Автор: Мария Пеева

Има някакво особено очарование в това да взимаш новогодишни решения и съм убедена, че дори хората, които отричат, че го правят, всъщност тайничко планират и обмислят какво ще променят/подобрят в живота си през новата година. Но дали от суеверие, или от нежелание да се разкрият, пазят от любопитството на околните мечтите и надеждите си. Някои решения и аз не обичам да споделям, преди да са се избистрили в главата ми и да са се превърнали в ясен план. Но двете ми новогодишни решения за 2021 ще ги споделя. И причината да ги споделя е най-вече, че като ги напиша черно на бяло, после ще ми е неудобно и от себе си, и от вас, да не ги спазвам.

Разказах ви преди няколко дни за старите снимки на родителите ми, които намерих. Стотици снимки, на които виждам млади и не толкова млади хора в идеална форма, лъчезарни, стройни и красиви като кинозвезди. Моментът, в който се появиха тези снимки съвпадна със скорошното ни “семейно” откритие - на мен и на съпруга ми, че и двамата сме качили почти пет килограма, и то без да прекаляваме с храната. Майка ми и баща ми никога не са ходили на фитнес или на някакви специални спортни занимания, но много се движеха. Семейният автомобил се използваше само за пътувания, мама ходеше пеш до работата си, а татко - с велосипед. След пенсионирането им всеки ден си правеха дълги разходки. Сега времената са други, но човешкото тяло е създадено да се движи, не да седи на компютъра и да лежи на дивана часове наред. Признавам си, че по време на първата вълна на пандемията, когато бяхме вкъщи, си бях поставила цел да поддържам форма и да мотивирам децата да го правят и всеки ден скачахме, правехме упражнения, танцувахме. После дойде лятото и бяхме навън много часове всеки ден. А при втората вълна ни обхвана някаква апатия и намалихме дори продължителността на кучешките разходки. И ето го резултата - килограмите започнаха да се покачват, но по-лошото е, че усетих как и тонусът, настроението и енергията ми падат. По Коледа установих, че едва си закопчавам дънките. А мъжът ми се огледа и отбеляза притеснено:

- Мерче, аз никога не съм бил толкова дебел. Всъщност бил съм. Веднъж когато ти беше бременна, не помня с кое дете. А майка ми дойде на гости и ми каза, че коремът ми е колкото твоя.

- Майка ти? Майка ти ти е казала това! На мен никога майка ти не ми е казвала, че съм дебела.

- Е, тя все пак не е камикадзе. 

Смяхме се, разбира се, но и без някоя честна душа-камикадзе да ни го каже, осъзнахме, че имаме проблем, и то дългосрочен. И двамата със съпруга ми тази година навършваме 48 години. Понякога си мечтаем как децата ще порастнат и ще хванат пътя си, а ние ще имаме време да пътуваме, да се радваме един на друг, да отглеждаме зеленчуци, да ловим риба и да правим всякакви неща, за които сега времето не стига. За всичко това има едно необходимо и задължително условие - да сме що-годе здрави. А как ще се чувства човек на 70-80 зависи до голяма степен от това как живее на 40-50. Не можем сега да не обърнем внимание на здравето и формата си и да очакваме един ден да сме весели и щастливи от живота пенсионери. Дългосрочните проблеми изискват дългосрочни планове. Оттук дойде и първото ми новогодишно решение. Или може би трябва да напиша "първото ни решение", защото и съпругът ми е с мен.

10 000 крачки на ден.

Поставихме си съвсем изпълнима цел. Разбира се, аз все още искам да се запишем на танго и може би ще тръгнем някой ден. Вероятно ще започнем да ходим и на фитнес, когато пандемията приключи, а аз може би и на пилатес. Той отново ще играе ежеседмичните си мачове с приятелите от квартала. Но от опит знам, че новогодишните решения са успешни, само когато са изпълними на малки стъпки и постижими. Ако сега си кажа, че за следващата Коледа ще изглеждам като модел, най-вероятно няма да направя нищо по въпроса, защото би изисквало толкова много труд и време, че ще се обезкуража на първия месец. Но една хубава дълга разходка може да се превърне в ежедневен навик без много усилия.

За да се контролирам по-успешно, реших и всеки ден да пускам в профила си в Инстаграм снимка с таг #10000stepsadaykeepsthedoctoraway ("10 000 крачки на ден държат доктора далеч" - игра на думи с прочутата британска поговорка с ябълката "An apple a day keeps the doctor away"). Така ще се отчитам не само пред себе си, но и пред вас - иначе винаги има риск да си намеря оправдания - или времето ще е лошо, или момчетата вече  ще са разходили кучетата, а аз имам толкова работа.

Радвам се, че и мъжът ми се включи, защото така ще се мотивираме взаимно. Добре дошли сте и вие! 10 000 крачки на ден е около час и половина ходене. Може да е просто част от машрута ви за работа. Може да споделите разходката с приятел или член от семейството, или с кучето си. Може да имате крайна дестинация или пък да импровизирате. Има всякакви варианти. Важно е само да е всеки ден, независимо от времето и обстоятелствата.

От първото ми новогодишно решение като естествено следствие дойде и второто.

Да намаля времето в социалните мрежи.

Поради естеството на работата ми прекарвам много време на компютъра, и то вече почти 25 години. Четвърт век, в който минимум 8 часа всеки ден аз съм седнала пред екрана. С появата на социалните мрежи, това време дори се увеличи. И колкото и да съм благодарна на новите технологии, много е лесно да изгубиш здравословната граница и да започнеш да прекаляваш с тях. Следвайки правилото, че трябва решението да е ясно и лесно изпълнимо, реших да отделям не повече от час на ден за социални мрежи и проверяване на съобщения и мейли. Правя го от няколко дни, за да проверя дали е осъществимо, и о, чудо, оказва се, че е напълно възможно съвременният човек да живее и без да е вторачен в телефона си. Вярно, че не съм прочела всички последни новини и не съм видяла всички интересни снимки, смешни статуси и забавни истории, но ето, че оцелях. Опитайте и това. Денят сякаш изведнъж става по-голям.

Знаете ли кой още ми е голям мотиватор? Синът ми, който миналата Коледа реши, че ще се отърве от излишните килограми и за няколко месеца се превърна в истински фитнес гуру, който на всичкото отгоре участва в маратони. Жалко, че не позволява да споделям снимки, нито историята му. Ако ми разреши, някой ден ще сложа тук програмата му. 

На всички вас желая успех с вашите решения! И не забравяйте - за да ни се получи, трябва да са осъществими и ясни.

Останалото е в наши ръце.

Препоръчвам още: 50 новогодишни решения, различни от отслабване 

През тази трудна година споделяхме заедно много важна информация, плакахме на много трогателни истории и се смяхме до сълзи на много забавни случки.

Ето 10 от най-четените статии и най-запомнящите се истории. Класацията  е изцяло ваша - според харесванията и споделянията ви.

1. Алекс и домашното обучение

"Дано живееш в интересни времена" е старо китайско проклятие. Е, сбъдна се. Не ни остава нищо друго, освен да се справим геройски и да се посмеем на всичко останало.

От понеделник Алекс иска да тренираме айкидо, защото в училище имат такова допълнително занимание. Имала съм цели два дни да се подготвя за треньор, ми каза.

Ако не друго, детето поне има високо мнение за мен.

Оставям ви, защото ме чака доста работа...

Кликнете тук за цялата история.

2. 26 неща, които свекървата мисли, но не казва

В майчинската ни група тази тема изниква отново и отново - злата свекърва, проклетата снаха. Само ако хората можеха да си говорят, да изкажат на глас мислите, които ги тревожат... може би нямаше да е така.

1. Чувствам се отхвърлена

Няколко десетилетия играх главната женска роля, а сега съм с поддържаща.

2. Знам, че сега е твой съпруг

Но все още е и мой син.

3. Не ми изглеждаш много уверена в себе си

И най-малкият коментар от моя страна приемаш като критика. Затова много внимавам какво говоря, когато сме заедно... Кликнете тук за цялата история.

3. Защо не сме чували за диспраксия?

Знаете ли, че ако детето изглежда мързеливо, бавно и небрежно в училище, може би страда от диспраксия? Тази статия ще е полезна за всички ни, особено за учители и хора, които работят с деца.

Едно от най-големите предизвикателства е да накараш другите да разберат и приемат твоето състояние. Родителите, включително и аз, многократно обясняват на учителите симптомите на диспраксия, помагат им със съвети и утешават децата си, когато се чувстват провалени, защото най-доброто от тях не е достатъчно добро и биват осмивани, че са направили нещо „погрешно“ пред целия клас. Начинът, по който възрастните, особено учителите, реагират на дете с диспраксия, силно влияе върху реакцията на връстниците им. За съжаление тормозът от учители и ученици е често срещан... 

Кликнете тук за цялата история.

4. Панелна рапсодия

Казват, че трите най-важни фактора при избора на дом са : местоположение, местоположение и местоположение. Йоана обаче веднага прибавя нов: съседи!

И се започнаха едни разкопки, едно къртене и писане на бележки по вратата :“Спрете ремонта, не си чувам сериала в 16 и 30“, „ Върнете се на село“, „ Котката ни спря да снася, спрете ремонта, ако ли не - ще ви съдим“... Едно шише ракия по-късно и съседът почна да си чува и сериала, и новините, а котето си заживя щастливо и спокойно. Добри хора са моите съседи... Кликнете тук за цялата история

 5. Лечение с чесън

Много си говорихме за лечения тази година, но като това на Ния няма друго. Внимание! 18 +, да не се чете от мъже, опасност от задавяне! 

Ниечка, Доктор Ко е специалист по междуличностни взаимоотношения, и по-специално – по сексуалний. Женьи на наша възраст трябва да слушат сексуални лекции на Доктор Ко, за да не вземе някоя млада лисьица да открадне наши муже… Кликнете тук за цялата история.

6. Тежкар

И тази година Богомил ни разсмиваше до сълзи със своите живописни разкази. Не пестеше нито хумор, нито думи. Като истински тежкар.

- Задръжте рестото!

- Благодаря – отвърна тя, но надзърна в него и вдигна учудено вежди: 

- Ама Вие сигурен ли сте, че искате да задържа рестото?

- Абсолютно!

- Цялото ли?

- Разбира се!... 

Кликнете тук за цялата история.

7. Когато мъжът ти е от Северозапада

В повечето случаи няма да разбираш какво точно говори. Когато сте с приятелите му от детинство - никога. Проверете дали и вие имате нужда от преводач. 

Нова година за него е най-добрата възможност да покаже на ония аматьори от Дубай и Австралия как аджеба се прави заря. С пиратки.

Когато иска да разбере какво ти е, ще го направи с цялата си възможна нежност, а именно “Защо си такава объсана?”.

Колата за него е като Светия Граал. Напълно нормално е да не ти говори една седмица, понеже си затворила вратата по-силничко... 

Кликнете тук за цялата история.

