Автор: Мария Пеева

Членувам в тайна група с това име. Тайна, колко да е тайна, след като сме повече от две жени в нея?

Искам да ви кажа нещо за кошутите-стръвници.

Кошутите-стръвници не се срамуват да са кротки и благи. Затова са кошути. Да си кротка не означава да си слаба. Да си блага не означава да си глупава. Да си жена не означава да си неспособна. И да си майка не означава да си втора категория. Те го знаят. 

Кошутите-стръвници не бягат от вълците. Те бягат редом с тях. А понякога извръщат глава и ги захапват, ако вълците им навлязат твърде много в територията. Но само ако се налага. Кошутите-стръвници умеят да прощават, макар че трудно забравят. Но когато хапят, боли. Затова са стръвници.

Кошутите-стръвници могат всичко. Всичко. Могат да отглеждат едно, две, три, четири деца, колкото Бог дал. Могат да работят на едно-две-три-четири места, колкото се налага. Могат да обичат един-двама-трима-четирима мъже, колкото им е писано в онази тайната книга, дето още никой не я е чел. 

Кошутите-стръвници могат да плачат и да се се смеят едновременно. Могат да мечтаят и да постигат. Могат да постигат и без да мечтаят. А понякога им стига и само да мечтаят. Само едно не умеят - да се предават. Този ген им липсва в породата.

Тази вечер една кошута-стръвница отива на премиерата на първата си книга. Ето, вече казвам “първата”. Значи идеята за втора е покълнала в главата ми.

Преди година и половина дори не мечтаех за книга. Тогава нямах и блог с 40 000 последователи, нито сайт с 1500 статии. Бях една обикновена майка/домакиня/преводач.

И знаете ли какво? Тази вечер съм си същата обикновена майка/домакиня/преводач. С това се гордея. Не с книгата и със сайта, а че една обикновена кошута-стръвница направи всичко това и си остана обикновена. И още неща ще направи, защото й харесва и защото го може. Без да бъде нищо по-различно от същата майка/домакиня/преводач. Без да бъде велика жена, майка героиня, супер модел или дори да е родена богата.

Разказах ви всичко това, мои кошути-стръвници, за да знаете, че и вие можете всичко. Идея си нямате дори какво можете. Можете дори и това, за което още не сте си помечтали.

Вие повярвахте в мен. Знайте, че и аз вярвам във вас.

Благодаря!