„Биологичният ти часовник тиктака.“, „Кога да очакваме попълнение в семейството?“, „Не е ли късно да раждаш на твоята възраст?“ Подобни въпроси потискат жените и им пречат да вземат осъзнато решение за раждането на дете. Такива емоции са съпътствали и майчинството на Мишел Хенсън, автор в Guardian. Мишел била много възмутена, когато лекарка, специалист по репродуктивна медицина, посъветвала жените да раждат преди 25, наричайки късните майки с популярния термин „сандвич поколение“. Това предизвикало журналистката да напише коментар със заглавие „Можем ли да спрем да казваме на жените кога да имат бебета?.“

Последното, което една жена иска да чуе, е съветът кога да роди. Неотдавна д-р Джилиан Локууд, медицински директор на Мидлъндският център по безплодие във Великобритания направи точно това. Тя посъветва жените да раждат „навреме“, около 25-та си година. Към обичайните аргументи за „биологичния часовник“, тя добави още един – ще се натоварят с твърде много семейни проблеми.

Според д-р Локууд, с късното раждане ние се обричаме на живот в средата на „сандвич“ от три поколения. Трябва да се грижим за малките си деца и за вече възрастните си родители. Животът ни се превръща в безкраен поток от смяна на пелени за деца и възрастни, тикане на детски и инвалидни колички, от капризи и проблеми на безпомощните ни близки. Говорейки за стреса, на който ни подлага този начин на живот, Джилиън Локууд не пести черните краски. Ще ни е тежко? Знаем това и преди тя да ни го каже. Благодарим и на експертите, които не спират да ни предупреждават за рисковете на късната бременност. Ние нямаме нужда от още натиск, срам и страх да не „проспим“ шанса си да станем майки.

Ако жената е решила да роди деца по-рано – да ражда. Но всички ние знаем, че това невинаги е възможно. Може да нямаме достатъчно средства, за да вземем такова решение в момента; може да нямаме надежден партньор. Да отглежда детето си като самотен родител не е по силите на всеки. При това, продължават да ни внушават, че животът няма смисъл без деца. В допълнение към бъдещите „трудности“ жената, която не е успяла да роди до 30-та си година, се чувства пълен аутсайдер - приятелките й, повечето с по едно, две или три деца, непрекъснато говорят за щастието да си майка и съвсем естествено смятат своя избор за единствено правилния.

Все пак в нещо д-р Локууд е права. Статистиката показва, че броят на жените, родили на 40, се е удвоил от 1990 година насам. Същото се констатира и при 30-годишните. А при 25-годишните тенденцията е точно обратната. И все пак аз мисля, че няма за какво да се притеснявам. Да бъдеш част от „сандвич поколението“ не е толкова лошо. Повярвайте ми, знам за какво говоря. Минала съм през това.

Майка ми ме е родила на 37. Аз станах родител на същата възраст. Когато дългоочакваната внучка най-сетне се появи, баба й беше все още бодра и активна. Баща ми доживя до 87 години, а майка ми до 98. Да, оказах се в същата ситуация, която социолозите наричат „сандвич поколение“. Но това е просто друго определение за голямо семейство, в което различните поколения живеят заедно. Ще ни се наложи да свикнем с тази ситуация. Днес хората живеят по-дълго. Хубавите домове за възрастни са твърде скъпи, а и ежедневието в тях никак не е весело. Да живеем всички като едно голямо семейство, разбира се, не е много комфортно. Но има ли семеен живот без битови неудобства? Ще свикнем да ни е тясно и шумно, ако връзката помежду ни е здрава и любяща.

Моите родители ми помагаха и ме подкрепяха. Нито веднъж не ме упрекнаха, че така и не се омъжих. Обожаваха внуците си. В някои семейства родители и деца се ненавиждат. Някои майки отхвърлят всякакви съвети от собствените родители. Има семейства, в които се води истинска война, и всеки се опитва да наложи правилата си на другия. Но каква в случая е връзката с възрастта? Нима младите двойки с деца, на които се налага да живеят с родителите си, не се сблъскват със същите трудности?
Не казвам, че късното майчинство не създава проблеми. Но хайде да признаем - когато и да решим да раждаме, проблеми все едно ще има. Затова задачата на специалистите е да ни дадат максимум полезна информация. Ние очакваме от тях да ни представят възможностите и да ни помогнат да направим избор сами. Не желаем да ни насочват към този, който смятат за правилен, жонглирайки със страховете и предразсъдъците ни.

Препоръчваме ви още:

Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава 
Да дариш живот 
Късните деца