8. От лекарския кабинет за COVID

Паниката и омаловажаването са еднакво опасни. Прецизната и разбираема медицинска информация е единственото оръжие срещу тях. Тази кратка и ясна информация за протичането на COVID-19 дължим на д-р Ковачев.

9. Определението за секс

Ния споделя от личен опит колко е важно да казваме нещата на децата си с истинските им имена. Особено когато става дума за секса. Внимание! Опасност от задавяне и сълзи от смях. 

Родителите ми мълчаха. Шокът от чутото накара баща ми да забрави да си всмукне от цигарата. Това беше първия път в съзнателния ми живот, в който го виждах да пропусне смукване, когато вдишва въздух. По принцип всеки негов прием на кислород беше гарниран с никотин. Пропуснато смукване от цигарата, преведено на пушаческия език на тялото му, представляваше пропуснат удар на сърцето... Кликнете тук за цялата история.

10. Писмото на една майка

Едно писмо, написано с много обич и болка от анонимна авторка. Дано нейният син го е прочел. Дано го прочетат и други майки и синове.

Винаги я обичай, сине, обичай я с цялото си сърце, щедро и безусловно. И някой ден научи и децата си да обичат. Защото хората, които умеят да дават, получават повече.

А аз искам ти да получиш всичко... 

Кликнете тук за цялата история.

Автор: Илиана Тодорова

За сурвачката може да се пише много, но аз ще пресъздам традицията като приказка. Всяка година събирам децата и започваме да нижем тази магия. Магия, защото то си е точно това, а и толкова вълшебни приказки се изприказват докато се прави.

Всичко е започнало преди мнооого години. Имало едно време един древен народ - нашият си. Стар корен сме ние българите, много стар и дълбоко вкоренен в земята българска. Та и Сурвакането е стара работа. Святост има в тая работа, в наричането, че и хубост. С нея се символизира новия живот, който ще обходи къщата.

Откъде иде значението ѝ?

От древния език на предците ни - траките. Су - слънце, Ра - Бог , Ва - начало, ново. Така звучи - ново начало на Бога Слънце.

Сурвачка не се прави случайно от дрян. Не може от друго дърво да е! Така е, защото дрянът е първото дърво, което цъфва и последното, което узрява. То е свято дърво. От него пчеличките първо се захранват и в него много цяр. Дряновицата е за добруване, здраве и жилавина.

Сурвакницата трябва да има най-малко три кръга. Или на места в България секат по дебели сопи от дрян и дялкат на трески - така получават три кълбета, все едно са от прежда. Там и по различен начин я "кипрят". Поне преди в старите години - с шарени кърпички, за да са шарени и писани дните ни през годината. Другата сурвачка, която масово знаем, както казах има три кръга. Ако не позволява тези три броя да се свържат на пръчката, се добавят колачета или гевречета.

Защо числото три?

Защото младата Бога се заражда три дни. Пресъздава и семейството – майка, баща, дете. Светата Троица е също три - Отец, Син и Свети дух. Човекът какво има: разум, чувства, воля, Те пък довеждат до мъдрост, любов, истина. А как казвате, когато някой ви ядоса: ”Ще броя до три!”.

Затова най-малко три трябва да са, пък може и повече - още по-гиздава ще стане! Кръгчетата изобразяват хорото. А на него хората стават единни и една сила. 

Докато нижете сурвачката трябва да си наричате цветовете и другите нещица по нея.

Червеният цвят

Слага се против уроки, против лошавини. Червена е и кръвта ни, сърцата - и те червени, за любов, обич. Тъй наричайте "Слагам този цвят, за да ни пази от уроки и лоши случвания"; "Който търси обич и любов да донади"; "Да намеря моя си човек..., любов..., обич...";  "Да ни се пази рода и кръвта ни" и т.н.

Зеленият цвят

Тревата и всичко що расте от земята първо - зелено е. Ако нямате зелена прежда, може и чемшир да сложите, ела и здравец. Здравецът е зелен вечно, пък и него във всяка китка и венче го сплитате – за здраве! Тъй и като го вплитате си го наречете. За здраве, за късмет.

Жълтият цвят

Жълтото е слънцето, месечината, звездите. Жълтата прежда ще нанижем като пискюлчета. Едно от тях ще е най-отгоре - високо като слънцето. Пендари, които имат, ще ги зашият по средата някъде - за късмет и благини да се случват и дойдат в къщата.

Белият цвят

Бялото - туй са пуканките. Тях може на гирлянди нанижем и после да притурим, където искаме. Бялото символизира чистотата, светлото, да са ни бели дните.

Сушените плодове наричайте за изобилие, за плодородие, за да има богата реколта. 

Червени люти чушки - Те са, като ви рече някой лошотия, тъй както лютата чушка пари, да попари лошото, що ви се изрича насреща.

Вълна - За да се множи стоката, да са вакли овцете и да се родят агънца/туй за хора дето се занимават с животни/, а за другите - да са топли душите и сърцата на хората.

Орехи - Може и цели някой да ги пробие, може и на ядки, може и да се обточат с другите цветове от кълбетата, може и със станиолчета, да стане шарено - тъй да са ни и дните през годната. Орехът прилича на мозъка ни, тъй че като сложим ще са ни мъдри и смислени приказките и делата.

Разказах ви за правенето на сурвачката, а сега ще ви подскажа как да сурвакат и наричат децата. Вариантите са примерни, всеки сам избира какво да каже и в това е смисълът. Има и смисъл в това като потупват гърбината на човека, когото сурвакат. Трябва да се зачерви /поне туй е символиката/,че човека да е як и такъв да си бъде и през идната година. Грешно наричане няма, още повече ако е от децата. Та те ги изричат думите от сърцето и душата си. Може и смешни нещица да си кажат, ама не им се смейте, тъй са го почувствали!

