Покрай абитуриентските балове един статус на фейсбук потребител бе споделен хиляди пъти и накрая гръмна като сензация в новинарските сайтове. Не вярвам някой да го е пропуснал, но за всеки случай ще поясня, че става дума за млада жена на име Весна Видева и постът й за изоставения абитуриент.

„Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло – синия костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко, както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката на блока, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светло – синият костюм.

Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават. Изпращам ги аз, като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор, който ме шашна, стъписа: “ Ами не, той е пеша, отива към метрото.“

Грабвам ключовете от колата и хукнах да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам : „Влизай, днес си с мен!“ Момчето влезе притеснено. Тръгнахме и питам, защо не е помолил някой да го закара? „Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: „Бегай от тука бе, разкарай се!“ Недоумявам пак – как може да са толкова озлобени и егоистични, а той смирено ми отговаря – ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.

За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото, без обичайното бибиткане, балони, броене… та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите –  просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колатя си. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… и какво, като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше, миличкият. Колко заслепени са хората…

Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал.“

Коя е Весна? Непознато за мен момиче, явно с добро сърце, чувствително, споделящо. Със сигурност се е зарадвала, че всички подкрепят постъпката й и поне за малко искат да станат по-добри и да са на нейното място, мястото на героя, а не в позицията на забравилите се абитуриенти, които отхвърлят скромния си съученик.

Харесвам Весна за доброто й сърце и откровеността й. И затова й съчувствам, че броени часове след като я посрещнаха с „осанна“, я изпратиха с „анатема“. Защото в крайна сметка се оказало, че историята била малко по-различна, получило се недоразумение, някой нещо недоразбрал и момчето е останало без транспорт. Коя ли история има само една страна? Винаги има оправдание, извинение, обяснение. Факт е, че едно момче е тръгнало пеш за бала си и една непозната жена го е спасила от дъжда и го е закарала. Оттам нататък обаче се оказва, че класни, съученици и родители са засегнати от статуса и Весна се чувства принудена да публикува извинение.

Публично се извинявам за неудобството което причиних на училището,класната, директорката, съучениците и техните родители с моят пост. Моля всички медии да изтрият поста ми, МОЛЯ ВИ! Момчето не е попитало всичките си съученици, грешката е изцяло моя. Бях под афект,огорчена, разочарована от това което чух от момчето и действах необмислено. Не съм искала да обидя никой, съжалявам, че един мой личен статус създаде толкова тревога и нарани хора, които обичам! Благодаря отново на всички които ми писаха и ме подкрепиха, но не заслужавам тази подкрепа! Моля, изтрийте поста ми от новинарските си сайтове и ме оставете да си остана скрита от света, както съм била и досега.

Но историята не свършва дотук. Споделянията продължават, само че този път потребителите са раздвоени. Част от тях са съпричастни с Весна и й обясняват, че няма ненаказано добро, а друга една не малка част я набеждават в популизъм, търсене на „лайкове“ и дори я обвиняват, че развалила бала на младежите.

Весна няма никаква вина, че предизвика такива крайни емоции. Може да е причинила неудобство на класни, съученици и родители, но това не е толкова лошо. Нека друг път си отварят очите и не са безразлични към случващото се около тях. Разбирам я много добре, защото преживях подобна ситуация, макар и в по-малък мащаб, преди време, когато подарих стария си телефон в една ФБ група. Всички го искаха, но след като го подарих, веднага се появиха  обвинения, че постът бил фалшив. Дори администраторката побесня, защото не избрах нея и ме изгони от групата под претекст, че съм подарила телефона на фалшив профил, който също е мой, тоест на себе си. С каква цел, така и не можах да разбера. Освен мен изгони и всички, които се опитаха да ме подкрепят. Та тези, които казват, че няма ненаказано добро, не са далеч от истината. Но пък в какъв свят ще живеем, ако позволим решенията ни да се ръководят от безразличието? Ако се спираме в желанието си да помогнем, защото някой ще приеме жеста ни за популизъм?

Весна, браво, момиче. По-важното е да си правиш добрите дела при всяка възможност. И да ги споделяш, защото доброто (както и злото) е заразно. Не се притеснявай, че винаги ще се намери кой да те изкритикува и кой да те оплюе. Да са живи и здрави в своя малък мнителен свят, щом го предпочитат. Ти си прави каквото знаеш и изобщо не се извинявай. Все ще има и кой да ти стисне ръката. Като мен, например.

Снимката е от профила на Весна, но е качена във всякакви сайтове, затова си позволих да я използвам.