... жената, която се грижи за тях? Всички тези въпроси очакват отговор, а аз ги отлагам във времето и благодаря за всеки ден, в който още не съм ги изгубила съвсем. Не съм готова за това и не знам дали някога ще бъда.
7 ноември винаги е бил празник за мен.
Днес за първи път плаках на този ден. Стегна ме гърлото, още когато прегърнах татко на тръгване и той ме попита дали ще се върна. Но тогава преглътнах и се взех в ръце.
Как да му кажа, че аз винаги се връщам, но той си отива?
Обещах да се видим след две седмици. А те с мама ни изпратиха чак до улицата и дълго махаха след колата. Потеглихме обратно към София, Теди караше и с Яна се закачаха и смееха точно като нас с Иван. Беше ми леко и радостно, че сме зарадвали баща ми. Тогава прочетох този статус, който съм пуснала във фейсбук преди 4 години и разбрах, че на празник може и да се плаче.
7 ноември ми е много мил ден, защото моят татко има рожден ден. Днес навършва 72 години, и все още е здрав като бик, засмян до ушите и с добра ...
Автор: Мария Пеева
Вчера Коко ме изненада. Децата най го обичат това - да те издебнат, докато ровиш из прането за поредния изгубен чорап, чистиш котешката тоалетна или режеш лют лук и триеш сълзи в ръкава. Точно в такива сюблимни моменти от битието ще те застрелят с някой екзистенциален въпрос.
- Мамо, може ли да те попитам нещо, ама няма много да ти хареса?
Божичко, си казах. Пак ще трябва да обяснявам, че съм правила секс поне четири пъти, щом имам четири деца. Коко в момента е точно в периода на “неудобните” въпроси.
- Разбира се, мамче. - казвам на глас, а си мисля - лесно му е на баща ти да си мие ръцете с мен. “Питай мама, тя е филолог, аз разбирам само от цифри”. И така вече 23 години…
Този път обаче Коко не го интересуваха птичките и пчеличките.
- Кажи ми кое ти е любимото дете.
Опитах се да се измъкна със стандартния отговор.
- Всички сте ми еднакво любими.
- Ама не може така. Все някой от нас обичаш повече. Ето, вчера цяла вечер си говори само с Теди и Яна. ...
... на зъболекар през седмицата, но сподели, че ще отложи заради нещо спешно в офиса. Бащата веднага съобрази и сам предложи да го заведе. Споделеност на грижата за детето и готовност за отмяна.
5. Храната беше приготвена от майката, но бащата се беше погрижил за тортата и напитките. Тоест разходите по партито бяха споделени. Предполагам, че това важи и за другите финансови разходи по детето - бащата не се ограничава с плащането на издръжката и се включва и в други разходи, дори когато майката може да си позволи да ги поеме сама. Споделеност на финансовия ангажимент към детето.
6. Бабите и дядовците бяха поканени, което ми се стори много мил жест. Семейството си остава семейство, дори когато родителите са разделени. Запазване на корените и връзката с роднините на двете страни.
Сигурна съм, че и тези родители са минали през своя път на огорчение и разочарование, през спорове, сълзи, безсънни нощи. Раздялата винаги е свързана с много болка. Но те полагат усилия да наранят колкото може по-малко ...
... няколко дни вкъщи. Вярно, работата ми позакъса, ама се начетохме на книжки, настроихме си гаражи и къщи, наприказвахме се на всякакви важни теми като:
- защо децата ги боли коремче,
- как така коремчето минава, когато мама те гушка,
- да не би мама да има вълшебни ръце,
- и бебето на Яна ли ще го боли коремче,
- ще може ли мама да гушка и него, за да му мине;
- защо болните деца ядат препечени филийки вместо понички,
- как мама не бива да казва, че Алекс има разстройство, а че е "машина за акане".
Много се смяхме с него, голямо гушкане му ударихме, и много мъдри мисли ми чуха ушите. Какво умно малко момченце ми е той… Накрая ми каза:
- Сигурно Яна ще гушка бебето, за да го излекува, когато го боли коремче. Защото тя е неговата мама. А ти си моята мама, и на мен ще правиш препечени филийки и чайче, и мен ще лекуваш с вълшебните ръце. Ти си моята вълшебница.
Усмихнах му се и го прегърнах. Знам, че щом оздравее и хукне навън, пак ще търси повече ...
... е акълът. Да ми убива апетитът. Че й надпис съм си сложила. „Меро, двайсет години назад не можеш да върнеш, но двайсет килца можеш.“ Алекс гледа снимката и не може да ме познае.
- Това съм аз, мамче. Но много, много отдавна. Съвсем малко по-голяма от Косьо.
Косьо е 14-годишният ми син, който вече е по-висок и по-едър от мен.
Алекс се замисля.
- И как така тогава си била по-голяма от Косьо, а сега си станала по-малка от него?
Мама е на 25 години.
Преди време много се притеснявах, че родителите в групата на Коко в детската градина са с 10-15 години по-млади от мен. Веднъж Коко ме попита на колко съм години, а аз без да се замисля, отговорих:
- На 25.
След година-две Коко се научи да смята и веднъж ме попита.
- Мамо, ти на седем годинки ли си родила Теди? Защото той сега е на 18, а ти си още на 25.
Измъкнах се. Обясних му, че жените имат право да са на толкова години, на колкото се чувстват.
Мама тежи 52 кг.
Веднъж тичах запъхтяна след Коко, който ...
Автор Мария Пеева
Обичам снимки. И то не само тези съвършени студийни снимки, които ни прави моята любима фотографка и на които всички сме безупречно красиви. Обожавам всякакви семейни снимки. Алекс, който току-що си е излял пюренцето на главата и е най-доволното бебе на света. Коко помага на мама и бели тиквички, кацнал върху столче до мивката.
Начумереният пубер Косьо, когото съм уловила с онзи красноречив поглед, дето крещи: „Я ме остави на мира“. Теди и Яна, най-големите ми деца, докато се готвят за официалната сесия на сватбата.
Аз, бременна, слагам на масата новогодишната пита, а коремът ми е толкова голям, че мога да подпра тавата на него. А след три месеца - погача за Алекс…
Подобни откраднати мигове, които съвсем случайно щракаме на телефона и които казват толкова много и връщат най-истинските спомени. Такива снимки, вярвам, имаме всички, макар и само в електронен формат. Аз поне никога не се сещам да ги кача ...
... този номер с важните разговори между другото само аз го правя. Усещам напрежението му. Кога порасна, че кога и се влюби малкото ми момченце. Катерина е една нежна фея от детската му градинка, но също така Катерина се казва и русокосата дъщеричка на моя приятелка, с която много хубаво си играят. Не знам за коя от двете става въпрос, а и той не уточнява.
- Някой ден ще пораснеш голям и ще знаеш със сигурност за кое момиченце искаш да се ожениш. – му казах.
- Добре. – съгласява се той. – Но не казват ли майките за кого да се ожениш?
- Не. Момченцата и момиченцата порастват и стават големи мъже и жени. И тогава си харесваш някой толкова много, че искаш да си с него през целия си живот. И се жените. Аз не съм казала на Теди да се ожени за Яна, той си реши така.
- Но ти харесваш Яна, нали?
- Да, много.
- Защото Теди я харесва ли?
- Щях да я харесам, и без Теди да я харесва. Но дали аз я харесвам няма значение. Важното е да си я харесва той. Достатъчно, за да се ожени за нея.
- ...
Автор: Мария Пеева
Събота обещаваше да е прекрасен, дъждовен и скучен ден. Боже, как обичам скучните дни. Вече си представях как лежа на дивана цял следобед, чета Бегбеде и се наливам с чая от мечо грозде на как-се-казваше-онзи-доктор за проклетите ми бъбреци. (Не ми стигат домашните животни, ами си отглеждам и бактерии, но това е друга тема). Обаче момчетата писнаха, че им е скучно и хайде да ходим на кино в мола, мамо, дават „Лего Нинджаго“. С Пеев се спогледахме, какво толкова, то и в киното може да подремне човек. Поведохме двамата малки, а Косьо, тийнейджърът се уговори с една тайфа приятели за картинг, докато ние сме на кино. Най-големият ми син Теди и снахата Яна се включиха за обяда, с идеята после да гледат „Блейдрънър“. Изобщо планове да искаш, само мама и татко никой не ги пита какво им се прави, но това е нормалният ред на вселената. Кой беше казал, че уморените коне ги убиват или водят на детска анимация?
В мола оставихме Косьо на картинга, а ние отидохме първо да хапнем. ...
... за съществен качествен контрол) в никакъв случай не допринася за повишаване на качеството на предучилищното и училищното образование, в което въпреки периодичното увеличаване на отделения финансов ресурс, се увеличава и броят на немотивираните педагози и незнаещи ученици.
В тази връзка, с цел осигуряване на по-прозрачно и целесъобразно управление на публичните средства в предучилищното и училищното образование, както и създаване на възможност за навременна смяна на ръководните кадри в случаи на лошо мениджърско или финансово управление, злоупотреби с власт или ниски резултати при атестацията на работата, Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система предлага да се направят законодателни промени за въвеждане на мандатност за ръководните кадри в ясли, детски градини и училища.
Втора точка – методика за подбор на всички постоянни и временни ръководители и служители в системата на образованието. системата допуска всяко лице, което притежава необходимото ...
... Някои метастази изчезват, но активността на други е висока, а това води до рецидив.
След консултация с турският лекар доцент д-р Дарда Байрактар му бе предложено лечение в болница Memorial Sisli, Турция (Истанбул). То представлява трансплантация на костен мозък и 45 дни хоспитализация там.
Галимир има шанс да живее. Но няма тези 44 400 евро, които са му нужни за това. Тази сума е просто непосилна за него и семейството му. Доходът на Галимир е 126.67 лв. месечна пенсия и 19,50 за добавки и лекарства. Да са живи и здрави семейството и приятелите му, които не го забравят.
Да са живи и здрави и хората, които не го познават, но се втурват да помогнат на каузата му. Живко Люцканов, Стелияна Драгнева, Елена Проданова заедно с Клуб за български народни танци "Изгрев", финалиста от Х фактор 2014 г. Славин Славчев, всеизвестния варненски рапър Dim4ou и други звезди и обикновени хора.
Сред тях е и едно момиче, което имам удоволствието да нарека своя приятелка. Преди няколко месеца Ева организира ...
... като пренебрегва големият, който всъщност му е връстник и приятел, и умишлено поощрява малкият да го дразни. В резултат на което по-големият се сърдеше на брат си и търсеше вниманието на госта. Споделих с майката ситуацията възможно най-тактично и съм сигурна, че тя се е опитала да направи нещо по въпроса, но промяна не се забеляза. В присъствието на родител всичко изглеждаше наред, но в момента, в който ги оставим да играят сами, започваха караниците и сълзите. Всяко гостуване приключваше с напрежение и горчив вкус за нас, домакините, и за децата ни.
Признавам си, че се колебаех кое е правилното решение в случая. От една страна си казах, че това е полезен опит за момчетата, нека се научат, че не всички са добронамерени, че някои обичат да интригантстват и да развалят отношения между други хора без никаква причина. Но после се поставих на мястото на децата си. Аз поддържам ли приятелски отношения с хора, които ме тормозят, развалят настроението ми и дори ме правят нещастна, само защото ...
... във видео за ютюбърския си канал. Щяла съм да играя зомбито. Теди пазарува всеки ден и веднъж дори ми сготвя пилешка супа. Вкусна е и никой не се натравя. Яна предлага да го снима, за да увековечи мига, но той не позволява. Косьо ми носи чайче по няколко пъти на ден. Така като го гледам отдолу нагоре, имам чувството, че откакто боледувам, е пораснал двойно. Когато застане на вратата, вече почти изпълва рамката, все едно виждам баща му. Освен че ми прави чай, чете Хамлет за училище и идва да си разсъждаваме върху него. Било трилър с елементи на хорър, казва. Може би е прав. Чудя се какво ще каже за „Декамерон“.
Но Ванката ми е най-мил. Наднича в стаята, докато спя, влиза тихичко, сяда до леглото и въздиша. Не ме буди, но го усещам в просъница. Гледа ме дълго и леко проверява челото ми дали имам температура (бележка – да купя нов термометър). Следи водата да ми е прясна. Цеди ми лимони с мед. За бога, дори ми прави смути, което е абсолютно негодно за пиене, така че тайно го изливам в тоалетната. ...
... пак на ехограф, пак да ме ръчкат, остави ме на мира, аз съм голям човек.“ Звъннах тогава на Яна. „Моля ти се, детенце, убеди го този моя келеш, все пак е операция това, не може без второ мнение.“ Е, добре че беше тя. Обади се да запази час, дадоха й за вторник, а ние междувременно се върнахме. Теди ходи едва-едва, попъшква си, полежава си, Яна, милата, хем бременна, води кучетата на разходка. И на работа не ходи, шефът му казал да си почива, докато мине операцията и се възстанови. По цял ден си лежи нашият Теди на дивана, щастлив и безгрижен, Яна го гали по косата и го съжалява, кучетата му легнали в краката и го гледат с влажен поглед. Напомни ми как аз едно време обожавах да боледувам, щото по цял ден си четях книжки в леглото и мама само ми принасяше кремче и компот от вишни, и ме лигавеше до безобразие. Ако не бяха гадните загряващи компреси, хич и нямаше да искам да оздравявам.
Дойде вторник, Теди се понесе на лекар с Яна за кураж. Пристигат след два часа, Яна усмихната до уши, Теди ...
От всички прекрасни емоции, които съм преживяла, нито една не може да се сравни с майчинството, с това неповторимо усещане да прегърнеш едно малко човече, безпомощно и жадно за обич, ласка, топлина, жадно за мама. Пожелавам на всяка жена да го изпита поне веднъж в живота си. Струва си всички усилия, грижи и тревоги. Но така или иначе решението да стане майка всяка от нас има право да вземе за себе си, без да е обременена от натиска на обществото. Пиша това, не за да убеждавам момичетата да създават деца, нито да ги заблуждавам колко лесно, романтично и красиво е да си майка.
Защото всъщност не е. Майките далеч не са онези идеални същества от рекламите - с перфектен маникюр и прическа, докарани в елегантни рокли, които подхвърлят безгрижно някое чистичко, пухкаво, бузесто, усмихнато детенце на фона на безкрайни зелени поляни и безоблачно синьо небе. Сигурно има и такива моменти от време на време, но лично на мен с никое от четирите ми деца не ми се е случвало да се озова на зелена поляна ...
... детето за постиженията му в това, в което е надарено и да нямаме твърде високи очаквания за неща, в които не се справя добре. Представете си например как едно момче, от което баща му очаква да е звездата на училищния отбор, ще се почувства, ако дори не се класира за него и разочарова татко си. Много е важно да преценяваме правилно способностите на детето си, да не проектираме върху него собствените си надежди и да не изразяваме разочарование, когато то има съвсем различни интереси и цели от нашите очаквания.
3. Много е важно също така да осигурим подходяща среда за детето, в която то да се изявява и да се чувства прието. Дали ще е някой клуб, кръжок, спорт, танцувална трупа – когато то попадне сред деца със сходни интереси и таланти, това ще повиши самочувствието му и ще го научи да се изявява. Да не забравяме, че то трябва да избере полето на изява. Ние можем да го наблюдаваме и подкрепяме, и ако се наложи да направим някаква промяна. Ако детето е поискало да се запише на лека атлетика, ...
... за Теди и Яна, и разбира се, за животинките.
Изобщо семейното ни пътуване беше голяма лудница и веселба. Забавлявахме се, карахме се, плакахме и се изморявахме. Видяхме интересни места, срещнахме интересни хора. Но за мен най-интересното от всичко беше как децата ми отварят широко очи, уши, умове и сърца, и поглъщат целия този нов, непознат и толкова различен свят, който един ден ще бъде техен.
Или може би трябва да кажа – който вече е техен.
Пътешествието ни можете да проследите тук: Мюнхен - правете фалафел, а не война Залцбург и защо Моцарт ни прокле Виенски истории Пееви ще покоряват Европата
...
... им, че такива неща се случват и по наше време някъде по света, примерно в Сирия, а Иван не пропуска да допълни, че и ЦРУ ги върши тези мизерии, или поне ги вършеше в прословутите тайни лагери за изтезания, каквито е имало дори в Европа.
- Мамо, не ни разказвайте такива неща – Коко с доброто сърчице е в пълен потрес.
- Разказвам ви ги, за да промените света, когато пораснете, маме.
- Да бе. – батко му Косьо е малко скептичен. – Вие сте го прецакали толкова много, а сега очаквате ние да го оправяме. Изгледът към крепостта Хоензалцбург отдолу Изглед от влакчето Залата за изтезания
Интересно е, че самата крепост не само никога не е била завладяна, но и е функционирала до Втората световна война като казарма. Днес е великолепен музей и архитектурен паметник, в който освен да се надишате с история, можете и да похапнете в някой прекрасен панорамен ресторант и да си отдъхнете с халба бира. Ние го правим, разбира се, след което се сбогуваме с прекрасния Залцбург и потегляме ...
Автор: Мария Пеева
Потеглянето е планувано за петък, 4 сутринта, но момчетата се вълнуват толкова много, че в 11 часа вечерта в четвъртък, все още никой не е по леглата. В този изключително приличен и нормален за гости час Теди пристига с Яна и Бен, момчето, което ще гледа кучетата и Фройд, за последни инструкции. Пием бира на верандата и Теди подхвърля: Вие сега ли ще тръгвате? С Иван се споглеждаме – защо пък не?
И така, в полунощ, без изобщо да сме подремнали преди пътя, Пееви се натоварват на голямото черно конче (тъмнозелено) с три деца и пет малки куфарчета – отделно за всеки престой, и отпрашват с мръсна газ по широкия път, който спира само след шейсетина км – на Калотина. По неизвестни причини на българския пункт висим цели два часа в отвратително задръстване и почти цялата ни преднина отива по дяволите. На сръбския пункт задръстване няма и минаваме за петнайсет минути. Урок номер 1 за пътуването с кола из Европа – висенето на граница убива цялото удоволствие и общо-взето ...
Автор: Мария Пеева
Подготвям „европейската обиколка“ с кола на семейство Пееви. Ще бъдем в непълен състав – двама родители и само три деца – на 14, 9 и 4. Големият ми син Теди и снаха ми Яна няма да идват с нас, не само защото Яна е бременна, но и защото Теди има много работа. Така са бъдещите татковци, няма начин. Кучетата и котката също няма да идват и слава богу. Вече си представях, че ще трябва да ги мъкнем упоени в багажника, но едно добро момче ни спаси. Разказах ви как търся Хотел за майки-бегълки.
Първоначалната идея беше просто да отидем до Мюнхен със самолет за футболното събитие, което момчетата очакват с нетърпение (аз никак, въпреки уверенията на Иван, че на футболен мач в Европа никой няма да ми плюе семки по главата), и да прескочим оттам до Леголенд. Не знам на кого му хрумна идеята вместо със самолет да го направим с кола и да разгледаме някои европейски градове по пътя. Обичам да пътувам с кола много повече отколкото със самолет. Отдавна си признах, че имам ужасна ...
... мъжът ми ме закара там, а те го изгониха от кабинета и ме разпитаха старателно, докато се увериха, че не съм жертва на насилие. По същия начин процедират и при случаи с деца. Но много лични лекари, много педиатри просто не вярват, че нещо ще се промени, дори да подадат сигнал. Затова си мълчат, не защото са безсърдечни. Нашият личен лекар не беше безсърдечен, той просто не вярваше в институциите. Да, обаче нещата могат да се променят и се променят пред очите ни. Само че и ние трябва да се размърдаме. Не някой да ни спусне промяната отгоре. Същото се отнася и за учителите, за всички, които имат контакт с деца, които виждат нещо странно, нещо притеснително. Нека не обръщаме поглед встрани. Никое дете не е виновно, че не е случило на майка.
Ако видите, че дете има нужда от помощ, ако дори само се съмнявате в това, не се колебайте да сигнализирате. По-добре сто излишни сигнала до институциите, сто напразни проверки, отколкото една жертва. Звънете в полиция, звънете в Закрила на детето, това ...