Автор: Траяна Кайракова

Докато се нашматкам с писането, ще пропуснем празника, да му се не знае. Последно ви занимавам с разни Ица, щото после ще сте заринати с всякакви снимки на козЕнаци, Ягнета и кой каквото му е скимнало. Пак да напомня – бели яйца, бели, не други. Може да са от патка, от щъркел( ама не знам законно ли е), от щраус и какъвто добитък ви е под ръка. За първия вариант сварявате яйцата и се кръстите да не се пукнат. Оставяте ги да се охладят. В това време си намирате пяна за бръснене. Ама не крем, ами пяна, дето фъшти като дезодорант. Първо и най-основно си обръсвате мустака, сетне разни други части, каквито са ви  на сърце. Това е нужно, за да няма никакви следи сетне върху творенията ви от вашето лично ДНК. После изцърквате малко пяна, да си оставите ей!, да не си ударите пълно бръснене, че не ми се мисли сетне!

Та, изцърквате в една плоска чиния, накапвате по малко боя и с нещо остро я разбърквате с пяната. Яйцата да са изстинали, щото моите деца, като се юрнаха да ги правят врели, няма да ви кажа колко флакона от пяната на баща им замина. Пускат врялото или топло яйце в чинията, става една гореща супа и нищо на мегдана! Сетне овъртолвате яйцето в тая бръснарска смес, дето сте направили, и го оставяте за малко настрани. Остатъците от тая каша избърсвате със салфетка и воала! Яйца за чудо и мирис, пардон – приказ! Къщата мирише на бръснарница от 80-те, на епилация и евентуално на козунак. Дотук сме готови!

Да оскубем токачките!

За втората част, която ми е любима, са ви нужни разни копринени парцалаци, дето обаче са от естествена коприна, от задните части на чисти и живи буби! Аз бях подлудила всички магазини за дрехи от леля ми от Холандия. Що парцал изкупих и що нещо нарязах, не е истина! Не ще и не ще! Коприната трябва да е наистина истинска, иначе файда йок! Преровете сандъка на баба си, ако ли не, в крайна сметка й отрежете парче от роклята й, без да ви види. Тъкмо се постопли, тъй че, ако ви хване, кажете й, че е за нейно добро - да се проветрява по-лесно.  В най-краен случай, орезилете някоя вратовръзка от сватбата на мъжа ви, обикновено са от естествена коприна, освен ако не го е доскрънзяло да си купи таман такава. Щото за някои сватбата не е най-голямото преживяване в  живота им. Добре, че една дружка ме спаси. Повече от 5 години ползвам едни и същи парцали, дето ми ги даде, не са мръднали! Нарязвате си парчета с големина, колкото да се увие БЯЛОТО яйце! Нарязвате си и памучна тениска някоя, със същата големина на парчетата.

Увивате СУРОВОТО  яйце първо в коприната и то бая стегнато. Сетне стягате хубаво края с ластичка или телче. Аз зяносах всички телчета за връзване на разсад у дома. Не ме биха, но малко остана. После увивате върху коприната памучното парче. Пак стягате яко. Яко, яко, гледайте да не начупите яйцата де! Подреждате в тенжУра, сварявате и оставяте яйцата да изстинат напълно! Чак тогИз ги развивате от всичките парцали, в които сте ги омотали. Шарка и чудо! С по-тъмни платове става най-хубаво. При това тези яйца никога нямат зян, гарантирам ви! Ми то и вас да ви увия като мумии и да ви сваря, емен-емен с първата вода няма да уврите. Ако не вярвайте, пробвайте!

Аз яйца в четвъртък не боядисвам. Не за друго, ами не мога да се надигна по първи петли. Ама вас, ако ви влече, ставайте и се мятайте, хич да не ви пука! Айде, стига толкоз с тез яйца, че взех вече да ги сънувам и кудкудякам!

Весели празници!

Още от Траяна:

Кулинарни резИлтати

Някои от вас може би познават Лиляна Воденичарова, и са попадали са на страничката й Мама на четири юнски деца. Но дори и да не я познавате, стига да видите семейните им снимки в брошурата на Лидл, за да се възхитите и да се запитате как тази крехка, млада жена се справя толкова успешно и толкова усмихнато с голямото си семейство, наскоро ощастливено с близнаци?

Точно това я запитах и аз, защото макар също да имам четири деца, моите първо са с голяма разлика, което значително ме улеснява, и второ - сред тях няма близнаци. Защото близнаците, мили хора, за мен са висшият пилотаж в майчинството. Работата вече граничи с героизъм. А нашите герои всъщност са двама съвсем обикновени родители от Пловдив. Спас работи като IT, а Лили е козметичка и много си обича професията.  Най-голямата им дъщеря е петокласничката Александра, следва я палавата Йоана и близнаците Тео и Леа, които нямат годинка. Интересно е, че всичките деца са родени през юни и за фамилията този месец е „три дни яли, пили и се веселили!”  Семейството си Лили описва като “предизвикателство”, а домът им е “весела лудница от сутрин до вечер”.

Помолих Лиляна да сподели с нас своите “лайфхакове”, с които се справя със своята весела лудница и тя го стори на драго сърце. Някои от нас може би вече са ги открили, но за други ще са много полезни:

1. Ура за домакинските уреди. Надали ще преувелича, ако ги нарека най-добрите приятели на съвременната майка. Освен обичайните пералня, миялна, с които сме свикнали в съвременното домакинство, Лили използва всеки ден робот-прахосмукачка, който й спестява ежедневното почистване, както и всякакви кухненски “помощници”, като еър-фрайър, блендер, миксер за готвенето. Защото такова голямо семейство си похапва добре и домакинята със сигурност прекарва много време в кухнята.

2. Всички заедно на масата. Оттук следва вторият й лайфхак, който е открила с Йоанка и затвърждава с близнаците - захранва ги по модерната система “захранване, водено от бебето”. Подобен тип хранене според Лили спестява време и усилия, и й осигурява спокойствие, когато семейството се събере на вечеря. Ето две примерни рецепти за сладките Тео и Леа, които се хранят като големи деца, а още нямат и годинка, а хубавото е, че рецептите са подходящи за цялото семейство. Практично, нали?

Бананов кекс с рожков

Рецепта за кекса: Първо накиснах 2 с.л. счукано ленено семе в 3 с.л. вода и оставих настрани. След това активирах 1 ч.л. сода, като я смесих с 1 с.л. оцет, и оставих настрана. В голяма купа намачках 2 големи банана, добавих 60мл разтопено кокосово масло и 5 с.л. мус от сини сливи (мусът е подсладителя). Добавих лененото семе и содата. Разбърках добре и оставих настрана.

В друга купа смесих 95 гр. бяло брашно, 50гр. оризово брашно, 60 гр. брашно от рожков, 50гр. блендирани орехи, 1 ч.л. бакпулвер и 1 ч.л. канела. Всичко разбърках добре и добавих към сместа с бананите. С вилица разбърках двата вида смес. Пекох в предварително загрята фурна на 170 градуса във форма за кекс, постлана с хартия за печене.

Мусака с тиквички, кайма и ориз

Рецепта: задуших в тиган с капак 1 връзка пресен лук със зехтин, след това добавих 600 гр кайма смес,1 ч.л. кимион и щипка черен пипер. След като каймата стана на трохи, добавих 1 1/2 ч.ч. ориз и 3 бр. нарязани на кубчета тиквички (ако са дребни, сложете 4 бр.), добавих и 1ч.л. босилек. Разбърках добре и налях 4 ч.ч. гореща вода. Прехвърлих в тавичка и пекох в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност.

След това направих заливката от 2 яйца 2 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.л. сода и 3 с.л. брашно. Залях мусаката и пекох на опция грил до готовност.

3. Планирай рутинните домакински дейности, например пазаруването - това е третият лайфхак на Лили. “Много ми помага, че си имам списък за седмично пазаруване и мъж, който да изпълнява списъка” - каза тя през смях. Всъщност това е и причината да пазарува редовно в Lidl - оттам може лесно да набави всичко, което й е необходимо не само за кухнята, но и за дома, и за децата. Дрехите им са качествени, прилягат добре и всеки сезон има по нещо за цялото семейство, а бебешките дрешки издържат на много пранета и пързаляне по пода. Споделя още, че използва и приложението им и е доволна от него. (Признавам виновно, че още не съм го пробвала и непременно ще го сваля преди следващото посещение в магазина.)

4. Погрижи се за себе си. Четвъртият лайфхак на Лили е съвсем различен и е свързан с професията й. Докато приготвя вечеря с авокадо например, тя си прави една простичка маска за лице, която препоръчва и на нас. Четвърт авокадо намачква с една чаена лъжичка мед и се маже на лицето. Кожата става уникално мека. Особено подходяща маска за суха и изтощена кожа. Малко грижа за себе си винаги е от полза и ни кара да се чувстваме не само по-красиви, но и по-щастливи. Дребните женски удоволствия не бива да се забравят.

5. И мама е човек! Петият лайфхак на Лили много ми допадна. Тя прави нещо, което подкрепям с две ръце. Не отказва помощ и когато е възможно, се възползва да полегне следобед с децата. “Баби, лели, приятелки, помощ за основно почистване - ако има възможност и желаещи, не им отказвайте от криворазбрана майчинска гордост”, ни съветва Лили. И е права - нека не се стараем да сме идеални, няма нужда всичко вкъщи да блести от чистота, всичко да е в идеален ред. Усмивката и доброто настроение са много по-ценни от изрядното домакинство. Децата няма да помнят как хубаво мама е миела пода, но завинаги ще запомнят как ги е прегръщала с усмивка.

Лили го прави да изглежда лесно, нали? Заради нейният оптимизъм и добро настроение я поканихме за посланик на LIDL този месец. А тук можете да прочетете и историите на предишните посланици, дванайсет шарени, забавни и усмихнати семейства от различните краища на България:

Соня и Ромео от Благоевград с историята им за любовта като старо вино,  Илиана и Николай от Якоруда, Стела и Слави от Велико Търново, за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантливата Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница.

Автор: Бени Хюбнер

Пълните нямат шанс – твърди една моя позната. Самата тя винаги се е борела с няколкото килограма в повече. Животът й всъщност минава под егидата - тяло мое - враг мой. На няколкото килограма в повече са вменявани всякакви вини. Като почнеш от неуспехите с интимните партньори, минеш през прогнозата за времето и стигнеш до професионалния й застой. Всичко, ще речеш като я слушаш, опира до паласките в талията. Ония, които старателно оглежда в огледалото час по час и дълбоко възненавижда. Не ги нарича любовни дръжки, защото поради тях, според нея, любовта я отбягвала.

Периодично взима решението да се разделят. Тя и виновните за личната й драма няколко килограма в повече. Подлага се на всякакви, както тя твърди - жестоки диети. Намалява шоколадите от два на един на ден, взима си такси от ъгъла, вместо от стоянката пред офиса, дори, когато асансьорът се повреди не чака техниците да го поправят, а смело щурмува етажите. Обаче - орисия, проклятието на няколкото килограма в повече така се е лепнало за носа й, че като погледне напред, вижда само него. Не било светоглед и себеоценка не било, казва. Огледалото й говорело. Огледалата не лъжели никога.

Беше си купила електронно кантарче, за да измерва успехите си. На третия месец го изхвърли с обяснението, че електрониката му се скапала - голям боклук било. Колкото и да гладувала, колкото и етажи да качвала, леейки море от пот и калории, кантарчето все показвало - любов нула, успех нула.

А в началото от познанството ни тя беше най-лъчезарното същество, което съм познавала. Смехът й беше заразен и завладяващ. От онези смехове, звънтящите. Имаше необикновената способност да те изважда от сивотата на ежедневието и да ти разкрива магнетични. Зелените й очи отразяваха звезди и те караха да вярваш, че красотата е възможна.

Не помня кога точно се случи метаморфозата. Може би, когато баща й монтира огромно огледало в коридора. В един момент осъзнах, че се е превърнала в дебеланата, която пази смеха си за великия момент на отслабването. Тогава, когато с няколкото килограма в повече щяха да си отидат всичките невъзможности и непреживяности . Тогава, когато новото й лелеяно аз щеше да пасне точно на рамката, която бе начертала на стената си и под нея се мъдреше гениалното обозначение-"ИДЕАЛ".

Така се случи, че животът ни раздели. Чувахме се от време навреме по телефона, колкото тя да сподели как върви рамкирането й, а аз да я убедя в личната си подкрепа. Някак си по навик, механично и доста лицемерно. Липсваха ми усмихнатите й зелени очи. Когато я срещнах случайно се оказа, че не само те липсват. Отрязала ГИ - гордо обяви тя. Разделила се с възневидения D размер и сега си купува сутиени с подплънки. Имало избор, огромен. Прие ококорването ми за одобрение и възторжено продължи:

- Само 5 килограма още и всичко ще бъде наред!

Срещнах я отново след видими минус доста килограма. Беше по-посърнала от всякога и по-облечена от всякога.

- Пълните - поде рефрена си тя - нямат шанс. Светът е устроен за слабите, а аз, аз цял живот ще си остана една ужасна дебелана.

Беше стегнала възширочките си дънки с нелеп мъжки колан и се взря в очите ми в очакване на съчувствие или поне разбиране. Смънках, че бързам. Нямах време за лицемерие и ми беше тъжно, защото осъзнах, че едва ли скоро ще видя прекрасните й усмихнати зелени очи, за да си помисля, че красотата е възможна. Защото красотата се опитваше да влезе в рамка с надпис ИДЕАЛ.

Аз не харесвам рамки... Освен на очила и картини.

Прочетете също:

Смелостта да си нормална

Автор: Моторетка

Всички, които ме познават, знаят, че нерядко правя презентации на живо, пред много хора и разказвам истории, свързани с мои пътешествия. Заради ситуацията това към момента все още е невъзможно. Миналата година по това време, при първия локдаун, реших всеки ден да пускам снимка с неразказана история от различни мои пътувания. Направих го хем, за да можем да попътуваме, макар и виртуално, хем, защото исках да повдигна духа на хората с нещо различно.

Така! Декември 2017-та – Норвегия! 

На вашето внимание северното сияние или по-точно една от най-лошите ми снимки на сиянието, но нека започна подред. Първо, който не е виждал този УНИКАЛЕН природен феномен на живо му го пожелавам. Наистина е нещо незабравимо и няма никакъв аналог! Предпоследна нощ в северна Норвегия и последна с кемпера, който сме взели под наем, за да обикаляме за Aurora-та. Последните 9 дена не сме виждали грам слънце, а само по макс два часа на ден нещо като, ама не баш, полудневна светлина. Тогавашният ми приятел Барт кара стотици километри този ден, защото прогнозите за сиянието все се меняха. Имаше и лека форма на студова алергия след 2 нощи на силни бури и разни други премеждия. Та, тръгнали сме към някакъв супер забутан фиорд много северно (то след това е океанът и Северният полюс) и в основата на едно възвишение просто не можем да продължим нагоре и почваме да се плъзгаме надолу. Барт успява да спре кемпера и осъзнавайки ситуацията ни почва да псува на всички езици, които знае, а те не са малко. Виждам го, че е мега ядосан и си казвам „значи нямам право и аз да се ядосвам, ще съм опора и ще оправим положението“ .

Поглеждаме, че е лед навън (то ние 9 дни не сме карали или виждали асфалт така или иначе) и си казвам, ще сляза да проверя и ще се опитам да го навигирам назад, за да се върнем на равното. Аз съм само по полар и бъф и в момента, в който единият ми крак стъпва навън рязко се хлъзгам надолу. То не е просто лед, а нечовешкото огледало и духа страшен вятър. Успявам да се задържа за задната врата и викам „добре, многоо е зле, ама дай да се опитам да те навигирам да слезем просто 20 метра назад и ще сме сейф“. В момента, в който той отпуска минимално ръчната, кемпера неконтролируемо тръгва назад и по посока на едно дере, дето не му се вижда края, а мантинелата няма да ни спаси, защото ние сме доста високи. Влизам вътре и почваме да звъним на телефони да дойдат да ни спасяват. В това време и двамата се усещаме, че ако има някой, който идва срещу нас, в момента, в който е на върха на хълма и почне да се спуска, докато ни види – край! Няма да може да спре при никакви обстоятелства заради огледалото и ще се разбие в нас и това най-малкото, ако не заминем и в дерето. Почвам да търся триъгълник, за да изкача хълма и да го оставя на подходящо място. Туше – по закон в Норвегия не е задължителен триъгълникът, търся жилетка заради светлоотразителите, пак греда. Има само пожарогасител. Освен да се напръскам с него не знам какво да правя.

Обадихме се, тези едвам разбраха къде сме и казаха, че ще тръгне някой към нас и горе-долу 40 минути докато дойде. Ок. Разбрахме се, че някой трябва да остане вътре, ако тръгне надолу кемпера нещо от вятъра (или не знам какво) да го спре, а някой да излезе, да изкачи хълма и да стои там, ако дойде превозно средство от другата посока. Аз излизам навън. Адреналинът ми бие в петите и мозъка едновременно и не усещам студ. Барт ми крещи нещо от вътре – не чувам. Не мога да ходя нагоре... пързалям се. Прескачам мантинелата и почвам да ходя до дерето по снега. Супер тъмно е и пере е*ати вятъра със сняг (лед) във въздуха. Нищо не виждам, но стигам най-високата точка, пак нищо не виждам. И се сещам, аз още съм по полар, нямам шапка или ръкавици.

Връщам се - „ти луда ли си, виках те да облечеш нещо!!!“ В този момент зад нас се задава снегорин. Не си представяйте нормален такъв, там това са едни огрооомни машини, които трошат леда. Казвам си "спасени сме"! Машината спира на 50 метра зад нас. Чудя се тоя защо не идва до нас виждайки ни положението. Айде, казвам си, влизам в действие. Сложих ръкавици, излизам, едвам се добрах до него. Заставам под прозореца на снегорина и се чувствам все едно този е на 16-ия етаж. След една минута онзи благоволи да пусне стъклото и ме изглежда с най-ядосаната физиономия.... Аз с най-милите сини очи и нежен глас на английски му обяснявам какво става. Този ми ти не говори английски... Мисля си - какво ми пука, че не говори, нали вижда обстановката. Избоботва ми нещо на норвежки супер сърдито. Тръгва и разтрошава леда още 10 метра и обръща и си бие камшика.

Барт вътре бесен – „Тояяя луд ли еее? Що не дойде и до нас?!“ викам му, че не знам, но беше много сърдит. Обаче на края на този фиорд има село/град и това е единственият път до него. Решаваме, че е редно да се обадим на тяхното 112 и супер спокойно да обясним ситуацията, за да може да предупредят там местната управа да не тръгне някой по пътя и т.н. и т.н. , защото нашият спасител ще се забави „не е ясно колко“. Звъним, обясняваме ситуацията и ме питат „има ли умрели?“ Аз: „ ъъъъ не, ама за да няма затова звъним“ Амиии добре, да, разбираме, нищо не може да направим, чао. Тия, братко, ми били развита страна. Чакаме си още, аз правя някакви опити да намеря нещо светлоотразително, но няма.

Излизам навън (вече е минал час от самото начало) и виждам БРУТАЛНОТО сияние. Още повече не усещам студ, вятърът е по-силен, ама AURORAAA и какво мислите – с някакви много сложни маневри отварям отзад, вадя стативи, дистанционни, апарати, батерии... Може и да бедстваме и да сме го гледали предните 7 нощи, ама изпуска ли се такова нещо... Според мен не! Няма къде да сложа статива на този лед и вятър. Прескачам мантинелата към дерето, закрепвам някак си статива в снега, едвам успявам да го удържа от вятъра, не мога да наглася хубаво настройките, защото и мене ме духа. А горе танцува ли танцува и не му пука, че някой бедства, а аз умирам от красота. Затова снимката е така размазана. В това време идва нашия спасител, а аз си щракам и чакам, че съм настроила блендата на някакво време и трябва да държа статива. Този гледа и се смее. Вади няк`ви странни вериги, чукове, пособия и понеже вятърът е много силен ме моли каквото каже да предавам аз на Барт и да седя по средата им, за да си комуникират. Ляв, десен, спирачка, за 15 минути успяхме някак. Сиянието продължава, мен очите ми се пълнят. Aurota-та трая над 2 часа, после заспахме...

И последната нощ, макар и от град, пак го гледахме. И така всъщност исках да ви кажа, че най-размазаните снимки не са само от пиянски нощи. На основната снимка виждате как изглежда сиянието, когато мога да си разположа статива по-спокойно и няма силен вятър.

Още от същия автор:

За билките и още нещо

Може да харесате също:

Китайска история

Автор: Надя Брайт

Овен

Когато кажа Овен, вие извикайте „Силааа!“ :) Да, точно така. В понеделник срещу вторник пълнолунието в Скорпион ще донесе резултата от усилията ви в последните 6 месеца! Ако сте дебнели нещо досега – сега ще го хванете с копитцата. Не знам в какво сте били най-съсредоточени – любовна плячка, работа или някакъв страничен проект. Но каквото и да е – сега го завършете и оберете плодовете му.

Има един лек проблем в картината – ще ви е трудно да работите в екип. И нямам предвид само работата, но и семейните и партньорските отношения. За съжаление – истински успех без екип никой не може да постигне, така че ще ви се наложи да се постараете. Моля ви, моля ви – проявете търпение към хората около вас. Не забравяйте, че са ви нужни (и може би ги обичате). Не забравяйте, пче ако имате проблеми с тях – виновни са планетите и от вас зависи да проявите мъдрост и да се справите в проблемите с общуването.

Във вторник Плутон се завърта наобратно (образно казано) и ще е така до началото на октомври. За вас това е добър период да забавите малко темпото и да направите оценка на ситуацията в която сте. Какво искате, харесва ли ви пътят, по който вървите, доволни ли сте от постигнатото до тук? Дайте си време за честна равносметка, защото тя може да ви отведе до много добри развития след септември.

Телец

Пълнолунието в Скорпион 26-ти срещу 27-ми носи на вас (и на смирените ви околни) една важна задача. Трябва да определите какво се случва и какво искате да се случва в любовния ви живот. Така или иначе, не виждам каква новост е това, при положение, че вие не търпите нищо неясно. Така, че може би това трябва да го четете не вие, а тези, които ви обичаме... И да се подготвим за голямото изясняване. Желая успех на всички!

След пълнолуние може да срещнете някой, който да бъде ваш сигурен партньор. Обаче имайте предвид, че за да не ви е лесно и да е малко по-интересно – планетите замъгляват преценката. Не разчитайте само на интуицията си, проверявайте няколко пъти. Но не бъдете и прекалено мнителни, за да не подплашите човека. Изобщо – внимателно подхождайте и може да излезе нещо добро.

През тази седмица Плутон става ретрограден и за вас е много добър момент да помислите за професионалното си развитие и удовлетворението си от него. До началото на октомври ще имате време да мислите и да предприемате действия. Добре е действията да бъдат насочени към надграждане на знания и умения. Помислете какво би ви било полезно и какво още искате да знаете и можете и действате смело в тази посока.

Близнаци

Новолунието в Скорпион, което ни навестява понеделник срещу вторник, за вас идва с уелнес вълна. Всичко, което може да ви помогне да се чувствате психически, физически и всякак по-добре – да влиза в ход! И имам предвид спорт, здравословни практики и други подобни, а не луди купони (защото знам какво си помислихте вие). 

Разбира се – може да съчетаете грижата за себе си със забавления. Така или иначе – забавлението си върви с вас... Танци, излети – всякакви такива начинания са добре дошли. И гледайте да не го мислите много, защото сега се отваря двуседмичен период, който е подходящ за това. Ще бъдете много доволни как тялото ви оживява пролетно и ще се отрази добре на чудесното ви Близнашко настроение.

Сега трябва да направите така, че професионалните ви успехи да са ясно забележими. Близнаците умеят чаровно да се хвалят, спокойна съм в този аспект за вас. Мислете стратегически, защото каквото свършите сега, ще бъде от полза за имиджа и развитието ви в бъдеще. Планетите казват да ползвате технологиите на максимум – послушайте ги, това ще увеличи успеха ви. 

Плутон става ретрограден във вторник и това се отразява на любовните ви взаимоотношения. По принцип тоя Плутон бая ви се отразява от 2008-ма и ще продължи до 2024-та. Доста време е, но имам някои съвети за следващите шест месеца. Ако усещате някакви сенки на съмнение по отношение на партньорството си или ви се струва, че търпите прекалено дълго – помислете още веднъж. Може би наистина Плутон замъглява преценката ви. Дайте си време, отделете се някак от партньора и помислете какво наистина искате и можете ли да го имате с този човек. Може да поставите основите за добри промени, които да осъществите през октомври.

Рак

Раци, дръжте се, да не паднете! Новолунието в Скорпион в понеделник срещу вторник ви носи СЛАВА! Прожекторите ще се обърнат към талантите и постиженията ви и ще имате възможност да блеснете пред повече хора. С голямата слава, Скорпионът носи и подводните камъни, разбира се. Огледайте се добре, дали наистина всички около вас ви мислят доброто. И с това нямам предвид, да включите пословичната Рачешка мнителност (която за по-благоприлично наричаме „силна интуиция“). Имам предвид да изберете от обкръжението си тези хора, които са наистина лоялни и се радват за вас и да ги държите по-близо. 

Тези промени и вглеждания в хората ще доведат до някои „политически ситуации“ – конфликти, може би интриги и недоволства. Обаче спокойно – планетите дават възможност да излезете сухи от водата. Това ще е възможно, ако вашите намерения са чисти, а действията ви са открити. Ракът е честен знак, така че нямам притеснения.

Сега трябва да ви предупредя нещо – Плутон става ретрограден във вторник и това ще се отрази на емоционалността ви. Не че почти всичко не се отразява на емоционалността на този знак, който като че ли е целият сърце и чувства... Просто този път ще е силно и ще започне от дълбокото. Ако сте затворили някакви емоции на дъното на сърцето си – пригответе се те да излязат. Следващите шест месеца се пазете от собствените си страхове, защото Плутон ги увеличава многократно като с лупа. Преживейте каквото имате да преживявате без да правите категорични промени в емоционалния си живот и излезте по-силни от този период. Знам, че можете.

Лъв

Пълнолунието в Скорпион в понеделник срещу вторник носи за вас желание и възможност за материални промени. Ако искате да подмените стари вещи, да се сдобиете с нови или дори да смените дома си – в началото на седмицата планетите дават зелена светлина за това. А кой, освен вас, може да замени старото с ново с блестящ размах, Лъвове?

Скорпионът ще отвори похлупака над някои семейни конфликти. Не бързайте да взимате отбранителна позиция или да нападате. Вслушайте се в обратната връзка на близките си, защото тя ще ви донесе ценни прозрения за всички аспекти на живота ви. Помнете, чче истината се ражда в конфликтите, както и че и сред бурите има дъга. В тези моменти просто се осланяйте на голямото си сърце и всичко ще бъде наред. Все пак – ако сте объркани как да постъпите – посъветвайте се външен безпристрастен човек. Най-добре някой, който ще е задължен да пази тайните ви – като терапевт например.

Във вторник пък идва следващото важно астрлогично събитие – Плутон се завърта наобратно (образно казано). Това за вас означава, че някои проекти могат да бъдат спряни. Спокойно – ако нещо такова се случи, това е защото Плутон просто слага за вас край на нещата, които така или иначе не се вървяли. Презаредете с грижа за себе си, дайте си време за преструктуриране и продължете напред с нещата, които наистина трябва да са ви приоритет.

Дева

Пълнолунието в Скорпион в понеделник срещу вторник носи за вас, Деви и за нас – вашите почитатели, силно желание и още по-силна възможност за комуникация. Ако имате какво да кажете – кажете го сега, нека всички го чуем. Ако имате новини – съобщете ни ги сега, защото планетите ви дават място на сцената и ясен звук от микрофона.

Използвайте тези влияния не само за големи съобщения и важни изказвания. Използвайте ги да общувате с възможно най-много хора – познати и непознати. Ще научите нови и интересни неща, може да обогатите възгледите си и при всички положения – да се забавлявате. Ние пък знаем, че когато една Дева научи нещо ново, това е добре за всички околни. А и много искаме да си говорим с вас, така че – всички печелят.

Плутон става ретрограден от вторник до 6-ти октомври и с това засилва желанията ви за романтика и романтични приключения. Доро да сте в стабилна връзка – имате планетарен знак да я поръсите с малко изненада и брокат. А ако не сте в такава – огледайте се добре и набележете някой достоен, да сподели този сладък розов период с вас. Не хабете това време в сериозност и чуденки... Първо наблегнете на изпълняване на собствените ви желания, а после ще оценяваме резултатите. 

Везни

Спрете да харчите! Да, обичате хубави неща, както и да ги притежавате. Но има пълнолуние в Скорпион в понеделник срещу вторник и то казва това: „финансова сигурност за Везните“. Помислете от къде може да изкарате някакъв допълнителен доход. Вие обичате красиви неща и често създавате такива – дали не може да монетизирате нещо? А и не става дума само за пари. Става дума за енергията, която раздавате и как тя ви се връща. Помислете над този въпрос, знам че една истинска Везна ще разбере какво ѝ казвам.

Що се отнася до доходите, може и да не започвате нещо ново, а някакъв проект от последните 6 месеца, да ви донесе голяма жътва. Ако искате да разраствате бизнеса си, или да смените работата с по-добра – пълнолунието е на ваша страна. Тази възможност ще използвате най-добре, ако включите и други хора в проектите си и внимателно взаимодействате с тях за успеха на всички.

Другото важно астрологично събитие за тази седмица – ретрограден Плутон, се случва във вторник и ще продължи до 6-ти октомври. Този период е подходящ за вас да се огледате в най-близкото си обкръжение, както и в подредбата на живота си и да направите промени, ако са нужни. Ако се съобразявате с нещо в семейството и дома си, но то не ви е напълно по сърце – обмислете добре какво и как искате да промените и действайте. Бъдете стратези, действайте дипломатично като Везни и ще осъществите благотворни промени.

Скорпион

Понеделник може да донесе отваряне на очите, ако го искате. В случай, че в някой аспект от живота си, сте допуснали да живеете в ситуация, която изглежда добра, но не я чувствате така – прогледнете сега. 

Пълнолунието във вашия знак категорично ви казва да спрете да украсявате някаква важна за вас история и да я сверите с реалността. Между другото – никак не завиждам на хората, които ще трябва да се съобразят с вашето проглеждане. Защото това рядко се казва за вас, но вие сте търпеливи и доста умеете да се съобразявате. Когато обаче решите да спрете с това, става доста... ефектно. 

Ако решите да правите промените, които планетите предвиждат – мислете за себе си и не позволявайте да ви вменяват вина за това, че искате истината. 

Плутон почва да се върти наобратно (да го наречем така) във вторник и за вас това означава да се вгледате в работата си и дали тя носи смисъла, който вие търсите за себе си. Може да добавите нещо, да изключите нещо или да започнете нов проект. От този вторник до 6-ти октомври ще бъдете особено безкомпромисни към празните приказки и ще търсите истински удовлетворяващ резултат на интелектуално ниво от труда си.

Добре е да преразгледате комуникацията си на работното място, за да сте сигурни, че пращате правилните послания. Потърсете обратна връзка за това и я обмислете добре.

Стрелец

С пълнолунието в Скорпион в понеделник срещу вторник, Вселената се опитва да ви прати някакви факсове. Знаци и послания сякаш свише ще се насочват към вас. Дали ще ги видите, как ще ги ползвате и какво ще стане, аз не знам. Не за друго, а защото със Стрелец нищо никога не се знае... Но както и да е – просто отворете съзнанието си и усетете, дали получавате някакво прозрение.

Разбира се, подобни свързвания с Вселената не идват без вътрешни катарзиси. Ще бъдете емоционални и в това няма нищо лошо. Дайте си време и спокойствие да изразите емоциите си такива, каквито ги усещате. Това ще ви пречисти и ще ви даде нов поглед над живота ви.

Плутон става ретрограден от вторник и за вас това е време да прегледате бюджета и капиталите си. В тази връзка – добр е наистина да сте се възползвали от емоционалния момент, да се пречистили и да гледате трезво. Защото, мили Стрелци, хич няма да ви иска да се откажете от някои харчове за забавления. Обаче ще е лекомислено да пропуснете шанса да уравновесите и приоритизирате приходите си, защото ако го направите – след октомври ще имате още повече пари (за пътуване?).

И като казах повече пари – не само пресмятането на бюджета, но и инвестирането са в добър аспект за вас. Помислете добре – имате близо шест месеца – сигурно ще изскочи някоя добра възможност.

Козирог

Пълнолунието в Скорпион за Козирозите в понеделник срещу вторник носи не само желание за екипна работа, но и силни възможности за това. Понякога изглеждате малко студени за околните, но вие сте перфектният екипен играч – лоялен, работлив, без да се подава на дребни страсти. Именно защото сте много ценни, трябва да избирате внимателно хората от отбора си – те трябва да са най-добрите. Всичко това ви го казвам, за да ви подготвя, че може да поискате и смяна на отбора. Не сте знак, който прави резки движения, но за сметка на това – решите ли нещо, то се случва. 

Затова – използвайте пълнолунието за да оцените себе си, работата, желанията и хората около вас и да вземете решение как продължавате. Каквото и да направите – ще бъде добре за вас, ако не сте пренебрегнали никой от аспектите при взимане на решение. Бъдете себе си – не обръщайте внимание на излишната драма и си действайте по задачите.

Може би още от 2008-ма мислите за някаква съществена промяна в живота си. А може и да е от по-скоро. Като че ли сте гледали подобни развития по-скоро като нещо хипотетично. С това обратно завъртане на Плутон, което започва този вторник и ще продължи до 6-ти октомври идва и възможността за осъществяване на тази промяна. 

Ще ви кажа нещо, което рядко някой казва на Козирог, но имам усещането, че знам какво ви е, затова ще си го позволя – Не се страхувайте.

Водолей

Естествено, щом е Водолей, значи има нещо бомбастично :) Доста поработихте последните шест месеца и сега новолунието в Скорпион (което е в понеделник срещу вторник) ви дава възможността да оберете лъскавите плодове на труда си. Сега може да се перчите на воля, да се радвате на създаденото и спечеленото и да покажете на всички, че сте алфа играч. Има някакво влияние на Сатурн, което ще ви нашепва да сте скромни. Ще кажа само – цял живот не сте били скромни, та точно сега ли ще почвате?

Също така – не давайте ухо на излишни шумове – конкуренти, завистници и хора, които държат да ви споделят безполезна информация. Съсредоточете се във вашата работа и резултатите, които чакате от нея.

Ретроградният Плутон, който започва да се върти наобратно (да го кажем така) във вторник и ще продължи до 6-ти октомври за вас е добър период за вглеждане в емоционалния и психичния ви свят. Медитация и други духовни практики може да дадат малко покой на жарката ви душа и да ви изведат до нови възможности. Казано по-просто – ако се опитате да спрете и да затворите очи за малко, може да погледнете навътре в себе си. Там ще видите за какво да се погрижите, както и какво да си дадете. Тези процеси ще ви направят още по-осъзнати, силни и можещи. Не пропускайте възможността да израснете така. 

Риби

Както си плувате спокойно и загадъчно усмихнати в красивата река на живота си, така идва пълнолунието в Скорпион (понеделник срещу вторник) и ви носи възможности от далечни земи. С други думи – каквото и да правите, планетите ви дават шанс, да го развиете и извън границите, в които сте. Следете внимателно всички известия на телефона и имейла си – твърде вероятно е възможността да се покаже от там.

Дори и да не се отвори подобна възможност – помислете си хубаво, къде бихте отишли, когато се отворят границите. Имам предвид – някоя далечна и амбициозна дестнация. Ако започнете да планирате сега, твърде вероятно е след време да осъществите пътуването на живота си.

Ако имате някакви планове и желания свързани с учене – натиснете педала на газта. Независимо дали искате вие да се обучавате или да обучавате някого – планетите сега ще се особено благосклони към тези начинания.

Обратното завъртане на Плутон (да го наречем така), което започва във вторник и приключва на 6-ти октомври, ви дава микроскоп в ръцете. И с този микроскоп, вие ще огледаждате приятелите си. От този оглед ще излязат промени, няма как. Ще има нови попълнения, а някои познати лица ще бъдат изтикани от красивата ви водна територия. Все пак - бъдете внимателни. Възможността да отсеете добрите не бива да се превръща в неприятен изпит за хората, които ви обичат. 

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.

Още от Надя: Типовете мъже според Надя

Автор: Дебра Либерман

Колкото и ужасна да беше 2020, възможността й да разкрие истинската сила и слабост на нашите отношения беше неочаквана екстра. Когато ни сполети ужасна беда, дали ще е смърт в семейството, развод, изгубено състояние, публично унижение или глобална криза, истинските приятели изпъкват над претендентите.

Дори и странно да звучи, сериозните трудности са кръстопътни моменти. Те ни дават шанс да различим фалшивите приятели от изпитаните и верните. Лесните времена, когато всичко върви добре, не предоставят моменти на истината, в които да видим кой ще дойде на помощ, когато сме в тежко положение. Всъщност иронията е, че в добрите времена по-малко сме сигурни кои са нашите приятели, а това прозрение може да ни осени само в трудности. И наистина през изминалата година съм благодарна, че преживях заздравяване на връзката с хора, които преди не са ми били толкова близки, но също и разпада на връзки, в които не съм се съмнявала. Някои отношения издържат силния стрес, други се разпадат като крехки кости.
Като еволюционен психолог правя проучвания на социалните отношения и емоции над 20 години. Приятелствата са важна категория отношения, които са еволюирали вследствие на необходимостта да имаш допълнителни хора, освен семейството, които да инвестират в твоето добруване. Но как да накараме хората да се загрижат за нас - да насочат време, пари и социални ползи към нас вместо към себе си или към роднините си?

Отговорът е: като станем ценни за тях.

Еволюцията на приятелствата разчита на способността ни да разпознаем уникалната полза, която могат да ни предложат други хора. Тази полза може да включва обичайните заподозрени: престиж, статус и привлекателност, но има и цяло съзвездие от причини, поради които да ценим друг човек: може би е от същата политическа партия, харесва същата храна, обича голфа, сърфа или шаха, или говори безкрайно за “Междузвездни войни”. Приятелствата започват, когато един индивид види полза в друг и направи жест към него: “Можеш да вземеш телефона ми, ако ти трябва да се обадиш”. “Мога ли да ти помогна да пренесеш това?” Тези действия служат като стръв, която хвърляме, за да преценим дали обектът си търси нов приятел. Сигнал, че е благодарен за жеста означава, че е захапал стръвта. Гняв и раздразнение са индикатори, че направо сме се хабили.

Приятелите, без които (не)можем

Това, което започва като банална размяна на реплики, може да се развие в дълбока връзка. Ако ви демонстрирам, че ви ценя, тогава си струва и вие да ме цените. Ако ме цените повече, това може да ме накара и аз да държа повече на вас и така нататък. До степен да станем толкова ценни един за друг, че да имаме общ интерес да се поддържаме взаимно, което ще ни е от полза в трудни времена.

Разговорът за цената и ползата от приятелството звучи пресметливо и студено. И наистина е. Но това е рационалното зад причината, поради която съществуват нашите мисли и чувства. Вие не изчислявате съзнателно вероятността човек да ви цени или ползата, която ще имате от връзка с него - вместо това алгоритмите, които правят тези изчисления генерират изходни решения от неосъзнатото като “харесване”. Случвало ли ви се е да срещнете някого, да си говорите с часове и да останете с чувството, че сте намерили изгубения си брат, сестра или сродна душа? Шансът е, че сте забелязали сходства и сте оценили ползите, които бихте имали от бъдещи отношения с него, което е генерирало чувство за мигновена близост. Взаимната валидация, когато е силна, може да създаде приятелства като по учебник.

Но трудната част е да разберете кои индивиди просто казват, че ни ценят и кои са склонни да останат до нас и в трудностите. Приказките са евтини и обещанията лесни. “Ще ти помогна, ако имаш проблем. “Винаги можеш да ми искаш пари.”, “Остани да спиш у нас.” Обещанията не струват нищо, ако приятелите ни нямат нужда от помощ, пари или покрив. Както се казва, делата говорят повече от думите. Затова и пандемията се оказа неочакван (уви, и нежелан) шанс да изпитаме истинската сила на нашите приятелства.

И докато 2020 се отдалечава в перспективата на времето, това е идеалното време да преосмислим отношенията си и да приложим старата поговорка към себе си и към другите: Приятел в нужда се познава.

Превод: Константин Пеев

Авторът Дебра Либерман е асистент по психология в университета в Маями, главен редактор на списание “Еволюция и човешки бихейвиорем” и сътрудник по проекта “Публичните гласове на 2020”.

Автор: Валентина Мизийска - автор на "Трети шанс"

Бях чела някъде преди време, че успеваемостта на семейната терапия в САЩ била около 70-80% - това, разбира се, много зависело от компетентността и опита на терапевта и желанието на всеки от двойката да търси проблеми във връзката си, а след това и да желае да работи върху тях. В България проучване не е правено, все още и малко се пише за това, поради което лично на мен ми става адски мъчно, когато разбера, че поредни близки и познати са се разделили, превърнали са се във врагове и че дори не са опитали да си дадат шанс да останат заедно.

„Семейна терапия“ звучи като страшно неромантично и трудно нещо, изискващо търпение и здрава работа – някакви сериозни, често неудобни разговори пред непознат човек на непознато място. В крайна сметка, цял живот сме вярвали в шестото си чувство, гледали сме да прикриваме емоциите си, за да не бъдем наранени, а сега ни се налага да излагаме на показ всичко, да игнорираме първоначалните импулси и да ги пренасочваме към по-градивни. Стаята обаче за мен се оказа класна стая – за това как да показвам вниманието и любовта си, как да моля за подкрепа и как да получавам такава. Да слушам с разбиране, да уважавам така, както бих искала да уважават мен, бяха само част от нещата, на които се научих там. Един от най-важните уроци беше и осъзнаването, че той и аз не сме един и същ човек и че сме възпитани различно, имаме различен житейски опит, поради което реагираме различно, но това не означава, че не сме един за друг. Ето и част от другите изводи, които си направих:

Трябва да си избираме битките. Постоянното повтаряне, че някой не мие хубаво чиниите не води до по-хубаво измиване, а до глухота. Говори си, не ми пречиш. Вманиачеността му по колата е изнервяща – не може да е толкова тревожен, когато дойде есента и калта от улицата се лепи по автомобила, и толкова притеснен, щом наближи да сменя гумите, а заплатата му закъснява. Сега ми става смешно, че съм хабила време и енергия да споря с него върху маловажните неща, но сигурно и аз звуча така, когато правя забележки за неизтупана покривка или неоправено „както трябва“ легло. Да, тези битки може и да не изглеждат като най-големите скандали в семейния ни живот, но често ни дават повод за привличане на други дребни дрязги в общ скандал, влачейки реплики от рода „ти винаги“, „ти никога“ (виж следващата точка), които не водят към нищо добро. На терапията научих, че когато правя забележка, в ушите му кънти звукът от гонг, че е некадърен. Надявам се и той да е разбрал, че безпокойството по някаква кола звучи абсурдно на фона на притесненията, свързани с работата ми. Понякога сме толкова заслепени от това, което сме превърнали в приоритети в живота си, че не сме способни да го разпознаем. Може само нашият партньор.

Винаги. Никога. Тези думи имат навика да мобилизират другата страна в отбранителна позиция, като с целия наличен арсенал се мъчи да докаже, че е права. Да не говорим, че много пъти се употребяват с преувеличение. Съветът на терапевта ни беше да гледаме да ги избягваме, тъй като дори нещо да дава усещането за постоянно повтарящо се действие, по-умно е да не генерализираме нещата. „Винаги“ и „никога“ никога не са най-точният начин да се опише ситуация.

Да поговорим за чувствата си. Най-честият въпрос, който се чуваше по време на сеанса, беше: „Как се почувствахте тогава?“, „Как се чувствате сега, когато чухте…“. Ключ към връзката помежду ни – двама души с уникален унисон в мисли и емоции почти по всяко време! Странно е, когато чуеш как се е почувствал другият, когато си бил толкова уверен, че го познаваш толкова добре, че ЗНАЕШ какво чувства, какво мисли, какво има предвид с всяко действие. Само че в повечето случаи по ключови въпроси се оказа, че грешим. От отказа му да ме доизслуша някой път, се чувствам наранена (той смята, че не мога да приема, че понякога греша, но всъщност аз НАИСТИНА съм наранена), от извод на глас по повод негова реакция умът му не побира как съм могла да го приема толкова погрешно (аз мисля, че знам какво си мисли той, защото аз си мисля същото, когато той ми каже същото, но това тук съм си аз, а онова там си е той). „Вие не можете да сте сигурна, какво е мислел той“, „Вие не знаете какво се е въртяло в главата ѝ“. Ако някой има нужда от директна сентенция – никой не е чак толкова надарен, че да улавя емисии от намерения и мисли. Нито да очаква, че всеки е способен да го разгадае. Научих, че в сериозни разговори трябва да се влиза само с арсенал от свои мисли, чувства и молба за помощ. С изявления, започващи с „Аз“, а не декларации какво не е другият или какво не прави той. Терапията ми помогна да разбера как той приема стреса, как той би искал да го третирам, когато е в стрес.

Мълчанието като средство за наказание

Да комуникираме с разбиране. Аз много пиша и чета, работя с думи. Работя с деца и зрели хора и внимавам много какво казвам. Когато казвам нещо, значи искам да го кажа и очаквам от отсрещната страна да бъде чуто без смущения във връзката. Не съм от хората, които казват: „хайде да се поразходим“, а отвъд това ще крия тайни намерения да го разходя до конкретен магазин, за да ми купи нещо. Когато кажа: „не съм гладна“, не означава, че се сърдя, а че просто нямам апетит. Какво става обаче, когато той ме чете погрешно, защото вярва, че аз казвам друго? От друга страна имам човек, който е почти вечно изненадан от способността ми да запомням (и припомням!) диалози, случки и реакции. А той очаква грешките му да останат в миналото, да не си ги спомням, когато нещо ми напомни ситуацията с тях и да не очаквам той да ги повтаря. Стандартна ситуация – моля го (наистина го моля) да смаже пантите на две врати вкъщи, защото са започнали да скърцат. Той веднага става, сваля вратите, смазва пантите, по някое време обаче го чувам да пуфти над слагането им обратно.

Благодарение на терапията ни решавам, че ще изчакам той да ме повика да помогна, за да не му „показвам“, че не може да се справи сам. Но той не ме вика, не ми казва нищо – нали е мъж. По някое време обаче идва, застава на „Ф“ и заявява с най-обвинителния тон – „Е, няма да стане без помощ!“ Може би пък той е чакал да му се притека на помощ? Стоя в продължение на няколко минути с книгата си в ръка и разсъждавам – това молба ли беше, с този тон ли моли?

Подвиква ми след малко, вече с яд: „Няма ли да дойдеш?“, аз – „Ти така ли молиш?“ Не знам за него, но аз мисля, че децата ни са из апартамента – слушат, стават свидетели на смешната борба на его-та, и не искам да възприемат поведението ни в ситуацията за пример. Той три пъти ми прави забележка, че не отивам да помогна, но не се пречупва да помоли. Аз два пъти отказвам, но на третия отивам, защото не желая децата да се чувстват неудобно. Не вдигам пушилка, просто след като приключвам с помощта, му казвам защо не съм реагирала веднага – молбата, примерът, децата. Той го приема с разбиране и пуска филм. Малките битки, да комуникираме с разбиране и да се уважаваме – още работим над това. Семейната терапия ми помогна да си избирам битките, защото разкри големите проблеми отвъд дребните неудобства. Проявявам разбиране към него, защото има друго минало, той и аз не сме един и същ човек. Разбира се, не го оправдавам.

Издръжливостта ни в дискусии по сериозни теми са несъизмерими. Добрата комуникация изисква много практика. Смятам, че съм един общителен човек, с много опит в поднасяне и разбор на информация, но ето че терапевтката посочи някои неща, върху които трябваше да поработя. Аз мога да говоря с часове – паля се, успокоявам се, а той (въпреки че в началото ми дава поводи да вярвам, че ще понесе пореден разговор) се изнервя и се уморява. В резултат – аз се чувствам неразбрана, а той посреща всяка нова тема вечер с много страх. От семейната терапия научих, че сме различни и това е обяснението. Не неуважението, не несъвместимостта. Щом вече знам, че той така гледа на нещата, съм по-внимателна, подбирам темите и времето с повече прецизност. А той – надявам се – вече не мисли, че упражнявам някакъв тормоз над него. Невинаги се стремим да изясним нещата, преди да си легнем – някои теми просто имат нужда от часове дискусии, а времето напредва. И неведнъж сме спирали, като си кажем: „Да попитаме ли Х. (терапевтката ни) следващия път?“ Успокоението, че не сме потулили проблема, че не лягаме сърдити и че някой, на когото вярваме, ще реши спора, е огромно.

Невинаги сме виновни. Възпитана и образована с причинно-следствени закономерности, за мен това беше най-трудно за разбиране. Че понякога не нося вина, че нещо се е случило, че някой е взел грешно решение за двама ни, че съм емоционална. Просто така – нещата се случват извън и въпреки нас. Другият просто е мислел повече за себе си, не е разсъждавал трезво и незадължително е искал да ме нарани. Странна порода съм – държа да откривам причина, която съм можела да елиминирам, за да предотвратя това да ми се случи пак, изпадам в състояния на меланхолия, когато не откривам нищо. Но и имам право.

Имам право. Едно от най-ценните уроци, които научих на семейната терапия, беше, че имам право да се чувствам обидена, наранена, да мисля дълго върху конфликт, да помня, да говоря за това. Никой не може да постави запор върху времето, което отделям за страдане по нещо, никой не може да има претенции да забравям и да прощавам с лека ръка. Имам право да търся обяснение, да се опитвам да разбера, имам право да ровя в миналото, ако това ме успокоява по някакъв начин.

Винаги съм била фен на психолозите и терапевтите – обожавам образите им във филми и книги, направо са ми слабост. Ако и при вас е така, имайте предвид, че ролята им не е само плод на художествена измислица, и при компетентност работата им наистина има ефект и може да е от огромна полза за духа в семейството и самочувствието на всеки от членовете му.

Вижте също:

Изгубени в местоименията - I част

Автор: Валентина Мизийска

Първата криза в брака идвала след третата година, втората – след седмата, а после – след дванайсетата, имало и след 20-25 години брак. Първите две съм ги проспала, или въобще не ги е имало. Може и да съм била твърде уверена в този брак, щом мисълта за криза ми беше чужда. Затова и когато заехме мястото си в статистиката, бях абсолютно неподготвена. Не бяхме отчуждени, конфликти нямахме – живеехме в хармония за пример! И все пак ни се случи.

Идеята за посещения при терапевт дойде изненадващо, една приятелка ми го предложи. Бях станала толкова емоционално нестабилна, че явно е изглеждало почти като въпрос на живот и смърт. Да, нямаше болест или смърт в семейството, никой не бе зависим, никой не упражняваше насилие над другия. Дори сексът беше стигнал върховото си ниво във всяко отношение, а за изневяра в класическия вид не ставаше и дума. Но криза на доверието имаше.

Семейната терапия ми се стори различна от това, с което бях облъчвана по филми – обстановката, провеждането на сеанса, ролята на терапевта. Имах си и притеснения – как ще намираме време, колко ще ни струва, как ще започна да разказвам лични неща пред непознат човек, – но все пак имахме проблем и трябваше да го решим. Впоследствие посещенията там сринаха всички съпротиви и се оказаха най-умно похарчените пари в целия ми брак.

Няма да забравя малката стая с трите удобни кресла, разположени около ниска масичка с кутия… носни кърпички. Часовникът с успокояващото си тиктакане, което може да звучи и като чук по наковалня, щом мълчанието продължи 2-3 секунди, и който гледаш с ужас, когато преполовявате сеанса. Фигурата на терапевта – в нашия случай, зряла жена с приятен глас и успокояващо присъствие, рядко коментираща, главно модерираща разговора помежду ни. Ей така – просто сяда срещу нас и казва тихо: „Как сте?“ и реката от събития, емоции, последствия от тях потича, а после времето не стига.

Чувам те и ти ме чуваш. Първият урок, който ни беше даден, бе да се изслушваме. Мълча, докато той говори, а после говоря аз, после – пак той, после – пак аз. Всеки път се изумявах от баланса, който терапевтката постигаше при нас. И способността ѝ да улавя важното от монолога, да акцентира с едно леко кимане и поглед към отсрещния за реплика, която трябва да се забележи. И накрая: „Какво мислите за това, което току-що каза той?“

Уникалното на тази техника и атмосфера е, че се чувствах сигурна и свободна да кажа всичко, без да се страхувам как ще се възприеме от съпруга ми. Нищо, че и в дотогавашния ни живот бях по-откритата и май нямаше нещо, което да не беше чувал вече. Но там бях сигурна, че той не само слушаше, но и ме чуваше. И след въпроса за мнението му относно казаното на свой ред аз пък чувах онова, което той чуваше от мен. Ей така, уж си приказваме с обикновени думи – уж „маса“ значи маса и „стол“ значи стол, но „отговорности“ за някой може да е бреме, за друг – ангажимент със семейните дела. В тази връзка още на първата ни сесия се очерта проблем – аз вземах повече решения за двама ни, поради което получих задача в следващите 14 дни да оставям съпруга ми да води и да преценява. И още от следващия ден установих, че дотогава аз наистина съм била поставяна десетки пъти дневно пред въпроси, които чакат мои отговори. „Какво ще вечеряме днес?“, ме питаше, а аз трябваше да се въздържам от становище, казвайки „не знам, ти прецени“, „Ще ходим ли някъде през уикенда?“, „Този или онзи цвят?“, „На тази фирма да изпращам ли CV?”. „Ти прецени“, „както решиш“, „не знам“… В тази връзка, извадени от зоната си на комфорт, и двамата се учехме на нещо. Той – да поема отговорност за решения, да бъде креативен и самостоятелен. Аз – да се освободя от напрежението да имам отговор за всичко.

Кога да отидем на терапия

Уважавам те така, както бих искала да уважаваш мен. Не говоря за неизползване на груби думи, за избягване на действия, с които знам, че наранявам. Говоря за… говоренето и изслушването. Разговорите по болни теми не са леки, но някои неща трябва да се изговорят, за да облекчат, да се приемат и да се получи прошка. В кабинета няма „писна ми от този разговор“, „край“, „не ми се слуша повече“, напускане на стаята, сърдене и повишаване на тон. Оказа се, че най-сигурното място, където можеш да си кажеш всичко, беше този кабинет – да бъдеш чут, да чуеш себе си, защото някой бди за мира в стаята, ще се намеси, ако се отклониш от темата, ако с думите си би могъл да бъдеш възприет като груб, ще даде думата на другия, за да получиш на момента отзив как това е прозвучало в главата му, дали си наранил, дали го провокираш да отвърне със свой пример. Обожавах да получа думата, да кажа мнението си, да споделя емоция, случка, реплика, може би в изкривената заблуда, че терапевтът ни ще отбележи, че съм права, ще застане на моя страна. Не, нямаше страна. Много подкрепа получих, но по-важно беше, че на другата страна никой не чете лекция, просто на мен ми беше даден шанс да разбера какво се случва в мъжката глава, защо звуча така между ушите му, как да елиминирам резонирането в грешен тон. Някакво чувство като при четене на инструкции за употреба. Да, всъщност, колкото и да си мислим, че познаваме отсрещната страна като себе си, това там е той, не съм аз.

Ти и аз не сме един и същ човек. И нито аз съм перфектна, нито си ти. Често несъзнателно имам толкова високи очаквания от него, че не му отдавам търпението, което заслужава. Най-големият шок за мен бе да установя, че в представите си за съпруга ми работех с идеален образ, бях му приписала черти, които или не е притежавал, или направо олицетворяват мен. Например, че няма да ме нарани, че би се срамувал, ако го направи, че няма да очаква да забравя.

Възпитанието ни определя, това с какво сме свикнали като родителски модел, през какво сме минали, как сме се справяли с образование, професионални ангажименти, стари връзки. Колкото и да ми беше странно в началото, връщането към детство и моменти от живота, в които сме изграждали характер, хвърляха светлина върху различията във възприятията ни – това не беше с цел да оправдаем някого, а да открием разликите, за да се разберем. Даже онзи ден на път за работа се замислих върху свободата, с която трите ни деца общуват с нас, с други възрастни и себеподобни, и не изпитват свян да са сантиментални, да получават думата, да отстояват мнението си, да са обидени и горди от постъпките си. Нещо, с което и самата аз бях свикнала като дете, поради което срещата с потискани емоции, липса на самочувствие, страх от предоверяване, бяха като блъскане в невидима стена. Терапията ни помогна да погледнем към отсрещната страна, да видим другия, да се сравним и да подхождаме с разбиране, когато следващ път се разминаваме в превода на разговорна реч.

Какво още научих за мен, него и връзката ни – очаквайте в продължението на статията скоро.

Препоръчвам ви и този откъс от романа на Валентина Мизийска "Трети шанс": Защо плаче мама