Главен редактор
Автор: Валентина Мизийска - автор на "Трети шанс"
Бях чела някъде преди време, че успеваемостта на семейната терапия в САЩ била около 70-80% - това, разбира се, много зависело от компетентността и опита на терапевта и желанието на всеки от двойката да търси проблеми във връзката си, а след това и да желае да работи върху тях. В България проучване не е правено, все още и малко се пише за това, поради което лично на мен ми става адски мъчно, когато разбера, че поредни близки и познати са се разделили, превърнали са се във врагове и че дори не са опитали да си дадат шанс да останат заедно.
„Семейна терапия“ звучи като страшно неромантично и трудно нещо, изискващо търпение и здрава работа – някакви сериозни, често неудобни разговори пред непознат човек на непознато място. В крайна сметка, цял живот сме вярвали в шестото си чувство, гледали сме да прикриваме емоциите си, за да не бъдем наранени, а сега ни се налага да излагаме на показ всичко, да игнорираме първоначалните импулси и да ги пренасочваме към по-градивни. Стаята обаче за мен се оказа класна стая – за това как да показвам вниманието и любовта си, как да моля за подкрепа и как да получавам такава. Да слушам с разбиране, да уважавам така, както бих искала да уважават мен, бяха само част от нещата, на които се научих там. Един от най-важните уроци беше и осъзнаването, че той и аз не сме един и същ човек и че сме възпитани различно, имаме различен житейски опит, поради което реагираме различно, но това не означава, че не сме един за друг. Ето и част от другите изводи, които си направих:
Трябва да си избираме битките. Постоянното повтаряне, че някой не мие хубаво чиниите не води до по-хубаво измиване, а до глухота. Говори си, не ми пречиш. Вманиачеността му по колата е изнервяща – не може да е толкова тревожен, когато дойде есента и калта от улицата се лепи по автомобила, и толкова притеснен, щом наближи да сменя гумите, а заплатата му закъснява. Сега ми става смешно, че съм хабила време и енергия да споря с него върху маловажните неща, но сигурно и аз звуча така, когато правя забележки за неизтупана покривка или неоправено „както трябва“ легло. Да, тези битки може и да не изглеждат като най-големите скандали в семейния ни живот, но често ни дават повод за привличане на други дребни дрязги в общ скандал, влачейки реплики от рода „ти винаги“, „ти никога“ (виж следващата точка), които не водят към нищо добро. На терапията научих, че когато правя забележка, в ушите му кънти звукът от гонг, че е некадърен. Надявам се и той да е разбрал, че безпокойството по някаква кола звучи абсурдно на фона на притесненията, свързани с работата ми. Понякога сме толкова заслепени от това, което сме превърнали в приоритети в живота си, че не сме способни да го разпознаем. Може само нашият партньор.
Винаги. Никога. Тези думи имат навика да мобилизират другата страна в отбранителна позиция, като с целия наличен арсенал се мъчи да докаже, че е права. Да не говорим, че много пъти се употребяват с преувеличение. Съветът на терапевта ни беше да гледаме да ги избягваме, тъй като дори нещо да дава усещането за постоянно повтарящо се действие, по-умно е да не генерализираме нещата. „Винаги“ и „никога“ никога не са най-точният начин да се опише ситуация.
Да поговорим за чувствата си. Най-честият въпрос, който се чуваше по време на сеанса, беше: „Как се почувствахте тогава?“, „Как се чувствате сега, когато чухте…“. Ключ към връзката помежду ни – двама души с уникален унисон в мисли и емоции почти по всяко време! Странно е, когато чуеш как се е почувствал другият, когато си бил толкова уверен, че го познаваш толкова добре, че ЗНАЕШ какво чувства, какво мисли, какво има предвид с всяко действие. Само че в повечето случаи по ключови въпроси се оказа, че грешим. От отказа му да ме доизслуша някой път, се чувствам наранена (той смята, че не мога да приема, че понякога греша, но всъщност аз НАИСТИНА съм наранена), от извод на глас по повод негова реакция умът му не побира как съм могла да го приема толкова погрешно (аз мисля, че знам какво си мисли той, защото аз си мисля същото, когато той ми каже същото, но това тук съм си аз, а онова там си е той). „Вие не можете да сте сигурна, какво е мислел той“, „Вие не знаете какво се е въртяло в главата ѝ“. Ако някой има нужда от директна сентенция – никой не е чак толкова надарен, че да улавя емисии от намерения и мисли. Нито да очаква, че всеки е способен да го разгадае. Научих, че в сериозни разговори трябва да се влиза само с арсенал от свои мисли, чувства и молба за помощ. С изявления, започващи с „Аз“, а не декларации какво не е другият или какво не прави той. Терапията ми помогна да разбера как той приема стреса, как той би искал да го третирам, когато е в стрес.
Мълчанието като средство за наказание
Да комуникираме с разбиране. Аз много пиша и чета, работя с думи. Работя с деца и зрели хора и внимавам много какво казвам. Когато казвам нещо, значи искам да го кажа и очаквам от отсрещната страна да бъде чуто без смущения във връзката. Не съм от хората, които казват: „хайде да се поразходим“, а отвъд това ще крия тайни намерения да го разходя до конкретен магазин, за да ми купи нещо. Когато кажа: „не съм гладна“, не означава, че се сърдя, а че просто нямам апетит. Какво става обаче, когато той ме чете погрешно, защото вярва, че аз казвам друго? От друга страна имам човек, който е почти вечно изненадан от способността ми да запомням (и припомням!) диалози, случки и реакции. А той очаква грешките му да останат в миналото, да не си ги спомням, когато нещо ми напомни ситуацията с тях и да не очаквам той да ги повтаря. Стандартна ситуация – моля го (наистина го моля) да смаже пантите на две врати вкъщи, защото са започнали да скърцат. Той веднага става, сваля вратите, смазва пантите, по някое време обаче го чувам да пуфти над слагането им обратно.
Благодарение на терапията ни решавам, че ще изчакам той да ме повика да помогна, за да не му „показвам“, че не може да се справи сам. Но той не ме вика, не ми казва нищо – нали е мъж. По някое време обаче идва, застава на „Ф“ и заявява с най-обвинителния тон – „Е, няма да стане без помощ!“ Може би пък той е чакал да му се притека на помощ? Стоя в продължение на няколко минути с книгата си в ръка и разсъждавам – това молба ли беше, с този тон ли моли?
Подвиква ми след малко, вече с яд: „Няма ли да дойдеш?“, аз – „Ти така ли молиш?“ Не знам за него, но аз мисля, че децата ни са из апартамента – слушат, стават свидетели на смешната борба на его-та, и не искам да възприемат поведението ни в ситуацията за пример. Той три пъти ми прави забележка, че не отивам да помогна, но не се пречупва да помоли. Аз два пъти отказвам, но на третия отивам, защото не желая децата да се чувстват неудобно. Не вдигам пушилка, просто след като приключвам с помощта, му казвам защо не съм реагирала веднага – молбата, примерът, децата. Той го приема с разбиране и пуска филм. Малките битки, да комуникираме с разбиране и да се уважаваме – още работим над това. Семейната терапия ми помогна да си избирам битките, защото разкри големите проблеми отвъд дребните неудобства. Проявявам разбиране към него, защото има друго минало, той и аз не сме един и същ човек. Разбира се, не го оправдавам.
Издръжливостта ни в дискусии по сериозни теми са несъизмерими. Добрата комуникация изисква много практика. Смятам, че съм един общителен човек, с много опит в поднасяне и разбор на информация, но ето че терапевтката посочи някои неща, върху които трябваше да поработя. Аз мога да говоря с часове – паля се, успокоявам се, а той (въпреки че в началото ми дава поводи да вярвам, че ще понесе пореден разговор) се изнервя и се уморява. В резултат – аз се чувствам неразбрана, а той посреща всяка нова тема вечер с много страх. От семейната терапия научих, че сме различни и това е обяснението. Не неуважението, не несъвместимостта. Щом вече знам, че той така гледа на нещата, съм по-внимателна, подбирам темите и времето с повече прецизност. А той – надявам се – вече не мисли, че упражнявам някакъв тормоз над него. Невинаги се стремим да изясним нещата, преди да си легнем – някои теми просто имат нужда от часове дискусии, а времето напредва. И неведнъж сме спирали, като си кажем: „Да попитаме ли Х. (терапевтката ни) следващия път?“ Успокоението, че не сме потулили проблема, че не лягаме сърдити и че някой, на когото вярваме, ще реши спора, е огромно.
Невинаги сме виновни. Възпитана и образована с причинно-следствени закономерности, за мен това беше най-трудно за разбиране. Че понякога не нося вина, че нещо се е случило, че някой е взел грешно решение за двама ни, че съм емоционална. Просто така – нещата се случват извън и въпреки нас. Другият просто е мислел повече за себе си, не е разсъждавал трезво и незадължително е искал да ме нарани. Странна порода съм – държа да откривам причина, която съм можела да елиминирам, за да предотвратя това да ми се случи пак, изпадам в състояния на меланхолия, когато не откривам нищо. Но и имам право.
Имам право. Едно от най-ценните уроци, които научих на семейната терапия, беше, че имам право да се чувствам обидена, наранена, да мисля дълго върху конфликт, да помня, да говоря за това. Никой не може да постави запор върху времето, което отделям за страдане по нещо, никой не може да има претенции да забравям и да прощавам с лека ръка. Имам право да търся обяснение, да се опитвам да разбера, имам право да ровя в миналото, ако това ме успокоява по някакъв начин.
Винаги съм била фен на психолозите и терапевтите – обожавам образите им във филми и книги, направо са ми слабост. Ако и при вас е така, имайте предвид, че ролята им не е само плод на художествена измислица, и при компетентност работата им наистина има ефект и може да е от огромна полза за духа в семейството и самочувствието на всеки от членовете му.
Вижте също:
Изгубени в местоименията - I част
Автор: Валентина Мизийска
Първата криза в брака идвала след третата година, втората – след седмата, а после – след дванайсетата, имало и след 20-25 години брак. Първите две съм ги проспала, или въобще не ги е имало. Може и да съм била твърде уверена в този брак, щом мисълта за криза ми беше чужда. Затова и когато заехме мястото си в статистиката, бях абсолютно неподготвена. Не бяхме отчуждени, конфликти нямахме – живеехме в хармония за пример! И все пак ни се случи.
Идеята за посещения при терапевт дойде изненадващо, една приятелка ми го предложи. Бях станала толкова емоционално нестабилна, че явно е изглеждало почти като въпрос на живот и смърт. Да, нямаше болест или смърт в семейството, никой не бе зависим, никой не упражняваше насилие над другия. Дори сексът беше стигнал върховото си ниво във всяко отношение, а за изневяра в класическия вид не ставаше и дума. Но криза на доверието имаше.
Семейната терапия ми се стори различна от това, с което бях облъчвана по филми – обстановката, провеждането на сеанса, ролята на терапевта. Имах си и притеснения – как ще намираме време, колко ще ни струва, как ще започна да разказвам лични неща пред непознат човек, – но все пак имахме проблем и трябваше да го решим. Впоследствие посещенията там сринаха всички съпротиви и се оказаха най-умно похарчените пари в целия ми брак.
Няма да забравя малката стая с трите удобни кресла, разположени около ниска масичка с кутия… носни кърпички. Часовникът с успокояващото си тиктакане, което може да звучи и като чук по наковалня, щом мълчанието продължи 2-3 секунди, и който гледаш с ужас, когато преполовявате сеанса. Фигурата на терапевта – в нашия случай, зряла жена с приятен глас и успокояващо присъствие, рядко коментираща, главно модерираща разговора помежду ни. Ей така – просто сяда срещу нас и казва тихо: „Как сте?“ и реката от събития, емоции, последствия от тях потича, а после времето не стига.
Чувам те и ти ме чуваш. Първият урок, който ни беше даден, бе да се изслушваме. Мълча, докато той говори, а после говоря аз, после – пак той, после – пак аз. Всеки път се изумявах от баланса, който терапевтката постигаше при нас. И способността ѝ да улавя важното от монолога, да акцентира с едно леко кимане и поглед към отсрещния за реплика, която трябва да се забележи. И накрая: „Какво мислите за това, което току-що каза той?“
Уникалното на тази техника и атмосфера е, че се чувствах сигурна и свободна да кажа всичко, без да се страхувам как ще се възприеме от съпруга ми. Нищо, че и в дотогавашния ни живот бях по-откритата и май нямаше нещо, което да не беше чувал вече. Но там бях сигурна, че той не само слушаше, но и ме чуваше. И след въпроса за мнението му относно казаното на свой ред аз пък чувах онова, което той чуваше от мен. Ей така, уж си приказваме с обикновени думи – уж „маса“ значи маса и „стол“ значи стол, но „отговорности“ за някой може да е бреме, за друг – ангажимент със семейните дела. В тази връзка още на първата ни сесия се очерта проблем – аз вземах повече решения за двама ни, поради което получих задача в следващите 14 дни да оставям съпруга ми да води и да преценява. И още от следващия ден установих, че дотогава аз наистина съм била поставяна десетки пъти дневно пред въпроси, които чакат мои отговори. „Какво ще вечеряме днес?“, ме питаше, а аз трябваше да се въздържам от становище, казвайки „не знам, ти прецени“, „Ще ходим ли някъде през уикенда?“, „Този или онзи цвят?“, „На тази фирма да изпращам ли CV?”. „Ти прецени“, „както решиш“, „не знам“… В тази връзка, извадени от зоната си на комфорт, и двамата се учехме на нещо. Той – да поема отговорност за решения, да бъде креативен и самостоятелен. Аз – да се освободя от напрежението да имам отговор за всичко.
Уважавам те така, както бих искала да уважаваш мен. Не говоря за неизползване на груби думи, за избягване на действия, с които знам, че наранявам. Говоря за… говоренето и изслушването. Разговорите по болни теми не са леки, но някои неща трябва да се изговорят, за да облекчат, да се приемат и да се получи прошка. В кабинета няма „писна ми от този разговор“, „край“, „не ми се слуша повече“, напускане на стаята, сърдене и повишаване на тон. Оказа се, че най-сигурното място, където можеш да си кажеш всичко, беше този кабинет – да бъдеш чут, да чуеш себе си, защото някой бди за мира в стаята, ще се намеси, ако се отклониш от темата, ако с думите си би могъл да бъдеш възприет като груб, ще даде думата на другия, за да получиш на момента отзив как това е прозвучало в главата му, дали си наранил, дали го провокираш да отвърне със свой пример. Обожавах да получа думата, да кажа мнението си, да споделя емоция, случка, реплика, може би в изкривената заблуда, че терапевтът ни ще отбележи, че съм права, ще застане на моя страна. Не, нямаше страна. Много подкрепа получих, но по-важно беше, че на другата страна никой не чете лекция, просто на мен ми беше даден шанс да разбера какво се случва в мъжката глава, защо звуча така между ушите му, как да елиминирам резонирането в грешен тон. Някакво чувство като при четене на инструкции за употреба. Да, всъщност, колкото и да си мислим, че познаваме отсрещната страна като себе си, това там е той, не съм аз.
Ти и аз не сме един и същ човек. И нито аз съм перфектна, нито си ти. Често несъзнателно имам толкова високи очаквания от него, че не му отдавам търпението, което заслужава. Най-големият шок за мен бе да установя, че в представите си за съпруга ми работех с идеален образ, бях му приписала черти, които или не е притежавал, или направо олицетворяват мен. Например, че няма да ме нарани, че би се срамувал, ако го направи, че няма да очаква да забравя.
Възпитанието ни определя, това с какво сме свикнали като родителски модел, през какво сме минали, как сме се справяли с образование, професионални ангажименти, стари връзки. Колкото и да ми беше странно в началото, връщането към детство и моменти от живота, в които сме изграждали характер, хвърляха светлина върху различията във възприятията ни – това не беше с цел да оправдаем някого, а да открием разликите, за да се разберем. Даже онзи ден на път за работа се замислих върху свободата, с която трите ни деца общуват с нас, с други възрастни и себеподобни, и не изпитват свян да са сантиментални, да получават думата, да отстояват мнението си, да са обидени и горди от постъпките си. Нещо, с което и самата аз бях свикнала като дете, поради което срещата с потискани емоции, липса на самочувствие, страх от предоверяване, бяха като блъскане в невидима стена. Терапията ни помогна да погледнем към отсрещната страна, да видим другия, да се сравним и да подхождаме с разбиране, когато следващ път се разминаваме в превода на разговорна реч.
Какво още научих за мен, него и връзката ни – очаквайте в продължението на статията скоро.
Препоръчвам ви и този откъс от романа на Валентина Мизийска "Трети шанс": Защо плаче мама
Автор: Мария Пеева
Ето още един забавен празник, за който може би не сте чували - 21 април е денят на банана - този популярен по цял свят плод, толкова любим на малки и големи, че има дори филми и книги с бананови герои. Помните ли "Банани с пижами"? Големите ми синове обожаваха този сериал от "Лека нощ, деца" и даже по едно време ги наричахме Б1 и Б2, но после се появиха Б3 и Б4 и сериалът ни отесня.
Но да се върнем на бананите. Какъв е произходът на празника и защо точно на 21 април? Никой не знае, но заклетите купонджии го честват с истински увеселения - обличат се като банани, разказват си бананови вицове, слушат песни за банани (оказа се, че има цял плейлист с такива). Поздравявам ви с този римейк на една класическа “бананова песен” за добро настроение. Готови ли сте вече за бананово парти?
Моите момчета много се смяха, когато им казах, че бананът е екзотичен плод. За тях “екзотичен” означава трудно достъпен или рядък, пък банани у дома винаги има. А те изобщо не помнят онези времена, когато виждахме банани само на Нова година, защото бяха дефицитна стока, заедно с портокалите, мандарините и кока-колата. Хубавото е, че вече и ние сме ги забравили. И са толкова обичайно присъствие на трапезата ни, че не ги похапваме като деликатес, а експериментираме с тях във всякакви нови рецепти. Някои от тях като например пържените банани, не станаха съвсем по вкуса ми, но други много ни допаднаха. Споделям с вас петте любими бързи бананови рецепти на нашето семейство и очаквам и вашите.
Бананов шейк
Толкова лесно, вкусно и здравословно. Децата си го правят и сами. Идеална засищаща закуска или бърза почерпка за приятелите, които хлапетата са довели у дома след футболния мач.
Съставки за 4 порции:
2 банана
800 мл прясно мляко (може да замените с кокосово или ядково, става страхотно!)
2 капки ванилия
По желание може да подсладите с мед или кафява захар или да охладите с две-три ледени кубчета или направо със сладолед
Разбивате всичко с шейкъра за минута, сервирате във висока чаша и наздраве!
Домашен сладолед от банани
Тази рецепта я научих от приятелка от майчинската ми група и веднага я пробвах. Може да се разнообрази, като се добавят и други плодове - с малко малини например ще се оцвети в розово, а с боровинки - в лила.
Съставки:
4 банана
Ядки, плодове или шоколад по избор
2 лъжици мед или сладко
2 капки ванилова есенция
Нарежете бананите на кръгчета и ги сложете в камерата да се замразят. После извадете и блендирайте заедно с другата съставка, която сте избрали. С лъжичка за сладолед сложете по три топки в красива купичка и сервирайте. Превъзходен десерт е, нали?
Бананови палачинки
Напоследък това са любимите палачинки у дома, а ги пробвах случайно, защото нямаше прясно мляко, пък на децата им се приядоха. За тази рецепта са ви необходими само три съставки:
4 яйца
3 банана
Пакетче бакпулвер
Разбийте яйцата хубаво с миксер или тел и добавете бакпулвера. Пасирайте бананите отделно и после ги разбъркайте хубаво. Изпържете в добре загрят тиган с незалепващо покритие без мазнина, като слагате по една-две лъжици от сместа, за да се обръщат лесно. Възможно е на вид да изглеждат малко по-кафяви от традиционните палачинки, но въпреки това са много вкусни и ароматни.
Сервирайте със сладко, шоколад или мед и непременно добавете топка от любимия си сладолед.
Бананов хляб
Тази рецепта ми даде преди 10 години дъщерятана моя приятелка от Щатите, там е традиционна. Разпространих я много бързо сред всичките си приятелки и всички толкова я харесват, че вероятно след още 10 години ще стане традиционна и тук. Правя я поне веднъж месечно, а понякога и по-често, защото децата ми я обожават. За нея са нужни зрели, дори презрели банани.
3 банана /добре намачкани с вилица или пасирани с преса/
1 ч.ч. захар
1/3 ч.ч. разтопено на котлона, поизстинало масло
1 яйце - средно голямо
1/2 ч.ч. смлени орехи
1 и 1/2 ч.ч. пресято брашно с 1 ч.л. сода
щипка сол
ванилия, лимонова кора на вкус
Всички продукти се смесват в тази последователност, като не се разбиват с миксер, а на ръка (с лъжица), докато се получи доста гъсто и не съвсем еднородно тесто. Цялата процедура по пасиране, смилане на орехи и бъркане отнема не повече от 10 минути. Излива се във форма за кейк, в която слагаме хартия за печене. Пече се около час и 15 минути на 160 градуса вентилатор, или час на 180 вентилатор (докато пробата с клечка излезе суха).
Бананови мъфини:
Тази рецепта съм я споделяла и преди.
1 голямо яйце или 2 малки
100 гр. разтопено масло или олио
3 добре узрели и поомекнали банани
по-малко от чаша захар
чаша брашно
1 пакетче бакпулвер
1 пакетче ванилия
1 чаша хрупкаво мюсли
Слагам всички продукти подред в изброената последователност. Получава се тесто малко по-гъсто от кексово.
После разливам във формички до 2/3 от обема и пека в предварително загрята фурна на горен и долен реотан на 180 градуса за не повече от 25 минути. Вадя веднага и слагам да изстинат, а във формичките слагам втората доза. Банановите мъфини са без мляко и са подходящи, ако някое дете има лактозна непоносимост.
За тези рецепти гарантирам не само, че са лесни и сполучливи, но и че децата ще ги одобрят. Така че с празник или без, непременно да ги пробвате. Ще очаквам и вашите.
Честит ден на банана и на всички, които обичат този вкусен и полезен плод!
Тук можете да прочетете повече за кампанията на Lidl Честит ден на…, с която откриваме всякакви забавни поводи за честване и усмивка.
И нещо интересно за финал :)
Забавни факти за банана:
Името му идва от арабската думата "банан", която означава "пръст". А връзката банани всъщност наричат "ръка" и тя наистина обичайно има по 5-6 банана. Научното название на банана е musa sapientum, което означава "плод на мъдреците".
Макар че бананът е плод без никакво съмнение, той не расте на дърво, а на стъбло като подправка. В това отношение е по-близък до ягодите и научно се класифицира като тях. На основната снимка виждате банановото "дърво". (Снимката е на Max Ducourneau - Unsplash.)
Бананът е четвъртият най-консумиран плод на света, а за популярността му в Европа и Америка е допринесъл не друг, а писателят Жул Верн, който го описал апетитно и възторжено в романа си "Около света за 80 дни" през 1873 г. и събудил любопитството на стотици хиляди свои читатели към непознатия в онези времена плод. Ето защо трябва да се четат книги - винаги нещо полезно излиза от тях.
И накрая, но не на последно място, според статистиката човек изяжда средно 100 банана всяка година. Разбира се - някои повече, други по-малко, а снаха ми изобщо, но внучето ми изяжда и нейните. Вие от кои сте?
Препоръчвам ви и тези три истории:
Автор: Надя Брайт
Овен
Мили Овни, разчиствайте вече каквото е останало от партитата за рождените ви дни, защото идва времето на Телеца. Чувате ли вече шума на парите? Заслушайте се внимателно, защото точно това ще ви донесе Телец – възможности за финансови постъпления. Надявам се, че обърнахте внимание на думата „възможности“. Няма да ви се изсипе дъжд от пари на Овнешките рогца, НО ако направите необходимите сметки – ще станат нещата.
А необходимите сметки са: да си срежете кредитните карти (ще обясня след малко), да поискате повишение, да помислите за допълнителна дейност, която носи доходи, да не давате и този месец заем на колегата, дето все не ви ги връща...
За кредитните карти да кажа... Възможно е огнената ви натура да не разбере правилно знаците на планетите и да решите, че тоя порив за пари е не за да взимате, а за да харчите. Което би било приятно, но не влиза точно в плана. А планът е да се озовете с повече пари. Така, че – ножицата, картата и чао!
В края на седмицата си преподредете дома. Ще ви зареди позитивно, а и ще ви подейства мотивиращо, да преподредите и други неща в живота си. Като знам колко сте енергични, може като почнете да преподреждате в петък, до неделя да сте подредили и на комшиите. Не е лошо, стига да са ви пуснали доброволно в къщите си.
Телец
Много витална и енергична седмица ви се очертава, Телчета мили! Първо – ще бъдете нещо като звездата на купона. Само дето няма много купони и е възможно да почнете да тичате из града и да ги създавате. Това е страхотно – да видиш Телец да се разкършва в ритъма на танца е наслада за сетивата.
Естествено, тази извънредна общителност, ще се пренесе и в личния ви живот. Ще пофлиртувате доста и това също много ще се хареса на околните. Необвързаните имат доста сериозни шансове, да покажат спалнята си на различни хора. Не мога да предвидя, дали някой от тези хора ще бъде допуснат втори път в нея. Но сега това не ни е важно, ще го мислим другата седмица.
Обвързаните да си измислят „safety word”. Ако не сте запознати с концепцията – това е дума, която единият от партньорите изрича, за да спре другият партньор да прави каквото прави. По време на секс. Хубаво е думата да бъде нещо неутрално и ясно за разграничаване. Така например думата „още“ не е подходяща, защото може да се объркате. Но виж „пържени яйца“ например прави рязко разграничаване. Макар, че доколкото имам опит с Телци, по-добре да не замесвате свещената храна в това... Просто измислете нещо, защото ще се нажежат нещата.
Фантазията ви ще е развихрена – не я спирайте. Прожектирайте всеки филм, който иска да се пусне в главата ви – накрая може да излезе и нещо важно и полезно от това.
Близнаци
Нещо нечувано предстои тази седмица за Близнаците! Или по-скоро за нас – тяхната вярна публика от симпатизанти. Тази седмица ще бъдете малко по-кротки в социален план. Даже тихи бих казала. Дори е възможно да направите детокс от социални мрежи. Явно имате нужда да презаредите след последните седмици, в които бяхте във вихъра на събитията. Едва ли ще лишите напълно останалите от чара си, но със сигурност чувствително ще намалите обществените прояви.
Не така ще седят нещата в любовен аспект обаче. Много ви се играе с огъня. Не си признавате, но... вие го знаете, аз го знам, планетите го знаят. Искат ви се забележителни романтични истории, голямо вълнение и бурни сексуални изпълнения. Няма лошо (разбирам ви)... Но защо ви е това? Мислите ли изобщо за последствията или просто искате да си вдигнете адреналина? Разбира се – не искам да ви спирам. Просто нека го обсъдим, преди да сте завихрили някоя невинна жертва в страстния си танц. Казвам ви го, защото ви харесвам и не ми се иска накрая жертвата да сте вие.
Ако имате някоя идея, която има потенциал да изкара пари – действайте. В края на седмицата може да се окаже, че удряте джакпота. Просто преди това обмислете внимателно кои са хората, с които ще се впуснете в новото начинание. Това е ключовото сега – да прецените екипа си правилно. Имате добри възможности, стига да не объркате секса с работата (например).
Рак
И тази седмица ще ви се работи, но няма да сте маниакално вгледани в работата си. Което е добре, защото дава поле за креативност. Всъщност много ще ви се иска да проявявате креативност на всякакви полета. Не знам, дали да не ви оставя да се забавлявате или да ви предупредя от сега, че... Едва ли ще излезе някакъв страшен шедьовър от ръчно облепената ви с керамика саксия. Ето – казах го. Но не се сърдете на мен. Планетите така са подредили. Тази седмица ще имате успех, ако работите в екип, а не ако майсторите сами. Излезте малко от черупката и потърсете помощ. Ще бъде забавно. И... казах „помощ“, а не „хора, които да работят, според зададените от вас указания“.
Много ще ви върви в технологиите. Което може да означава две неща. Първото е, че ако имате бизнес идея за нещо свързано с технологии – може да пристъпите към реализация. Само не забравяйте какво ви казах по-горе – ще трябва да работите в екип.
Второто нещо е, че ако си направите регистрация в някой сат или апп за запознанства, може и да уцелите някой. Да го уцелите с чара си, имам предвид. Обаче не бъдете нетърпеливи или несериозни към подобна инициатива. Не си мислете, че щом сте намерили някого по този начин, значи задължително е мимолетно. Отваряйте си очите и ушите добре и може да се окаже, че сте намерили съкровище, където не сте търсили. От там нататък няма да ви мисля – вие най-добре знаете как се пази съкровище. Успех!
Лъв
Седмицата почти до самия си край е много лъвска. Дава ви се летящ старт в покоряването на целите. Което значи, че е добре първо да си ги подредите по важност и после да излетите. Не за друго, а за да не прескочите някоя в бързината. Усещата прилив на амбиция, както и на типичното за вас владеене на ситуацията. Определено и околните ще бъдат завладяни. Действайте, защото каквото посеете сега – скоро ще жънете.
Нямам особени притеснения какво ще посеете, защото още от понеделник Меркурий ви полива с креативност. Добър ход е да споделите идеите си с други хора. Може би и да организирате брайнсторминг. Резултатите ще са ви полезни.
Много внимателно се отнасяйте към репутацията си тази седмица. Всичко, което правите сега, ще работи за вас по един или друг начин вбъдеще. Така, че не бъдете просто чаровни Лъвове, когато общувате с другите. Полагайте основите на добри взаимоотношения. Прегледайте и профилите в социалните мрежи. Скрийте забавните, но смущаващи снимки и радикалните изказвания. Добавете информация за себе си, която да показва далновидните ви професионални черти.
Накрая на седицата ще искате да си починете (разбираемо) и ще бъдете раздвоени между модерните уелнес методи за почивка и предпочитаните от вас хедонистични начини. Защото аз знам и вие знате, че обичате комфорта, секса и хубавата храна, почти колкото Телец. Разликата е, че вие обичате и щипка блясък на това. Съветът на планетите е да не се раздвоявате, а да се впуснете в любимите си неща. Просто в по-бавно темпо и може би с някоя медитация измежду тях.
Дева
Излиза ви се от зоната на комфорт. Както и от всички граници и зони. Пътува ви се, правят ви се нови неща, покоряват ви се хоризонти... Чудесно е това! Жалко само, че се случва в тези затворени и несигурни времена.
Обаче не изпускайте порива – проявете креативност и си организирайте приключения. Със сигурност има начин дори и сега, да се организира интересно пътуване (и безопасно). Обзалагам се, че има и много забавни активности, с които може да се разнообразите и не сте пробвали досега. Разгледайте в интернет, поинтересувайте се какво правят приятелите ви. Не, че съм подстрекател, но... рядко може да видим Дева на аероплан и не ми се изпуска тази възможност.
Желанието ви да обиколите света може да се утоли и на интелектуално ниво – интересни книги и филми за пътешествия и отдалечени кътчета, запознанства с различни хора от различни култури, учене на нов език... Всичко това ще отвори съзнанието ви по нов и приятен начин и ще ви развие духовно и интелектуално.
Този подем за разчупване на статуквото няма да остане назабелязан и от околните. Даже на някои околни ще донесе приятна възбуда насочена към прекрасната ви личност. На ваше място бих се възползвала.
От петък ще спре особено да ви се работи. Ще продъли около месец и честно казано – вместо да се борите с това, по-добре го прегърнете и си карайте кефа!
Везни
Като че ли си бяхте помислили да си дадете малко почивка в любовния си живот. Не знам защо изобщо ви е минала такава екзотична мисъл през главата. Но няма да е тази седмица (или следващият месец, ако трябва да съм честна).
В главата ви ще има предимно две неща – любов и секс. Особено за необвързаните ще е доста трудно, да не ги объркват. Но нека да започнем по-отдалеч.
Вие сте си романтици, Везни, знаем се. Сега си представете колко неща може да се объркат, когато едни непоправими романтици, бъдат завладяни от мисли за секс и любов. Започвам да изброявам с какво трябва да внимавате, докато се отдавате на романтичните си приключения (защото на вас ви се получават нещата и игра ще има):
- Не обърквайте работата с романтика – после как ще оправяте бакиите?
- Не обърквайте секса с любов – нека никой не страда поне този път, а?
- Не се обърквайте твърде много, ако сте обвързани – не всичко, което лети се яде. Или казано на ваш език – не всяко увлечение е любов по-силна от всичко.
В петък е добре да излезете малко от романтиката и да се огледате в работата си – имате страхотни възможности за успех, ако бързо стегнете редиците и се хвърлите в боя. Не гледайте непременно в резултатите в близко бъдеще. Мислете по-дългосрочно. Инвестирайте труда си в нещо сега – планетите са благосклонни.
Скорпион
Някаква сродна душа в работен или личен план (или и двете), ще трябва да намерите. Това ще е начинът да постигнете чудеса тази седмица. А чудеса ви се пишат, така че – не приемам скорпионски отказ от концепцията за сродна душа. Огледайте се – сигурно на една ръка (едно жило) разстояние от вас стои човекът, с чиято помощ ще мултиплицирате резултатите си.
В това дуо вие ще сте водещите (няма изненади тук), така че мислете добре. Помислете какви са нуждите и желанията ви, обмислете целите си и създайте този баланс в отношенията, който ще е най-полезен. Казано по-простичко – може би човекът ще иска да ви даде всичко, но може би не е най-разумно да взимате всичко. Не за друго, а защото после може да се окажете по-обвързани, отколкото ви се иска.
За да поставите границите както трябва – така че да ги има, но и всички да сте доволни, ще трябва да сте напълно откровени. Имайте предвид, че от петък ви удря една вълна на независимост и за да не нараните някого, ще трябва да им обясните какво се случва.
Простете ми, че ви карам да правите толкова несвойствени неща – да търсите сродна душа, че и да и се разкривате даже... Правя го само защото виждам, че това е начинът да постигнете каквото искате и да сте доволни. А който се е кандидатирал за сродна душа... Ами да му мисли!
Стрелец
От сега до 20 май поставете себе си на първо място. Имам предвид грижата за себе си, разбира се. Нямам предвид това, дето обичате да не се обаждате на хората, след като сте преспали с тях... Не го правете с оправданието „в хороскопа ми така пишеше“.
Това, което сега е добре да направите е да се погрижите за духа и тялото си. Да им дадете здравословни благини, да направите така, че да се чувствате силни и заредени. Разбира се, понеже сте Стрелци, това няма да е свързано с някаква социална изолация. Пак ще сте във вихъра на партитата, просто ще правите по-осъзнати избори къде си струва да пилеете енергия. Вие имате много енергия и често не осъзнавате, че я раздавате безогледно. Сега е дошъл момент да я канализирате.
От петък ставате доста фриволни и се вихрите еротично. Съветвам партньорите на Стрелци да си отворят съзнанието и да не се противят на това. Както и да се хидратират добре и да пият витамини.
Някъде из тези еротични забавления, ще ви докосне и романтично увлечение. Не знам какъв ще е резултатът – но защо не?
Козирог
Козирози, за втора седмица се изненадвам от хороскопа ви. Но и се радвам за вас. Четете внимателно – влизате в период на партита, удоволствия и закачки (сексуални, естествено). Ако сте обвързани, сигурно ще е добре да увлечете и партньора в новите си весели занимания. Мимоходом ще спомена, че тази седмица ще сте особено фертилни, така че може и да се случи нещо сериозно покрай забавленията.
А ако сте необвързани – изобщо не се колебайте да се запознаете с много нови хора тази седмица. Обновете гардероба, направете нещо освежаващо за външния си вид – харесайте се в огледалото! Това е рядък шанс – Козирогът няма да преценява толкова стриктно и ще се впуска в авантюри...
Към четвъртък ще ви се прииска и малко почивка. Но не физическа, защото енергия си имате. Ще ви се прииска за малко да се отделите от света и да се вгледате в себе си (което не ме изненадва, имайки предвид вглъбената ви натура). Отдайте се на това, ще ви влее нови сили.
Има много творческа енергия във вас. Пуснете я безогледно и без задръжки. Дори да не произведете шедьовър – със сигурност ще се „нахраните“ от творческия процес. А и близките ви ще бъдат много заинтригувани от това, което правите.
По отношение на връзките – малко е нестабилно планетарното положение, а вие нестабилни неща не обичате. Ще бъдете склонни да слагате картите на масата и да очаквате същото. Няма да ви спирам – най-силните ще оцелеят и ще излезете с правилните хора от това.
Водолей
Досега бяхте постоянно на педал, не спряхте да тичате, да работите, да гоните ветрове и цели. Сега идва момент да си признаете, че сте уморени и да си починете. Поне малко.
Свържете се малко със земята и дома, въздушни герои. Готвене, градинарстване, декориране на дома. Тези неща ще ви донесат мир в душата. И да, знам че не това никога не ви е било приоритет, но го погледнете така – малко мир сега, ще ви даде много сили за после.
Дайте си почивка и от радикални визионерски решения, каквито са характерни за вас. Просто периодът не е добър и ако сега направите радикална промяна в живота си, впоследствие може да се окаже просто голям дискомфорт. Тоест – не се развеждайте сега, не сменяйте къщи и професии и не си взимайте алпака за домашен любимец.
Положете грижи и за тялото си. Сигурно, ако ви кажа „Запишете се на спорт“, вие ще се запишете на рафтинг... Но аз имам предвид нещо по-умерено и щадящо. Наистина, послушайте планетите. Казват, че сега трябва да се заредите със сили. Явно ви готвят нещо страхотно за после!
Риби
Изпитвате непродолимо чувство да се себеизразявате. Искате да кажете на света какво става вътре във вас. Чудесно! Защото и ние бихме искали да разберем...
Няма да е много трудно да споделяте, защото от понеделник планетите ви правят магнит за хората. Всички ще искаме да сме около вас и да си говорим с вас. Какво по-хубаво време за споделяне от това? Подходящо време е да се включите в групови активности. Не се обвързвайте още от началото с нещо ново, защото не мога да гарантирам, че следващата седмица още ще го искате.
Ще усетите благотворния ефект от свързването с други хора и към четвъртък ще имате готовност да споделите наистина интимни и съкровени за вас неща. Тогава ще имате и повод да обмислите кого от хората около вас чувствате наистина близки. Но помислете наистина добре, защото понякога пропускаме да видим добронамерените хора, заради собствените си предрасъдъци.
В петък ви залива вълна на романтика (за която не знаех, че някога се е отдръпвала от вас) и ще ви държи поне месец и половина. Искате повече от повърхностни изрази на чувства, искате истинско сливане. Моментът е подходящ или да заздравите връзката си или да си потърсите нова. Просто сърцето ви няма да приема нищо по-малко от истинската любов.
Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.
Още от Надя: ТикТок, беПчета
Автор: Траяна Кайракова
Надявам се, че през уикенда сте оскубали пернатия добитък, ако сте ходили на село или сте хванали някой гълъб на терасата. Значи… Дупредих ви оня ден, че ще ви занимая с Ицата за Великден. Ако не сте изпълнили заръките ми, това си е лично ваше извращение. И сега направо към обучението. Какво ме е прихванало да ви обучвам, хич хабер си нихт, но предполагам, че и мене ме цапна цялата тая лудост покрай онлайн даскалските истории, тъй че прости ми, Боже, и вий, драги зрителЕ! И тъй, да започваме.
Най-важни са, разбира се, Ицата. Бели, дами и гускода, бели! Не селски, не леко бежови, а дибидюс бели! Вече ги продават навсякъде в големите вериги, не се стискайте, не са по-скъпи от другите. Направете си кефа, моля ви се. Щото баш кефът цена няма! Знаете си, че от вечерта ги оставяте навън, а не да презимуват в хладилника. С една гъбка, по-скоро с обратното й на тая гъба, дето не знам как се казва, ама е едно рошаво, лекичко позатривате розовия печат на пустите яйца. Няма да се махне целия, ама поне ще се позамаже. Умийте ги хубаво, да не ви се свиди водата. Вярно, че кубикът й мина цената на петрола, ама пък веднъж е Великден все пак! Сега за варенето. Варила съм ги върху кърпа, а чИ върху тях друга кърпа, посипвала съм със сол и оцет, баяла съм им, прекадявала съм, слагала съм ракия, пържоли, уиски, каквото са ми казвали в тенджерата, все тая. Варила съм и в отрязана кора от яйца, в джанта от гума и в чашки от сутиен, пак все тая. Ако ще се пукат, ще се пукат. Пука ли ми на мене? Изяждаме си пукнатите и не ни дреме. Напоследък слагам десетина яйца върху дебела хавлия, повивам ги като бебета, посипвам малко сол и оцет. Варя на среден котлон 15 минути нейде. И пак казвам, каквото има да става, ще става, не му мислете много. Защо са ви бели яйца? Щото и с най-проста боя да ги вапцате, ще имате убийствени цветове. Но… за цветове по в друго писание.
На мен любими, най-ефектни и най-мързеливи са ми яйцата с перушинки от токачка. Затуй и първо ще ви занимая с тях, щото все пак трябва да оскубете токачките, моля ви се! С други пера не става, гарантирам ви. Миналата година оскубах капана за сънища на щерката, ама не! Не е същото. Всяка година се сещам в последния момент, че нямам пера. Нина, Златка, Петя и не знам кой още ми мъкнат пера по тревога. Ама ако намерят! Едната я пращам в един парк с токачки, дето познава шефа му. Другата звъни на един селски кмет, дето и той има токачки, третата в не помня къде. Пък що народ ми носи патешки, пъдпъдъчи, магарешки яйца, туй е друг въпрос. Миналата година ми хрумна( пак 2 дена преди цялата процедура естествено), че токачки има в нашия зоопарк. Едно хубаво временце се бе люснало, не като сега чиста Коледа, и се прежалих. Даже отидох пеша, да не повярва човек, до зоопарка. Оказа се, че тия пернати гадини са ги пуснали да се разкарват напред – назад. Срамота! Ами запрете ги, да му се не знае! Мене ме мързи да ходя, как ме виждате да ги гоня и скубя по кърищата?! За мой късмет намерих една клетка със запрени добитъци. Таман се бяха накокошинили и бяха нахвърляли перушина вътре и малко навън около мрежата. Сега… вътре няма как да вляза, отвън перцата са малко, ама няма какво. Тъй и тъй съм ги набарала, ще си вземам, няма накъде. Надупвам се аз прилежно и почвам да чегъртам от дупките на мрежата пустите му перушини. Разбира се, че преди туй се бях огледала дали има живи хора, щото не съм много красива гледка в тая поза и изотзад изобщо. Докато се пъна и пуфтя, до мене застават майка с детенце.
- Мамо, мамо, тая лелка защо събира акото на пиленцата? Акото яде ли се? А, мамо?
- Не, маме, сигурно ще си прави лекарство – мъдро отбелязва младата и умна майка.
Тъй зверски я изгледах изпод иззад чатала си, щото не мога да се надигна, че направо ме разбра и изнесе хлапето на безопасно място. Лекарство, моля ви се! Само такова не съм си правила направо! Събрах си, колкото можах, и гордо се понесох към къщи. Сварените яйца трябва да са ви изстинали. Вземате един белтък – суров, и лекичко го разчалквате с вилица. Казала съм ви – никакви излишни усилия и никакво морене. Разглеждате си яйцето, намирате мястото с розовия печат. Вземате от четките за рисуване на детето. Потапяте в белтъка и мажете лекичко върху печата или върху каквото е останало от него. Лепвате перушинката. Внимателно минавате пак с белтък върху нея. Изсъхва веднага. Става една красота и чудо без грам усилия, като изключим акцията по намиране на пустите перушини! Оттам насетне оставате домашния добитък да плеска, както си иска другите яйца. Вземате си кафето и сте готови за празника! Толкоз! Пък какви други работи правя, другия път, щото не ми се иска да се уморявам с толкоз писане.
Хубава седмица, бели патици любими! И не забравяйте да оскубете токачките!
П.С. Нито един добитък не е пострадал умишлено от мен! Винаги е било случайно!
Още техники за боядисване на яйца вижте тук:
Великденски яйца - идеи за боядисване
Още от Траяна:
Автор: Траяна Кайракова
Понякога, ама само понякога се правя на домакиня. Не за друго, ами да не се разлигавят много домашните любимци. Не ща да си развалям репутацията на мързелива и пишман домакиня. Не съм от тях, как`Сийке! И преди да са ни залели със снимки на козунаци и курабии, агнешки трътки и плешки, ще ви кажа за моите. Няма аз пък да се блъскам с хората, нека съм първа.
В Добруджанския край курабии не се правят. Или поне у нас не се правеха. Като дойдох тука, да ги облагородявам в Тракия, как не ме мъчиха с едни курабии. Бе не ща, а чИ не ща. И децата не проядоха. В първите години правех рецептата на мама и баба. Нали знаете – прясно мляко, яйца, захар, али-бали. Че на стайна, че на омайна температура, че не знам още какво си. Сетне бухай 200 пъти тесто, ако нямаш друга работа, може и 300, пали печки, прави сауни, поти се като магаре на мост и те така. Сетне дойдоха на мода кулинарните блогове. Ако си въобразявате, че и оттам не съм минала, ама много жестоко се лъжитИ! Още ми се ветрее блогът в мобилното пространство, ама напоследък нямам никакво време и с него да се занимавам. Май само червен сняг не съм доставяла от Дубай, ама не се знае, има време. Покрай кулинарките там, тъй се изпедепцах, че не е истина. Забравих за сауните, блъскането и потенето. Напук на всяка логика, козунака го правя с кисело мляко или заквасена сметана. Има логика, ши знайте! Киселото активира явно бързо маята, пък едни конци стават, гоблен да ви ушия билям! Ако имате хлебопекарна, хакайте всички продукти там. Става и в миксер, който меси. Ако нямате, не си запрятайте много ръкавите, няма да ви се наложат големи мъки. Ако не можете да месите и точите, ама вземете изгледайте някой клип бе! Щом дъщеря ми в Германия по клипове се научи, значи няма невъзможни неща. Пък да не ви разправям как точи – с бутилка! Няма и точилка да мъкне оттука я! В краен случай стегнете ръце в юмрук и бухайте в тая купа, все ще стане някакво тесто.
На Великден шоколад, коприна и... ориз
А сега да ви кажа и рецептата. Малко продукти, щото ако се окъкате, да не ви е яд сетне и да ме замеряте с камъни. Сакън! Не съм за бой аз, макар да нося и на такъв. Вземете си 1 кубче жива мая или 1 пакетче умряла, демек суха. Сложете го в ½ кофичка кисело мляко и го рзаджуркайте да се стопи маята. Две яйца разбийте с 1ч.ч. захар, ама с вилица, не с миксер, ама пак леко, няма да се морим, казах ви. Сложете яйцата, млякото с маята, добавете 40 мл. олио и 60 мл. разтопено масло. Настържете лимонче, хакнете някоя ванилия, отпийте глътка ром и сложете 2-3 с.л. от него също вътре при другите продукти. После спокойно можете да го допиете. Каква е тайната на сладкия козунак? Не е в многото захар! Хич! Колкото повече захар сложите, толкова по-бавно или хич няма да ви втаса тестото, щото става тежко. Купете си какъв да е течен подсладител. Ей туй е! Сложете две супени лъжици и сте готови! Добавете около 600 грама брашно. Бъркайте с една лъжица, сетне пуснете юмруците в ход. Толкоз, туй то! Номерът е тестото да не лепне. Ако трябва, добавете още мъъъъъънинко брашно. Оставете тестото поне за час да втаса. Покрийте го с бяла кърпа като булка, пък ако нямате, с каквато хавлия ви е под ръка. Пригответе си шоколад, сладко, локум, ядки, стафиди, каквото ви душа сака. Щото у нас единият не ядял орехи, другият стафиди, третият сладко. Те ушите ми изядоха, сега, моля ви се, претенции!
Разделете си тестото на 3 топки. От тях все ще успеете да докарате три правоъгълника. Къде с точилка, къде с бутилка, къде с ръце, както можете. Наплескайте на всеки правоъгълник течен или начупен шоколад, ядки, патки, каквото сте решили. Ха сега го направете на руло. Гледайте хубаво да го завиете, че да не ви изпадат работите, дето сте хакнали одеве. Сплетете трите рула на плитка, туй няма как да не го знаете. Сложете в тава, застлана с хартия за печене, с оризова не става, моля ви се, пробвала съм, лепне и не се яде. Други плетки аз трудно правя. #Остъйманашеснайсетсъм го накарах наизуст да научи „офицерското“ копче, дето е вид плетка, че сега той плете, ама с много зор и кандърми. Докато се надигне сабахлям, аз съм опекла поне три козунака. Кой ще ти го чака да плете! Намажете с един разбит жълтък, поръсете щедро със шекер и слагайте във фурната на 50 градуса. Емен-емен след 20 минути ще е втасал пак пустият му козунак. Ха сега увеличете на 170 градуса отгоре и отдолу фурната. Печете до златисто. Вентилатор не пускам, щото баба нямаше и не ме е научила. Стане ли златист, готов е! Къщата мирише, народът се капе със слюнки, вие стискате палци да стане чудо. Не препичайте козунака, нито го чакайте да стане черен – все пак няма да го носите на гости на арабско семейство, че да сте в тон с него. Колкото по- препечен е, толкоз по-сух! Ако все пак ви се случи и нямате пукнат конец или даже нишчица, хич да не ви пука! Казвате на челядта, че точно тъй е трябвало да стане, и си свиркате! Все пак ще имате един сладък хляб, на който няма да му простят.
Моите форми са малки и от тази доза правя два малки козунака. Детето в Германия си направи форма от хартия за печене и пак стана, тъй че и в тенджера да го сложите, все ще излезе нещо. Ще видите българския козунак на фона на катедралата в Кьолн. Моите пък на плота у дома. Толкоз от днешния урок.
Предвиждам да ви занимая и с яйцата, които боядисваме. Така че, ако не сте кулинар, не искате да имате нищо общо с готвенето и прочее, досадила съм ви, сега е баш моментът да спрете да ме четете! Ако пък не, веднага оскубете кокошките на село, но най-добре става с оскубани токачки и чакайте следващата порция кулинарни резИлтати от мен!
Пък…ако сте направили тоз ми ти козунак, вземете го снимайте и пуснете тука, че да видим става ли нещо от вас като ученици, че и от мен като учител.
Още от Траяна:
Само да му дойде времето!
Съобщенията за случаи на тромбози след поставяне на векторни ваксини предизвикаха основателни притеснения. Притеснени са и хората, на които предстои първа ваксина, както и тези, на които предстои втори прием, сред които съм и аз.
Най-честите въпроси, които възникват са: Да се ваксинираме ли? С кой тип ваксина? Може ли да се имунизираме с различни препарати? Има ли сериозен риск?
Ето какво казват експертите:
Британски учени обявиха, че рискът от тромбози в мозъка е много по-висок при COVID-19, отколкото в резултат от ваксините срещу него. При това рискът е десет пъти по-висок при боледуване от коронавируса, отколкото са обявените случаи при една от ваксините.
Изследователите подчертават, че COVID-19 се свързва с по-чести прояви на тромбози от този рядък вид церебрална тромбоза като сърдечния удар например и че дебатът около ваксините е оставил на заден план сериозните рискове от самото заболяване. По думите им, установеното в изследването припомня факта, че това е наистина ужасна болест с множество въздействия, включително и повишен риск от церебрална венозна тромбоза.
Ваксинираните у нас с първа доза от препарата на "АстраЗенека", ще могат да избират дали втората ваксина да е от същия продукт или да им бъде поставена друга ваксина, обяви министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов на брифинг през седмицата:
"Всички хора, които желаят да си поставят ваксината на "АстраЗенека" като втора доза, да си я поставят, защото експертно ние сме сигурни в нейната безопасност и ефикасност. А тези, които не желаят да си поставят такава ваксина, ще бъде взето решение с какво може да бъде заменена."
Достатъчно количество от РНК ваксините срещу COVID-19 на един от производителите (на "Пфайзер"/"БиоНТех") се очаква в началото на май, така че да има реален избор на записалите се в електронния регистър.
Според проф. Кантарджиев обаче е добре да се изчака становището от производителите относно поставянето на две дози от различни ваксини:
"Всяка ваксина е лекарство и се прилага по кратката характеристика, дадена от производителя. Когато той е казал, че може да се слагат две дози, те трябва да са само от тази ваксина. В момента се провеждат изследвания дали Оксфордската ваксина може да се комбинира с иРНК ваксина. Официални резултатите все още няма и това, което се прави в момента от някои държави, юридически не е издържано."
Според него при ваксинация с повишено внимание трябва да бъдат младите жени, които ползват контрацептиви. Специалисти от Германия са установили, че рискът е по-голям, когато при първа доза от векторната ваксина жената е овулация.
Проф. Кантарджиев съветва ако след поставяне на ваксина не са изработени антитела, при втората ваксинация да се приема по-голямо количество Витамин Д и да не се използват имуностимулатори. При липса на ефект, след около два месеца да се приложи друга ваксина.
Оказва се, че около 8-10% от хората не реагират правилно на ваксинацията, не изграждат имунен отговор към коронавируса.
Хората не трябва да се успокояват, ако имат много антитела, защото те ще намалеят, важен е клетъчният имунитет. Никой, прекарал вируса, няма антитела след 8-ия месец, заяви акад. Богдан Петрунов. Според него първата доза не е достатъчна, за да ни защити от болестта и не можем да разчитаме на качествен имунитет.
На същото мнение е и проф. Илко Гетов. Според него, ако са минали 14 дни след първата доза, и не са се появили проблем, втората доза от ваксината трябва да е от същия препарат, с цел да бъде завършен цикълът на ваксиниране. Първата доза играе ролята на фон, а втората доза е усилваща, която създава крайния имунитет.
Ето и мнението на д-р Аспарух Илиев:
Автор: Весела Георгиева/Бъркоthings
Децата са страхотни дизайнери! А когато на едно място се съберат повечко таланти, резултатът вкъщи е видим и винаги зашеметяващ.
Още с влизането у дома, можете да усетите стила на нестандартното. Портмантото ни прилича на коледна елха. Шкафът за обувки е почти разглобен, чекмеджето му често липсва, а когато е на мястото си, е пълно със солети и гумени мечета. Показваме гостоприемство още на прага. Всеки гост е свободен да се почерпи колкото поиска, стига да не му прави впечатление, че солетите са нагризани, а по мечетата има следи от козината на Пройка (котката).
Холът е истинска революция в тенденциите в интериорния дизайн. Диванът предоставя комфорта на спа комплекс, построен в бомбоубежище след Първата Световна война. Цветът му наподобява лилава зебра, накъдрена от 220 волта напрежение. Веднъж преглътнеш ли пружината, която разтрива дясната ти подмишница, вече спокойно можеш да се насладиш на 47-инчовия телевизор, от който 24 часа в денонощието се усмихват Блипи, Геко и Од Боц. Вероятно тези герои ги има в повечето къщи, обитавани от деца, но едва ли същите се борят за глътка въздух над 30 см синьо-жълто-зелено-червена ивица „натрошени“ пиксели на екрана, получени вследствие неистовото желание на Велизар да убие някой от братята си.
Обичаме различното. И искаме всеки ден да бъде свежо, разнообразно и уникално. Затова не инвестираме в скъпи подови настилки. Използваме ваденки. От дъвки, от зрънчо и шоколадови яйца. Понякога в употреба влизат и етикетчета с цени. Така паркетът ежедневно е застлан с неподражаем килим. Онзи ден ми отне близо час, докато изчопля китайската ваденка на Уинкс, обилно поръсена с брокат и падащи звездички, занитена допълнително с полуразтечено етикетче от кроасан с надпис 0,90 лева. Усилията ми не бяха оправдани, тъй като преди да изсъхне потта от челото ми, на пода се появи черга с бойна сцена на костенурките нинджа.
Преди хиляди години с ръба на прахосмукачката ударих мазилката в кухнята. Стара къща, понапука се лекичко. Показа се една малка дупчица, в която трудно можеше игла да забиеш. Откакто Роско я забеляза, дупката заприлича на кратер и заплашва скоро да катурне цялата стена. Макар да звучи страховито, всъщност и тя има своето точно място в интериорния замисъл на нашия дом. Картината на непрекъснато ронеща се мазилка, разширяващо се петно голи тухли и звукът от малкото пръстче „Чоп, чоп, чоп“, ме връщат директно при динозаврите, когато нямах толкова деца и публикувах на стената си с длетото.
Кухненските шкафове са си още на мястото. Но какво има в тях – никой не знае. Понякога вадя колички с дистанционно, понякога само – дистанционни или части от пантофи. Често се случва да посягам за черен пипер, пък да вадя пакета с пелени. Обратното също се случва и тогава Борето не е доволен.
Достъпът до хладилника е силно ограничен. По вратата му висят залепени стрели от арбалет, лък, гумени патрони и дъвки. Сериозни акробатични умения за необходими, за да го отвориш, без да си извадиш някое око или парче дъвка да не се залепи за косата ти. Да се чуди човек що сме дебели.
В трапезарията е доста вълнуващо. Там ходим на зиг-заг. За да засилим усещането за фън-шуй по целия под има пръснати царевични пръчици, близалки и определено количество морска сол за здраве и добър имунитет. Понякога Борко пренарежда декорацията, изяждайки я. А на стените може да ни завидят дори уредниците на Лувъра. Живопис от плодови пюрета, натюрморт от каши, пейзажи от пресовани картофи, пресни домати и вратни пържоли. Хем си си вкъщи, хем си на ресторант – отвсякъде можеш да чопнеш по нещичко. Даже безплатно!
Много често ми задават въпроса: Имате ли тоалетна? Имаме, разбира се. Вярно, че понякога използваме и задния двор за неотложните нужди, но като във всяка нормална къща, ни се намира и тоалетна. Която съвсем не е нормална, но върши работа. Вместо с фугин, плочките са уплътнени с паста за зъби. Не е много красиво, но винаги се носи свеж аромат, без значение интензитета на ползване. Понякога сифоните също лъскаме с паста, а котленият камък се слива артистично с декорацията.
Поставката за тоалетна хартия не се използва. Не че си нямаме, имаме, но обичаме движението. И се грижим както за своето физическо здраве, така и за това на гостите си. За да стигнеш до блаженото парче целулоза, трябва или да се извъртиш на 180 градуса около собствения си кръст, или да се разтегнеш и с върха на пръстите си да я събориш от шкафа над умивалника. Или просто да притичаш до мокрото помещение в проветрив вид, за да си вземеш ново руло, ако старото се окаже на недостъпно или неоткриваемо място.
Остана да ви разведа из детската. Там обзавеждането е съвсем минималистично. Има един креват с изяден дунапренен дюшек. Парчетата му се валят из цялата къща. Леглото се използва като склад за играчки, защото начупиха кошарата за съхранение със зъби и нокти и изплюха частите й в тоалетната. Щорите са накъсани на ресни, за да не са лишени децата от пряка слънчева светлина и съседите от денонощно шоу. На стените имаме футболна врата, бръмбар в народна носия и космически кораб, заплетен в тиган спагети. Спагетите всеки ден стават все повече и повече. Тоя кораб скоро няма да се измъкне!
Врати почти нямаме. Капаците на кабелните ни канали са отдавна извадени и превърнати в мечове, а кабелите ни се пречкат в краката за стимулиране на вестибуларните апарати. Масите у дома често се държат на два крака или на истинска магия и като цяло у дома нищо не е такова, каквото изглежда.
За втория етаж няма да ви разказвам. Там са спалните на момчетата. Не съм се качвала горе от триста години и мога само да гадая за интериорните им решения. И тази крачка към запознаване със семейното ни жилище ще направя, но когато спретнем един по-читав и дълготраен ремонт долу. Мисля си да започнем със заличаване произведенията на изкуството от стените. А ние с децата имаме голям опит в боядисването.
Когато и да ми се е наложило да хвана четка, все бременна съм била. С Бранимир слагахме вътрешна изолация и пребоядисах къщата в София. С Велизар гласихме бебешка стая – цялата я боядисах. С Роско шпакловахме втория етаж и после го боядисах. С Борето се хванахме ремонт на хола да правим – пак боядисвах.
Като стигнах до извода, че ни трябва по-трайно разведряване на стените у дома, рекох на татко им:
- Да вземем да ударим една боя, а?
А той ме погледа, погледа и отвърна с въздишка:
- Айде да го отложим за след десет годинки, когато вече може да си в критическата…
Още от Весела:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам