logomamaninjashop

Хотел за майки-бегълки

Автор: Мария Пеева

След няколко дни заминаваме на пътешествие с кола из Европа. За първи път. Голямо приключение ще е, със сериозна подготовка, сложен маршрут, специално подбрани за хлапетата атракции и внимателно пресметнати километри, така че да не се преуморят. Естествено, животните няма да водим. Един приятел щеше да ги гледа, но нещо се обърка и сега ще ги оставяме на хотел. Преживяхме кратка драма как така непознати хора ще ни гледат любимите кучета и коте, но в крайна сметка ни препоръчаха много добро място – с голям двор, отделни стаи, грижливи стопани и ветеринар, и ние се решихме. За да не го оставям за последния момент, седмица предварително звъннах в хотела.

- Съжалявам, госпожо – отговори ми любезно човекът, още като чу датите. – Нямаме никакви места в този период.

Ами сега? Запретнах ръкави и попитах Гугъл за кучешки хотели в София. Излезе огромен списък, поне петнайсет хотела. Отдъхнах си. Направих задълбочено проучване на отзивите и си набелязах най-хубавия. Фамилията наредена около мен чете и обсъжда, а аз звъня по телефона.

- Здравейте. Дали имате свободни места от 28 юли до 7 август за две хъскита и едно коте?

- Не, всичко е заето.

Звъня на следващия хотел. Същият отговор. Една лампичка ми светва. Май хъскито не е популярна порода сред кучешките хотелиери. На следващия хотел с най-положителни отзиви пробвам нова тактика.

- Здравейте, дали имате свободни места за кучета?

- Какви са кучетата?

- Майка и син. И едно коте върви с тях, ама те са си глутница.

- А порода?

Няма как, налага се да отговоря.

- Хъски.

- Хмммм, кастрирани ли са?

- Майката е кастрирана, а синът е малък, няма годинка.

- Не приемаме некастрирани животни.

Следващият хотел няма толкова добри отзиви, но в мен почва да се надига паника. Представям си как в последния момент се налага да мъкнем и животните с нас, в багажника. Те ще вият по целия път, после ще ги вмъкваме някак тайно в хотелите (може би упоени в чувал?!?!?!), а те ще изяждат мебелите, докато ние разглеждаме Пратера, Леголенд или каквото там съм намислила. Накрая ще ни свършат всичките пари да плащаме щети и ще се наложи да работим като миячи на чинии в някоя закусвалня по пътя, за да съберем някое и друго евро за бензин и да се приберем в България. Отзивите спират да ме притесняват чак толкова. Момчетата около мен се хилят, Иван също, а аз звъня с мрачно предчувствие. Отново отказ. Звъня на четвърти, пети, шести хотел. Вече не питам за три животни. Питам има ли свободно място. На седмия най-после получавам утвърдителен отговор. Имат помещение.

- Каква порода е кучето?

- Ами те са две. Майка и син са, много добрички.

- А породата?

Тази дума вече е табу. Изхлъцвам и не смея да я произнеса.

- Някаква северна порода бяха, но в момента ми се губи.

Момчетата се заливат от смях.

- Хъски?

- Ами, май да.

- Кастрирани ли са?

- О, разбира се. Майката е кастрирана. Той още не е влязъл в пубертета.

- А социални ли са?

- Но, да! Те обожават хората! Никога не са хапали човек! Чара почти ми отгледа малкия син.

Иван ми суфлира:

- Кажи, че даже го е кърмила.

Започвам да се хиля неконтролируемо. Отсреща настава тишина. Човекът сигурно си мисли, че съм луда и може би е прав. Оказва се, че е в размисъл.

- Ще имаме още едно женско хъски в този период. Питам дали са социални към кучета.

Обзема ме надежда. Все пак някъде приемат хъски.

- О, чудесно! Ще станат първи приятели. Само ги вземете. Ако искате, утре ще ги доведем да се запознаете.

- И пинчер ще имаме.

- Те много обичат пинчери. Никога не са хапали пинчер… до кръв.

Фамилията вече се търкаля по земята.

- Кажи, че имаме котка. Кажи!

- Освен това имаме коте и него също не го хапят. – допълвам аз.

- Котката няма да можем. – вметва този добър човек.

- Ами, нищо! – веднага прежалвам Фройд. В крайна сметка, съседите могат да му слагат храна, какво толкова, ще издържи едно десетина дни без нас. – А за кучетата ще стане ли?

- Още се чудя, защото нали знаете, хъскитата са малко особени… Само да ви попитам, те бегълци ли са?

Все едно ме залива кофа със студена вода.

- В какъв смисъл бегълци? – печеля време. Разбира се, че са бегълци. Ужасни бегълци са.

- Ами, в буквалния. Има ли опасност да избягат?

Е, няма как да излъжа. В крайна сметка човекът трябва да знае с какво си има работа.

- Да. Бягат. Хитри са, измъкват се от нашийника, прескачат огради, отварят врати. Определено са бегълци.

- Съжалявам. Няма да стане в такъв случай. Преди време едно хъски ни избяга и после стана голям скандал. Да ви дам телефонът на един хотел, там са с висока ограда?

След което ми дава координати на първия хотел, на който звънях. Благодаря учтиво и затварям.

Следват още няколко разговора, безуспешни. В София хотел за кучета се резервира преди да си направиш плановете за ваканцията. Всъщност излиза, че първо трябва да намериш хотел за кучетата, а после да съобразиш собствената си почивка с техните дати.

Вече ми се реве, а на момчетата не им е толкова смешно, когато Теди се сеща, че един негов приятел е свободен и обича животни. В крайна сметка, да са живи и здрави приятелите. Момчето се съгласява да дойде да живее у нас десетина дни и да се грижи за две хъскита бегълци и котарак.

Отдъхвам и си обещавам да го споменавам в молитвите си всеки ден.

На същата вечер Коко се прибира след игра у приятел, усмихнат до уши и щастливо превъзбуден.

- Мамо, мамо, може ли да си вземем гущер? Брадата агама. (за първи път чувам такава порода) Ще се казва Тирекс! Ще яде скакалци и щурци! Живи! Ще ги държа в специално шишенце, само в моята стая. Не се притеснявай изобщо, никога няма да избягат и да заподскачат из къщи! Само че задължително ще е женски! Снасят по цели 30 яйца! Тирекс става ли за женско име, според теб? Ако не те кефи, ще го кръстя на теб! Мария!

За миг си представям как догодина ще трябва да звъня отново по хотелите и да търся места за две хъскита, котка и гущер Мария с 30 малки. От устата ми излиза истеричен писък.

- Нееееее! Не може! Никакви гущери!

Коко ми се цупи:

- Каква си лоша майка! Ти не обичаш животни!

Гущерът продължава да е тема за разговор вече трети ден.

Та всъщност исках да ви попитам дали знаете някой хотел за майки-бегълки? Без деца и домашни любимци, може би евентуално с татко под ръка? Не съм кастрирана, но пък ям всичко, не хапя и съм съвсем социална. Само кажете коя дата е свободна, изцяло ще се съобразя с вас.

**************************

А за ужасните ми бегълци съм разказала в Лов на хъскита .

Може би ще ви хареса още Хлебарки, будисти и бомби - от нея ще разберете защо се ужасих при идеята за скакалците и щурците.

Последно променена в Понеделник, 24 Юли 2017 22:59
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам