Свекървището...
Автор: Ася Тодорова
Свекървище... Неслучайно са нарекли тъй хората свекървите. Сигурно идва от чудовище. Не всички са такива, ама останаха и от тези, дето с глас реват, че чедото им, видиш ли, една вчерашна пикла го е взела и край, направо го е уморила.
Аз съм от тях – от лошите снахи. Дъщеря няма да й стана, ама и хубава 30 години не станах. На децата и мъжа ми да съм хубава, пък друг, че не ме харесвал, си е негова работа. Дето вика мъжът ми, добре, че не живее с нас майка, че на първия месец да сме се развели. Всяка свекърва се хили на снаха си, докато й мълчи, а като разбере, че момичето има собствено мнение – край! Спира да съществува и почват обидите. Каква ли не съм наричана, къде пред мене, къде зад мене, добре, че мъжът ми не хваща вяра, че досега да ме е изгонил. Знае си той стоката, чак срам го хваща, ама какво да прави, майка му е, да не е я избирал. Аз го карам да й се обади, че да я чуе, ама той не ще. Ако се сети веднъж в месеца, добре ще е. Не съм научена аз така. С моята майка по три пъти на ден се чуваме. Сега с тия безкрайни минути цели часове си говорим. Чуди се той и мае какво толкова си говорим. Ами кой какво сготвил, как са децата, вали ли, гърми ли, на работа как е. Все има какво.
Само едно лошо ме научи майка ми – да мълча на свекърва и да трая заради хатъра на мъжа си. Мълчах, мълчах, пък не утраях. Лоша дума не съм й казала, прсто спрях да й говоря, само служебно. Знам, че това не е вариант, ама съм спокойна. Видя я на Коледа и после цяла година мирна ми е главата. Не стига обиди и крясъци, основно по телефона, ами като се напие от 11 сутринта, почва цялата ми рода да подрежда до девето коляно. Децата, като се върнеха от село и видеха, че почва сериалът в пет часа и викаха „Давай да слагаме ракията!“ Ами ние да я сложим, ама нито аз, нито баща им пие. Сега вече и те не искат да ходят, че не им се слуша майка им какъв боклук била. И тъй да е, кой търпи майка му да обиждат. Аз съм си приказлива, ама и майка ми, и баба ми ме учиха все да мисля, преди да кажа нещо. Голяма приказка имаше баба ми и вие я запомнете: „Баба, той – езикят кокаль няма, направен е да се върти. Ама затуй са му турени зъбите отпред, да го спират!“.
Сестра има свекърва ми. Голяма обич, голяма работа, ама и двете се скараха. Едната пред мене едно, другата друго, че ха клюки, че ха интриги, сами се оплетоха и не се чуват и виждат. Само мога да ги съжалявам. Навремето се ядосвах, сега не си го слагам. Аз рева и се пукам, тя се напие и забрави. Млада съм била, глупава съм била. Купих й карта за почивка и я изпратих. Почистих цялата къща, измих и изпрах – светна! Изненада ще й правя. Цял живот патка ще си остана. Измънка едно мерси и сетне цяло село разбрало, че аман от мене, 100 кубика вода съм изхабила. Повече не съм й чистила, чиния не съм посмяла да измия.
30 години гледам свекърва й. Правилно чухте. На свекърва ми свекърва й! Децата ми детска стая нямат, ама стогодишна баба имат. Дума не ми е казала, нищо не е поискала, само един хляб да й купя. На черното бяло не мога да кажа. И аз свекърва ще ставам и отсега съм казала на мъжа ми, ако види или чуе на снаха лошо да кажа, езикът ми да отреже. „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя“. Ще оглушавам и ще онемявам, само децата да са щастливи!
Прочетете още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
