Автор: МарияПеева
Ето още един забавен празник, за който може би не сте чували - 21 април е денят на банана - този популярен по цял свят плод, толкова любим на малки и големи, че има дори филми и книги с бананови герои. Помните ли "Банани с пижами"? Големите ми синове обожаваха този сериал от "Лека нощ, деца" и даже по едно време ги наричахме Б1 и Б2, но после се появиха Б3 и Б4 и сериалът ни отесня.
Но да се върнем на бананите. Какъв е произходът на празника и защо точно на 21 април? Никой не знае, но заклетите купонджии го честват с истински увеселения - обличат се като банани, разказват си бананови вицове, слушат песни за банани (оказа се, че има цял плейлист с такива). Поздравявам ви с този римейк на една класическа “бананова песен” за добро настроение. Готови ли сте вече за бананово парти?
Моите момчета много се смяха, когато им казах, че бананът е екзотичен плод. За тях “екзотичен” означава трудно достъпен или рядък, пък банани у дома винаги има. А те изобщо не помнят ...
Автор: МарияПеева
Преди две седмици имах рожден ден, който предвид обстоятелствата отбелязахме скромно, с роднините у дома. Тъй като се падна в работен ден, гостите се разотидоха в съвсем приличен час, а ние с мъжа ми раздигахме трапезата и пратихме децата да спят с прекрасното намерение да седнем и да изпием чаша вино двамата сами, на спокойствие и да си поговорим за отминалите и бъдещите рождени дни, семейни празници и всякакви такива хубави и романтични неща.
Преди да се оттегли в детската, осемгодишният Алекс ни целуна и каза:
- Нещо не си намирам таблета, а исках да го сложа да се зареди. Може Бобчо да го е мушнал някъде.
Бобче, внучето ми, има този навик. След гостуванията му намираме телефони и играчки под дивани, в кучешката храна и на всякакви странни места. Но понеже Алекс използва таблета си за онлайн училището, наистина трябваше да се зареди. Съпругът ми стана да го потърси, но знаете как са мъжете в това отношение не са най-добрите нещотърсачи. След като пет минути ...
Автор: МарияПеева
Единият ми син много държи да слушаме музика заедно, музика по негов вкус. Музиката му е нещо като инди рок, което сега се нарича бедруум поп. Ама толкова е галещо слуха, че накрая го моля да пусне нещо комерсиално и популярно, за да си почина.
- Чудя се да запиша ли албум. - казва той. - но първо ще се науча да свиря на укулеле.
- Хубаво е да се научиш и да пееш - обезкуражи го баща му.
Засегна се малко.
- Аз слушам и класическа музика. - каза преди да излезе. - ДеБъси, Чопин... с тях заспивам всяка вечер.
Казах му, че и аз същите харесвам, но ги наричам на галено Дебюси и Шопен.
***************
Въпреки протестите ми укулелето стана част от живота ни. Мислех, че синът ми се шегува, но той настояваше, докато накрая не склонихме да го купим. Когато укулелето пристигна, го помислих за играчка, която някой е поръчал на Бобчо. Само да вмъкна, че вече имаме китари, едната електрическа, наследство от краткото увлечение на най-големия ...
Автор: МарияПеева
Обичате ли мюсли? Кога опитахте за първи път?
Някога, в далечните години на детството ми, никой не беше чувал думата “мюсли” и здравословното хранене не беше актуална тема. Но аз имах късмета да ме отгледа баба ми Миче, а тя бе жена твърде изпреварила времето си по отношение на здравословния начин на живот. За да придобиете представа колко беше различна от повечето баби по онова време, ще допълня, че беше вегетарианка, а след като мина 80 години, стана и веган. Всеки ден печеше хляб с квас, нещо, за което никой не беше чувал тогава. Изобщо от нея съм научила неща, за които хората сега пишат цели книги. Живя до 98 години и беше изключително интересен човек. В ранното ми детство не ходех на градина, тя се грижеше за мен и всяка сутрин ми приготвяше необичайна за тогавашните представи закуска, която обожавах - прясно мляко с овесени ядки и мед, в което добавяше ябълки, сушени сливи, или сезонни плодове. Казваше й “закуска за кончета” и ми разправяше как кончетата тичат ...
Автор: МарияПеева
В ония далечни времена на постсоциалистическа България Тино все още не беше Тино. Беше един най-обикновен Константин, наричан от приятелите си Коцето, и работеше като бояджия на свободна практика, докато учеше финанси. Баща му боядисваше апартаменти и къщи преди да почине и го научи на занаята, което определено бе от полза в гладните години на прехода. Дали е съдба или случайност, няма особено значение, но така се случи, че Коцето боядисваше стар тристаен апартамент в един нелош шестетажен блок покрай Марица. Собствениците бяха се изнесли на село и се опитваха да го продадат на по-добра цена, което не изглеждаше неосъществима мечта, тъй като строителният бум не само не беше започнал, ами нямаше дори изгледи за него. И в един хубав октомврийски ден Константин, младеж на 21 години, наскоро уволнил се от казармата и вече студент първа година, получи възможността да изкара цели 300 лв, което се равняваше на едномесечната заплата на овдовялата му майка. Младият човек ходеше ...
... късогледството е временно, но сложите ли очила, то става перманентно! Няма да продължавам, защото мисля, че си личи отношението ми към темата. Ще бъда безкрайно щастлива, ако поне няколко деца се подобрят и променят навиците си, ако виждаме все по-малко деца със зрителен дефицит! Има много изписано и публикувано, само трябва да се изчете и приложи. Дерзайте!
(Бел. ред МарияПеева) Споделих историята на Руслана, защото вярвам, че може да е полезна. Имам подобно преживяване в моето детство, преди повече от трийсет години. В пети клас след преглед ми препоръчаха да нося очила. Впоследствие бързо започнах да вдигам диоптъра и стигнах до два. Не знам колко диоптъра щях да нося днес, ако една офталмоложка не забеляза какво се случва и не каза на майка ми веднага да махна очилата и да ги ползвам само за кино. Постепенно свалих диоптъра, отне години, но до ден-днешен не нося очила. Това, разбира се, далеч не се отнася до всички зрителни проблеми и моля да не се тълкува статията по този начин. ...
Автор: МарияПеева
В първия месец на новата година нашата обиколка из България с посланиците на LIDL ще ни отведе в едно китно планинско градче - Якоруда. Този път наши домакини са Илиана, Николай и петгодишната Софи. Историята на тяхното малко, щастливо семейство е колкото интересна, толкова и обикновена. Обикновена е, защото както хиляди други семейства в България, те се срещнали, влюбили, създали дом и дете. Интересна е, защото са разлика от хиляди други семейства в България, вместо да напуснат малкия град и да потърсят реализация в столицата, те са направили точно обратното. И въпреки трудностите не съжаляват.
Преди живеехме в Лозенец, разказа ми Илиана. И двамата сме творчески натури, аз съм завършила моден дизайн, а Николай е художник, обича да майстори неща, занимава се с архитектура и дървообработване. За хора като нас столицата с кипящия й артистичен и културен живот е идеалното място. Живяхме няколко щастливи години в една уютнамансарда под наем в Лозенец и имаместрахотниспомени ...
Автор: МарияПеева
Има някакво особено очарование в това да взимаш новогодишни решения и съм убедена, че дори хората, които отричат, че го правят, всъщност тайничко планират и обмислят какво ще променят/подобрят в живота си през новата година. Но дали от суеверие, или от нежелание да се разкрият, пазят от любопитството на околните мечтите и надеждите си. Някои решения и аз не обичам да споделям, преди да са се избистрили в главата ми и да са се превърнали в ясен план. Но двете ми новогодишни решения за 2021 ще ги споделя. И причината да ги споделя е най-вече, че като ги напиша черно на бяло, после ще ми е неудобно и от себе си, и от вас, да не ги спазвам.
Разказах ви преди няколко дни за старите снимки на родителите ми, които намерих. Стотици снимки, на които виждам млади и не толкова млади хора в идеална форма, лъчезарни, стройни и красиви като кинозвезди. Моментът, в който се появиха тези снимки съвпадна със скорошното ни “семейно” откритие - на мен и на съпруга ми, че и двамата сме ...
Автор: МарияПеева
Всеки има различно усещане за декември. На някои им ухае на портокал, канела и джинджифил, за други има вкус на шоколад, щолен или баклава, трети го очакват, за да грабнат ските и да потеглят на пътешествие. За мен декември е месецът на ритуалите. И дори в най-лютата зима, дори в този днешен наш свят, настръхнал от тревоги, в коледните ритуали намирам утеха и радост, надежда и споделеност. Изобщо ако има нещо, което да направи зимата по-поносима за топлолюбиво същество като мен - това е Коледа и коледните ритуали. У нас те започват в началото на декември с украсата на елхата. Признавам си чистосърдечно, че всяка година тайничко отлагам момента. С толкова животни у дома колкото по-късно наредим елхата, толкова повече шанс има да оцелее до Бъдни вечер. Но още в началото на месеца момчетата ми вече са нетърпеливи. Знам защо - за тях украсата, коледните календари, коледните сладки са поредица от любими ритуали. Това са стъпките на радостно предусещане, които водят към ...
Автор: МарияПеева
Г-жа Куман подаде носле през входната врата и мигом й се прииска бързо да влезе отново на топло. Зимата не беше нейният сезон. Ако не беше Коледа, най-вероятно щеше да потъне в депресия още през мрачния ноември и да се съвземе чак с мартенското ухание на зюмбюли. Понякога тайно си мечтаеше да е мечка и да проспива всичките тези месеци на киша и студ.
- Хайде, Кате, по-топло няма да стане, не и днес. - окуражи я г-н Куман, който търпеливо изчакваше симпатичната розова топка, увита в шалове и шапки, която гордо зовеше своя съпруга, да събере смелост и да излезе навън.
Г-жа Куман въздъхна, вирна глава и смело пристъпи напред. Зимата беше обстоятелство, което не зависеше от нея, така че се налагаше да се примири и да извлече възможно най-доброто от ситуацията, такава бе нейната проста, но ефикасна житейска философия. А винаги имаше какво да се извлече. Ето, сега им предстоеше коледен пазар, а после приготвяне на специалната баклава на семейство Куман, както и на още ...
Автор: МарияПеева
Светът се променя. Топят се ледници, морета и океани се затоплят и вдигат нивото си, а науката от години призовава хората към промяна. Не е чак толкова лесно. Хората от моето поколение и поколенията преди нас по-бавно реагираме. Ние, отрасналите по времето на Студената война и ядрената заплаха сякаш най-трудно осъзнаваме, че сега пред нас възниква нов и по-голям проблем. Всъщност добре че бяха децата ни да ни го посочат, а после и да повторят, да потретят и да настояват, докато не им обърнем внимание.
Единият ми син веднъж ми каза:
- Мамо, вие мислите ли изобщо какъв свят ще ни оставите?
Признавам си, подейства ми като шамар. Но не обвинението, а примерът, добрият, постоянен пример на собствените ми синове малко по малко ме поведоха към промяна. Наскоро прочетох в сайта за климата на НАСА, че 1300 независими учени от цял свят, членове на панел на ООН, заключават, че над 95% е възможността точно човешката дейност през последните 50 години да е довела до затоплянето ...
Автор: МарияПеева
Най-вероятно сте забелязали, че в Lidl имаше седмица, посветена на родната кухня. Тъй като съм почитателка на традиционните ястия, ми беше добре дошло да напълня хладилника с обичайните продукти в промоция, както и да пробвам някои съвсем нови. Междувременно моите пораснали деца - синът ми Теди и снаха ми Яна - бяха в карантина и се наложи да им пазарувам от време на време, така че и на тяхната трапеза, която обикновено блести с кулинарна екзотика, се появиха български вкуснотии.
В нашето семейство има малка кулинарна битка, за която понякога съм споменавала. Всичко е в кръга на шегата, разбира се, и е повод за безкрайни закачки между мен и снаха ми. Просто аз съм върл традиционалист, който готви всяка седмица пълнени чушки и мусака, а тя - заклет експериментатор, който предпочита да сервира чили кон карне и кок о ван. Аз правя миш-маш, тя ми отговаря с шакшука. Списъкът е безкраен и момчетата много се забавляват с нас.
Както и да е, карантината на Теди и Яна приключи ...
Автор: МарияПеева
Винаги сме обичали сериали. Някои гледаме с децата, други сами, но вечер това ни е любимо - обикновено по късните часове, когато сме приключили с вечерята, разходките на кучета и разчистването на лудницата. Предпочитаме да не са сериали, които в момента вървят по телевизиите, защото е досадно да чакаш цяла седмица за новия епизод.
Ще ви споделя три нови сериала, които изгледахме напоследък и ми се струват смислени, макар че не са нашумели като “Отмяната” например. Аз не умея да пиша като критик, затова не претендирам за изчерпателност или професионален поглед. Това е просто едно лично мнение на зрител.
Първият е испански - “Родина”, оригиналното заглавие е Patria. Тази страна на Испания ни е малко позната и не изглежда толкова привлекателна. Много е вероятно да го пропуснете, тъй като нито темата му е актуална, нито актьорите са известни у нас. Не знам защо го избрахме, може би защото покрай “Инцидент в Мадрид” се бях заровила в темата за баските сепаратисти и когато ...
Автор: МарияПеева
- Виж дядо каква кула ще ти построи. - казва мъжът ми на Бобчо, който след две седмици карантина най-после е у дома заедно със сина ми и снаха ми. Седнали са на пода двамата и строят кула от конструктор, която обаче се получава крива. - Има една кула в Италия, също като тази, която някой ден, когато може да се пътува, ще те заведем да видиш. Ще отидем с баба, мама и татко, и Косьо, и Коко, и Алекс, всички. И баба Петя ще вземем, и баба Лина, и вуйчовците ти.
- Всички! - щастливо се смее Боби и бута кулата с едно движение. После започват отново.
Знам, че много хора се притесняват за децата, как им се отразява тази лудост около нас, но аз повече се притеснявам за родителите, за бабите и дядовците. Притеснявам се за нас. Защото децата се адаптират към ситуацията по-лесно от нас. Детската им психика успява да преработи случващото се и да го нагласи. За тях то е временно затруднение. После идва Коледа и о, колко забавно, дали дядо Коледа ще е с маска? После идва ...
Автор: МарияПеева
Бях ви споменала, че решихме да оставим Алекс на домашно обучение тези дни. Ако се чудите защо, ще ви отговоря накратко. Защото в момента е пикът на ковид, около нас всички са болни, а аз работя вкъщи и имам възможност да го погледам за две седмици. Поне докато ситуацията се поуспокои и хаосът с болници и аптеки се преодолее.
Това ни решение ме накара да преосмисля много неща, като например величието и героизма на началния учител. Особено на началния учител на Алекс. Това дете със сигурност има шило в дупето, както би казала баба ми. Само където не се правя на маймуна, за да му задържа вниманието. В интерес на истината, когато му го задържа, постига невероятни резултати.
Първия ден си разпечатахме училищната програма с най-доброто намерение да спазваме учебните часове. Почнахме с диктовката. Дядо Димо яде диня, Дани и Дени делят мандарини и така нататък. След диктовката Алекс попълни работните листове за пет минути и обяви, че часът е свършил и е време за междучасие. ...
Автор: МарияПеева
В месеца на домашния уют и зимните гозби ще ви запозная с новите посланици на Lidl. Те са многодетно семейство (ще се окаже, че не сме толкова малко все пак) и също като нас са завъдили цял ноев ковчег с домашни любимци. Представям ви:
Александър (Сашо) – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България.
Стефка (Стефи) – психолог, работи като HR мениджър в българска компания.
Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци и равноправни членове на семейството. Порода „Диванчапрас“ (спасени, но много глезени).
Михаил и Асен (Мишо и Айо) – близнаци на над 5 и половина години (маниаци на Star Wars), ходят на градина.
Мария (Миа) – на 4, просто прекрасна.
Грей – коте, малко и красиво.
Определят се като нормално, средностатистическо, многодетно, животнолюбиво семейство, което Джералд Даръл веднага би одобрил. Александър е завършил „Биология“ и от дълго време се занимава със зоология ...
