logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Мария Пеева

В началото тази история ме изпълни с гняв, после с тъга заради някои безумно неадекватни реакции, но вече не изпитвам такива чувства. Изпитвам само дълбоко вътрешно убеждение, че е необходима коренна промяна не само в училище, но и в нагласите на обществото като цяло. Не са един и два случаите, в които насилие, измами и грозни постъпки се прикриват, защото училището е елитно, защото участва в кампании против насилието, защото учители и директори са наградени или пък участват в някакви проекти. Оставам с горчивото впечатление, че няма истински стремеж да се решават проблемите. Всичко се прави само привидно, проформа, бутафорно. Семинари и конференции развиват трескава дейност против насилието, докато в същото време психолозите на училищата нямат представа какво се случва, защото класните не смеят да се оплачат и да потърсят помощ, за да не ги скастрят и накажат. Директори прикриват факти и омаловажават скандални нарушения, за да спасят репутацията на училището. Един тънък нюанс убягва на всички участници в тази бутафорна игра. Че проблемът с насилието не е привиден, а съвсем реален. Затова и привидните решения не работят. Крайно недостатъчно е просто да се ходи по семинари и да се вдига шум около него "принципно" или "защото това се случва в някои училища, но не и в нашето". Време е да запретнем ръкави и да си разчистим собствената кочинка, а не да слушаме лекции за генералната свинщина. И да, някои директори го правят, някои учители го правят, някои психолози го правят и им се получава. Значи може. 

Нека е ясно за всички, че няма никакво значение дали сред първокласниците в 17-о училище е имало палави деца или деца с агресивно поведение, или този бил невъзпитан, пък онзи вдигал шум. Проблемът е съвсем друг. Проблемът е в това, че не решаваме казусите, когато възникнат, а ги замитаме под килима. Че когато в класа е имало конфликт, той не се е решил адекватно и навреме, че никой не е реагирал, че психоложката дори не е осведомена за него. Че децата не се учат на уважение и съчувствие едно към друго, че не се стимулира доброто в тях по всякакви начини - с игри, взаимна помощ, общи каузи. Че се назначават некомпетентни преподаватели и грешките им се прикриват. Прикриването не решава конфликтите, само ги задълбочава. И ако сега ответната реакция на училището е да нападнат децата и родителите им и да всеят раздор сред тях, това само ще допълни финалните щрихи на грозната действителност, която трябва да променим. Заради себе си, заради децата си и заради учителите, които искат или не, са пионки в бутафорната игра на образование.

Както ви обещах, публикувам пълната информация, която Цветко Цанковски предостави за случая с първокласниците от 17-о училище. 

За случая има входирана жалба до директора на 17 СУ;
копия от нея и сигнали са входирани в Регионалното управление на образованието, ДАЗД, АСП-Закрила на детето и др.

ИНЦИДЕНТЪТ:

На 28.11.2017 г. (вторник), един цял клас от първолаци в 17 СУ "Дамян Груев" са принудени да стоят „прави с ръце горе до премаляване“, след това „клекнали с ръце напред до изтръпване“, а накрая да целуват ръка на водещата следобедната занималня, едно по едно. Сред тях е големият ми син, на 7 години. Причината за коректива няма значение. Става дума за деца. 

Възпитателката в занималнята е и учителката по френски език на класа. Наказанието е наложена от влязла в класната стая втора служителка на училището. Както се споделя от самата нея на трета колежка по-късно, това било предварително обсъден между първите две опит за респектиране и дисциплиниране на класа. „Не можахме да измислим друго“, а в момента се страхували за "работата си".

Случилото се е обсъдено същата вечер в затворена Фейсбук група на родителите на децата от класа. Потвърдено е от всяко едно дете.

Още същата вечер предложих на групата текст за жалба и бе решено да я входирам на следващия ден (сряда, 29.11.2017г.), както и да изискаме незабавна среща с директора на училището за четвъртък, 30.11.2017г.

В сряда сутрин входирах молбата. Секретарката я прочете и заяви, че ще се разгледа от директора в понеделник, 04.12.2017г., защото шефът й е извън София... на семинар против агресията в училищата. "Какво, да дохвърчи заради вас ли? Нищо толкова не се е случило, умрели няма."
Предложих на следващия ден да отида за час и да го докарам за срещата в 16:30, после да го върна навреме за банкета му в Банско, но не би.

Първата зам. директорка обяви, че няма правомощия да действа по сигнала и ще трябва да изчакаме директора, както и че няма парола за достъп до видеокамерите, а техник би дошъл чак след ден-два. Помолих за името на обслужващата фирма, за да платя за спешна услуга и да докарам, ако е нужно, техник... 
Втората по-късно ме настигна на двора на училището и обеща да уведоми директора, да изгледа видеозаписите от стаята (имала начин да се сдобие с паролата) и да ми даде обратна връзка до края на работния ден (не се обади).

В четвъртък сутрин входирах копия от оригиналната жалба и сигнали в Регионалното управление на образованието (служителката също обеща обратна връзка „до няколко часа, само да говоря с шефа“, така и не-получена, и потвърди, че директорът на училището е в на семинар в Банско заедно с директора на Инспектората), 
в ДАЗД и в АСП-“Закрила на детето“ („проследяването на сигнал може да отнеме до месец“... горките подопечни деца).
Подадох и жалба за престъпно насилие срещу детето ми в 3то РПУ.

Очакваната от нас, родителите, среща в 16:30ч., същия четвъртък, не се състоя. Бяхме държани на „ротативката“ между двете входни врати, зам. директорките си бяха тръгнали още към 16:00, явно след посещението на служител от Закрила на детето (според друг родител, вземал в този момент детето си: разказа, че охраната първоначално не допуснал госпожата). За кратко с нас говори психоложката на училището, която (с неудобство) сподели, че директорът щял да „прекъсне по спешност командировката си и да дойде за среща в 17:00ч., петък, 01.12.2017г.“ (семинарът свършва в петък следобяд...).

Единствените институции, оказали незабавно и адекватно съдействие са Закрила на детето (изпратили служител в рамките на няколко часа след сигнала) и 3-то РПУ (съобщили на училището за предстоящо разследване, с цел съхраняване на видеозаписите от случилото се). Благодарности!

ПЕТЪК (19:50ч.), 01.12.2017г.

Възпитателките при проверките от институции измислили, че са провели "ролеви игри", а не криминализираното в България физическо и психологическо насилие над деца... та, поиграл си и моят син, Борис.

Двете заедно имат капацитет колкото да измислят физическото издевателство и психологическия тормоз с целуването на ръка, 
но не и да боравят с термина "ролеви игри".
Искам да знам дали им е предложен от уклончивата зам. директорка или друг, и какво е участието на директора на училището и тази на Инспектората в очевидните опити за прикриване на случая.

Петък, 01.12.2017г. на родителската среща (обявена от родител в затворената ни Фейсбук група, по молба на класната, по заръка на зам. директорка), на родителите е отказано да изгледат видеозаписите с противоречиви аргументи (трябвало консултация с юристи / АСП забранили...
Фактите сочат, че СЛЕД срещата му с АСП е имало обещание, че видеозаписите ще бъдат показани на родителската среща по-късно, а от Закрила на детето не са го инструктирали нищо подобно)... 
и директорът е призовал да не се пресилват реакциите, да не се ескалира и тръби по медиите, а да се търси решение, да има търпение и разбиране, "кадри няма"...

Административните санкции, които директорът предвижда за нашата възпитателка, са забележка/предупреждение и финансово отражение върху заплатата... Попитал я пред родителите, дали мисли, че ще се справи с изискваното от нея. Тя пък им се извинила... 

На свикана специално заради нея родителска среща от 17.11.2017г., тя обясни на родителското тяло, че:
а) 2+ месеца след началото на учебната година, ПОВЕЧЕТО деца вече могат да броят на френски ДО 10;
б) насилието между деца, гоненето из стаята чрез бутане на чинове със седящи в тях ученици, бягането от час/излизането от стаята без нейно знание и т.н., щели "сами да утихнат до към Нова година".

След предишния ни сигнал за нейни липса на прилагане, учебни резултати и поддържане на дисциплина, дори й бил вменил писане на месечен доклад. На МОН казал, че все още (10+ дни) тече разследване. 
Някога учих философия, наистина е възможно господинът да живее в няколко различни реалности.

На помогналата й колега, наложила престъпните наказания, щяло да бъде забранено да влиза в часовете на нашия клас...

Той, самият, докато е бил на семинар против насилието в училищата, разбрал за инцидента в САМИЯ му ден, но не се върнал в София от Банско, не защото капамата е вкусна или СПА-то чудесно, а защото на третия ден имало важен лектор.

С него е била и директорката на Регионално управление по образованието - София, която със сигурност е узнала за инцидента, ако не от него и тогава, то още в четвъртък, когато входирах в Инспектората й сигнал и копие от оригиналната жалба, а отговорната за 17 СУ служителка ми гарантира, че ще я уведоми и ще ми даде обратна връзка до края на деня (нямаше подобна).
Наистина, важен лектор ще да е бил!

Благодарности на 3то РПУ, които в четвъртък, след подадения от мен сигнал за престъпно деяние, са се свързали с училището и са предупредили да не се изтриват видеозаписите, поради предстоящето разследване.
Закрила на детето също изпратили човек още в четвъртък. Защо, обаче, поне нашата възпитателка не е отстранена до изясняване на случая, се надявам е единствено пропуск в съответните наредби.
Ще променим и тях, вярвам.

Нямам какво повече да добавя към думите на този баща. Не очаквам от вас гняв, тъга, болка и омраза, нито нападки и агресия към учители и директори. Очаквам само непримиримост. Защото всичко си има граници. 

 

********************

 

Още по тази тема: 

За някои учители в училище

Какво искат родителите?

Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник?

Ама къде ви е възпитанието?

 

 

 

Автор: Мария Пеева

Коледа наближава и ще ме връхлети като лавина, нищо че още се разсейвам с украсата и отлагам пазаруването на подаръци. Няма измъкване от Коледа, питайте Джон Гришам, ако не ми вярвате. Нали неговият г-н Кранк се опита една година да отложи Коледата, да пропусне целия комерс и лудницата, и да избяга с жена си на круиз. И не само всички приятели и съседи го намразиха, ами за капак и дъщеря му реши да се прибере, и трябваше спешно да спасява положението. Та от самия Джон Гришам знам, че бягане от Коледа няма, затова смирено навеждам глава и правя каквото трябва, така че всички да са доволни.

Добре де, няма да се правя на интересна. Истината е, че всъщност обичам Коледата. Ако трябва да напиша личната ми класация на празниците, май Коледа държи първенството. На Коледа се оженихме с моя Иван, на Коледа се събира цялото семейство, дори и тези, които са хванали пътя по света. На Коледа правя прословутата баклава (и вече много внимавам никой да не стъпи в нея). И подаръците, да не забравяме подаръците. Радостта да избираш, щастието да подаряваш и разбира се, удоволствието да получаваш. Подаръците са важна част от Коледа и всички го знаем, колкото и да се тръшкаме, че много е комерсиализиран празникът. Междувременно момчетата си шушукат нещо и пишат едни фермани до Дядо Коледа. На големите им е ясно, че не Дядо Коледа носи подаръците, ама какво пък, защо да не напишат писмото - хем да има черно на бяло какво са си пожелали, за да не стане някоя беля. Примерно - ти си пожелаеш кученце, пък дядо Коледа вземе, че ти донесе братче. Стават и такива грешки, поне в нашето семейство са се случвали. Та затова момчетата старателно и прилежно всяка година си пишат писмата до Дядо Коледа, а баща им въздиша. Ами… нали го знаете този виц?

Защо Коледа е като всеки друг работен ден в офиса? Защото ти вършиш цялата работа, а дебелият с костюма обира лаврите. Баш така си е, питайте татковците, ако не ми вярвате. И мамите, и бабите, и дядовците.

В тази връзка, реших и аз да седна веднъж да напиша едно писмо до дядо Коледа, за да се знае и моите желания какви са, пък ако вземе и да ги изпълни, още по-добре. Обаче това писмо няма да е “казвам ти, Дядо Коледа, а ти се сещай, Ванка”. Това ще е истинско писмо с нещата, които бих си пожелала, ако действително Дядо Коледа носеше подаръците.

Какво искам най-много? Ами, искам да сме здрави, то е ясно. Но здравето го дава един друг образ от оня свят, незримия, дето само вярваме и се надяваме, че съществува. Затова здравето няма да го пишем в писмото до Дядо Коледа, ами ще го оставим на по-висшата инстанция. Йерархията не бива да се нарушава все пак.

Да видим сега по-простичките неща, материалните, както се казва. Нова къща определено не искам. 13 пъти сме се местили, та знам какво чудо е. Изобщо не ми е притрябвало да си го причинявам. Виж едно ремонтче може да спретнем на старата, че кучетата доста я опоскаха и препикаха. Въпросът е дали ремонтът няма да ги вдъхнови за нови подвизи. Абе, я по-добре да не пиша за къщи и ремонти в писмото до Дядо Коледа, че ще взема беля да си отворя.

Кола искам ли? Тази моята ми е много вярна дружка вече десет години, тъкмо съм й свикнала и на номерата, и на габаритите. Че в началото ми идваше големичка и като я паркирах, все преподреждах съседите. Обаче пък толкова ми е удобна - като напазарувам за цялата фамилия, всичко се побира в багажника, че и място за бебешка количка остава. Пък януари нали пак ще има бебе в семейството, та големият багажник ще е от полза. Отпада и колата. Ще я мислим по-натам.

Някое бижу по-така? Не, благодаря. Моите момчета ми подаряват всяка година на рождения ден, та няма нужда и дядо Коледа да ми носи. Веднъж много ме трогнаха, бяха се комбинирали и четиримата, и ми купили колие с лилав камък, голяма красота. То пък взе, че изчезна някъде, а ние помислихме, че кучетата са го изяли. Но се намери на друго място, не толкова миризливо, та още си го нося.

Дрехи, обувки, чанти? Е, парцалки и аксесоари не искам от Дядо Коледа. Като му гледам стила и вкуса, ако опра дотам дядо Коледа да ми избира дрехите и обувките, лоша работа. А и вече си имам червено палто, само където не е от Дядо Коледа, а от мола.

Книги? Книги ми подаряват приятелите. А обичам и сама да си ги избирам. Друго си е да отидеш в книжарницата и да заровиш нос между страниците, да вдъхнеш това ухание на прясно отпечатана хартия… Освен това Ванката взе да ми се кара вече, че прекалено много чета. “Меро”, вика ми, “нали го знаеш оня виц? Чукча вече не читател. Чукча - писател”. Не, и книгите отпадат.

Е, хубава работа, какво стана сега? Дядо ти Коледа накрая ще се обиди. Май пак ще трябва да се върна на нематериалните подаръци. Сещам се за един, който за разлика от здравето, е съвсем в неговата компетенция. Да, измислих какво ще напиша в моето съвсем кратко писъмце.

Мили Дядо Коледа,

Знам, че хората като мен, които доста са поживели и не малко им е минало през главата, отдавна вече не вярват, че те има. Аз обаче съм в друг филм. Абсолютно съм сигурна, че съществуваш и ще ти кажа защо. Защото толкова много сладки хлапета по целия свят вярват в теб. Хич да не съществуваш, само фактът, че толкова народ ти е повярвал и те чака с нетърпение всяка Коледа, ще те направи истински. Освен това си голям симпатяга и правиш света малко по-приятно място за живеене, затова не знам кому е притрябвало да те опровергава. Не и на мен. Предпочитам да вярвам, че си съвсем, съвсем реален, също както и много други прекрасни неща, които не можем да видим с очи и да докоснем с ръка, но това не ги прави несъществуващи. Като любовта например, или краят на вселената, или Господ, или милостта, или надеждата, или ангелите, или късметът.

И тъй като в нашето детство не беше модерно да ти пишем писма, това май е първото ми писъмце за теб. Дълго обмислях какво да си пожелая. Исках да е нещо, което наистина ми е на сърце и в същото време няма да те затрудни прекомерно. Знам, че ти е натоварено по това време на годината.

Е, измислих го. Знам какво искам и на всичкото отгоре ти е съвсем по силите. Даже може да се каже, че това е нещото, което правиш най-добре. Това ти е занаятът, един вид. Искам да ни донесеш радост, смях и настроение. Много, много веселба на цялото ми семейство. Искам всички да се съберем, до един, от най-големия до най-малкия, и да забравим, че сме уморени, че времето за сън все не стига, че родителите ни са болни, че имаме дребни и големи грижи, че понякога се дъним в училище, че Боби от градинката има по-голям камион, че Крис от шести клас ни обижда, че Хелена май си има друго гадже, че може да се наложи да отложим сесията, че конкуренцията ни играе мръсно, че сметките не винаги излизат, че имаме тайни тревоги, смътни угризения, болни бъбреци, несбъднати мечти, объркани планове, бримка на любимия чорапогащник и спотаени обиди. Искам очите на децата да греят, искам тяхното щастие да се отразява в нас и да се връща обратно, и отново, и отново, като в един от онези извънземни ускорители на частици, да нараства все повече и повече, и да ни зареди за много време занапред, ама така хубаво да ни бустне, че да стигне чак до следващата Коледа. Искам да се съберем всичките, роднини и приятели, малки и големи, млади и стари, и да си припомняме старите и новите ни смешни истории, да си говорим глупости, да пием вино, да се закачаме, сръчкваме и смеем на глас, може би да изгледаме някой любим коледен филм, после да излезем да си кажем наздраве със съседите, и изобщо да си изкараме една наистина весела и безгрижна Коледа. Всички заедно, с радост и смях, в очакване на малкото ни януарско човече. Защото това май е най-важното на празника, а и не само - да сме заедно, да се обичаме, да ни е пълна душата. Ако може и кучетата да не бягат като миналата година, ще съм ти особено благодарна.

Разбра ли, дядо Коледа? Искам хо-хо-хо. Само гледай да е в промишлени количества, че и ние не сме малко народ. И ти заповядай. Ще те почерпя баница и вино, ако не държиш чак толкова на млякото и бисквитките. То и мляко и бисквитки винаги се намират у дома, така че няма да се разкараш нахалост.

Това искам за тази Коледа. Досега си ми го носил и без да те моля специално, гледай да не се изложиш и тази година.

Твоя Мария.

***************

Автор: Мария Пеева

Неотдавна ви писах за два бебешки ритуала, които не са много разпространени в България. Е, вече изпробвахме единия - направихме бебешко парти на Яна. Беше страхотно преживяване и с най-голямо удоволствие ще ви разкажа за него.

Яна очаква бебенцето през януари и ако трябва да му правим погача с много гости, вероятно няма да е толкова добра идея през февруари, когато обикновено е грипен сезон. Освен това, съгласете се, че за една съвсем млада майка е доста трудоемко и изморително да прави партита с непредвидимия бебешки режим, коликите, безсънието и всичко, което предстои. След вчерашното събитие определено съм голям фен на бебешките партита. Погача пак ще се прави за здраве и благословение, то е ясно, но вече може да е в съвсем тесен семеен кръг. А така всичките й приятелки и роднини имаха възможността да я поздравят за предстоящото събитие и да го отпразнуват с нея.

Другата хубава страна на бебешкото парти е, че всичко организирахме ние, а на бъдещата майка й остана само да се радва. Това е голямо облекчение. Яна вече има хубаво голямо коремче и се изморява лесно, така че изобщо не я ангажирахме с подготовката - това е вторият голям плюс на бебешките партита. Разпределихме се така - Петя, майката на Яна, отговаряше за солените почерпки, аз - за сладките, а Мими и Милена, две приятелки на Яна, организираха забавленията.

IMG 0004

 

 

IMG 0007

 

За украсата се погрижи Ани, приятелка на Петя, която познава Яна от дете. Изобщо всички бяхме разпределени. Тъй като се оказа, че ще сме около трийсет жени, решихме да не го правим вкъщи, а в заведението на приятели.

IMG 0009

Направих поканите от шаблон в интернетМного от гостите се обаждаха да питат за подаръците предварително, така че би било добра идея да се направи списък, за следващите бебета ще знаем. :) Интересно е, че нито гостите, нито ние, организаторите, някога сме ходили на бебешко парти и общо-взето изобщо не знаехме какво да очакваме и как ще премине, но се получи много добре.

Естествено, първо дамите се събраха, подариха подаръците на Яна и й пожелаха кой каквото си беше наумил. После, докато се черпихме и си бъбрихме, всички написахме пожелание, стихче, рисунка на бебето в една книжка, което момичетата бяха подготвили, а на едно бодинце нарисувахме картинки и подписи с текстилни флумастери. Яна си ги прибра и някой ден очакваме да снима бебенцето с бодито, а когато започне да разглежда картинки, ще му покаже какво сме му писали и рисували в книжката. Това са хубави и мили спомени, а ние всички се почувствахме малко като феи-орисници :)

IMG 0016

После дойде време за игрите, които бяха много забавни. В едната Мими и Милена раздадоха на всички гости синьо и розово знаменце, синьото за Теди, розовото за Яна. А после Мими прочете спомени от детството им, които предварително бяхме написали, а гостите трябваше да познаваме кой на кого е и да вдигаме съответното знаменце.

IMG 0049

Беше много забавно, защото се оказа, че и двамата са правили някои неща по един и същи начин и в някои спомени ги припознахме и двамата. Например и двамата се оказа, че са чели книги до късно под одеялото, и двамата са обичали Хари Потър и са мразили чушки. Имаше и такива, в които всички гости бяха убедени, че споменът е на единия, а се оказа, че е на другия. Например всички мислеха, че Яна се е страхувала от бездомни кучета и се изненадаха, че е Теди. Всички мислеха, че Теди е получил влакче за Коледа, но е успял да се добере до него чак на Великден, а се оказа, че е Яна. Идеята с детските спомени беше много добра.

IMG 0022

Във втората игра всички получихме листче, в което попълвахме думички - прилагателни, съществителни, емоции, според изискването. Ето списъка с думички, които попълвахме.

24475006 10208725726020640 764470045 o

Прилагателно [женски род] _______________
Съществително [емоция] _______________
Съществително [емоция] _______________
Характеристика [човек] _______________
Характеристика [човек] _______________
Прилагателно [мъжки род] _______________
Прилагателно [мъжки род] _______________
Цвят [мъжки род] _______________
Цвят [множествено число] _______________
Име _______________
Храна _______________
Име на песен/група/жанр музика _______________
Глагол [множествено число] _______________
Прилагателно [множествено число] _______________

 

А после Мими ги допълни в следния текст:

 

Появата на бебе в живота на едно семейство е…….. промяна. Тя носи със себе си както…….., така и………
Най-важните характеристики, които трябва да притежава една жена, за да бъде добра майка са……… и …………… Бащата пък от своя страна трябва да бъде………. и …………..
Представям си новия член на семейството със……. коса и ……. очи. Мисля, че ще се казва……. Най-много ще обича да похапва…….. Яна често ще му пее…… Най-голямото предизвикателство за младите родители ще е да го……
Но най-важното е, че със сигурност ще бъде безумно…..

Получиха се ей такива шедьоври и всички много се смяхме:

Появата на бебе в живота на едно семейство е ВЪЛШЕБНА промяна. Тя носи със себе си както ЩАСТИЕ, така и ИЗНЕНАДА.
Най-важните характеристики, които трябва да притежава една жена, за да бъде добра майка са да е КРАСИВА и ОБАЯТЕЛНА. Бащата пък от своя страна трябва да бъде ВЕСЕЛ и ВЕТРОВИТ.
Представям си новия член на семейството със СИНЯ коса и ЗЕЛЕНИ очи. Мисля, че ще се казва КУБРАТ. Най-много ще обича да похапва АСПЕРЖИ. Яна често ще му пее АЗИС. Най-голямото предизвикателство за младите родители ще е да му ПЕЯТ.
Но най-важното е, че със сигурност ще бъде безумно ЩУРАВ.

Друга игра, която много ми хареса, беше да се разделим на два отбора и по един човек от отбор да тегли думичка, която да опише пред отбора си с жестове или рисунка, а те да я познават. Бяха подбрали все думички, свързани с бебето, зачеването и раждането. Да ви кажа, лесно е да опишеш “колики”, но “плацента” малко ни затрудни. А моята приятелка Ива избра много точен начин да опише “оплождане”. Посочи Теди, после Яна, и накрая коремчето й. Пак голям смях. Ани, която иначе е много фина и изискана дама, пък трябваше да опише повръщането. Ами, добре се справи :))))

Пропуснах да кажа, че макар по принцип на такива партита да се канят само жени, имахме и двама мъже - бъдещия татко дойде по изрична молба на Яна, а аз доведох и Алекс, който реши, че не може да пропусне купона, щом ще има торта. За щастие, успяхме да го убедим да не отваря подаръците на бебето. Според мен, на такива купони е хубаво да се водят деца, те много се радват, а и така, със шеги и закачки, разбират някои важни неща за естествения ред на живота. Като например, че бебето е най-прекрасното нещо, което може да се случи на едно семейство и, да, променя коренно живота му, но всички толкова много го обичат и му се радват, че прегръщат тази промяна с цялото си сърце.

Накрая дойде и време за тортата, разбира се.

 

 

IMG 0023

 

По принцип тогава се отварят и подаръците, но вече беше станало доста късно и някои гости искаха да се прибират, затова Яна реши да си ги отваря вкъщи. Пратила ми е снимка и благодари на всички от сърце за милия жест.

 

24463378 10208725239488477 210868740 o 1

 

И аз ви благодаря за вниманието. Надявам се да сме полезни и на майките, бабите и приятелките, които някой ден решат да направят бебешко парти.

************

Прочетете още: 

Как да се подготвим за раждане

Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава

Помощ! Детето не спи!

Кръщенето - договор с Господ

Автор: Мария Пеева

Тя е майка и аз съм майка. Пием кафе и си говорим за децата. Устните й се усмихват, очите - не. Иска ми се да протегна ръка и да хвана нейната. Знам всичко, сестро. И аз имам своите моменти.

Тя е майка и е уморена. Уморена е от безсънието, от разходките или липсата им, от режима или от невъзможността да го наложи, от безкрайната и сякаш безполезна домакинска работа, от упреците и вината, от сбъднати и несбъднати мечти, от детето, от баща му, от бабите, от съветите и от себе си. Уморена е не само физически, макар че и това не е малко. Уморена е и да мисли, да планира сложни графици, да предугажда все още неизмислени желания, да предотвратява неслучили се бедствия, да взима трудни решения, да прави избори и да носи отговорността за тях. Умората е най-добрата приятелка на всяка майка. Когато трайно се настани в костите ти, когато усещаш, че вече наистина нямаш сили, най-после се спираш и правиш нещо за себе си. Не бива да се плашим от умората, трябва да й благодарим. Умората е онова малко гласче, което ни напомня: “Спри се, момиче, и ти си човек. Изпий чаша кафе или вино, изяж един шоколад, излез с приятелки, почети книжка, наспи се.” Умората е спасение.

Тя е майка и се тревожи. “Защо детето боледува, защо плаче, щастливо ли е, добра майка ли съм, защо са му предписали антибиотик, защо не са, защо не иска да яде, защо яде толкова много, защо още не е проходило, защо тича толкова бързо, защо не проговаря, защо не млъква, защо не слуша вкъщи, защо се оставя да го командват навън, щастливо ли е, добра майка ли съм, защо не иска да излиза да си играе, а седи на компютъра, защо вече иска да излиза само, защо няма приятел, защо има приятел, къде ходят, какво правят и какво не правят, кога ще се ожени, защо не се жени, защо се жени, щастливо ли е, добра майка ли съм… дали то ще е добър родител.” Винаги има за какво да се тревожим. Тревогата е верният спътник на всяка майка. Можеш да избягаш от всичко, дори от бащата на детето си, но не и от тревогата, която те прегръща в мига, в който разбираш, че си майка. Сигурно някой ден, когато си отидем, последната ни мисъл ще бъде: “Сега дали ще плаче много? Боже, дано само не се поболее… Дали бях добра майка?”

Тя е майка и е щастлива. Понякога се усмихва съвсем несъзнателно, понякога се смее с глас, а друг път дори плаче от щастие. Щастието е навсякъде около нея - в малкото топло телце, отпуснато в ръцете й, в доволното личице на спящото ангелче, нахранено и чисто, в онова невероятно ухание на бебе, което се усеща най-силно, ако допреш устни на едно точно определено местенце на тила, в меките къдрички, в ръчичката, плътно обгърната от нейната, докато две крачета правят първи стъпки, в топлите длани, които обгръщат лицето й с “колко си хубава, мамо”, в екстаза от първия сняг, който прави червени пухкавите бузки, в първото градинско тържество, в първия учебен ден, в последния учебен ден, в абитуриентския бал, в първата шестица, в радостта от коледния си подарък, в изумлението, когато го заведе за първи път на море, в онова несравнимо усещане на осъщественост, когато ти каже, че днес е бил най-щастливият му ден, в облекчението, когато се прибере, минута преди да позвъниш на полицията. Щастието е, че го има. То е щастието.

Тя седи срещу мен, пие кафе и очите й ме питат. Понякога уморите и тревогите ни карат да забравим щастието. Всичко знам, сестро. И аз имам своите моменти.

Отговори не мога да й дам, защото тя ги знае по-добре от мен. Но мога да й дам моите въпроси.

Обичам ли го достатъчно?
- Повече от това може ли?

Дали ще е щастливо?
- Нима някога си искала да не е?

Дали съм му добра майка?
- Мислиш ли, че би те сменило за друга?

Има ли смисъл цялата тази лудница, която наричаме живот?
- Нали си майка?

************

Прочетохте ли 

Имаш ли време за себе си?

Автор: Ася Тодорова

Свекървище... Неслучайно са нарекли тъй хората свекървите. Сигурно идва от чудовище. Не всички са такива, ама останаха и от тези, дето с глас реват, че чедото им, видиш ли, една вчерашна пикла го е взела и край, направо го е уморила.

Аз съм от тях – от лошите снахи. Дъщеря няма да й стана, ама и хубава 30 години не станах. На децата и мъжа ми да съм хубава, пък друг, че не ме харесвал, си е негова работа. Дето вика мъжът ми, добре, че не живее с нас майка, че на първия месец да сме се развели. Всяка свекърва се хили на снаха си, докато й мълчи, а като разбере, че момичето има собствено мнение – край! Спира да съществува и почват обидите. Каква ли не съм наричана, къде пред мене, къде зад мене, добре, че мъжът ми не хваща вяра, че досега да ме е изгонил. Знае си той стоката, чак срам го хваща, ама какво да прави, майка му е, да не е я избирал. Аз го карам да й се обади, че да я чуе, ама той не ще. Ако се сети веднъж в месеца, добре ще е. Не съм научена аз така. С моята майка по три пъти на ден се чуваме. Сега с тия безкрайни минути цели часове си говорим. Чуди се той и мае какво толкова си говорим. Ами кой какво сготвил, как са децата, вали ли, гърми ли, на работа как е. Все има какво.

Само едно лошо ме научи майка ми – да мълча на свекърва и да трая заради хатъра на мъжа си. Мълчах, мълчах, пък не утраях. Лоша дума не съм й казала, прсто спрях да й говоря, само служебно. Знам, че това не е вариант, ама съм спокойна. Видя я на Коледа и после цяла година мирна ми е главата. Не стига обиди и крясъци, основно по телефона, ами като се напие от 11 сутринта, почва цялата ми рода да подрежда до девето коляно. Децата, като се върнеха от село и видеха, че почва сериалът в пет часа и викаха „Давай да слагаме ракията!“ Ами ние да я сложим, ама нито аз, нито баща им пие. Сега вече и те не искат да ходят, че не им се слуша майка им какъв боклук била. И тъй да е, кой търпи майка му да обиждат. Аз съм си приказлива, ама и майка ми, и баба ми ме учиха все да мисля, преди да кажа нещо. Голяма приказка имаше баба ми и вие я запомнете: „Баба, той – езикят кокаль няма, направен е да се върти. Ама затуй са му турени зъбите отпред, да го спират!“.

Сестра има свекърва ми. Голяма обич, голяма работа, ама и двете се скараха. Едната пред мене едно, другата друго, че ха клюки, че ха интриги, сами се оплетоха и не се чуват и виждат. Само мога да ги съжалявам. Навремето се ядосвах, сега не си го слагам. Аз рева и се пукам, тя се напие и забрави. Млада съм била, глупава съм била. Купих й карта за почивка и я изпратих. Почистих цялата къща, измих и изпрах – светна! Изненада ще й правя. Цял живот патка ще си остана. Измънка едно мерси и сетне цяло село разбрало, че аман от мене, 100 кубика вода съм изхабила. Повече не съм й чистила, чиния не съм посмяла да измия.
30 години гледам свекърва й. Правилно чухте. На свекърва ми свекърва й! Децата ми детска стая нямат, ама стогодишна баба имат. Дума не ми е казала, нищо не е поискала, само един хляб да й купя. На черното бяло не мога да кажа. И аз свекърва ще ставам и отсега съм казала на мъжа ми, ако види или чуе на снаха лошо да кажа, езикът ми да отреже. „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя“. Ще оглушавам и ще онемявам, само децата да са щастливи!

Прочетете още: 

Каква баба ще излезе от теб?

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

Не винете мама

Нейно Величество Майка му

 
След като сте си свършили основното житейско задължение по запазване на безценния ви генофонд, идва момента да си платите цената. Усмихнатата, палава, разбрана съпруга е на път да се видоизмени в трептяща противопехотна мина, готова да ви помете. Следващите съвети не ви гарантират пълна безопасност, но така или иначе няма нищо, което да ви спаси от нея. От Бремензила!

 

Гледайте я в очите и се опитвайте да сте в тон с настроенията й. Усмихвайте се, когато е весела, мръщете се когато е тъжна, но внимавайте да не се объркате, защото ситуацията се мени бързо. От усмихнат и бодър оптимист, за половин секунда може да се наложи да се превърнете в отчаян и уморен песимист. Избягвайте да го правите пред хора с бели престилки, понеже ще ви хоспитализират!

Не говорете за тегло и диети! Апетитът й е огромен, теглото й нараства, а всички около нея й приличат на анорексици, чиято мисия в живота е да й покажат колко е дебела. Понижете спортната си форма и дебелейте с нея. По възможност яжте скришно, на 2 до 3 км разстояние, понеже нюхът й се е обострил като на гладна мечка. Никога не я наричайте мечка!

Странните хранителни комбинации не трябва да ви учудват и в никакъв случай не правете погнусени физиономии, когато пред вас тя унищожава печено пиле, гарнирано с филия с течен шоколад, а за десерт хапне боб с кисело зеле, кисело мляко и бисквитена торта.

Не говорете за казармата, понеже ще бъдете насилствено въвлечен във вечния спор кое е по-тежкото. Ако не сте освободили България от някакво робство, унищожили Ислямска държава или пречукал Хитлер сам-самичък, изобщо не се доближавате до подвига на бременната жена. Вие сте един лигльо, който е карал една година курорт и тя на ваше място нямаше да се уволни прост редник, а минимум генерал-майор, каквото и да означава това!

Учете се от политиците как да говорите неясно и да си сменяте мнението безсрамно според интереса ви. Например:
Тя:

- Абе тая "Мис България" грозничка май, а? 

Вие:
- Да бе, хич не става. 
Изведнъж температурата в стаята пада до -600°С. 
Тя:
- Вилито от магазина каза, че си приличаме! 
Вие, опитвайки се да спечелите време:
- С Вилито ли, бе? 
Тя, усещайки се, че я баламосват:
- НЕ, С "МИС БЪЛГАРИЯ"! 
Вие:
- А-а-а, с миската да си приличате? Ма тя не е лоша, на снимката е излязла кофти. Днес я гледах по тв, много е чаровна и естествена. Верно, че в очите и походката си мязате, ма на тебе косата и усмивката са по-хубави!

Не забелязвайте, не заглеждайте, не обсъждайте (в никакъв случай) красиви непознати жени. Жена ви може и да е била разбран пич преди, но сега е с характер на бяла акула, а вие плувате с малък пояс в нейните води. Дори и да се спъне и падне в краката ви някоя симпатична девойка, вие не й помагайте, а погледнете към небето и коментирайте формата на някой произволен облак например. Рискът да ви обявят за невъзпитан и прост грубиян е много по-приемлив, отколкото да се защитавате от твърденията, че сте разгонено животно, което само чака горката му женица да извърне глава и вече е награбил друга.

С приближаването на термина "мъжката вазектомия" ще стане любима тема на съпругата ви. Тя гласно и понякога с жестономичен съпровод ще ви обяснява намеренията си спрямо вашата полова система. Ще вързва, затяга, къса и реже доста материал от кръста надолу, за да е сигурна, че вие никога повече няма да я забремените. При първите контракции вероятно ще пожелае сама да свърши операцията. Подържайте разумна дистанция, остранете всички остри предмети или най-добре всички предмети, тъй като в този момент тя е способна да ви оперира и с миксер.

Безсрамно нагъваща редом до вас кебапчета, наденици и друга животинска анатомия, поливаща я със студена бира, вашата съпруга е била нормален и щастлив човек. Изведнъж обаче тя решава да зареже този вреден начин на живот и да премине на корени, семена и водорасли. Запознайте се своенвременно с храните и техните имена, за да не попадате в следната ситуация:
Тя звъни по телефона:
- Преди да се прибереш мини и купи чия, ако обичаш! 
Ти, напълно неподготвен, изстрелваш:
- За к'во ти е, нали се разбрахме ти да караш БМВ-то? Чии-те за нищо не стават.

Тихото гърлено ръмжене, трябва да ви подскаже, че това не е очаквания отговор. С любезен и ведър глас, попитайте:
- Извинявай, нещо съм разсеян. Бензин или дизел да взема? 
Тя:
- Абе, ти нормален ли си? Само коли са ти в кратуната! Чия бе, чия! Знаеш ли какво е чия? 

За вас става очевидно, че не е марка кола, както си мислехте, а мистериозно... нещо си. Идея си нямате какво е, но в този момент ви атакуват отново:
- Поне киноа намери отнякъде. 
Жена ви е интелигентна и липсата на звук от вас й подсказва, че отново сте в задънена улица. 
- Киноа бе, киноа! И киноа ли не знаеш какво е? 
Щом ви пита какво е, а не кой е, значи не говори за левия бек на "Реал Мадрид" както си мислехте. Запазете тишина и се молете да се смили над вас, като ви инструктира откъде да купите въпросните... неща.

И така известно време Бремензила ще е окупирала мястото на съпругата ви, докато не дойде денят, в който ще ви дари с едно малко чудо. Разбирате, че чудовището си е отишло, когато я прегръщате, целувате, а тя ви прошепва в ухото:
- Само да спра да кърмя и така ще се нацепя!

****************

Прочетохте ли

Преди и ние бяхме като вас?

Препоръчваме ви още: 

22 признания на една недоспала мама 

Внимание! Млади татковци! 

30 признака, че имате "мамешки мозък"

 

Страховете са етап от живота на детето. В тях няма нищо патологично, ако не са натрапчиви и не пречат на порастването. В повечето случаи дори не е необходима професионална помощ. Но е полезно да знаем в каква възраст кои страхове се появяват и как детето може да ги преодолее.

Какво причинява детските страхове

Най-популярната причина за детските страхове е богатата фантазия на малчуганите. Точно затова най-често страховете се появяват между 4 и 6 години, когато развитието на въображението и емоциите рязко се ускоряват. В някои случаи обаче, и ние, родителите, допринасяме несъзнателно за детските страхове, затова е важно да знаем какво да избягваме, за да не ги провокираме у децата си.

Излишната тревожност на родителите

Възрастните също имат страхове и понякога ги предават на детето. Понякога хлапетата привикват с повишената тревожност на родителите си и я възприемат само като фон. Но по-често се случва иначе – тревожните родители отглеждат тревожни деца.

Хиперопеката

Желанието детето да бъде предпазено от всичко му пречи да се развива, води до поява на тревожност и страх. Особено уязвими са децата, които са единствени в семейството.

Сплашването

Чували сте подобни фрази непрекъснато: „Ако не слушаш, ще те дам на… “ Най-странното е, че после такива родители недоумяват откъде се появяват кошмарите на детето.

Семейната среда

Децата, които растат в обстановка на конфликти между родителите, които са лишени от възможността да общуват с тях, защото са непрекъснато на работа, имат повече страхове, защото им липсва увереност.

Травмиращи ситуации

Уплаха на детето може да стане причина за появата на страх. Дори лаят на малко кученце може да предизвика страх от животните за години наред.

Прочетете още: 

Три фрази, които не работят

 

Какви са страховете според възрастта

До 1 година

През първите 6 месеца бебетата спокойно могат да бъдат оставяни с бащите, бабите, детегледачките. Но след 7-ия месец детето вече изявява предпочитание към майка си и става тревожно, ако тя не е до него. Най-неблагоприятен за отделяне на майката от детето е периодът между 7-ия и 18-ия месец. Затова, ако се налага връщане на работа, е добре да се изчака навършването на тази възраст. В 8-ия месец се появява отчетлив страх от чужди хора. Това е нормално за възрастта и е добре да внимавате да не провокирате излишно чувствителното дете, което не е свикнало с нови хора.

От 1 до 3 години

Възрастта на еманципирането. Детето осъзнава своята „отделност“ от майката и започва да я отстоява. Ако в този период му бъде предоставена относителна свобода и възможност за избор, нивото на тревожност няма да се покачи и ще има много по-малко поводи за поява на страх.Според проведени изследвания, основните страхове в тази възраст са свързани с неочаквани звуци, с лекари или инжекция, със самота. Заради кошмари е възможно да се появи страхът от заспиване. Ако семейната среда е благоприятна и на детето се отделя достатъчно внимание и се предоставя самостоятелност, тези страхове не са силно изразени и бързо преминават от само себе си.

Прочетохте ли Залепен за теб?

От 4 до 6 години

В този период се появяват основните детски страхове – страхът да останеш сам, страхът от тъмното, от затворени пространства. Тъмното тревожи със своята неизвестност, затова децата често искат в стаята им да свети лампа или вратата да не се затваря. В този период много полезни са контактите с връстници. Дете, което има възможност да играе с други деца, по-рядко изпитва различни страхове.

От 6 до 8 години

На преден план излиза страхът от смъртта и други подобни: страхът да се изгубиш, да бъдеш изяден от мечка или вълк и друг страховит персонаж, страхът да се заразиш и разболееш, страхът от височините. Може да има нощни кошмари, свързани със собствената смърт или със смъртта на родителите. Не се препоръчва в този период децата да бъдат оставяни сами, не са препоръчителни и операции или болезнени процедури (освен ако не са наложителни).

От 9 до 12 години

Детето се страхува, че няма да оправдае очакванията на родителите и учителите си, характерна е повишената тревожност. Все още силен е страхът от загуба на родителите. За да се снижи нивото на тревожност е добре да се избягва сравнението между децата, да няма завишени изисквания, да се поощрява самостоятелността.

В тийнейджърска възраст

Особено силен е страхът да не ти се присмеят. Като правило фобиите предшестват някакъв момент на неуспех, а страхът, че може да се повтори, прави преживяванията болезнени. Тревожност и неудовлетвореност може да предизвика и недоволството от външния вид, от отношението на връстниците. Най-често на подобни страхове са подложени деца, чиито родители са твърде взискателни, не прощават и най-малките грешки.

Препоръчваме ви и

"Странен" или "уникален"?

 

Игрите като средство за справяне със страховете

1. Криеница

Най-популярният и прост начин за избавяне от страха от тъмното, от самотата и затворените пространства. За да е по-ефективна играта, добре да се провежда на тъмно. Мама може да се скрие с детето под одеялото, за да не може таткото да ги намери. Първоначално се оставя малка пролука светлина, след като детето привикне може да се играе при пълна тъмнина. Играта на криеница може да бъде изиграна и с играчките, които родителят крие на различни тъмни местенца вкъщи, а детето ги открива.

2. Тунел

Наредете няколко стола в редичка и ги покрийте с одеяло. Така, в колона, след вас децата ще минат през тунела без страх. Играта е подходяща при страх от затворени пространства.

3. Коридор

Играта помага да се преодолее страхът от животни и внезапно нападение. Децата и възрастните образуват своеобразен коридор, който наподобява седящи на стража кучета. Детето трябва бързо да премине през него, за да не бъде „ухапано“.

4. Ролеви игри (те са много подходящи, ако детето се бои от някакво животно, приказен или филмов герой, лекар и др).

При страх от животно или големи насекоми

Ефективен е методът на постепенно привикване. Може да се започне с картинки на обекта, който плаши детето. Когато картинката вече не е толкова плашеща, може да бъде разказана приказва за това животно. Следващият етап е мека играчка – кученце, ако детето има страх от кучета. Последен етап е запознаването на детето с обекта на неговия страх – малко кученце например. Важно е да не се бърза: ако играта предизвиква негативни емоции у детето трябва да бъде спряна.

Страхът от лекаря

Началото може да бъде поставено с четене на книжка, в която се разказва за лекари от рода на „Доктор Ох Боли“. Следва играта, при която възрастният е пациент, а детето – лекар. После ролите се сменят. Преди посещение при педиатъра, особено ако предстои ваксина, не е препоръчително да бъде лъгано детето, че няма да го боли. По-добре е честно да бъде обяснена процедурата, отколкото да бъде създаден страх, който може да го преследва с години.

Страхът от заспиване (при кошмари)

За преодоляване на този страх трябва да се ограничи гледането на телевизия, да се подбират внимателно книжките за четене, за да не се провокира болезненият спомен за кошмара. Добър ефект има, ако детето нарисува това, което го е изплашило в съня му и, а след това листът с изображението бъде накъсан, изгорен или изхвърлен в канала.

Страхът от чудовища, привидения и други подобни

Може да опитате да сприятелите детето с източника на страха му. Разиграйте малък скеч с този герой. В друг случай можете да използвате „вълшебен спрей“ срещу чудовища ( флакон от почистваща течност пълен с вода). Можете да упражните и някои „страшни“ звуци, с които да бъдат плашени чудовищата.

