Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна.
Децата нямат нужда от индивидуален подход, а от човешко отношение
Много родители търсят частни учители, защото учебната програма не се съобразява с индивидуалните особености на децата. Един педагог, учител по английски и автор, обяснява, защо индивидуалният подход няма да помогне на детето да се учи по-добре. За разлика от персоналния. Да, оказва се, че има разлика между тях.
Влизате в час. Пред вас са 20 или 30 абсолютно различни характера със своите особености и способности. Гледат ви с досада, умора, тъга, безразличие или с умерен интерес. Някой го боли стомахът и не може да се съсредоточи върху текста. А момичетата от първия чин непрекъснато се състезават помежду си, едното винаги изостава и преживява сериозно загубите.
Учителят диктува общите правила и задачи: отворете, прочетете, запишете, отговорете. Оценките се поставят по същия начин – с единни критерии за всички. Няма значение, че някой по някакви причини не е успял да изпълни задачите си или усвоява информацията по-бавно от останалите. Никой не се вълнува от това, ученикът трябва да догонва останалите сам. И от този неефективен подход произтича друг. Още по-вреден.
Да си представим, че 20 ученици са разпределени по един в клас, до всеки от тях е застанал по един учител и на всички са дали една и съща задача. Да назовем този подход „ефективно индивидуално обучение“. Така всъщност постъпват родителите, когато по всеки предмет наемат отделен педагог и организират на детето си училище нон стоп. След като на детето е отделено 20 пъти повече внимание, значи и материалът трябва да е 20 пъти по-добре усвоен. Не е ли така?
Не съвсем.
Обучението не е маса-учебник-учител-задачи. Това е възможност да се анализира, обсъжда, да се търсят решения на проблемите на практика, да споделиш своите идеи и да работиш с останалите. Това не може да бъде постигнато със самостоятелна работа нито в училище, нито с частен учител.
По какво се различава персоналният от индивидуалния подход?
Двата метода имат известни сходства, но персоналният подход, за разлика от индивидуалния, все още е неразбираем за мнозина. Персонален подход означава да си внимателен, грижовен, съпричастен.
Това е, когато някой в детската градина не яде месо, ти го знаеш и се стараеш в кухнята да не забравят това. Друг има непоносимост към лактозата и ти следиш да не стане грешка с храната, която му се поднася.
Или когато учителят подрежда учениците по чиновете не по номера или по принципа „кой с кого не приказва“, а според особеностите на ръста и зрението им.
Когато при неизпълнено или невярно домашно, не се поставя просто една суха двойка, а се дава възможност да опиташ с друго решение; когато ти обяснят къде си сбъркал, да получиш възможност да опиташ отново и да го направиш както трябва.
Когато след сбиване в училище не викат родителите ти, а обсъждат с теб случилото се.
Когато учебната програма не е безлична и обща, а се предлага на всеки ученик в съответствие със способностите и характера му, без натиск и ограничения.
За това не са нужни големи бюджети, скъпоструващи ремонти на материалната база, високотехнологични паралелки. Достатъчно е да видиш човека във всяко дете, да го свалиш от конвейера за обезверени ученици, които не могат да разберат какъв е смисълът от годините прекарани в учебното заведение и накъде да тръгнат след това.
Нужни ли са например 20 нови учебни програми в съвременното училище? Това не е индивидуален пакет учебници, методики и задачи за всеки от класа, което е неосъществимо на практика.
По-лесно и ефективна ще е само с три фрази, които си струва да бъдат произнасяни от учителите по-често:
Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна.
********************
Препоръчваме ви още:
