Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?
Автор: Мария Пеева
Дните, в които бизнесът беше мъжка територия, отдавна отминаха. Все повече жени започват успешен собствен бизнес. Пиша този текст точно за жените, които искат да направят нещо свое, да са самостоятелни, независими и успешни, но все още чакат подходящия момент.
През последните години няколко мои приятелки “зарязаха работата си”. Поне така изглеждаше на пръв поглед. Отказаха се от сигурна и добре платена професия и поеха сериозен риск, за да започнат нещо съвсем различно, несигурно, но… любимо. И не ви говоря за млади жени без деца и семейство, без кредити и ипотеки, които нямат тежки отговорности и финансови ангажименти. Напротив! Повечето са над 40. Една от тях отглежда сама детето си, друга е многодетна майка. Съпругът на третата няма възможност да издържа сам семейството, ако начинанието на жена му се провали. И въпреки всичко тези силни и смели жени направиха собствената си революция и започнаха отначало, начисто, от нищото и в съвсем различно поприще.
Откъде идва тази смелост? Мисля, че оттам, откъдето я почерпих и аз. От осъзнаването, че животът не е чак толкова дълъг, и в най-добрия случай вече сме го преполовили. И ако искаме да направим нещо свое, нещо запомнящо се, нещо, което ни носи радост и вдъхновение всяка сутрин, сега е моментът и не бива да се отлага нито година, месец, нито дори ден повече.
Неслучайно началото на блога ми и кариерата ми на пишещ човек, се случи малко след като родителите ми се разболяха от деменция. През месеците, в които обикаляхме болници, лаборатории и центрове с надеждата, че нещо може да се промени и да се върне назад, осъзнах колко преходен е животът. Видях колко бързо можем да изгубим способностите, качествата, спомените, дори личността си. И колко пропускаме, заети да водим ежедневни битки за неща, в които дори не намираме особен смисъл. Един ден преброих годините, в които не бях написала нито ред извън преводите и статусите във фейсбук. Двайсет години. Това време не е изгубено, разбира се. През него работех любимата си професия на филмов преводач, в която вложих и постигнах много и никога няма да изоставя. През тези двайсет години родих и четири прекрасни деца. Те са толкова ценни за мен, че дори и никога нищо повече да не направя, ще знам, че животът ми е имал смисъл. Но през всичките тези двайсет години, надълбоко, някъде в глъбините на душата едно червейче ме гризеше и ми напомняше, че не съм постигнала всичко, което мога. Че има потенциал, който не съм развила. Че има неща, които обичам да правя и мога да правя, а не им отделям дори час от деня си, при това години наред. И когато пред очите ми родителите ми се превърнаха в две стари деца, най-после осъзнах какво е преходност. Тази дума, която може да звучи толкова утешително и същевременно толкова злокобно. Осъзнах, че всъщност не ние разполагаме с времето, а то разполага с нас. Както ви бях казала в историята ми за Алекс, времето е голям шегаджия. И всичките му шеги са за наша сметка.
При приятелката ми осъзнаването дойде по още по-труден начин. Разболя се от онази ужасна болест, която идва без да пита. Лечението почти я съсипа. Беше се стопила до степен да й стават синини по тялото, когато седне. Само кости под сухата, изтерзана кожа. Беше неузнаваема. Пазя си нейни снимки от онова време и ми се плаче, като ги видя. Страшна, страшна картина. На втората година след лечението започна да прилича на себе си. И тогава се отказа от работата си. Тя е сама, поне беше сама по онова време. Що за лудост? Така си мислехме тогава всички наоколо, но никой не посмя да й каже дума, за да я разубеди. Напротив, подкрепихме я, защото това беше желанието й. И тя се оказа права. Започна отначало и… успя. Сега е щастлива. Прави това, което обича. На някого може да прозвучи нелепо да оставиш професия на успял графичен дизайнер, за да станеш рехабилитатор, но след заболяването тя разбра, че това, което иска, е да помага на хората да се възстановят. И го прави, при това много успешно. Защото е минала през ада и знае какво е нужно, за да излезеш оттам. Възхищавам й се за силата и куража да сбъдне желанието си.