Автор: МарияПеева
В полите на Пангео са накацали като чайки по дюните китни малки селца с приветливи къщи, всички до една с поглед към морето, което се е проснало на десетина километра от тях. В ясните летни дни издължения зелен силует на Тасос радва окото, а в синята морска шир кротко се поклащат рибарските лодки. Нощем щурци и цикади се надпреварват да възпяват тишината, а насреща от острова примигват стотици светлинки от безбройните вили и къщи за гости. Наесен туристите си отиват, а местните жители отдъхват облекчено и се залавят с обичайните си занимания - първо обират лозята, а после идва ред на маслините.
В едно такова селце преди някоя година се засели и нашето шумно българско семейство, стегнахме къщата, разчистихме двора и започнахме да идваме - първо само за лятото, после и за Коледа, а впоследствие и поне два пъти месечно. Стана си нашето село. От баба ми знам, че някога семейството й се преселило от тези краища, точно откъде нямам представа, но ми е приятна мисълта, ...
Автор: МарияПеева
От няколко месеца насам актуалната новина е КОВИД и хората вече се уморяват да слушат за това. Добре, поне аз лично се изморявам. Лятото някак успявахме да се изолираме, но сега новините отвсякъде са едни и същи. Колко души са заболели, колко са си отишли - ама ОТ ковид ли, или С ковид (сякаш има значение, щом човекът го няма). После и другата тема - колко паралелки са карантинирани, колко деца са заразени, колко са важни/вредни/излишни/животоспасяващи маските. А по света какво се случва, кои страни са затворени, кои не, къде мерките са по-ефикасни, къде не са. Толкова сме предъвквали вече тези теми, че ни се иска да изтрием, да изличим този ковид от медийното пространство веднъж завинаги. Проблемът е само един, че и да спрем новините, да престанем да ги следим, каквото има да се случва, то ще се случва, независимо от нашето внимание.
Ще споделя как процедирам аз, за да съм информирана, без да се вманиачавам. Отдавна не следя ежедневно колко случаи има - нито за ...
Автор: МарияПеева
Една от редовните теми, които обсъждаме напоследък в майчинската ни група са случаите на тормоз в училище. Това, което установяваме е, че докато към физическия тормоз вече има нетолерантност, то вербалният все още не получава особено внимание, макар че той може да е също толкова унищожителен за едно дете. С позволението на родителите, споделям две истории с български деца в чужбина.
Първата история е на Роси Бехова, която живее в Хамбург от 5 години.
Имам дъщеря, която е в 6 клас. Тук след 4 клас децата се разделят - едните заминават в гимназия, другите в други училища. Дъщеря ми ми разказваше за М. - момиче, което отиде в друго училище, а не в гимназия. Докато бяха в един клас, тази М. често я тормозеше с подигравки и интриги. Постоянно я провокираше, за да се издънва и после я топеше на класната. Заради нея дъщеря ми получи ниска оценка за поведение.
Днес разбрах, че след 4 клас с въпросното момиче работи психолог и с нея има придружаващ възрастен, който я наблюдава ...
Автор: МарияПеева
Посланик на Lidl и Lupilu в месеца на бебешорите е една майка, която обожавам да следя в социалните мрежи, защото винаги ме развеселява. Няма начин да не сте чували за нея - Неда Малчева. Неда е майка на три деца, илюстратор и графичен дизайнер. Заедно със семейството си живее в малко градче край Русе. Да си многодетен родител в днешните забързани временна е предизвикателство, с което най-добре се справяме като се смеем. Затова поканих Неда за едно по-специално интервю - в което да ни разкаже за живота на многодетната майка по начина, който владее най-добре - с чувство за хумор и смях от сърце.
Новата учебна година вече започна. Какво пожелахте на вашите малки ученици?
Да са здрави, да са добри! И не на последно място - да са концентрирани! Твърде много якета и шапки изчезнаха безследно последните години.
А сега смешният отговор:
Сигурно децата са тръгнали с голямо желание на училище?
Не мога да кажа категорично, имам леки съмнения. Не се оплакват, ...