Търсене

1. Как <span class="highlight">нора</span> очарова докторите

(Забавно)

Много обичам историите на Нора Ардашева, независимо дали споделя забавни случки, семейни легенди или вкусни арменски рецепти. Да е здрава и да разказва още много! Преди няколко дни, взех от семейната лекарка две направления, едното за офталмолог, другото за хирург, омотана в маски и шалове и с доволна усмивка се отправих към един медицински център, за да се погрижа за здравето, а и духа си. Сигурно няма нужда да пояснявам, че давайки ми две направления в един ден, джипито ми не подскочи от неподправена, извираща от дълбините на сърцето и радост. Забелязала съм, че гледат на тези документи, като на част от клетото си тяло и се разделят с тях изключително болезнено, но аз никога не забравям, че от години плащам здравно осигурителни вноски и съм ги ......, че подхвърчат всичките недоволни медици, барабар с роднините им от първа и втора съребрена линия. От въпиеща важност е да ида на очен , защото онзи ден, забелязах/ изключително учудена/, че не виждам стрелката на километража, а като ...

Добавен на 22 Юни 2020

2. По пътя

(Развлечения)

Автор: Нора Ардашева Да следваш жълтата стрелка, или как вървиш напред, а всъщност - навътре! Когато реших да извървя Камино де Сантяго, не знам дали съм имала реална представа, какво всъщност ме очаква по Пътя. По принцип, при мен водеща роля играе винаги емоцията. Поради тази причина, нещата или са по-лесни отколкото съм ги мислила, или неимоверно по-трудни. Зависи от полета на въображението ми в момента. Свикнала съм с това и приех преекспонирането като реална част от живота си. Дали другите около мен са свикнали? Това - не знам.  Вчера се замислих над факта, че тръгвайки, си сложих бижуто, на което е изписано името ми и което имам от 50 години. Случайност? Съмнявам се. Явно подсъзнателно съм искала да имам нещо, по което биха ме разпознали, ако нещо... нали. Подсъзнанието е велика и неизследвана сила.  Питали са ме, питах се и аз: Защо?  Стигнах до извода, че човек тръгва по Пътя по три причини: 1. Страх от нещо 2. Неудовлетвореност от нещо 3. Липса на нещо Аз мисля, ...

Добавен на 22 Юни 2019

3. Такива бяха времената

(Възпитание)

Автор: Нора Ардашева Чета, слушам, гледам и си анализирам съвременните възпитателни методи, претегляйки ги вътрешно, без да мога да преценя все още, дали са адекватни на съвременните деца или и този, като много други аспекти от живота ни сега, е малко преекспониран. Може би не сме ние, които ще решим това, а времето. Този велик и справедлив съдия. Аз мога да кажа само как ние се справяхме с родителството. Малко ме е страх, като се сещам за някои случки от ежедневието, но децата ми отдавна пораснаха и възможността да имам неприятности със социалните не стои на дневен ред, та ще се престраша. Доктор Спок се мъчеше човекът да помага, ама като разбрах колко е помогнал на своите собствени деца, се радвам, че не съм му обръщала голямо внимание! Това, което си спомням на прима виста, е доста тегаво, да ви кажа. Например: Ръката на дъщеря ми се чупи три пъти. Единият беше, като я заведе кръстникът и на планина. Върнаха се след седмица, а палецът й някак странно изкривен. Паднала с шейната. ...

Добавен на 08 Февруари 2019

4. „Туй, арменците, много сте задружни!“

(Забавно)

Автор: Нора Ардашева Преди няколко дена, когато гледах "Сексът и градът" за 7842-ри път и видях за 7842-ри път мишката, която пропълзя в косата на Кари докато спи, освен дето реших, че съм луда да го правя това, се сетих, че и на мен доста спомени с тези животинки ми се събраха. Последният е от снощи (едно полско мишле лекомислено се навряло в гаража), а първият е от преди 30 години и е толкова ярък, че надали ще го забравя. Тогава живеехме в старата къща, а аз бях млада булка в семейството. Фактът, че вече бях родила 2 деца ме правеше нещо като пълновластна господарка на... кухнята. Това значеше, че мога да си готвя и чистя на воля. Един слънчев ден, в моята светая светих се наврял един мишок. Явно мишок със завиден апетит, защото беше доста едричък. Това го видях впоследствие, защото ошашавен от непрестанния панаир в къщата, в която освен 3 поколения луди, на талази прииждаха приятели и познати, всеки от които носеше собствената си лудост. Явно шумът му е дошъл в повече, та се беше ...

Добавен на 27 Януари 2019

5. Какви съседи имаше навремето...

(Забавно)

Автор: Нора Ардашева Странно нещо са съседите, ще знаете. Понякога са единственото, което ще ви спаси от проблема, но повечето пъти те всъщност са проблем. Как пък не попаднах на едни свестни хора в тоз живот, бе! Ей на - и сега пак. Нанесохме се с целия панаир, на който сме способни, запълнихме им времето с циркаджийските си номера и озвучение, поздравявахме чинно всеки път, хранихме кучето им с пържолки (то като ни види, само дето с човешки глас не проговаря да благодари), внимателно следихме да не нарушим крехкия селяндурско-пенсионерски баланс, който ни наложиха, ама... йок, не стана. С дъщерята на едното семейство вчера се засякохме в автобуса и на моите махания, подскоци и жизнерадостни поздрави, тя отговори с поглед, който би бил гордост за всяко уважаващо себе си искърско говедо. Поради тази и ред други причини, теглихме по една стена от двете страни на двора си, та сега се налага да надничат зад колоните и да се катерят на райската ябълка, за да ни контролират. Защото ...

Добавен на 12 Ноември 2018

6. Наръчник на занаятчията

(Забавно)

Автор: Нора Ардашева Днес е един добър ден за създаване на Наръчник на занаятчията. 1. Светът е много малък и е абсолютно наложително да внимаваш както в това, какво казваш, с кого и как живееш, така и в това, как се справяш с работата си и с клиентите. Защото има форуми, в които клиентите си пишат впечатленията от личността и майсторлъка ти. В моя случай, това се оказа печеливша опция :) Сещате се защо! 2. Ако един клиент откаже 75-те ти предложения за опаковане на подарък и държи на своето, вероятността да се получи тотал щета е право пропорционална на упорството му. Естествено, негативите за това обира кой - занаятчията. По този повод препоръчвам посещение на курсове по психоанализа, автосугестия, хипноза и вуду, за да можем да сме адекватни на всякакви инвазии, ако ме разбирате :) 3. Когато няма работа, всички луди се наговарят да посетят магазина преди обед. Вероятно, за да ти дадат възможност следобед да затвориш с чистата съвест на изпълнен преко сили дълг и да се прибереш ...

Добавен на 09 Октомври 2018

7. &quot;Държа на снощните показания!&quot;

(Забавно)

Автор: Нора Ардашева Вчера под коментар за една краставица :) Тя: - Тооо и краставиците не са каквито бяха. Едно време какви краставици имаше :) Аз: - Ние още за краставици ли говорим? Тя: - Не ме обърквай! Държа на снощните показания! Да се смееш от сърце и на висок глас, спонтанно и искрено, било много полезно. Само дето свидетелите на явлението не са на това мнение. Особено, когато се случи в автобус или на събрание, ако ме разбирате. Смях се от сърце, защото и приятелката ми, и аз знаем автора на тези думи и ситуацията, поради която са били изречени. Те са приятелско семейство. Познаваме се от близо 35 години, а мъжете ни са съученици от първи клас. Той - зиме ходи с бомбе, пардесю и бял шал около врата. Често и с лула. Лете - спортно облечен, задължително с торба в едната ръка и с внучето в другата. Арменец-пенсионер. Тя - зиме, лете с безупречно направена коса ала младата Монсерат Кабайе в ролята на Турандот (по неговите думи). С импозантна фигура и вечно ...

Добавен на 04 Септември 2018

8. Друго си е да си туриш капелата

(Забавно)

Автор: Нора Ардашева Отивам на работа! Вървя към спирката и както винаги, се хиля вътрешно. Този път на себе си и на безумния си аутфит - нахлупила съм шапка! Това все още не е страшно - често нося шапка, ноооо този път е бамбашка. С голяма периферия - черна, филцова шапка. Автобусът е № 26, знаете Кичевския. Цели две години събирам кураж да я сложа тая пущина и току на вратата се връщам и я оставям... днес прекрачих прага капелАта. Познавам поне 3 жени, които в момента се хихикат на мой гръб, но ги обичам и не им се сърдя, защото помня и аз какви съм ги говорила за ония капелАтите кукиндери. Отивам на парти и настроението ми е 6. Сещам се за многото партита на младите години, които планувахме с приятелките и бързахме да се приготвим и да хукнем към някое от новите заведения в града (защото ние долна манджа не ядем). Сещам се и защо се отказахме от заведенията - поради една много простичка причина. Към малките часове, разговорите ни ставаха толкова шумни и (явно) интересни ...

Добавен на 02 Септември 2018

9. Вуйчото и двете му сестри

(Истории)

Автор: Нора Ардашева Предстои ни сватба в рода. Младоженците са образовани, красиви и най-вече читави деца. Радвам се за тях, радвам се за родителите им, радвам се и за себе си, защото… абе обичам сватбите. Нормално е в такива моменти мисълта да се понесе назад във времето. Да експонира черно-бели спомени, връщащи ни към корените. Сещам се за милата ни баба Йенова, която виждайки как трудно се побираме около масата казваше: - Като дойдохме с моя човек във Варна през 1923 г., бяхме сам-сами. Бедни, уплашени, оставили целия си живот назад, без надежди за бъдещето. А сега трудно се събираме на една маса. Така е било! С хиляди трудности са се добрали с кораб до българския бряг, бягайки от нерадостната си съдба. В България се възползвали от Нансеновия* си паспорт и късчето общинска земя, отпусната им безвъзмездно, построили с общи усилия малка кирпичена къщичка, родили си три деца и... ей ни на и нас. Не помня дядо си, но баба помня много добре. Тъжна, тиха и скромна жена. Веднъж ...

Добавен на 09 Август 2018

10. Най-дълго пътуващата звукова вълна

(Истории)

Автор: Нора Ардашева Хората се променят и често стават такива, каквито са казвали, че никога няма да бъдат. Винаги съм внимавала да не позволя на миналото да открадне настоящето ми, но в последно време в главата ми нахлуват неканени мисли. За миналото, за мен, за родителите ми. За това колко пъти истината смени лицето си! Моята истина, която аз смятах за категорична. Няма нищо категорично и това се оказа правило. Ако го приемем, ще минаваме през живота лежерно и с усмивка. Ще знаем, че училище за родители няма и никога не е имало. Много осторожно се старах да не правя това, което ме дразнеше в детството ми, а сега знам, че съм направила друго, което пък е провокирало свободолюбието на моите деца. На кого ли са се метнали? Няма открита застрахователна полица, гарантираща 100 % успех в тези отношения. Всеки върви през живота си, носейки своя товар и реагирайки така, както му диктуват съвест, интелект, опит, възпитание и способността му да обича. Да умееш да обичаш, се оказа ...

Добавен на 15 Юли 2018

11. Не, не мога, ще разкажа!

(Забавно)

Една голяма, луда, арменска сватба Автор: Нора Ардашева На стената вкъщи имам една малка фотогалерия със снимки от важните моменти в живота ни. Днес гледам едната снимка и... не, не мога, ще разкажа! Имам си приятелка от детството. От онова приятелство, дето и бабите ни са приятелки. Живее в София и решава да се жени. Естественият избор за кръстници сме ние, защото и с младоженеца си паснахме още от първия миг (дано да не си внушавам, Ицо, защото ако е така, или си много, ама много търпелив човек, или безумно обичаш Марга, че още ни търпиш).  Та, идват двамата във Варна, канят ни, приемаме и ... ако си мислите, че нататък е лесно - в грешка сте. В нашето семейство имаме един член, който излиза доброволно от къщи навън, само при бомбена заплаха. Минимум! Ясно ви е, че това не съм аз! От позицията си на Кръстник, човекът започва кандърма: - Не може ли сватбата във Варна да я направим? - ....... - Ами ако аз я платя? - ...... - Абе, защо бързате сега? Почакайте малко, може пък ...

Добавен на 09 Юни 2018

12. История с един строг баща, една опака дъщеря и пъзела на съдбата

(Истории)

Автор: Нора Ардашева Започнах да пиша тия откровения, защото много обичам да говоря. И понеже близките ми вече не искаха да ме слушат, реших да се прехвърля на вас. Колкото изтърпите, все файда. Нямам никакви амбиции в писането, защото съм си занаятчия. Това поне знам, че го мога. Всъщност аз и занаятчия станах по доста заобиколен път. От ония пътища, по които животът те прекарва, без и през ум да са ти минали като дестинация. Завърших гимназия, минаха 2 дена и още, дет' се вика, прическата ми не беше се развалила и ей го на, Господарят (татко ми демек) ме вика в покоите си. Влизам, заставам до вратата и чакам. - Кажи, Норе, какво си решила да правиш сега? Ох, аз знам какво искам да правя сега, ама той дали ще разреши, не знам. Започвам отдалеч и се мисля за много находчива: - Ами, татко, аз довечера съм канена на един рожден ден, ама той, рожденикът, ни покани на дискотека, ама ние сме 30 човека, да знаеш, ама ако може и 10 лева да ми дадеш, защото подаръкът е общ и... ама, ...

Добавен на 23 Май 2018