- 1. Арменска рецепта с турски кори?
- (Кулинарно)
- ИЛИ РЕЦЕПТА ЗА ЖИВОТ БЕЗ ОМРАЗА Автор: Нора Ардашева - Шинорик Слагам вчера в една кулинарна група прекрасна по мое мнение арменска рецепта, която наистина ме заинтригува и вярна на емоционалната си натура възторгнато я рекламирах навсякъде. За зла врага написах, че съм използвала турски кори, вместо лаваш /арменски хляб/ и една будна моя сънародничка веднага ме сезира: нямаше ли български кори? Не знам дали е искала да ме засегне, не я познавам, може да е такъв хуморът й, а може и да е някаква драка, която нямайки друга работа се цани патриот в свободното си време. Не това е важното тук, за това не отговорих, но се замислих. Винаги съм избягвала безмислени конфликти, за това и така бързо усещам когато назряват. Напоследък са много. На всяка тема, бе. Вече и рецепта за ястие не можеш да постнеш без да създадеш напрежение в някого. За друго ми е думата днес, въпреки че и рецептата ще ви я пльосна тук в края на повествованието, че да си я имате и ...
- Добавен на 07 Юли 2023
- 2. Три стари арменски рецепти от Шинорик
- (Кулинарно)
- Автор: Нора Ардашева - Шинорик Тези дни прехвърлям за кой ли път книгата на Нарине Абгарян "Три ябълки паднаха от небето" Харесва ми начинът, по който разказва историите си, и как те потапя неусетно в ситуацията, която описва толкова колоритно. Сякаш цял живот си живял в това откъснато от света село Маран, което е толкова пълнокръвно, че си е самодостатъчно, и в което световните сътресения почти не оказват влияние върху живота на обитателите му. Простичките ежедневни занимания на маранци, живописната природа, дори и животните в двора, които си имат свои имена и собствена история, съпътстваща историята на стопаните си, ти стават мили и ти се иска да стигнеш до края без да спираш. Дори начинът, по който са озаглавени трите глави, е скъп за мен спомен. От детството си помня тези разкази: Три ябълки паднаха от небето. Една за този, който е видял, една за този, който е разказал и една за този, който е слушал... Знам, че дори и вие, които нямате нищо общо ...
- Добавен на 28 Януари 2023
- 3. Били ли сте някога на остров Капри?
- (Развлечения)
- Автор: Нора Ардашева Днес един спомен изплува в жадното ми за пътешествия съзнание! Били ли сте някога на остров Капри? Любували ли сте се на милувката между морето и небето на това божествено място? Точно там, където цветовете вече не са цветове а магия? Синьото преминава от нюанс в нюанс и внезапно се превръща в тюркоазено зелено, омайва те за секунди, отнема дъха ти и внезапно се превръща в огнено оранжево! Скалите на брега са надвиснали над побеснелите вълни и се чува единствено гласът на природата. Морето приковава погледа и те омагьосва завинаги! Не може да не си представиш Тиберий в последните години от живота му, подпрян на някоя от терасите в двореца си, отправил тъжен поглед към Рим. Градът, в който е властвал и същият, който го плаши до смърт. И с право, както знаем от историята, която помни толкова велики владетели, жертва на отрова или нож, поднесени от предатели със страхливи очи! Тесни улици, кипариси, бугенвилии, петзвездни хотели, малки бутици с уникални ...
- Добавен на 24 Октомври 2022
- 4. Три арменски рецепти от Сол&Пипер
- (Кулинарно)
- Време е за вкусната ни рубрика от кулинарната група на Яна и Ивелина сол&пипер. Тази седмица съм ви подбрала три изкусителни рецепти от арменската кухня, предоставени от любимата ни Нора Ардашева. Нора с еднаква лекота забърква най-ароматните разкази и най-сладкодумните блюда, и освен на традиционните арменски ястия, ще ви научи на сочната като баклава дума "джъзва". Шашлик Месото за него се маринова за 24 часа. На 2 кг месо се реже 1, 5 кг. лук. Подправки - много магданоз, риган, босилек, сол. Пече се така, че да остане сочно. После на огъня се слагат патладжан, домат, пипер. Заедно всичко може да се нареже на едро, да се залее със зехтин, сол, пипер и зелени подправки /като кьопоолу, но на едро/. Кешкек 400 гр. едър булгур се накисва за час. През това време се сварява едно пиле до разпад. Да не забравите да посолите след обиране на пяната. Отделяме костите, а месото, заедно с бульона, който обича по-благо и с малко масло, се прибавят към набъбналия булгур. Всичко това старите ...
- Добавен на 30 Юли 2020
- 5. Спомен за една незабравима жена
- (Истории)
- Автор: Нора Ардашева На 07.07 майка ми щеше да бъде рожденичка. Ден, който тя не позволяваше да пропуснем. И до днес не мога. Всички други дати забравям, но нейната - не! Незабравима дата на незабравима жена. Тези дни, мисълта ми много често се връща назад и се върти около спомена за майка ми. Не че през другото време образът и не се появява в най-неподходящия момент, но сега е почти постоянен. Не знам какво означава това, не мисля в тази посока, а за факта, че каквото и да правим, не можем да избягаме от гена си. След дългото ми отсъствие, бащата на внука ми, влезе в магазина и първата му реакция беше: - Малеее, как приличаш на баба Варта! Преди време, това би ме разстроило, но сега вече не отричам, защото знам, че е така. Приличам наистина. Имам си огледало, а и спомени. Майка ми беше хубава жена. Малко пълна за сегашните стандарти наистина, но много поддържана и уважаваща себе си жена. Не знам защо всички момичета подскачат обидено, като ги сравняват с майките им. Рано ...
- Добавен на 25 Юли 2020
- 6. Как <span class="highlight">Нора</span> очарова докторите ...
- (Забавно)
- Много обичам историите на Нора Ардашева, независимо дали споделя забавни случки, семейни легенди или вкусни арменски рецепти. Да е здрава и да разказва още много! Преди няколко дни, взех от семейната лекарка две направления, едното за офталмолог, другото за хирург, омотана в маски и шалове и с доволна усмивка се отправих към един медицински център, за да се погрижа за здравето, а и духа си. Сигурно няма нужда да пояснявам, че давайки ми две направления в един ден, джипито ми не подскочи от неподправена, извираща от дълбините на сърцето и радост. Забелязала съм, че гледат на тези документи, като на част от клетото си тяло и се разделят с тях изключително болезнено, но аз никога не забравям, че от години плащам здравно осигурителни вноски и съм ги ......, че подхвърчат всичките недоволни медици, барабар с роднините им от първа и втора съребрена линия. От въпиеща важност е да ида на очен , защото онзи ден, забелязах/ изключително учудена/, че не виждам стрелката на километража, а като ...
- Добавен на 22 Юни 2020
- 7. По пътя
- (Развлечения)
- Автор: Нора Ардашева Да следваш жълтата стрелка, или как вървиш напред, а всъщност - навътре! Когато реших да извървя Камино де Сантяго, не знам дали съм имала реална представа, какво всъщност ме очаква по Пътя. По принцип, при мен водеща роля играе винаги емоцията. Поради тази причина, нещата или са по-лесни отколкото съм ги мислила, или неимоверно по-трудни. Зависи от полета на въображението ми в момента. Свикнала съм с това и приех преекспонирането като реална част от живота си. Дали другите около мен са свикнали? Това - не знам. Вчера се замислих над факта, че тръгвайки, си сложих бижуто, на което е изписано името ми и което имам от 50 години. Случайност? Съмнявам се. Явно подсъзнателно съм искала да имам нещо, по което биха ме разпознали, ако нещо... нали. Подсъзнанието е велика и неизследвана сила. Питали са ме, питах се и аз: Защо? Стигнах до извода, че човек тръгва по Пътя по три причини: 1. Страх от нещо 2. Неудовлетвореност от нещо 3. Липса на нещо Аз мисля, ...
- Добавен на 22 Юни 2019
- 8. Такива бяха времената
- (Възпитание)
- Автор: Нора Ардашева Чета, слушам, гледам и си анализирам съвременните възпитателни методи, претегляйки ги вътрешно, без да мога да преценя все още, дали са адекватни на съвременните деца или и този, като много други аспекти от живота ни сега, е малко преекспониран. Може би не сме ние, които ще решим това, а времето. Този велик и справедлив съдия. Аз мога да кажа само как ние се справяхме с родителството. Малко ме е страх, като се сещам за някои случки от ежедневието, но децата ми отдавна пораснаха и възможността да имам неприятности със социалните не стои на дневен ред, та ще се престраша. Доктор Спок се мъчеше човекът да помага, ама като разбрах колко е помогнал на своите собствени деца, се радвам, че не съм му обръщала голямо внимание! Това, което си спомням на прима виста, е доста тегаво, да ви кажа. Например: Ръката на дъщеря ми се чупи три пъти. Единият беше, като я заведе кръстникът и на планина. Върнаха се след седмица, а палецът й някак странно изкривен. Паднала с шейната. ...
- Добавен на 08 Февруари 2019
- 9. „Туй, арменците, много сте задружни!“
- (Забавно)
- Автор: Нора Ардашева Преди няколко дена, когато гледах "Сексът и градът" за 7842-ри път и видях за 7842-ри път мишката, която пропълзя в косата на Кари докато спи, освен дето реших, че съм луда да го правя това, се сетих, че и на мен доста спомени с тези животинки ми се събраха. Последният е от снощи (едно полско мишле лекомислено се навряло в гаража), а първият е от преди 30 години и е толкова ярък, че надали ще го забравя. Тогава живеехме в старата къща, а аз бях млада булка в семейството. Фактът, че вече бях родила 2 деца ме правеше нещо като пълновластна господарка на... кухнята. Това значеше, че мога да си готвя и чистя на воля. Един слънчев ден, в моята светая светих се наврял един мишок. Явно мишок със завиден апетит, защото беше доста едричък. Това го видях впоследствие, защото ошашавен от непрестанния панаир в къщата, в която освен 3 поколения луди, на талази прииждаха приятели и познати, всеки от които носеше собствената си лудост. Явно шумът му е дошъл в повече, та се беше ...
- Добавен на 27 Януари 2019
- 10. Какви съседи имаше навремето...
- (Забавно)
- Автор: Нора Ардашева Странно нещо са съседите, ще знаете. Понякога са единственото, което ще ви спаси от проблема, но повечето пъти те всъщност са проблем. Как пък не попаднах на едни свестни хора в тоз живот, бе! Ей на - и сега пак. Нанесохме се с целия панаир, на който сме способни, запълнихме им времето с циркаджийските си номера и озвучение, поздравявахме чинно всеки път, хранихме кучето им с пържолки (то като ни види, само дето с човешки глас не проговаря да благодари), внимателно следихме да не нарушим крехкия селяндурско-пенсионерски баланс, който ни наложиха, ама... йок, не стана. С дъщерята на едното семейство вчера се засякохме в автобуса и на моите махания, подскоци и жизнерадостни поздрави, тя отговори с поглед, който би бил гордост за всяко уважаващо себе си искърско говедо. Поради тази и ред други причини, теглихме по една стена от двете страни на двора си, та сега се налага да надничат зад колоните и да се катерят на райската ябълка, за да ни контролират. Защото ...
- Добавен на 12 Ноември 2018
- 11. Наръчник на занаятчията
- (Забавно)
- Автор: Нора Ардашева Днес е един добър ден за създаване на Наръчник на занаятчията. 1. Светът е много малък и е абсолютно наложително да внимаваш както в това, какво казваш, с кого и как живееш, така и в това, как се справяш с работата си и с клиентите. Защото има форуми, в които клиентите си пишат впечатленията от личността и майсторлъка ти. В моя случай, това се оказа печеливша опция :) Сещате се защо! 2. Ако един клиент откаже 75-те ти предложения за опаковане на подарък и държи на своето, вероятността да се получи тотал щета е право пропорционална на упорството му. Естествено, негативите за това обира кой - занаятчията. По този повод препоръчвам посещение на курсове по психоанализа, автосугестия, хипноза и вуду, за да можем да сме адекватни на всякакви инвазии, ако ме разбирате :) 3. Когато няма работа, всички луди се наговарят да посетят магазина преди обед. Вероятно, за да ти дадат възможност следобед да затвориш с чистата съвест на изпълнен преко сили дълг и да се прибереш ...
- Добавен на 09 Октомври 2018
- 12. "Държа на снощните показания!"
- (Забавно)
- Автор: Нора Ардашева Вчера под коментар за една краставица :) Тя: - Тооо и краставиците не са каквито бяха. Едно време какви краставици имаше :) Аз: - Ние още за краставици ли говорим? Тя: - Не ме обърквай! Държа на снощните показания! Да се смееш от сърце и на висок глас, спонтанно и искрено, било много полезно. Само дето свидетелите на явлението не са на това мнение. Особено, когато се случи в автобус или на събрание, ако ме разбирате. Смях се от сърце, защото и приятелката ми, и аз знаем автора на тези думи и ситуацията, поради която са били изречени. Те са приятелско семейство. Познаваме се от близо 35 години, а мъжете ни са съученици от първи клас. Той - зиме ходи с бомбе, пардесю и бял шал около врата. Често и с лула. Лете - спортно облечен, задължително с торба в едната ръка и с внучето в другата. Арменец-пенсионер. Тя - зиме, лете с безупречно направена коса ала младата Монсерат Кабайе в ролята на Турандот (по неговите думи). С импозантна фигура и вечно ...
- Добавен на 04 Септември 2018
- 13. Друго си е да си туриш капелата
- (Забавно)
- Автор: Нора Ардашева Отивам на работа! Вървя към спирката и както винаги, се хиля вътрешно. Този път на себе си и на безумния си аутфит - нахлупила съм шапка! Това все още не е страшно - често нося шапка, ноооо този път е бамбашка. С голяма периферия - черна, филцова шапка. Автобусът е № 26, знаете Кичевския. Цели две години събирам кураж да я сложа тая пущина и току на вратата се връщам и я оставям... днес прекрачих прага капелАта. Познавам поне 3 жени, които в момента се хихикат на мой гръб, но ги обичам и не им се сърдя, защото помня и аз какви съм ги говорила за ония капелАтите кукиндери. Отивам на парти и настроението ми е 6. Сещам се за многото партита на младите години, които планувахме с приятелките и бързахме да се приготвим и да хукнем към някое от новите заведения в града (защото ние долна манджа не ядем). Сещам се и защо се отказахме от заведенията - поради една много простичка причина. Към малките часове, разговорите ни ставаха толкова шумни и (явно) интересни ...
- Добавен на 02 Септември 2018
- 14. Вуйчото и двете му сестри
- (Истории)
- Автор: Нора Ардашева Предстои ни сватба в рода. Младоженците са образовани, красиви и най-вече читави деца. Радвам се за тях, радвам се за родителите им, радвам се и за себе си, защото… абе обичам сватбите. Нормално е в такива моменти мисълта да се понесе назад във времето. Да експонира черно-бели спомени, връщащи ни към корените. Сещам се за милата ни баба Йенова, която виждайки как трудно се побираме около масата казваше: - Като дойдохме с моя човек във Варна през 1923 г., бяхме сам-сами. Бедни, уплашени, оставили целия си живот назад, без надежди за бъдещето. А сега трудно се събираме на една маса. Така е било! С хиляди трудности са се добрали с кораб до българския бряг, бягайки от нерадостната си съдба. В България се възползвали от Нансеновия* си паспорт и късчето общинска земя, отпусната им безвъзмездно, построили с общи усилия малка кирпичена къщичка, родили си три деца и... ей ни на и нас. Не помня дядо си, но баба помня много добре. Тъжна, тиха и скромна жена. Веднъж ...
- Добавен на 09 Август 2018
- 15. Най-дълго пътуващата звукова вълна
- (Истории)
- Автор: Нора Ардашева Хората се променят и често стават такива, каквито са казвали, че никога няма да бъдат. Винаги съм внимавала да не позволя на миналото да открадне настоящето ми, но в последно време в главата ми нахлуват неканени мисли. За миналото, за мен, за родителите ми. За това колко пъти истината смени лицето си! Моята истина, която аз смятах за категорична. Няма нищо категорично и това се оказа правило. Ако го приемем, ще минаваме през живота лежерно и с усмивка. Ще знаем, че училище за родители няма и никога не е имало. Много осторожно се старах да не правя това, което ме дразнеше в детството ми, а сега знам, че съм направила друго, което пък е провокирало свободолюбието на моите деца. На кого ли са се метнали? Няма открита застрахователна полица, гарантираща 100 % успех в тези отношения. Всеки върви през живота си, носейки своя товар и реагирайки така, както му диктуват съвест, интелект, опит, възпитание и способността му да обича. Да умееш да обичаш, се оказа ...
- Добавен на 15 Юли 2018
- 16. Не, не мога, ще разкажа!
- (Забавно)
- Една голяма, луда, арменска сватба Автор: Нора Ардашева На стената вкъщи имам една малка фотогалерия със снимки от важните моменти в живота ни. Днес гледам едната снимка и... не, не мога, ще разкажа! Имам си приятелка от детството. От онова приятелство, дето и бабите ни са приятелки. Живее в София и решава да се жени. Естественият избор за кръстници сме ние, защото и с младоженеца си паснахме още от първия миг (дано да не си внушавам, Ицо, защото ако е така, или си много, ама много търпелив човек, или безумно обичаш Марга, че още ни търпиш). Та, идват двамата във Варна, канят ни, приемаме и ... ако си мислите, че нататък е лесно - в грешка сте. В нашето семейство имаме един член, който излиза доброволно от къщи навън, само при бомбена заплаха. Минимум! Ясно ви е, че това не съм аз! От позицията си на Кръстник, човекът започва кандърма: - Не може ли сватбата във Варна да я направим? - ....... - Ами ако аз я платя? - ...... - Абе, защо бързате сега? Почакайте малко, може пък ...
- Добавен на 09 Юни 2018
- 17. История с един строг баща, една опака дъщеря и пъзела на съдбата
- (Истории)
- Автор: Нора Ардашева Започнах да пиша тия откровения, защото много обичам да говоря. И понеже близките ми вече не искаха да ме слушат, реших да се прехвърля на вас. Колкото изтърпите, все файда. Нямам никакви амбиции в писането, защото съм си занаятчия. Това поне знам, че го мога. Всъщност аз и занаятчия станах по доста заобиколен път. От ония пътища, по които животът те прекарва, без и през ум да са ти минали като дестинация. Завърших гимназия, минаха 2 дена и още, дет' се вика, прическата ми не беше се развалила и ей го на, Господарят (татко ми демек) ме вика в покоите си. Влизам, заставам до вратата и чакам. - Кажи, Норе, какво си решила да правиш сега? Ох, аз знам какво искам да правя сега, ама той дали ще разреши, не знам. Започвам отдалеч и се мисля за много находчива: - Ами, татко, аз довечера съм канена на един рожден ден, ама той, рожденикът, ни покани на дискотека, ама ние сме 30 човека, да знаеш, ама ако може и 10 лева да ми дадеш, защото подаръкът е общ и... ама, ...
- Добавен на 23 Май 2018