Но не е нужно да се случи нещо ужасно, за да започнем собствен бизнес. Може би просто се нуждаем от промяна, защото работата не ни прави щастливи. Само помислете. Прекарваме на работното си място поне осем часа на ден. Това означава една трета от живота ни. Ако не си харесваме работата, ако не се чувстваме удовлетворени от нея, нима е възможно да сме истински щастливи, дори да изкарваме хубави пари? Промяната не бива да ни плаши, стига наистина да я искаме. За повечето жени, които правят тази стъпка, това е съвсем нова професия - втора, а дори и трета. Някои избират този вариант, не защото не харесват досегашната си професия, а защото търсят независимост и самостоятелност или просто предпочитат да работят у дома. А други имат идея, която нямат възможност да осъществят в офиса и решават да я разработят сами. Всъщност причината да започнем отначало може би не е чак толкова важна, колкото волята и желанието ни да го направим.
Това начинание не е чак толкова лесно, колкото изглежда, но и не е невъзможно. Всъщност, нужни са само три фактора, за да започнем нещо свое, независимо дали става дума за бизнес, ателие или творчески проект. Ако те са налице, всяка жена може да направи успешна кариера самостоятелно и независимо. Не мисля, че откривам топлата вода. Те са съвсем елементарни - идея, настройка, подкрепа.
Най-важна е идеята, разбира се. Покрай сайта разговарям с много жени, които са започнали с някоя идея като хоби, за да я развият в бизнес. Това, което научих от тях е, че е важно идеята да е ясна, да е иновативна и интересна и, разбира се, да е осъществима. Ако е такава, няма смисъл да се чака “подходящия момент”. Няма да дочакате по-подходящ момент от “сега”. И това важи не само за бизнеса.
Настройката е вторият важен ключ за успеха. Иска се голяма доза самоувереност и кураж за такава стъпка. Ако колебанията надделяват, ако сте твърде несигурна и нерешителна, ако не сте убедена в това, което искате, може би първо трябва да поработите в тази насока. Да работиш за себе си, да си самостоятелна бойна единица, е голяма отговорност и далеч няма само позитиви. Важно е да сте подготвени за много грижи, за провали и гафове, за разочарования и ядове. Някои казват, че ако беше толкова лесно, всички щяха сами да си началници и никой нямаше да работи за други хора. Сигурно ще ми се смеете, но според мен всяка майка, която се справя добре с майчинските грижи и отговорности, може да се справи и с организацията на собствен бизнес. Бизнесът не е много по-различен от майчинството. Като почнеш от обичта, която влагаш в “продукта”, времето, което отделяш за него, безсънните нощи, притесненията, всеотдайността... И стигнеш до сълзите, които проливаш, когато нещо не се получава както си го представяш. Между майчинството и собствения бизнес има много общи черти, не мислите ли? И жената може да се справи успешно и с двете. Стига да притежава нужната настройка и силата да понесе и неуспехите, редом с успехите. Ресурсите са налице, но е нужна увереността да ги използваме.
Стигнахме и до подкрепата. Тази поговорка за силната жена, която седи зад всеки успял мъж, важи в пълна сила и наопаки. Всяка успяла жена има зад гърба си семейство, обич, подкрепата на приятели или съпруг. Има хора, на които да се опре, за да черпи сили и вдъхновение. Не бива да забравяме, че изискванията към жената са много. Тя е дъщеря, която някой ден ще трябва да се грижи за родителите си. Съпруга, която трябва да има време и за мъжа си. И най-вече майка, чиято обич и присъствие са нужни на децата. Опитът ми показа, че тези ангажименти не са задължително пречка. Напротив, те могат да са мотивация и тласък за развитие. Достатъчно е хората, които са ви важни, да са готови да ви подкрепят във всеки един момент и по всякакъв начин.
Идея, настройка и подкрепа. Имате ли ги? Пожелавам ви успех! Не само ви го пожелавам. Убедена съм в него!
Препоръчваме ви още:
