Автор: Мария Пеева

Моите момчета понякога си правят много погрешни изводи относно майка си, които никак, ама никак не отговарят на действителността. Въпреки това подхранвам техните заблуди, най-вече защото ми е забавно. Ето някои от тях.

Мама е много силна.

Една вечер точно се бях зачела в нещо увлекателно и съвсем бях изключила за лудницата наоколо, когато четиригодишният Алекс изведнъж дотича и ми подаде някакво бурканче с плътно капаче. Баща му ръкомахаше бясно отзад, но аз недосетливо го отворих. А вътре – някакъв гадна и силно цапаща смеска от експериментите на момчетата. Иван казал на Алекс, че бурканчето е стегнато много здраво и не може да го отвори, а аз го щракнах без никакво усилие. И сега Алекс обяснява на всички, че съм най-силната майка.

А Пеев, защото ми завижда, му каза:

- Да, в нашето семейство мама е силната, а аз съм умният.

Мама е малка.

На хладилника съм си залепила една снимка като 16-годишна. Не питайте защо, най-вероятно защото толкова ми е акълът. Да ми убива апетитът. Че й надпис съм си сложила. „Меро, двайсет години назад не можеш да върнеш, но двайсет килца можеш.“ Алекс гледа снимката и не може да ме познае.

- Това съм аз, мамче. Но много, много отдавна. Съвсем малко по-голяма от Косьо.

Косьо е 14-годишният ми син, който вече е по-висок и по-едър от мен.

Алекс се замисля.

- И как така тогава си била по-голяма от Косьо, а сега си станала по-малка от него?

Мама е на 25 години.

Преди време много се притеснявах, че родителите в групата на Коко в детската градина са с 10-15 години по-млади от мен. Веднъж Коко ме попита на колко съм години, а аз без да се замисля, отговорих:

- На 25.

След година-две Коко се научи да смята и веднъж ме попита.

- Мамо, ти на седем годинки ли си родила Теди? Защото той сега е на 18, а ти си още на 25.

Измъкнах се. Обясних му, че жените имат право да са на толкова години, на колкото се чувстват.

Мама тежи 52 кг.

Веднъж тичах запъхтяна след Коко, който караше тротинетка, а той ме съжали и ми я предложи.

- Не мога да я карам, миличък. Тя е до 50 килограма.

- А ти колко тежиш, маме?

- Ами… 52. – излъгах съвсем безогледно.

Коко ме погледна съчувствено и ме гушна.

- Няма нищо, мамо, не се тревожи. За годините си изглеждаш много добре.

Не знам дали това трябваше да прозвучи утешително, но със сигурност прозвуча смешно.

Косата на мама не побелява.

Един ден Коко забеляза посребрелите слепоочия на баща си.

- Колко е нечестно, нали, тате? На мъжете косите им побеляват, а на жените – никога.

Най-любимата ми заблуда е тази на баща им. Той все още си въобразява, че съм най-красивото момиче на света, също както преди повече от двайсет и пет години. Виждам как ме гледа. Бръчици, килца, стрии - сякаш не ги забелязва изобщо.

Вярвам му, защото истината е, че и аз все още виждам в него онова палаво момче с топлите кафяви очи, в което някога се влюбих. То е там всеки миг, наднича зад сериозния мъж с многото ангажименти и големите отговорности, от които косите побеляват и челото се мръщи. Също като някоя стерео снимка от онези едновремешните, на които уж виждате нечие мрачно лице, а само да я мръднете, и лицето изведнъж се усмихва и ви намига. Така и ние с моето момче никога няма да остареем, погрознеем, надебелеем. Дори когато се сбръчкаме и спаружим съвсем, две млади и красиви лица ще надничат зад смачканите физиономии и ще се усмихват един на друг с блеснал поглед.

Това обаче вече не е заблуда. Нарича се любов.

 **********

Прочетохте ли Денят, в който пораснах? Вижте и Царят на комплиментите.