Автор: Мария Пеева

Градско чедо съм аз, отраснала в апартамент. Когато най-после си сбъднахме мечтата за къща на село, накупих де що имаше препарати против насекоми - пълзящи, летящи, всякакви. Първият ми сблъсък със скакалец се чу и у съседите. Страшно беше. Но човек свиква и не само свиква, ами почва и да ги наблюдава тези буболечки, чак открива красота в тях. С Алекс сме проследили пътя на мравките, изучили сме мравуняците, гледаме дребните твари с лупа как си "говорят" и пренасят малките си товари напред-назад. Имаме една-две паяжини на оградата, които наблюдаваме внимателно. А у дома живее гущерче. Една съседка сподели преди време, че умишлено оставила едно да обитава дома й, за да яде паяците и молците. И така се сдобихме с малък зелен приятел, доста дискретен впрочем, щом даже котката не го е забелязала. Но най ми е интересно как Алекс опознава природата и заключенията, които прави.

- Мамо, пчелите как правят мед?

-  Събират нектар от цветята, носят го в кошера и… така. (Ето още нещо, за което ще трябва да ровя в интернет, си мисля... Децата и техните въпроси!)

- Мен ме ужили пчела веднъж.

- Помня.

- Заболя ме.

- И това помня.

- Но иначе дава мед.

- Да.

- А комарите какво дават?

- Нищо, те само жилят.

- Сигурно ни дават нещо и те.

- Нищо не ни дават, само кръв смучат от нас.

Смее се.

- Дават, дават.

- Какво, маме?

- Пъпки.

Сега вече се смея и аз, а моят малък Алекс заявява с цялата мъдрост на своя седемгодишен опит:

- Ако бях "насеком", щях да съм пчела, не комар.

Обичам ти и меда, и жилото, мой малък Соломон. Не му го казах, защото после трябваше още на сто въпроса да отговоря.

Хубав ви ден и нека сме пчели!

Още летни истории от нас:

Малко мръсна история 

"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море