Смешно ли ви звучи заглавието? И на мен ми е смешно. Но повече ми е тъжно за всички чудесни мои роднини и приятели, които заминаха далеч оттук през годините и с които се виждам веднъж на две, пет, десет години. Хора, които бих искала да са до мен всеки ден.

И освен че ми е тъжно, ми е неудобно. Защото ги обявихме за по-малко българи от нас. Нищо че всички те до един помагат на близките си в България. Нищо че много от тях подкрепят морално и финансово каузите на болните деца на България, на талантливите деца на България, прославят български имена в културата, науката, медицината, изкуствата. Милеят за българския дух и тачат българските празници. Пращат родените си в чужбина деца да учат български и уважават българските обичаи.

Ето какво ми написа моята приятелка и колежка Гергана, която е в САЩ повече от петнайсет години:

Можеше да заминем и забравим. Но избрахме да запомним.

Ние, родителите, сме направили избора за децата си да заминем, но също така и избора да им напомняме откъде са тръгнали.

Гергана е в борда на съветниците на Българо-Американския Културен център Сарасота и директор на българското училище към него.

В училището се преподава изцяло на български език. Освен с български език, учениците се занимават и с изучаване на народни танци и театър.

Мисията на българското училище във Флорида Гергана описва поетично и одухотворено на сайта на центъра.

Ние идваме от древността. Носим закодирано многолетното познание за света. Преминали през възходи и крахове,нашите древни праотци са ни завещали богатото културно наследство на своите прадеди,запазили  изконната си принадлежност към род и Родина. 

И ето чрез нас до ден днешен звучи българска реч, роден език и  уникалните български традиции се предават по целия свят. И пак чрез нас се предава на бъдещите поколения ключа на портата на познанието. 

До ден днешен. А утрешният ден? В утрешния ден е нашата мисия.

Да съхраним българския език, за да можем да черпим от извора на древните ни  традиции и обичаи, всичко онова, което е съхранило един народ от асимилация в години на робство и терор.

Нашата цел е да отворим притворените врати на българското сърце, където се крие искрицата, запалила непрекъсващия пламък на приемствеността.

Разпръснати като ята от птици по света, ние се опитваме да създадем отново наши родни гнезда, културни огнища на българската духовност – стимул занравствени и етични ценности. 

И в същото време, със скромните си възможности, да събудим интереса към българската култура, да популяризираме българските традиции, да покажем богатата българска духовност и предоставим възможност на хората, сред които живеем сега, да  се докоснат до неизчерпаемата и богата културна съкровищница на България.

Ето това искаме да бъде новият ни център в Сарасота, Флорида – духовно огнище за българите там, където са и нашите домове, където децата ни растат, където работим и изкарваме хляба си, редом с много други националности.

Запазвайки езика и традициите си, ние сме отворени за света и светът е отворен за нас. Идва друга генерация, по-образована технически и по-космополитна. На нас се пада отговорната мисия далеч от родината да вплетем в броеницата на времето съзнанието за родова принадлежност, език и култура.

Обогатявайки нашите деца, младите поколения ще обогатят и бъдещето на света. Те вярват, че приемствеността между поколенията не трябва да прекъсне, защото древните традиции на една нация са част от богатството на света. Те вярват в екологичните закони за оцеляване на Земята, в биологичната връзка с нея и главно в духовната същност на човека. Наша е отговорността да запазим всичко това и да го предадем на следващите генерации.

Защото без знание за миналото, без знание за корените, няма бъдеще.

И с тази мисия Гергана бие училищния звънец за българските деца във Флорида.

По повод 24 май българското училище във Флорида за пореден път ще организира тържество. 

„Първо ти трябват корени, за да имаш клони“, така се пее в една американска песен и така започва приветствието на Гергана. „Защо американска песен, ще попитате? Защото живеем тук, в Америка. А защо тази? Защото всички вие, всички ние тук и сега, сме корените. Корените, които пренасяме от древна България в съвременна Америка.“

24 май празнуват и в българското училище в Оксфорд „Слово“. Моят стар приятел и съученик Васко публикува прекрасни снимки от тържеството с няколко кратки, но силни думи:

Тържество на славянската писменост и на българската просвета и писменост! Оксфорд 21/05/16
Сърдечни благодарности на Valentina Alexandrova-Kirova и Teodora Petranova и всички знайни и незнайни патриоти,помогнали за организирането на това прекрасно тържество! Благодаря!

Ето страницата на българското училище „Слово“ в Оксфорд във Фейсбук и техният уебсайт. Подкрепете ги, препоръчайте ги на близките си в Англия, поздравете ги. Те заслужават.

И не са само Гергана и Васко. По всички краища на света наши братя, сестри и приятели пазят българския дух и се гордеят с корените си. И докато ние тук допускаме българското да ни разделя, тях ги обединява. Вместо да се мерят кой е по и кой е най, те са просто българи.

Ще завърша с думите на Васко относно честването на 24 май в Оксфорд, Англия. Помолих го да сподели впечатленията си и ето какво ми отговори той:

Не мога да ти го опиша, Мими. Аз само плаках от радост.

Плача и аз, Васко и Гери, че чудесни хора като вас, с дух, талант, трудолюбие, достойнство, се пръснахте по цял свят. Но днес няма да плачем, а ще се радваме на най-българския празник.

Честит 24 май, българи у дома и по света! Пазете българския дух! Дай Боже някой ден да си наредим държавата по-добре и нашите деца да не бягат, а вашите – да се завърнат.