Автор: Мария Пеева

Гледахте ли ужасното видео от детската градина в Бургас? Ако не сте, може да го видите малко по-надолу. Мога само да се надявам, че това е голямо изключение, а не правило. Защото преди 30 години е било по същия начин, вашите истории го доказват. 

Направих си следните изводи за методите на обучение и възпитание на двете госпожи и последствията от тях.

1. Ако децата са твърде шумни, остави прозореца отворен, за да настинат.

2. Ако искаш децата да научат ръченица, бий ги.

3. Ако искаш децата да научат математика, бий ги.

4. Ако някое детенце е по-пухкавко или бавничко, обиждай го, така че всички останали да му се смеят. После ги набий, защото се смеят много шумно и ти надуват главата.

5. Ако мразиш някоя колежка, сложи й скрита камера, остави я да се излага на воля и да тормози децата пред очите ти, а после подхвърли записа на майка.

6. Ако някой извършва насилие над деца, напсувай го едно хубаво в социалните мрежи, закани се, че ще му скъсаш главата и после забрави до следващия път.

Какво можем да направим? Да ги линчуваме може би? Разбрах, вече са уволнени. След като скандалът утихне, са свободни да отидат в някоя друга градина, или може би да си направят частна.

Мили хора, най-добрата защита е превенцията. Пак ще ви напомня - дайте да сложим камери в тези градини и ясли, стига вече! Колко пъти още трябва да гледаме такива кадри, за да се убедим, че това се случва наистина! С малки деца, които са съвсем беззащитни. С големи деца, които могат да говорят и да споделят вкъщи. С млади неопитни учители. С възрастни опитни учители. В хубави градини, за които се чака ред. В не толкова хубави градини, където не достигат деца. Просто се случва.

И какво? Татковците гледат видеото и цъкат с език как ще ги хванат тези парцали и ще ги убият, ако било тяхното дете. Майките се ядосваме и кълнем, а тайно треперим дали и в нашата градинка не е така, пък ние да не знаем. Децата ни слушат как ние ще убием, обезглавим, разкъсаме тези гадни даскалици и си казват:

- Аха, значи така се прави! Лошите даскалки бият децата, но татко е по-силен и после ще ги набие. Колко е яко да си силен и да можеш да биеш, а теб да не може никой да те бие.

После отиват в училище, порастват, стават големи и силни, бият съученици, а някои стигат по-далеч и убиват бездомник, или учител, или приятел. Това ли е решението? Агресия, гняв, агресия, гняв... Като гледам, така може да си караме още сто години, без особена промяна. Искаме ли го?

Слагам тук линк за петицията за камерите в детските градини.

Напомням ви и за фейсбук групата на родителите за промяна в образованието, включете се в нея и подкрепете.

Агресията ражда агресия. Зарежете заканите и преодолейте гнева. Ефектът от тях трае три дни. До новата зловеща история от поредната градина на ужасите.

Дайте нещо да направим вместо да си приказваме.

Вижте и тази статия за хората, които се грижат за децата ни, ако още имате нерви и сили да четете по тази тема.

Може би ще ви е полезно и как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник.