Удобното дете
Често казваме, че ни се иска детето да е послушно. А ако слуша винаги?
Има деца (не са много), които като че ли са родени възпитани. Те са послушни, предпазливи, правят всичко както трябва, дори никой да не го изисква от тях. Едва ли не предчувстват желанията на възрастните и ги изпълняват, преди да са произнесени. Стараят се да се държат така, че да не обидят никого и да не създават неприятности. Първоначалната ни реакция при досег с такова дете е радост, удоволствие, но и леко напрежение.
Дали детето се държи така, защото наистина го желае или твърде добре се ориентира в създаването на добър имидж пред възрастните?
Удобните деца най-често са ориентирани не към своите чувства и желания, а към тези на околните. Това може да е знак за високо ниво на съпреживяване – те усещат другите по-добре от самите себе си. Да влязат в контакт със собствените си емоции за тях е по-трудно от съприкосновението с преживяванията на другите. Но когато пораснат, те трябва да могат да вземат решения, опирайки се на собствените си потребности и ценности. Значи все пак по-важно е да опознаеш своите чувства и желания. Иначе може да се окажеш неспособен за самостоятелен живот. Освен това липсата на контакт със себе си обрича вече порасналото дете на потиснати емоции, на податливост към зависимости от различен вид. Удобното дете е свикнало да се доверява и разчита на някой друг, не на себе си.
Може би просто са отстъпчиви?
Възможно е детето да е отстъпчиво по характер и тогава нямаме повод за тревога. Можем да го разберем, ако го наблюдаваме внимателно. Ако изразява емоциите си, говори за желанията си, има любими занимания, значи става дума само за особеност на характера.
Кога детето е тревожно послушно
- когато не проявява гняв или раздразнение, никога не изразява несъгласие;
- когато няма свои увлечения;
- когато непрекъснато се съобразява с обкръжението си и се ориентира към интересите на другите;
- когато често моли другите да играят с него;
- когато е усърдно при изпълнение на поставените му задачи, но не излиза от рамките на това, което са му възложили;
- когато се стреми да прави всичко правилно и говори за това с особена убеденост;
- когато първата преходна възраст (3-4 години) при него протича гладко, без характерните за този етап на развитие протести, без стремеж да наложи волята си.
Детето има право на всякакви чувства,
но не и на всякакво поведение
Послушното дете е повод за тревога. Такива деца имат много задръжки, които впоследствие могат да прелеят в сериозни проблеми.
Ако детето е твърде послушно, вероятно в семейството има проблем.
Удобното дете е човек, който не спори с възрастните, не вдига шум, не се противопоставя.
Удобното дете не крещи: „Искааам!“ и не се търкаля истерично по земята, карайки родителите си да се червят.
Удобното дете е винаги доволно от оценката си и никога не спори с учителя.
Удобното дете не иска джобни, взема колкото му дадат.
Удобното дете не противоречи на родителите си, когато му купуват вещи.
Удобното дете е много удобно за педофила.
Удобното дете пораства като удобен колега, който няма да възрази, с каквито и ангажименти да го товарят, но никога няма да поиска полагащото се финансово обезщетение.
Удобното дете се превръща в удобен партньор, който изцяло се съобразява с половинката си и пренебрегва собствените си потребности.
Удобното дете се превръща във възрастен, който живее съобразявайки се с мнението на околните.
Удобното дете преживява своя бунтарски период не в пубертета, а едва когато напусне родителите си.
За да стане личност, удобното дете трябва да се бори с комплекса си за вина, да отстоява границите си.
Как можем да му помогнем да излезе от „ступора“
Като обясняваме изискванията и правилата си
Послушните деца обикновено не очакват и не искат такива обяснения, но това не значи, че не се нуждаят от тях. За тях е особено важно да разберат, защо трябва да постъпят по един или друг начин. Някой беше казал: „Правилата са ни нужни, за да знаем какво ще се случи, ако ги нарушим.“ Отсъствието на това знание може да дезориентира детето. Не по-малко важно е да му обясним защо понякога правилата се променят.
Като създадем на детето възможност да греши
Това му е нужно, за да престане да се страхува. Ако няма опасност за здравето или живота му, нека му позволим да рискува, дори резултатът да е грешка, падане или обелено коляно. Това ще го научи не само да разбере съотношението между желанията и възможностите си, но и да бъде внимателно.
Като обръщаме внимание върху собствените му желания и цели
При това е важно да му дадем възможност само да влияе върху осъществяването им. На малкото дете му е нужно време за осъзнаване на собствените желания. Не бива да бързаме да дадем играчката, към която е посегнало. Нека само я вземе и да изречем на глас какво прави в момента. Това изговаряне продължава и в по-късна възраст, с акцент върху личния характер на чувствата, желанията и действията на детето: „Ти чувстваш… “, „Ти искаш… “, „Ти направи… “
Като му даваме възможност да прави избори
Нека го насърчим ежедневно да прави някакъв малък избор. Нека само реши какво да облече, къде да отиде да играе, къде да се разхожда… Добре е да обсъждаме с него варианти за съвместното прекарване на почивните дни.
Как разреших на детето да не ходи на училище
и то не подивя
Всъщност всички ние искаме да имаме неудобни деца.
Неудобните деца имат собствено мнение и го отстояват.
Неудобните деца спорят с възрастния, който не е прав.
Неудобните деца сами избират какво образование да получат.
Неудобните деца се превръщат във възрастни, които ценят себе си и своето време.
Да бъдеш неудобно дете всъщност е удобно. Това удобство помага на родителите да разберат потребностите на децата си, техните чувства и желания и да отгледат личност.
Източник:www.aif.ru
Препоръчваме ви още:
Я го дайте на мен, щом не слуша!