Баница с късмети

Ето и примерни наричания:

„Сурва, сурва година.
Весела година.
Златен клас на нива.
Червена ябълка в градина.
Жълт мамул на леса.
Златен грозд на лоза.
Пълни кошери с мед,
малки пиленце навред!
Да ви е честита новата година.
До година, до амина!”

"Сурва, весела на баба. Сурва весела на дядо.
Да им е сърцето младо.
Сурва, весела на мама. Сурва весела на татко.
Сурва, весела на всички, да са здрави, умни и добрички!
Сурва, весела година.
До година до амина."

По Йордановден да има люта зима!
По Гергьовден из нивята, дъжда напои житата!
По Петровден благо слънце
да го погали всяко зрънце!
Та Кръстовденда ни свари
със препълнени хамбари!
Сурва, весела година
до година, до амина!"

"Сурва, весела година!
Да сте живи, да сте здрави!
Всеки работа да има!
Всяко зло да ви забрави!
Пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари!
Нека всички земни дари
да се трупат на камари!"

Като направите сурвакниците, трябва да пренощуват поне една нощ до огъня в къщата или просто да притихне в нея. Така ще попият наричанията, които сте вплели в нея. Ще се стоплят, тъй както има домашен уют и топлина в семейството. Като приключи сурвакането, сурвакницата се хвърля в огнището, за да се опарят думите да горят и пламтят, които са наричали с нея, да започнат случванията и сбъдванията.

Ами ето - вие вече сами може да си направите своите вълшебства и да създадете своите приказки, които ще разкажете на бъдното поколение, за да се пазят традициите на нашия древен народ. За да се пази корена ни - нашият български. 

Успех, вдъхновение и сбъдване!

12 идеи за незабравима новогодишна нощ

Най-уютният, топъл и семеен празник е вече тук. И няма нищо по-хубаво от това да го празнуваме с обичните си хора в здраве и добро настроение. Разбира се и около красивата и изкусителна трапеза. Избрахме няколко рецепти от любимата ни кулинарна група coл&пипер, с които Коледата да бъде още по-вкусна, уютна и споделена.

Коледна пита от Йорданка Чолакова

Необходими продукти:

Около 1 кг брашно, кубче прясна мая, 300 мл прясно мляко (може и една част от него да е кисело, пак става много хубава), непълна чаша олио, 1 с.л. захар, 2 с.л. сол, 4 яйца, 1 жълтък се оставя за намазване.

От всички продукти (без жълтъка), се замесва меко тесто. Остава се да почине поне половин час. След това тестото се разделя на 3 или 4 части. Всяка се разточва на кора, маже се с олио, отгоре се слага другата. В средата се захлупва чаша или купичка и от ръбовете й се режат лъчи към краищата. После всеки лъч се завива по два пъти на една страна. Оставя се пак да втаса, маже се с жълтъка, малко прясно мляко и малко олио и може да се поръсят семена отгоре.

Може да се пече първо само на долен реотан, накрая 10 мин. преди края се включва и горния, за да стане хубава коричка. Питата бухва много и става много мекичка.

Печена пуйка с бекон и сос Грейви на шеф Шишков от Биляна Йорданова

Време за приготвяне: 3 ч и 30 мин

Необходими продукти /за 6 порции/:

1 охладена цяла пуйка (≈4,8 кг)

250 г немско масло Pilos

30 мл зехтин Promienna

200 г бекон Pikok

4-5 стръка мащерка 

2-3 скилидки чесън 

4-5 стръка розмарин

½ връзка магданоз

2 големи глави лук 

1 лимон  

За соса:

800 мл пилешки бульон 

150 мл от течността, oтделена при печеното на пуйката

1-2 домата 

100 мл червено вино сол и черен пипер 

Начин на приготвяне:

Oставяме маслото да се отпусне на стайна температура. Поставяме го в купа, добавяме зехтин, мащерка, ситно нарязаните магданоз и чесън и разбъркваме. Отлепваме кожата на пуйката над гърдите и оформяме малък джоб. Разделяме маслото на 2 топки. Поставяме ги между бялото месо и кожата и притискаме, за да се разпредели равномерно над гърдите. Намазваме кожата отгоре с масло. 

Овкусяваме пуйката отвътре със сол и черен пипер и я пълним с разполовените глави лук и лимон и 1-2 стръка розмарин. Разпределяме бекона на тънки слайсове върху гърдите. Печем пуйката в подходяща тава в предварително загрята на 180°С фурна около 2 ч и 30 мин. Когато е готова, я изваждаме от тавата и оставяме да „почива“ поне един час. Соса приготвяме, като изваждаме лука от изпечената пуйка и го нарязваме заедно със запечения бекон. Запържваме ги в малко зехтин. Можем да добавим трътката и крилата на пуйката заедно със ситно нарязания домат. Доливаме 150 мл от течността, отделена при печенето на пуйката, пилешкия бульон, 1-2 стръка розмарин и виното. Редуцираме, докато половината от течността изври. Прецеждаме и поднасяме соса като основа на чинията, в която слагаме порция месо. 

Сладки еленчета от Александра Николова

И още няколко идеи от Александра за красиви блюда, от които трапезата ви ще грее: 

Вижте също:

Три арменски рецепти

Автор: Мария Пеева

В първия  месец на новата година нашата обиколка из България с посланиците на LIDL ще ни отведе в едно китно планинско градче - Якоруда. Този път наши  домакини са Илиана, Николай и петгодишната Софи. Историята на тяхното малко, щастливо семейство е колкото интересна, толкова и обикновена.  Обикновена е, защото както хиляди други семейства в България, те се срещнали, влюбили, създали дом и дете. Интересна е, защото са разлика от хиляди други семейства в България, вместо да напуснат малкия град и да потърсят реализация в столицата, те са направили точно обратното. И въпреки трудностите не съжаляват.

Преди живеехме в Лозенец, разказа ми  Илиана. И двамата сме творчески натури, аз съм завършила моден дизайн, а Николай е художник, обича да майстори неща, занимава се с архитектура и дървообработване. За хора като нас столицата с кипящия й артистичен и културен живот е идеалното място. Живяхме няколко щастливи години в една уютнамансарда под наем в Лозенец и имаместрахотниспомени оттам. Но после се появи дългоочакваната Софи и се запитахме дали това е най-подходящото място да отгледаме детето си. Якоруда е родният ми град, там премина детството ми. Имахме стара наследствена къща и решихме да направим тази голяма стъпка. Събрахме багажа, грабнахме детето и заминахме.

Надали е било лесно, особено когато човек не разполага с много средства, а само със сръчните си ръце. Но Илиана  и Николай с помощта на родителите и близките им успели да превърнат старата къща в просторен  уютен  дом, топъл и светъл, където всичко е сътворено с майсторлък, обич и талант - от кухнята и камината, до картините по стената. Днес  тримата са щастливи и осъществени, както се казва, намерили са си мястото. Докато Николай  рисува и твори красоти от дърво, Илиана се връща към стария семеен занаят - пекарството и сладкарското. Мечтата й е някой ден да си отвори собствена пекарна, където да се предлагат и книги, и всякакви красоти. В нейната фамилия има сладкари и пекари поколения наред, така че младата жена запретва ръкави и с  много любов започва да меси сладки и соленки, питки и погачи, красиви торти и всякакви сладки изкушения. И понеже сръчното си е сръчно, покрай тях прави картички и подаръци, а по време на ситуацията с Ковид, започва да шие маски с весели и закачливи десени. Малката Софи е винаги край нея и помага с пухкавите си ръчички. А когато е на градина,  Илиана работи в местно училище като социален работник. Да се чуди човек как успява да се справи с всичко това и да намира време за любимия си спорт. Двамата с Николай са си направили в старата плевня домашен фитнес с всякакви аксесоари и професионални уреди, а последното им хоби е  тракинг. Така че ако някой си представя, че животът извън столицата е скучноват, просто трябва да се разходи до Якоруда.

Помолих  Илиана да сподели с нас любимите си зимни семейни рецепти с едно-единствено условие - да са лесни. Тя  се засмя и каза, че нищо трудно няма, стига човек да го прави с желание. И като я гледам, напълно й вярвам. 

БОБ С РЕБРА

2 консерви черен боб

½ консерва домати

Морков

Чушка зелена

Лук

Целина

Джоджен, чубрица, сол

Пушени ребра 

Слагаме всички неща в тенджера и го оставяме да къкри за един час. 

След това правим запръжка. 

Запържваме лук, червен пипер и брашно. 

Слагаме я в манджата и готово.

********

Към този бобец, много върви Памук погача.

За малка погача са ни нужни:

420 гр брашно

120 мл топло мляко

120 мл топла вода

120 мл олио

2 ½ с.л захар

½ с.л сол

½ с.л суха мая или 6гр прясна мая

Пресяваме брашното със солта. 

В купа смесваме млякото, водата, захарта и маята. Разбъркваме и добавяме 1ч.ч от брашното, пак разбъркваме и оставяме покрита купата за 10 мин да се активират съставките.

След като са готови, започваме да добавяме брашното и олиото.

Получаваме меко тесто, което разделяме на 3 топки, оставяме ги за 10 мин д починат и след това ги точим на кръгове, режем на триъгълници и завиваме като кифлички.

Редим в тава и оставаме да втасат.

Преди печене мажем със 1 яйце и поръсваме по желание с мак и сусам.

Печем на 180 градуса в предварително загрята печка. Питката става двойна.

Проверяме с клечка дали е готова.

*******

Най-любимо вкъщи ни е да си направим Якорудска шупла.

За нея са ни необходими:

500  гр брашно

300 мл айрян

1 яйце

4 с.л олио

1 ч.л сол

200 гр сирене

Спанак или нещо зеленолистно

Всички продукти объркваме в купа, като се получава тесто с консистенция за кекс.

Цялата смес можем да изпечем в тава с размери 32-36 см или да разделим на 2 и дори 3 части. Тогава печем в по-малка тава. Всичко зависи колко дебела искате да е шуплата.

След като се запече, мажем с масло и печем още малко. Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса.

Любима рецепта на Софи, която е любима на всички вкъщи от деца е следната: 

Бисквитени бонбони

Необходими продукти:

Ние правим смес от няколко вида бисквити:

½ пакет обикновени,  ½ пакет със сметана, ½ с масло

15 сушени кайсии, може и червени боровинки

От 50 до 100 гр Масло

Малко мляко, колкото да се разтопи маслото.

Начин на приготвяне: 

Смиламе бисквитите, нарязваме на ситно кайсиите и боровинките. Разтапяме маслото с малко мляко. Омесваме всичко. Трябва да стане хомогенна, лепката смес, от която се оформят топчета. После ги овалваме в натрошени бисквити, кокосови стърготини, шоколадови пръчици или каквото обичате.

Най-любими торти вкъщи са морковената и напоследък спаначената.

Морковена торта

Необходими продукти: 

За блатовете:
3 яйца
2 ч.ч кристална захар
3/4 ч.ч слънчогледово олио
3/4 ч.ч прясно мляко
2 ч.ч брашно
2 ч.л сода
1/2 ч.л сол
2 ч.л канела
1 ванилия
2 ч.ч настъргани моркови
150 гр орехи
100 гр златна стафида

За крема:
500 гр маскарпоне
300 гр заквасена сметана
50 мл прясно мляко
4 с.л кристална захар

За декорация:
1 ч.ч. пудра захар

Начин на приготвяне: 

Приготвяне на тестото за блатовете: В дълбока купа разбийте с миксер яйцата (жълтъци и белтъци заедно), като постепенно добавяте захарта. Бийте до побеляване. Прибавете олиото, прясното мляко и ванилията. Разбъркайте до хомогенност. Добавете сухите съставки - брашното, содата, солта и канелата. Отново разбъркайте добре с миксера. Накрая прибавете настърганите на фино моркови, натрошените орехи и стафидите. По желание можете да добавите и настъргана портокалова кора. Получава се течно тесто. 

Печене на блатовете: В тортена форма покрита с хартия за печене изсипете 1/3 от тестото и печете 20-25 минути на 180 градуса в предварително загрята фурна. Поетапно изпечете и останалите два блата. Ако разполагате с три форми, можете да печете едновременно на режим с вентилатор. Не ви съветвам да печете наведнъж - цялото тесто в една форма, защото има опасност вътрешността да остане сурова. Оставете изпечените блатове да изстинат напълно и отстранете хартията за печене. Блатовете са изключително сочни и крехки и затова работете много внимателно.

Приготвяне на крема: В купа изсипете маскарпонето и заквасената сметана. Разбийте с миксер като постепенно сипвате по малко от прясното мляко (трябва да е студено). Добавете и четирите супени лъжици захар. Трябва да получите сравнително гъст и пухкав крем.

Сглобяване на тортата: Върху поднос или тортена чиния поставете първия блат. Не сиропирайте! Отгоре нанесете от крема и размажете. Процедирайте така и с останалите блатове. Заделете 5 с.л. от крема, а с останалото количество измажете тортата отгоре и отстрани. Приберете в хладилника да стегне. 

Декориране: 

Към заделеното количество крем добавете 1 ч.ч. пудра захар и разбъркайте добре. 

Трябва да получите гъста течна каша. Изсипете в пош с обикновен накрайник .

Декорирайте тортата както ви подскаже въображението. 

От захарно тесто можете да си направите украси с морковчета, елхички или каквото пожелаете.

Спаначена торта

За блата:

4 яйца
80 гр масло
60 мл мляко
360 гр захар
260 гр брашно
60 гр фино смлени ядки
1 бакпулвер
3-4 ванилии
200 гр спанак
100 мл олио

Начин на приготвяне:

Спанакът се размразява(ако е замразен) или се бланшира (ако е пресен) и се отцежда от водата. Смила се на дребно в чопър. Смесва се с олиото и прясното мляко. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се мекото масло. Разбива се отново. Смесват се със спаначената каша. Разбърква се добре. Добавят се смлените ядки. Разбърква се отново. Брашното се смесва с бакпулвера. Постепенно се добавя към сместа от яйца и спанак като се разбърква добре. Накрая се добавя ванилията.
Пече се в кръгла форма (24 см) в предварително загрята фурна на 175 градуса до готовност.
След като изстине, блатът се изважда от формата и се разрязва на две.

За крема:
400 заквасена сметана
4-5лъжици захар (Аз използвах кафява)
250 гр маскарпоне
400 мл сметана

Заквасената сметана се смесва със захарта и маскарпонето. Разбърква се добре.
Сметаната се избива до твърд крем и се смесва с другата смес.

Една трета от крема се слага върху едната част от блата, една трета върху другата част от блата и с една трета се измазва тортата отстрани. Аз добавих и пресни ягоди.

Тортата се прибира в хладилник за няколко часа, за да стегне и блатът да поеме от крема.

Декорацията - както ви харесва.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Стела и Слави от Велико Търново, за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Надя Брайт

Една статия изпълнена с чуждици, жаргон и недоумение, в която проследявам пътя на „загурялата леличка“ из чисто новата социална мрежа. Освен в ролята си на гореспоменатата леличка, аз се занимавам професионално със социални мрежи, така че – слушайте ме внимателно – няма да повтарям.

@nadiaisbright

здравейте, пичове! минутки за грамотност ☕️ ##fyp ##foryou ##foryoupage ##comedian ##standup ##standupcomedy ##bulgaria ##кирилица

♬ original sound - Nadia Bright

Признавам - пристрастена съм към социалните мрежи. Единствената причина да не съм голям инфлуенсър е, че имам душевност на кактус. Тя не може да се декорира и избива през всичките ми постове. Обаче съм наясно с механизмите на мрежите, както и с трендовете.

Имам ежедневна висока активност във: Facebook, Instagram, Twitter и LinkedIn. Акаунта в Tinder си го изтрих, друг път ще Ви разкажа защо. Планирам догодина да заплувам по-сериозно в YouTube. А сега, непланирано, се хвърлих от високото в дълбокото…

Какво е TikTok?

Какво казва Интернет: „Тикток“ е социална мрежа, позволяваща създаването на кратки клипове и обмен на съобщения. Китайска е. Тръмп се опита да я ограничи в САЩ. Засега неуспешно. Най-сваляното приложение за 2020г. 800 милиона потребителя. 

Какво казва Надя: ТикТок е свят на бързите послания – кратко време за фокусиране на мозъка, дълго време за прокрастинация. Мислите, че не е възможно два часа да гледате клипчета по-кратки от минута? Значи нямате ТикТок. Засега.

Потребителят е Алиса в страната на огледалния свят – едно след друго, едно след друго изскачат танци, смешки, мода и гримове, чалга (за бг потребителя), изумителни спортисти, сериозни и образователни акаунти, КОТКИ, още смешки, още грим, още танци, акробатика, мода, КОТКИ... 

Всички съветват потребителите да правят по 2-3 видеа на ден, за да трупат фололъри и лайкове. И доста потребители са послушали този съвет (дори потребителката, която пише тези редове).

Създаването на клипове само по себе си е много интересно преживяване. Предоставени са най-различни тулове, филтри, ефекти и най-вече (най-вече!) – всякаква музика, звуци, човешки и нечовешки гласове, които може да използвате в клиповете си.

Какво казват „хората“: В ТикТок има само простотии, чалга и деца (*). Несериозно е.

Какво казват „децата“: Нищо. Защото не слушат „хората“, а си правят и гледат клипове.

(*) Това, че ТикТок е за деца е заблуда, от която трябва да се отървете, ако сте родител. Да, в мрежата има деца, но съдържанието ѝ невинаги е подходящо за тях. Затова ако давате достъп на децата си до ТикТок – интересувайте се какво гледат. Много се интересувайте дали и кой ги следва, им пише и изобщо – дали контактуват с някого. Преглеждайте всички клипове, преди да ги пуснат в мрежата. Казвам това не защото конкретно ТикТок е заплаха за детето Ви. Просто напомням, че както не бихте оставили детето си да танцува само на улицата, без да му хвърляте едно око от балкона, така и в Интернет трябва да се наглежда.

Личното ми пътуване или иначе казано user experience:

Настройки на съдържанието: Първо започнах да гледам. И като започнах – не спрях. Понеже съм си умница, веднага започнах да обучавам ТикТок какво съдържание да ми показва. Когато видя клип, който е тъп – не го доглеждам целия, а минавам към следващия. Препоръчвам Ви този подход. За да не се окаже, че само защото сте от България, ТикТок не спира да Ви показва пъпчиви младежи по анцузи, които се гънат като тръстики на чалга. Лайквам съдържание, каквото бих искала да гледам повече. Забележете – не непременно каквото ми е харесало в тази секунда, а каквото искам да гледам повече. Защото един път се отпуснах и си лайквах само по сърце и за отрицателно време видеата станаха само КОТКИ. За щастие – мрежата реагира много бързо на предпочитанията Ви и всичко може да се поправи.

@nadiaisbright

#fyp #foryou #foryoupage #foryourpage

♬ original sound - Nadia Bright

Клиповете ми: Решението да започна да правя клипове дойде безапелационно и необратимо. Не можеш да спреш нито гората да се разлиства, нито Надя да говори глупости на целия Интернет. Важно е да се отбележи, че най-големият процент аудитория в ТикТок е с 10 години по-млада от мен. А моето модно увлечение в момента е  побелял перчем на почти черна коса. Аудиторията на ТикТок не знае какво е „перчем“. Но предполагам, че всичките знаем Круела, нали... Нещо такова, ама без далматинците. Но се гримирах. Сценично. И започнах... Избиране на песни, избиране на ъгли за снимане, сюжети, реплики, монтажи... Чудеса, хора! Чудеса! Наводних всичките си приятели с клиповете си, мислех че ще ги гледат само те...

На 24-тия час от създаването на акаунта си, направих клип за ползите от другаруването с жена над 30, ако си момче на 20+. Без да искам го качих два пъти и имам общо към 35 хиляди гледания. В момента 98% от последователите ми са момчета 20+. Голяма част от тях ме последваха и в Инстаграм. Което само показва как наивитет не се лекува с пълнолетие.

Много се забавлявах с коментарите... Повечето бяха позитивни. Засега почти не са ме харазвали сериозно, а често ми се случва в други мрежи. (Това е една дълга тема, по която някой път трябва да пиша). 

Един акаунт от типа jorkatasuperbmw ми написа, че съм „загуряла леличка“. Така се случи, че на 48-мия час от създаването на акаунта си, аз вече бях направила клип, в който се заяждам с хората и им поправям правописа. Казах „Мило момче“ и обясних, че може би „загуряла“ идва от гурел. 

Бях сигурна, че това ще ме закопае. В България правописът не е тренди. Обаче – не! Имам близо 15 хиляди гледания на клипа и отново – коментарите бяха по-скоро позитивни. В смисъл... Не ми отрекоха лелството, но ме последваха в Инстаграм, ако ме разбирате.

Един акаунт с профилна снимка на гол до кръста мускулест тип в асансьор (?!), ми каза да си боядисам косата. Пожелавам си през новата година да имам самочувствието на момчето, което казва на жени в мрежата какво да направят с косата си. Както и на онези хора, които ми казват „Мислех, че като си стендъп комедиант, ще схванеш шегата“. 

Най-големият ми любимец обаче е GinoTr387452, който ми каза: „Ако имаш пари, ще спя с теб колкото кажеш!“. Аз му написах, че чак толкова пари нямам и той отговори: „Е, тогава без пари“. Още го обмислям, мило момче.

@nadiaisbright

##fyp ##foryou ##standup ##comedia ##standupcomedy ##bulgaria

♬ original sound - Nadia Bright

Към настоящия момент не спирам да гледам и правя клипове. Гледам ги, защото са забавни и защото ми дават почивка от ПОСТОЯННОТО споделяне на МНЕНИЯ в други мрежи. В ТикТок почти цялото съдържание, което виждам е позитивно. 

А ги правя, защото ми е забавно. Аз обичам да ми е забавно. Не съм от тия, които ще танцуват за Интернет. Не ми отива на кактусовата душа, да се гъна сластно публично (защото аз така танцувам – гъна се сластно). Така че това забавление си го спестявам. Но други глупости – бол. А и е много хубаво, да експериментирам с гримове. Аз не съм от тези момичета, които се преобразяват в холивудски звезди с грим. Аз мажа с размах като индианец преди битка. А после гледам да не стоя статично пред камерата, за да не се вижда твърде добре резултатът. Имам и котка, тя направи над 2 хиляди гледания също. С дикторски глас „My mom is a lazy b*tch”, между другото.

Искам да отбележа, че колкото и да изглеждат неясни правилата в тази мрежа, все пак се опитват да вложат някакъв разум. Например - гледах клип на дама с милиони последователи, която снимаше, докато шофира. На това видео излиза предупредителен надпис, че подобни действия може да са опасни. Над всяко видео, в което се споменава Коронавирус, излиза иконка на информационен център за Covid. 

Като цяло, при мен положението е “Камера! Работи!“. По-малко мнения и спорове във Фейсбук и повече филтри с муцинки в ТикТок. Да идва 2021-ва и нека всички момчета 20+ ме последват.

Още от Надя:  

Типовете мъже според Надя

Елхата е един от символите на Коледа, а украсяването й е част от празника. Но и при тези символи има актуални тенденции. Темата тази година е Заедно със семейството. Това заяви г-н Йонко Земярски от българската фабрика в град Раковски, позовавайки се световното изложение във Франкфурт, Германия. Експертите очертават три тенденции в избора на коледно дръвче: „близо до природата“ (максимално реалистични елхи в зелено); „дълбок океан“ (елхи със син нюанс) и „бягство в заскрежената гора“ (посипани със сняг елхички).

Според проучване на американския производител Balsam Hill през 2020 г. търсенето на коледни дръвчета и украса започва по-рано. Петдесет и осем процента от семействата са поръчали своето коледно дръвче в края на ноември, 32% през първата седмица на декември, а 20% – още в началото на ноември. Търсене на елхи и украса по-рано отколкото предходните години се наблюдава и в България. Заради несигурността и епидемичната обстановка, семействата планират по-рано празниците. 

И този сезон в България най-много се търсят зелените 3D елхи, които наподобяват естествени. Следва ги елха с натежали от сняг клони. По-малък интерес има към цветни елхи – в яркосиньо или в цикламено. Цветни елхи търсят основно търговски центрове, офиси, хотели. Много от тях поради епидемията в момента не работят. Хората, за които дизайнът, а не традицията са важни, посягат и към... чисто черна елха. „Това обаче е по-скоро любопитно изключение“, коментират производителите. „Семействата у нас залагат на елхата в зелено или на посипаната със сняг, като в природата“. 

При украсата две са нови тенденции: „щастливо семейно събиране“ и „нова носталгия“ – съчетаване на естествено с изкуствено, традиционно с модерно. На изложението във Франкфурт например един от дизайнерите закачва на елхата кафяви плюшени мечета и ги съчетава с топки в червено и златисто. Мелания Тръмп украсява елха в Белия дом с детско влакче. 

Три са новите български елхи тази година. Първата е „Виктория 3D“. Тя е трудно различима от естествената (има триизмерни иглички), клончетата й са тънки и на тях лесно се закачва украса. Втората, „Аурора 3D“, наподобява сребрист смърч, висока e 2.2 метра и под нея е предвидено място за подаръци. „Коронавирусът се отразява на разходите и спестяванията“, коментират производителите, „но трудно можем да си представим Коледа без подарък под елхата, макар и само за тесния семеен кръг.“ Стройна елха за по-тесни пространства е третата новост. Тя се поставя на перваза на прозореца, зад вратата, в ъгъла на стаята, в коридора. Украсата й е от паднали по земята естествени шишарки.

Изборът на коледно дръвче зависи от бюджета, големината на помещението, в което ще бъде поставено, предпочитанията към цвят и форма и др. Експертите съветват белите дръвчета да се поставят на място, където няма много светлина, за да се открояват. Ако нямате достатъчно пространство, изберете елха до 1.50 м., а ако сте с високи тавани – коледно дръвче над 2 метра. Обърнете внимание и на клонките – те трябва да са достатъчно здрави, за да издържат украсата. Клонките на 3D елхите са над 85% реалистични. Оставете минимум 50 см разстояние от елхичката до тавана, за да поставите коледна звезда на върха. 

Според проучване на Nielsen за Американската асоциация на коледните дръвчета търсенето на декоративни елхи нараства през 2014–2018 г., като през 2019 г. над 20% от семействата в САЩ са поръчали повече от едно коледно дръвче. „В България ръст при търсенето на декоративни елхи има, но за траен интерес към „втора елха“ вкъщи все още не може да се говори“, заключават от гр. Раковски.  

Фабриката за коледни дръвчета и украса в гр. Раковски е създадена преди 17 години. Над 70% от българските елхи се изнасят в Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватска, Македония, Словения, Австрия и др. 

Какво е Коледа без коледна звезда