Препоръчваме ви още: 

Стихчета и песнички за най-малките

Съветите са от книгата "100 съвета от д-р Татко или как да отгледаме щастливо дете“ на световно известния психолог Алексей Кузнецов.

Много интересен казус ни поставя Деница Димитрова. Накрая ще напиша какво мисля аз, а много ми се иска да чуя и вашето мнение.

Синът ни е 7 клас. Не е пръв любител на уроците, писането на домашни за него е еквивалент на средновековно мъчение, в ходенето на училище няма никакъв смисъл. Това за мой ужас сбъдва най-големите ми кошмари- с майка учителка, и ние двамата с баща му, които сме нормално начетени хора, тази негова органична непоносимост към училището е колкото неразбираема, толкова и изнервяща. Ние сме от онова другото поколение - тези, които са имали нормално детство, ходели сме на училище с любов, за нас то е било място за веселби и срещи с приятелчета, безопасна среда. По ред причини, които няма да изброявам тук, че ще стана многословна, за него училището е мъчилище. При все това е безкрайно умен, безкрайно любопитен, контактен, дружелюбен и наивен. Няма агресия в него, въпреки, че тренира боен спорт. Баща му го възпитава в мъжки ценности - да защитава, да предпазва, да отваря врати, да носи чанти… наред с други ценности, разбира се.

Та вчера цял следобяд напомнях да се напише домашното по математика. Чухме се поне 5 пъти, всеки път ми се обещава, че то е за 5 минути работа. Прибрах се от работа, пак подсещам, стана време отиде на тренировка (от 19.30-21ч), върна се - пак подсетих. Тук вече ми се каза откровено..“Спокойно бе, мамо, ще препиша от някой в междучасието, всички така правят“. Буквално исках да му откъсна главата.

Ясно е, че преминава през фаза и гледа да мине метър за всичко. Нещо, ако не е „забавно“, автоматично е „тъпо“. Концентрацията му трае 0,001 милисекунда, а настроенията му са от едната крайност в другата. Обаче този начин на мислене, „споко, ще препиша, всички така правят“ е морално неправилен. Винаги вътрешно съм се борила с дилемата дали хората са изконно добри и постепенно стават лоши, или се раждат лоши, и са лоши по същност, а да си добър човек е въпрос на осъзнати решения и начин на мислене. Иска ми се така да го възпитам, че вътрешно да няма съмнения в правилния избор. Да има голям морален стълб в съзнанието си, да знае, че когато има възложена задача да я подхваща и да я приключва. Да не гледа да мине метър, да не гледа да се измъкне от задължението, да има тази вътрешна етика, която имат хората с дисциплина, с устрем и целенасоченост. Все още дълбаем тезата за постояннството и как то дава резултати. Напоследък взе да вижда резултатите, защото взе да печели медали и стигна до извода, че с труд и усилия има видими резултати. Но тези простите задачи, да си сгъна дрехата вместо да я метна на стола, защото никой не гледа, или да си напиша домашното без да ме подсещат, тези неща искам да се дамгосат в съзнанието му, защото ги прави за себе си.

В другият край на ринга обаче е другото ми аз. Като истински представител на зодията си мога успешно да споря и за двата отбора. Аз съм от тези дисциплинираните хора. Събувам си обувките и ги слагам успоредни, за да са подредени; ставам посред нощите защото знам, че не са си измили чиниите след тренировка и вечеря, а аз не мога да заспя с мръсни съдове в мивката. Сгъвам тениски, с особено старание ги обръщам налице, с ясното съзнание, че след няколко часа ще са в коша за пране. И други такива неща. Имам малки отклонения (по собствени наблюдения) в посока компулсивно разстройство, но нищо драстично. И знам каква мъка е да се живее с мисълта, че има нещо за свършване, нямала съм времето да го направя и отвътре ми тежи, не се чувстям достатъчно пълноценно, не съм доволна от себе си. И не искам да възпитам нервозен човек, който да е роб на собствената си психика, по този начин. Като се замислиш реално, в действителност, това, че е преписал домашно, изобщо не е болка за умиране на фона на цялото натоварване в училище. Това, че е видял, че го правят, решил е да пробва, минал е номерът, и може и пак да го направи, е старо колкото света. Много е в тон с гореописаната човешка природа, гледа да е лесно...

Аз като родител трябва да съм способна да отсея къде да му отпускам юздите и къде принципно да съм твърда и безкомпромисна. Чудя се дали си струва да го правя на въпрос.

По въпроса за домашните и подготовката на уроците сме коментирали и друг път. Моето лично мнение е, че понякога е добре децата да получат лоша оценка или забележка. Те трябва да знаят, че всичко, което правят, и хубавото, и лошото, има някакви последици. Това първо ги учи на отговорност, второ им дава усещане за контрол над собствения им живот, което всъщност е много по-възпитателно и мотивиращо от това, че ще получат някоя шестица или похвала от учителя, без да са го заслужили.

Преписването е широкоразпространена практика още от нашите ученически години и изобщо не се учудвам, че всички го правят и днес. Въпреки това си мисля, че е крайно нередно и си струва да положим усилия да убедим децата в това. Моите момчета също споделят такива истории и ето какво им казвам аз. Да препишеш от някого решава временно проблема ти с домашното, но не ти дава знанията, за да си направиш домашното сам следващия път. И ти ставаш зависим от някой ученик и винаги трябва да разчиташ на него. Лошото е, че в един момент вече не можеш да наваксаш пропуснатите знания и да настигнеш останалите, и си обречен винаги да преписваш и винаги да си зависим. Това харесва ли ти? На мен ми се струва унизително. А пък когато ти дадеш на някого да препише от теб, може би изглежда, че му правиш добро, но всъщност ти не му “спасяваш кожата”, а го насърчаваш да търси лекия начин и да се прави на “тарикат”, което един ден задължително ще му изиграе лоша услуга. По принцип, ако имате доверие на учителя и ако той е добър педагог, може да му се каже, че има такава практика, за да обясни на децата защо това е нередно и защо за него е важно не да му представят формално написано домашно, а наистина да затвърдят знанията си. Може дори да им каже, че домашните не са задължителни, а само ще им носят бонус оценки, например. По-добре да нямат домашни, отколкото да са преписани, поне според мен.

В същото време и аз като Деница осъзнавам, че голяма част от всички тези купища домашни и уроци са напълно ненужни и не дават на детето кой знае какво. По-важното обаче е, че не ми харесва то да расте с мисълта, че е нормално да бягаш от задълженията си и да намираш лесни решения. Още един фал на системата е, че прави възможно и дори поощрява от малки децата да постъпват по този начин - да преписват, да изпълняват формално задачите си, без реално да получават никакви знания или умения, да хитруват и да се измъкват.
Защото на практика това се получава.
Очакваме и вашите мнения и коментари.

 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам