова момичета. Няма да бъде гей, ще бъде по-лошо.
Емоционалното ми аз:
К^рварин.
Истинският ми отговор:
- Е, ми, щом се харесвате, майче...
- Ама тя знаеш ли после какво ми каза?
Вътрешното ми аз:
Почваме отначало, имаш да миеш чинии от вчера, само ти напомням, че и кучето трябва да яде.
Емоционалното ми аз:
Питай го дали днес е ял, това е по-важно.
Истинският ми отговор:
- Не знам. Какво ти каза после тя?
- Каза ми - Коце, сега като ще се женим, ще трябва да ме пазиш от другите. Ти си силен и тренираш, затова те избрах. Който дойде при мен, а аз не искам да идва, му казваш да се маха от мен и ме пазиш! Ето сега, например, не ми се играе с Таня, изгони я!
Вътрешното ми аз:
Таз го използва, братле. За т`ва е цялата работа, казвам ти, нещо ми миришат нещата.
Емоционалното ми аз:
Чи тя уста няма ли сама да гони мухите с нея, чи праща моя бунак?
Истинският ми отговор:
- Ти какво направи?
- Казах: никой да не пипа Весела, защото тя е моя и аз я защитавам от тук насетне.
Само не знам как ще се разберем за име на бебето ни.
Вътрешното ми аз:
Тотално ще му разгони фамилията т`ва момиче, ще му провали живота!
Емоционалното ми аз:
Недей да говориш така, те са деца, шегуват се, утре ще се разведат, всичко е наред.
Истинският ми отговор:
Щом те кефи, майче, пази я.
*************
Нели Славова ви е позната и от Ходенето на гости или Nothing else matters, Лутър, нашето второ дете, Смелостта да си нормална, Застанете в поза Мудра, Добра свекърва.
Страницата ѝ "Истории от Гардероба" е мястото, където откровено говори за живота си и нещата, които ѝ се случват в текстове, които те карат да се смееш и такива, за които трябва да помислиш.
Автор: Светла Чимчимова
Вчера един клип обиколи виртуала. И го взриви. В клипа една жена снимаше как бие тригодишната си дъщеричка и повтаря: "Понеже баща ти не те обича, той и мен не обича... ето така". Детето плачеше и искаше тази, която го бие да го гушне. Беше покъртително. В момента, в който видях това, нямаше начин да не си помисля, че тази жена е с огромен психически проблем. Ама огромен.
Сега тука ще се включат специалистите и ще кажат, че няма как да знам, само мога да предполагам. Ами аз бях сигурна, че тя го прави, за да накаже бащата и да предизвика неговото внимание. Извратен зов за помощ, плюс синдрома на Медея. Точно това е казала тя на социалните, часове по-късно, когато са се намесили и са отвели детето.
Под клипа и неговите споделяния (надявам се да бъде премахнат, за да се защитят интересите на детето), имаше хиляди коментари в посока що за майка е тя, клетви и закани да я пребият. Никога няма да разбера как осъждаш насилие със закани за насилие. И всички без изключение говореха за майката. Аз един коментар не прочетох за бащата. Кой е този човек? Кога е изоставил жената и детето? Интересува ли се от тях? Как един човек не попита: как може да си оставиш детето на психически нестабилна жена? Да го обречеш на опасност. На тормоз. И да заспиваш някъде спокойно. Какво прави майката по-важния родител? По-длъжния? Нали равноправие, туй-онуй?
Колко пъти сте чували фразата: Що за майка, да си зареже детето... И в същото време е съвсем в реда на нещата един мъж да си тръгне и да си остави децата. Обществото го намира за съвършено нормално. Защо искам да знам? Мъжете втора категория хора ли са? По-глупави? По-неспособни?
Ами не, не са.
Приятел на моя мъж се грижеше за дъщеря си от самото й раждане, той ставаше вечер да я гушка, да я храни, да й даде водичка. Щото жена му спяла тежко. Когато се разведоха, детето остана при него. И той я отгледа. Както и детето на втората си жена, както и тяхното общо.
Имам съсед, който остана вдовец с две момиченца, едното беше в детската градина тогава. Грижовен, отговорен, всеотдаен. Отгледа ги. Сега са прекрасни млади жени. Дъщерите, с които бих се гордяла, ако са мои.
И друг, който овдовя с три момичета. И бизнес. Към днешна дата има, освен порасналите си чудесни дъщери и внучки. И бизнес.
Това са обикновени хора. Не титани. Аз самата съм отгледана от небиологичен родител. Човек, който направи така, че никога нищо да не ми липсва. Във всяко отношение. Повечето хора не подозират, че аз не съм негова плът и кръв. Няма разлика в грижите, обичта и отношението. Той също е обикновен човек.
Да си баща не е подвиг. То е нещо естествено. Като да си майка. Защо тогава с майките сме по-строги? Защо от тях изискваме повече? Защо ги осъждаме по-лесно?
Хайде да попитаме къде е бащата в този и в много други случаи. Хайде да му потърсим отговорност. Хайде да му помогнем, ако не може да се справи сам. Хайде да го подкрепим и най-накрая, ако не става и той, да бъдем с него същите, каквито сме с майката.
Дайте да дадем шанс на бащите да пораснат.
Препоръчвам ви също:
С любов, детски плач, прегръдки, музика и вдъхновение е изпълнен животът на обичания изпълнител Дичо от D2 и неговата любима Карина, която преди пет години го дарява с най-ценния подарък - тяхната първородна дъщеря Ариел. А след като съвсем скоро на бял свят се появи и малката Тина, музикантът може да се похвали, че е заобиколен от пленяващата красота на едно истинско женско царство. Повече за емоцията и отговорността да станат родители за втори път, слънчевата двойка разказа в четвъртото специално онлайн издание на „Форум бременност и детско здраве“, което се организира от Puls.bg и се излъчи на живо в официалния сайт и социалните мрежи на медията.
Пред водещата и главен редактор на Puls.bg Румяна Тасева, звездното семейство сподели, че по време на втората бременност са имали няколко много критични дни, след като Карина получава тежка дехидратация и се налага да влезе в клиника. Благодарение на професионалната лекарска намеса и неотлъчната подкрепа на Дичо, любимата му бързо се възстановява. „Винаги обръщайте внимание на майките и наблюдавайте нещата“, съветва бъдещите татковци певецът.
Карина бе категорична, че противно на най-разпространените митове втората бременност не е по-лека. „Всяка бременност е различна, може би си по-подготвен, но и това може да бъде измамно усещане. Защото вече знаеш пътя, през който ще минеш, но можеш и да подцениш някое усещане или състояние“, допълни тя.
А за спокойното преминаване през този тежък период от бременността, майката на малката Тина благодари на любимия си и неговите непрестанни грижи. „Това е всъщност винаги да имаш човек покрай теб, който да може да реагира, да отиде до аптека да ти вземе нещо“, сподели тя.
Новият член на семейството се появява на 12 юни, по време на пандемията от COVID-19. Малко преди това да се случи, Дичо се връща от турне в Англия, когато бременната тогава Карина решава да прекарат задължителната 14-дневна карантина заедно. „Два пъти или три пъти припадах. Тя ме свестяваше. Тя излезе по-желязна“, разказа музиканта за стреса и притесненията си да не зарази някого.
Увереността и спокойствието, с които двамата преминават през всичко по пътя си, се дължи на дългогодишното приятелство, прераснало в любов, носеща днес имената Ариел и Тина. „Израснахме заедно. Това са вече 15 години. Добре, че беше тя да ме накара да имаме дете, защото аз малко се дърпах“, сподели Дичо. „Сега искам трето“, с усмивка добави той. За емоцията да станеш баща за втори път, певецът е категоричен: „Всеки път бързам да се прибера да си гушна детето“.
На въпроса как се е променила Карина след раждането на децата, Дичо сподели, че бременността я е направила още по-красива. „Децата възпитаха в нея супергерой“, отбеляза той.
След като се запознава добре с особеностите и преимуществата на съхранението на стволови клетки, звездното семейство решава да се възползва от услугата. „Това е една сигурност, с която живееш много по-спокойно. Според мен е една хубава инвестиция“, сподели Карина.
Дичо и любимата му бяха само част от специалните гости в четвъртото онлайн студио на форума. Заедно с тяхната вдъхновяваща история, зрителите имаха възможност да чуят ценни насоки и съвети към бъдещите и настоящи родители, свързани с етапите на развитие, през които преминава плодът и възпитанието на бебето по време на бременността. Форумът достигна до над 35 000 уникални потребители през различните канали на Investor Media Group, които го излъчваха едновременно на живо. По време на специалното студио с томбола беше изтеглен и големият победител, който спечели 3 нощувки в луксозните морски къщички в семейния „Къмпинг Градина“.
Специалната онлайн поредица на „Форум бременност и детско здраве“ се реализира с генералното партньорство на тъканна банка „Селена Целс“ и с подкрепата на Select Asset Management, MEDICAL DENT, Water Wipes, Colief и „Къмпинг Градина“.
Медийни партньори са Bulgaria ON AIR, Dnes.bg, Az-jenata, Az-deteto, Tialoto.bg, „Новите родители“, „Дневникът на мама и татко“, Bebok.eu, Mama mia, „Жената днес“.
Вижте още:
Автор: Мария Пеева
Веднъж снаха ми Яна ми каза:
- Мими, довечера ще излизам и нямах време да сготвя. Може ли Теди и Борис да дойдат у вас?
- Да, казах. Дай децата, ще ги гледам.
Тя много се смя, но не е ли така? За мен са дете и внуче все пак, нищо че Теди е огромен мъжага, който чудесно може да се справи със сина си. А къде отива Яна, изобщо не попитах, защото знам. Отива на среща с “нейното племе”, както нарича женската си компания. Когато има среща с тях, се докарва, гримира и излиза с щастлива усмивка. А аз знам, че тя заслужава своето време с приятелките си и винаги се радвам за нея. Защото и аз си имам моето племе, което много обичам, и моите “женски партита”, на които безкрайно се забавлявам. Затова дойде ли нейната вечер, каня “децата” с най-голямо удоволствие, а тя разпуска и събира положителни емоции.
Сигурна съм, че мъжете тайно се чудят за какво си говорим, какво правим ние на нашите женски събирания с мъжки питиета. О, със сигурност много се смеем, разказваме си вицове и смешни случки, но не е само това. Споделяме мечти, правим планове, обсъждаме всичко, което ни интересува, подкрепяме се, когато някоя от нас има проблем. А после се прибираме у дома, при мъжете и децата си заредени. Женската тайфа е нашият малък оазис, в който се чувстваме приети такива, каквито сме, нашето второ семейство.
4 приятелки, едно малко женско племе, се събраха за посланици на ЛИДЛ в месеца на бирата, това уж мъжко питие. Зададох им няколко въпроса, за да ви ги представя почти като в едновремешните лексикони, които някога всички момичета имахме и много обичахме.
Яна:
- Няколко думи за семейството?
Голямо и шумно.
- Какво уча/работя?
Уча бизнес, предстои ми последна година, ще специализирам финанси и счетоводство. “Работя” гледане на Борис и “стажувам” при мама, която ме учи на практическите неща в счетоводството.
- За какво мечтая?
За море, вкусна храна и силен смях. И да имам време да прочета всички книги, които искам, да видя повечето места, които са ми интересни. Но най-вече да сме здрави.
- Как разпускате?
Шумно. По-рядко, отколкото ми се иска, но качествено, когато успеем.
- Какво четете?
Всичко. В последно време главно детски книжки на глас, иначе обичам фентъзи и фантастика, но не не се ограничавам, ако нещо ми хване окото.
- За какво си говорите?
За обувки и бекон. За всичко си говорим, естествено.
Вики:
- Няколко думи за семейството?
Трима сме: аз, съпругът ми и тригодишната ни дъщеря Ида.
- Какво уча/работя?
По професия съм юрист, но откакто се роди Ида, започнах силно да се интересувам от теми, свързани с родителството - възпитание и отглеждане на деца, образование, ранно детско развитие. От около година съм треньор във фитнес, насочен към тренировки за бременни жени и за възстановяване след раждане. Последно учих за доброволен консултант по кърмене и мога да се похваля с успешно взет изпит. Като хоби поддържам заедно с приятелки блога "Бебета на път"
- За какво мечтая?
Мечтая да се занимавам с алтернативно образование в България.
- Как разпускате?
Не съм много по разпускането, не ме свърта на едно място и предпочитам активна почивка.
- Какво четете?
Обожавам да чета и преди четях огромно количество художествена литература, в последните години май повече препрочитам любимите си романи и чета литература, посветена на интересите ми. Точно в момента чета Homo sapiens, която Яна ми даде назаем и паралелно препрочитам "За любовта и други демони" на Маркес
- За какво си говорите - за всичко, НЕ СПИРАМЕ да говорим за децата, за обувки, за рокли, за работа, за храна, за това как се чувстваме, клюкарстваме по малко...
Мира:
- Няколко думи за семейството:
Семейството сме аз, мъжът ми Алекс и двете ни деца, котката. Отскоро го играем хазяи и на семейство съсели в селския ни двор.
- Какво уча/работя?
Имам малък онлайн, отскоро и физически магазин. Интересувам се от всякакви нови и свежи неща и идеи за позитивно преживяване на периода на ранно родителство, който често е предизвикателство за семействата, както и такива за по-природосъобразен начин на живот. Втората ми дейност е на сертифицирана дула. Обучена съм да придружавам и подкрепям професионално жените по време на раждане и практикувам активно. Тази дейност допълва всичко, с което се занимавам и ми дава огромно удовлетворение. Уча се постоянно от семействата, които срещам и се стремя да ставам по-добра в професионалните си дейности.
- За какво мечтая?
За море, природа и шумен смях, в компанията на приятелки. Бирата или изстуденото вино са добре дошли за фон.
- Как разпускате?
Хапваме, пийваме и си бъбрим една през друга. Понякога се опитваме да се откъснем от градското забързано ежедневие, но дори и да не успеем, пак ни е готино, като си откраднем час-два.
- Какво четете?
Най-вече онлайн медии. Опитвам се да си прочитам съобщенията всеки ден. Книгите едва се класират в откраднатото време, но в момента чета I'm Just Happy to Be Here: A Memoir of Renegade Mothering
- За какво си говорите?
За боси обувки - дори в най-напечените моменти, невероятна е тази ни склонност! За раждане, за взаимоотношения, напоследък за съсели и как да уловим отровна змия с голи ръце и детско кепче за пеперуди. За сериали, за мъже, за пътувания. За всичко.
Милена:
- Няколко думи за семейството?
Ние сме Стояновски, както казват децата - майка, баща, сестра, брат и малко братче. Петчленно семейство с три деца от 3 до 6 години и два броя обикновени родители.
- Какво уча/работя?
В последно време главно помагам на приятелки със смислени бизнеси, както на Мира.
- За какво мечтая?
За обикновени неща – за хубаво бъдеще за нас и децата ни, за това да видя положителна промяна в настроението на обществото, за един по-мил свят. А в последните месеци за пътувания.
- Как разпускате?
Със замах. С много смях и напитка.
- Какво четете?
Винаги съм се чудила как отговарят хората, които не четат. Аз напоследък се чувствам от тях, но все пак чета малко развлекателна литература, в момента My Brilliant Friend на Elena Ferrante
- За какво си говорите?
За абсолютно всичко – радости, тъги, децата, мъжете. Обсъждаме философски житейски въпроси и дребни хорски постъпки. А понякога май просто се смеем.
Вики, Яна, Мира и Милена, четири приятелки се събраха на бира и сладки приказки. Всяка жена има нужда от своето женско племе - от тайфата, с която да разпусне от ежедневните грижи, от работата и безкрайните ангажименти. И е толкова приятно, когато намериш хора, с които постоянно учите нещо една от друга, подкрепяте се, смеете се и заедно вървите напред. А после нека ми говорят, че нямало женско приятелство и женска солидарност. Има, и още как!
Една весела приятелска компания - Вики, Яна, Мира и Милена - бяха юлските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. През август очаквайте едно усмихнато семейство. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.
Tук може да прочетете за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.
Автор: Весела Георгиева
Връщаме се с Борето от педиатър и двамата сме много щастливи. Положението не е толкова страшно колкото сме си представяли и денят е чудесен. Товарим се в буса, закопчавам го в столчето по всички правила за безопасност и потегляме към вкъщи. Докато шофирам си спомням за един интересен разговор с батко им, който проведохме преди няколко дни. Трябваше да идем до новото училище, за да се запише. Въртяхме, сукахме разни теми и от немай къде си Бранко изръси:
- Ами, татко е по-умен от теб!
- ?!?!?!? И що тъй реши?
- Ти все забравяш разни неща…
Така ли, пиле шарено? Ела сега да ти обяснѝм некои неща.
30 признака, че имате мамешки мозък
- Бранко, кой вкъщи пазарува, готви, чисти, старае се да сте изпрани и спретнати?
- Ти.
- Кой те кара на зъболекар? Кой те връща от зъболекар? Кой води малките на градина? Кой ги прибира от градина? Кой те ръчка сутрин да се надигнеш и кой те кара към училището да се запишеш?
- Ти.
- На кой звъниш, когато искаш да ядеш шоколад, фъстъци, да пиеш пепси?
- На теб.
- Кой се самосезира, когато към 21:30 го застреляте с въпроси като: „Ама защо няма мляко? Защо няма маслини? Кога ще ядем пица? Защо пицата не е с кренвирш?
- Ти.
- На кой звъниш, когато забравиш половината си ученическа раница вкъщи? И кой ти носи нещата? Кой те кара по рождени дни и по срещи с момичета? Кой те прибира от там? На кой се обаждаш, когато искаш да останеш до късно и когато ти трябват още пари, за да черпиш девойките?
- На теб.
- На кой ревеш като ти се скъсат боксерките и кой обикаля с теб по магазините, за да се накиприш? Кой пазарува и носи в градината чашки, салфетки, тоалетна хартия? Кой внимава винаги да има памперси и мокри кърпи у дома, да има сапун, шампоан, пуканки, кисело зеле, сладолед и пюрета?
- Пак ти…
- А татко ти какво прави през това време?
- Работи.
- Точно така. Работи и когато трябва помага. Така че ми е позволено понякога да забравям разни неща, не мислиш ли?
- Така е, мамо, извинявай.
С наведен поглед и гузно гласче приключи темата за разликата в интелектуалните нива на родителите му. А самодоволната ми усмивка напука леко предното стъкло на колата.
Та, карам си аз буса към къщи, мисля си за веселия разговор и внимавам да не се усмихвам много, че този голям джам няма лепене. Борето си пее нещо в столчето на задния ред и двамата сме щастливи, че засега се разминаваме с поредната доза антибиотици и болнични разправии.
Паркирам пред вкъщи, заключвам колата, влизам с усмивка. Баща им ме посреща с очакващ поглед.
- Няма нищо, гърдичките му са чисти, така че всичко е наред.
- Това е чудесно, ама къде е бебето?
- Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъ?!?!? В колата…
Та така де. Позволено ми е понякога да забравям разни дребни неща.
Весела Георгиева е майка на четири момчета, автор на стихове, забавни истории, фотограф и копирайтер. За разказите си от пълната къща обича да казва: „Ако имаш четири деца, четири котки, куче, татко и баба, не чети. В останалите случаи – не пропускай!"
На заглавната картинка виждате нейното весело семейство.
Още от Весела:
