Франциска е на 19 години и откакто се помни, пее. Самата тя композира свои песни, пише текстовете и прави аранжиментите си. Освен това се интересува от кино и й предстои да следва режисура. Казва, че големите й страсти са музиката и киното. И твърди, че носи достатъчно любов и енергия, за да твори и в двете. Има си големи мечти и е тръгнала да си ги сбъдва. По пътя си иска да срещне своите си хора: онези, с които да сподели обичта си към живота и радостта от нещата, което твори. И още: много би искала всичко, което докосне с душата си, след това да докосва други души. Нейният коментар за Евровизия е може би най-смисленият, на който попаднахме между многото хейт в социалните мрежи.

Стоях до много късно вечерта, опитвайки се да разбера всички мнения, гледни точки и останалото, което прочетох от медията и потребителите в много социални мрежи. Разпалено дебатирах върху това дали такава изящна, фина, деликатна и непокварена песен има някакво място на конкурс като този. В крайна сметка успях да стигна до един извод. И той съвпада с речта, която Салвадор произнесе преди финалното си представление. Този свят е толкова бурен, променлив и нестабилен. Може би се нуждаеше поне веднъж да се пробуди, да застине и да почувства мир в душата си, дори за няколко минути...

Песни като тези вече едва-едва изплуват на повърхността на този бизнес. Масата е свикнала с динамичното, ритмичното, нещо което да запомниш, защото мозъкът не ще да се напъва много. Донякъде и аз съм такава. Аз също обичам динамичното и ритмичното, и половината ми съкровищница от песни в телефона съдържа именно такива песни. НО какво за другата половина? Нежната, фината. Музика, който те кара да се влюбиш в слънцето, да погалиш с поглед звездите, да се разтупти сърцето ти, докато душата ти лети в необятната хармония на една мека и плавна мелодия. Ето и друг извод, до който стигнах тази сутрин. Не можем да променим света. Салвадор беше прав. И е прав. Трябва да има такива песни в конкурси. Трябва да има конкурс, в който се оценява "DIVERSITY". Вариацията от жанрове, ритъм, темпо. Не е ли така? Май не. Защото в този конкурс единствено се допускат песни, на които може да дивееш. Баладите остават незабелязани. Защото "не са конкурсни". Такава музика трябва да намери свой собствен път за изява. За да не бъде разкъсана и хвърлена в калта. Защото когато отнемеш кокала на кучето, то хваща, каквото докопа и го разкъсва на парчета.

Тази песен е една от най-красивите мелодии, които ушите са ми чували. Знам, че повечето хора не споделят мнението ми, не го и очаквам. Както каза майка ми, песента има специална вибрация. Тя може да докосне само хората, които я усещат. В този свят няма дума "DIVERSITY". В този свят има само комерсиалност, монотонност и "айде да е същото, щото мога да тананикам". Казвам го, защото тази година песните наистина бяха еднакви и прозаични.

Единствената друга освен португалската беше нашата, която наистина се отличаваше от всичко останало, което бях чувала в България, Евровизия, Балканите, въобще всичко. Тази песен имаше всичко. И да, заслужаваше да спечели. И спечели. Спечели за мен. Омръзна ми всичко в тези конкурси да се отнася до числата, а не до чувствата, които можеш да изпиташ. Този конкурс се върти около това колко точки ще събереш и на кое място ще те оставят. В крайна сметка може да спечели дори някоя, която не предизвиква никакви чувства у другите. Точно заради това мисля, че наистина, наистина, наистина… на португалската песен мястото не й беше там, защото не я дооцениха. Да, тя победи, но хейтът, който получи след това беше толкова гнусен и отвратителен, че реших да си пусна именно тази песен и да заспя с нея.

За мен нямаше конкурс. За мен имаше чувства и емоции. Сълзи, усмивки и настръхване. Кристиан и Салвадор предизвикваха това в душата ми. Те винаги ще бъдат моето номер едно. Заливат ме отвсякъде още обяснения, поради които може би е спечелил Салвадор. Политически или свързани със здравето. Но нека да е ясно - когато един човек наистина чувства музиката, той избира музиката заради музиката. Не защото някой бил от еди къде си и еди какъв си. Но в такива ситуации е трудно да изявиш факта, че си искал певецът да спечели заради музиката, не заради някакво състояние. Въпреки това отново си казвам. I choose music over music. И за мен победители са всички тези, които докоснаха сърцето ми. Няма числа, няма позиции. Има само чувства.

Автор: Франциска Димитрова